Решение по КНАХД №791/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.63в от ЗАНН.

 

Касаторът, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чрез представителя си е обжалвал като незаконосъобразно решение №276/18.07.2025 година, постановено по АНД №1310 от 2024 година по описа на ВТРС, с което е отменено негово наказателно постановление №НП-38 от 24.07.2024 година и на основание чл.63, ал.4, предложение второ от ЗАНН ответницата по касация К. Т. К. е предупредена, че при извършване на друго такова административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще и бъде наложено административно наказание. Пртендира разноки за юрисконсултско възнаграждение.

Оплакванията на касатора са, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото условията за това не са били налице. Нито е налице по –ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения, нито е налице по-ниска обществена опасност по отношение на дееца. Счита, че посоченото съставлява нарушение на закона и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.

Ответникът по касация, К. Т. К. от [населено място], не взема становище по касационната жалба в открито съдебно заседание.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага решението да остане в сила.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решението въззивният съд е отменил наказателно постановление №НП-38 от 24.07.2024 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и на основание чл.63, ал.4, предложение второ от ЗАНН ответницата по касация /жалбоподателка пред въззивната инстанция/ К. Т. К. е предупредена, че при извършване на друго такова административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще и бъде наложено административно наказание.

За да постанови този резултат ВТРС е приел, че в хода на проверка, разпоредена със заповед №РД-13-1109 от 08.12.2023 година на касатора, е била извършена извънредна проверка на ИА „%Медицински надзор“ по повод разпореждане за възлагане на проверка от СГП относно оказана на малолетната Л. Е. М. медицинска помощ. Проверена е МОБАЛ „Стефан Черкезов“ АД, като е установено, че въпросната малолетна пациентка е постъпила в кърмаческия сектор на отделението по педиатрия на болницата в 08,35 часа на 8.03.3024 година, като е приета от ответницата по касация К.. Последната съставила история на заболяването /ИЗ/ №3103/2023 с диагноза „***“, като идентична била и диагнозата при изписването и, като било посочено придружаващо заболяване „***“. Анамнезата е снета по данни от родителя, като се касаело за дете, което от няколко часа било с отток по очите. След преглед се насочва за хоспитализация и лечение в детско отделение.

Било констатирано обективно състояние „Пулмо – чисто везиколярно дишане без прибавени хрипове, КОР – РДС, корем мек, неболезнен“. Във въпросният ден К. подала рапорт за осъществяване на спешен медицински транспорт от ДО на болницата до Националната кардиологична болница в София, като е посочен час на изписване 12,45 на 8.03.2023 година.

Съответно резултатите от назначената проверка са били отразени в констативен протокол, като било констатирано, че К., в качеството си на приемащ лекар на процесната дата не е описала в ИЗ физикален статус и оценка на физическото и нервно психическото състояние на малолетната, не е консултирала с алерголог при работна диагноза „неуточнена алергия“ и не е изготвила лечебен план, който да е отразен в ИЗ. С това тя нарушила нормативни изисквания, установени в Наредба №7 от 3.11.2016 година за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“.

Съдът е посочил, че е прието ,че нарушението е установено според протокола на 18.12.2023 година. Съдът е приел и, че резултатите от проверката се потвърждават и от показанията на изслушаните свидетели, установяващи, че проверката е изцяло документална. Съдът изрично е посочил, че по делото като свидетел е разпитана Г. Г., заемаща поста заместник директор по медицинската част, „иито показания установявали, че ситуацията е била динамична, следвало е да се взимат спешни решения и мерки за стабилизиране и овладяване на състоянието на детето, за да бъде то транспортирано до болницата, която следвало да го лекува. Детето било извадено от спешното отделение и приведено в детското с цел бързо извършване на изследванията, като от ехографията се установило наличие на лек перикарден излив, потвърден от консултация с кардиолог. Според тази свидетелка всички действия /консултацията с Националната кардиологична болница и транспортирането на детето до там/ били животоспасяващи и именно поради това детето било закарано живо до приемащото го лечебно заведение.

