№ 702
гр. Ловеч, 01.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500400 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази :
По делото е постановено определение № 548/01.09.2021 год., препис от
което е връчен на АТ. Г. ГР. чрез пълномощник Т. Т. на 13.09.2021 година.
На 17.09.2021 година е постъпила частна жалба, с пощенско клеймо
16.09.2021 година против определението .
Спазен е срокът за обжалване по чл.283 от ГПК, но не е внесена
държавна такса в размер на 15,00 лева по сметка на Апелативен съд Велико
Търново.
С разпореждане на съдията докладчик №151/27.09.2021г. частната
жалба е оставена без движение до отстраняване на нередовността в
едноседмичен срок от получаване на съобщението,тъй като не е внесена
държавна такса в размер на 15 лв.и не са налични основания за
освобождаване от държавна такса съгласно чл.83 от ГПК,каквото искане се
прави в жалбата.
На 06.10.2021г. е постъпила частна жалба от АТ. Г. ГР., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ж.к. Орландовци, ул. Тайга № 36, чрез адв. Т.
1
Т., вписан в Адвокатска колегия -Плевен под личен номер ********** адрес
за призоваване: гр. София, ул. „Лавеле" № 19, ет. 3 срещу Разпореждане №
151 от 27.09.2021 г. по в.г.д. № 400/2021 г., по описа на ОС-Ловеч.Направено
е особено искане до Апелативен съд-Велико Търново /АС В.Т-во/,а именно
жалбата да бъде администрирана без заплащане на държавна такса на осн. чл.
83, ал. 2 от ГПК налице са достатъчно доказателства за това в приложеното
изпълнително дело № 20208790402082
В жалбата се сочи,че в законно установения срок се обжалва и моли АС-
В.Т-во да отмени Разпореждане №151 от 27.09.2021 г. по в.г.д. № 400/2021 г.,
по описа на ОС-Ловеч.
Конкретизира се от страна на адвокат Т. Т.,че доверителят му е
обжалвал Определение № 548 от 01.09.2021 г. по в.г.д. № 400/2021 г., по
описа на ОС-Ловеч, като с жалбата е поискано да бъде администрирана без да
внася държавна такса на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. ОС-Ловеч с обжалваното
Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г. по в.г.д. № 400/2021 г., по описа на ОС-
Ловеч, е отказал да администрира жалбата без внасяне на такса с лаконичния
мотив „не са налични основания за освобождаване".Счита,че по в.г.д. №
400/2021 г., по описа на ОС-Ловеч, е приложено изпълнително дело №
20208790402082, по което са направени имуществени справки за лицето АТ.
Г. ГР., ЕГН **********, от които е видно, че са налице предпоставките по чл.
83, ал. 2 от ГПК.Приема,че освен това съдебната практика в цялата страна е
категорична, че на молителя се предоставя възможност да попълни
декларация, която да помогне с информация на съда. Първоинстанционният
съд не е разгледал изпълнителното дело, нито е дал указания на доверителя
ми да изпрати декларация.
Приема,че според Върховния касационен съд целта на разпоредбата на
чл. 83, ал. 2 ГПК е да даде възможност за защита на лични или имуществени
права и на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло
или частично на разходите на съдебното производство; материалното
състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на
семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост,
възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за
преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и
2
разноските по делото. До момента на приключване на производството по
подаденото искане за освобождаване от държавна такса, вкл. и чрез
обжалване на акта, с който е искането е прието за неоснователно,
администриращият жалбата съд не разполага с правомощието да изисква от
лицето внасяне на дължимата държавна такса, респективно да връща
подадената жалба поради неизпълнение на указанието за отстраняване на така
констатираната нередовност. Освен по закон, съдът също може във висящо
гражданско производство да освободи страна по нейна молба от заплащане на
държавни такси и разноски, но само съдебни такива. Във всеки конкретен
случай, съдът взема предвид определени предпоставки, в това число и
здравословното състояние на молителя.
Счита,че с обжалваното Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г. по в.г.д. №
400/2021 г., по описа на ОС-Ловеч, категорично не е съобразена константната
практика на ВКС.