Съдът е констатирал от правна страна, че акта за установяване на нарушението и НП са съставени от оправомощени за това лица в предписаната от закона форма и съдържат съответните реквизити. Приел е, че административно наказващият орган /касатор понастоящим/ правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.116к, ал.1 от ЗЛЗ. Приел е, че касаторът е съобразил принципите на определяна на наказанието по чл.27 от ЗАНН, отчитайки това, че нарушението е първо и единствено и налагайки минимално наказание.

Съдът е посочил, че са налице условия за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като в това отношение е аргументирал, че следва да се съобразят степента на обществената опасност на деянието и на дееца. В случая, според състава на съда, става въпрос за нарушение на просто извършване, като въпреки това не са налице и несъставомерни вредни последици. Съдът е посочил и, че става въпрос за първо нарушение, извършено от субекта на деянието, действието и в екстремна ситуация в едно с екип от други лекари, която изисква вземането на спешни мерки и решения, за спасяване на детски живот. Поведението на ответницата по касация според съда е било съобразено с потребностите на детето и бързо променящото се здравословно състояние, с възможността да се осигури подходящо лечение, изследвания и манипулации и определяне на точна диагноза. При това установената перикардна течност е променила диагнозата, а от там и съответният лечебен алгоритъм, което е наложило консултация с кардиолог, каквато е била проведена, а не с алерголог. Според съда коректното попълване на медицинската документация в условията на абсолютна спешност с цел спасяване на живота, би довело до риск за малолетната пациентка, като целта на медицинските стандарти е максималната защита на живота и здравето на пациентите.

Касационната инстанция не споделя извода на съда и намира решението за неправилно.

В случая става въпрос а състава по чл.116к, ал.1 от ЗЛЗ който за обективните признаци препраща към нарушаване на императивни изисквания на правни норми, разписани в самия закон или актове по прилагането му. В случая се претендира неспазване на разпоредби от Приложение към чл.1, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 3.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Педиатрия", като не е спорно, че става въпрос за нарушаване на три императивни изисквания, описани в това приложение. Следва да се констатира и, че с този стандарт се определят базови, минимални изисквания към съответните лечебни заведения, които извършват дейности по педиатрия, което означава, че спазването му дава базова, минимална гаранция за правилното лечение съобразно съответният алгоритъм, установен в него. Само по себе си неспазването на тези минимални изисквания, установени в стандарта, опровергават аргументацията, изложена от съда досежно степента на обществена опасност на конкретното деяние. Както касационната инстанция отбеляза, става въпрос за неспазване на три отделни изисквания по част I, т.2.3.2; т.2.3.4 и 2.3.6 от въпросният стандарт, тоест за кумулативно неспазване на три съществени изисквания на алгоритъма на лечение. Най – сетне, обратно на соченото от съда за липса на несъставомерни последици, от преписката, която е събрана по делото, и конкретно от констативният протокол №1047/29.12.2024 година се установява, че в крайна сметка след поредица от причинно – следствени връзки и събития в генезиса на които е неправилното диагностициране и насочване на малолетната пациентка, тя е починала в Националната кардиологична болница с поставена съвсем друга окончателна диагноза. Макар и несъставомерна, тази последица очертава друга, много висока степен на обществена опасност на конкретното деяние, което влияе и върху оценката на обществената опасност на дееца. Посоченото се потвърждава впрочем и от отразеното становище в констативен протокол №2048 от 28.12.2023 година от д-р Д., лекар в отделение с детска кардиология в НКБ досежно данните в съпровождащата малолетната пациентка епикриза.

Тези обстоятелства категорично изключват възможността за прилагане на института по чл.28 от ЗАНН, както неправилно е приел съда.

От друга страна правилно е приета в обжалваното решение формалната и процесуална законосъобразност на процесното пред съда наказателно постановление, както и правилната квалификация от страна на АНО на деянието на ответницата по касация, като настоящата инстанция на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН препраща към изложените в тази част от решението на въззивният съд мотиви, които споделя.

Следва решението, като неправилно, да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

На касатора се следват разноски за касационната инстанция в размер от 130 лева съобразно разпоредбата на чл.27е от НЗПП .

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №276/18.07.2025 година, постановено по АНД №1310 от 2024 година по описа на Великотърновският районен съд, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП – 38 от 24.07.2024 година на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София.

ОСЪЖДА К. Т. К., [ЕГН], от [населено място], да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София, разноски за касационната инстанция в размер от 130 /сто и тридесет/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.