За определението по чл. 83, ал. 2 от ГПК, с което съдът се произнася по
искане за освобождаване от държавна такса, няма изрична разпоредба на
закона, която да предвижда обжалването му. Това определение обаче
прегражда,според него, по-нататъшното развитие на делото, тъй като
неосвобождаването от държавна такса и съответно - невнасянето на такава от
лицето, което няма възможност да я внесе, но не е било освободено от съда,
има за последица прекратяването на делото поради нередовност на исковата
молба. Ето защо,приема,че това определение подлежи на обжалване.
/Определение JV° 510 от 25.10.20! I г. по ч.пр. д. № 454/2011 г. на Върховен
касационен съд/. Счита, че обжалваното Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г.
по в.г.д. № 400/2021 г., по описа на ОС-Ловеч, подлежи на обжалване в
частта, с която е отказано администриране на жалбата срещу Определение №
548 от 01.09.2021 г. по в.г.д. № 400/2021 г., по описа на ОС-Ловеч, без внасяне
на съдебна такса.
В чл. 83, ал. 2 от ГПК е налице изброяване /което независимо, че не е
изчерпателно -не може да не бъде съобразено/ на обстоятелствата, които
съдът следва да вземе предвид при преценката си дали едно физическо лице
разполага с достатъчно средства, за да заплати следващите се такси. За да се
направи подобна преценка и за да се стигне до извод, че лицето следва да
3
бъде освободено от заплащането им, тъй като не само не разполага с налични
материални средства, но и няма възможност от къде да ги осигури, което
евентуално би препятствало защитата на правата му - на съда следва да бъдат
представени доказателства за всички обстоятелства, изброени в чл. 83, ал. 2
от ГПК, и на базата на тях той извършва преценката си. /Определение .№ 410
от 13.09.2010 г. по ч.гр.д. № 379/2010 г. на Върховен касационен съд/. Счита,
че в настоящия случай на ОС-Ловеч са предоставени достатъчно
доказателства, намиращи се в приложеното изпълнително дело. Още веднъж
обръща внимание на съда, че не е поискана декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК
от доверителя му.
Производството по чл. 83, ал.2 от ГПК не е спорно, законодателят е
предвидил удостоверяване на имотното състояние чрез декларация, като за
изложеното в нея се носи съответно наказателна отговорност. Съдът, обаче,
има правото, а и задължението за преценка. /Определение № 13 от 12.01.2011
г. по ч. пр. д. № 621 / 2010 г. на Върховен касационен съд/.
Видно от гореизложеното,според него, първоинстанционният съд, с
обжалваното Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г. по в.г.д. № 400/2021 г., по
описа на ОС-Ловеч, е нарушил законовите разпоредби и правата на
доверителя му, защото не е изследвал /или поне липсва подобна информация
в разпореждането/ наличните по делото доказателства и не е поискал от
жалбоподателя декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Освен това не е указан на
доверителя му, че Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г. по в.г.д. № 400/2021
г., по описа на ОС-Ловеч, подлежи на обжалване в частта, с която е отказано
администриране на жалбата срещу Определение № 548 от 01.09.2021 г. по
в.г.д. № 400/2021 г., по описа на ОС-Ловеч, без внасяне на съдебна такса.
Във връзка с всичко гореописано, моли АС В.Т-во да отмени
Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г. по в.г.д. № 400/2021 г., по описа на ОС-
Ловеч, като неправилно и незаконосъобразно.
С определение №631/08.10.2021г.настоящата инстанция е оставила без
движение частната жалба на АТ. Г. ГР. , против определение №
548/01.09.2021 год , постановено по въззивно гражданско дело № 400/2021
год., по описа на ЛОВЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД до представяне от
жалбоподателя АТ. Г. ГР., на декларация за доходите си и на своето
4
семейство, имуществено си състояние,семейно положение,здравословно
състояние,трудова заетост,възраст и други констатирани
обстоятелства,съгласно разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК
Указано е на жалбоподателя АТ. Г. ГР.,че следва да представи
декларацията в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съобщението за определението е изпратено на пълномощника,адвокат
Т. Т. на 08.102021г.
На 29.10.2021г.е получена молба с вх.№4301от жалбоподателя А.Г.,чрез
адвокат Т. Т.,в която сочи,че доверителят му е обжалвал Определение № 548
от 01.09.2021 г. по в.г.д. № 400/2021 г., по описа на ОС-Ловеч, като с жалбата
е поискано да бъде администрирана без да внася държавна такса на осн. чл.
83, ал. 2 от ГПК. ОС-Ловеч с Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г. по в.г.д. №
400/2021 г., по описа на ОС-Ловеч, е отказал да администрира жалбата без
внасяне на такса с лаконичния мотив „не са налични основания за
освобождаване".
Сочи,че в законоустановения срок е обжалвано Разпореждане № 151 от
27.09.2021 г. по в.г.д. № 400/2021 г., по описа на ОС-Ловеч, в частта, с която е
отказано администриране без такса на жалбата срещу Определение № 548 от
01.09.2021 г. по в.г.д. № 400/2021 г., по описа на ОС-Ловеч.
След това получил Определение № 631 от 08.10.2021 г., с което ОС-
Ловеч неправилно е приел, че жалбата срещу Разпореждане № 151 от
27.09.2021 г. /отказ да се администрира без такса жалбата срещу Определение
№ 548 от 01.09.2021 г./ е молба жалбата срещу Определение № 548 от
01.09.2021 г. да бъде администрирана без такса. Това категорично не е така,
защото със самата жалба срещу Определение № 548 от 01.09.2021 г. е
поискано да бъде администрирана без такса. Съдът е отхвърлил това искане с
Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г., което на свой ред е обжалвано.
Размислите на ОС-Ловеч в Определение № 631 от 08.10.2021 г., както и
изискването доверителят му да предостави декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК
приема за закъснели. ОС-Ловеч с Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г. вече е
отказал да администрира без такса жалбата срещу Определение № 548 от
01.09.2021 г. Последвало е обжалване на Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г.
5
от доверителя му, което следва да се администрира от ОС-Ловеч и да се
разгледа от Апелативен съд - Велико Търново. Недопустимо е ОС-Ловеч, едва
след обжалване на Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г., с което е отказал да
администрира без такса жалбата срещу Определение № 548 от 01.09.2021 г.,
да изисква декларация по чл. 83, ал. 2. Това е така, защото ОС-Ловеч вече е
отказал да администрира без такса жалбата срещу Определение № 548 от
01.09.2021 г. Както е отбелязано в Определение № 631 от 08.10.2021 г.,
компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от такса е съдът,
пред който делото е висящо. Това е сторил ОС-Ловеч с Разпореждане № 151
от 27.09.2021 г., с което е преценил че „ не са налични основания за
освобождаване ". Това разпореждане е обжалвано и правилността му следва
да се провери от горна инстанция. Всички други опити на ОС-Ловеч да
оправдае неправилността на свое Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г. чрез
последното Определение № 631 от 08.10.2021 г. са закъснели и недопустими.
Първоинстанционният съд е отказал администриране на жалба без
такса/поискано със самата жалба/, получил е частна жалба срещу този отказ,
след което се е опитал сам да отмени този свой немотивиран отказ като е счел
частната жалба за молба, което е недопустимо.
Адвокат Т. Т. е изразил категорично несъгласие, че жалбата от
доверителя му срещу Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г. по в.г.д. №
400/2021 г., по описа на ОС-Ловеч, по същество е молба за освобождаване от
такса, защото тази молба е била направена в жалба срещу Определение № 548
от 01.09.2021 г. по в.г.д. № 400/2021 г., по описа на ОС-Ловеч и ОС-Ловеч я е
оставил без уважение с Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г. по в.г.д. №
400/2021 г. - „не са налични основания за освобождаване".
Заявява,че Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г. по в.г.д. № 400/2021 г.,
по описа на ОС-Ловеч, е обжалвано в срок с частна жалба /категорично не е
молба за освобождаване от такса/, поради което моли Окръжен съд-Ловеч да
администрира частна жалба срещу Разпореждане № 151 от 27.09.2021 г. по
в.г.д. № 400/2021 г., по описа на ОС-Ловеч и да я изпрати на АС-Велико
Търново.
С оглед депозирана молба,настоящата инстанция приема,че от страна на
6
жалбоподателя не са представени доказателства по чл.83,ал.2 от ГПК,поради
което искането за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на
15.00 /петнадесет лева/по сметка на Апелативен съд-Велико Търново е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение,тъй като не е
подкрепено с доказателства,от които Окръжен съд-Ловеч да направи извод,че
жалбоподателя няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна
такса .
Водим от гореизложеното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ УВАЖЕНИЕ искането на АТ. Г. ГР. чрез адвокат Т. Т.,за
освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лв.като
неоснователно.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
получаване на съобщението пред Апелативен съд-Велико Търново.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7