РЕШЕНИЕ
№ 3802
гр. София, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110169077 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу С Т К, Р Ц Б. и ответника
ОГН. ЦВ. Б. за сумите от: 4 834,51 BGN /четири хиляди осемстотин тридесет и четири
лева и 51 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
20.07.2021г. до изплащане на вземането, 662,50 BGN /шестстотин шестдесет и два лева
и 50 стотинки/ мораторна лихва за периода от 15.08.2019 г. до 13.07.2021 г., 36,73 BGN
/тридесет и шест лева и 73 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 20.07.2021 г. до изплащане на вземането, 6,79 BGN /шест лева и 79 стотинки/
мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 13.07.2021 г., държавна такса в размер
на 110,81 BGN /сто и десет лева и 81 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.
Така посочените суми са предявени в заповедното производство като дължими от
лицата, както следва: С Те К 4/6 части, Р Ц Б. 1/6 част и от ответника ОГН. ЦВ. Б. 1/6
част.
В законоустановения срок длъжникът ОГН. ЦВ. Б. е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете
по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в
заповедта за изпълнение по отношение на него. След указание до заявителя,
последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение спрямо ОГН. ЦВ. Б. за сумите от: 805,75 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
1
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.07.2021 г. до изплащане на вземането,
110,42 лева мораторна лихва за периода от 15.08.2019 г. до 13.07.2021 г., 6,12 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.07.2021 г. до изплащане на
вземането, 1,13 лева мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 13.07.2021 г.,
както и припадащата се на ответника част от разноските в заповедното производство.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, общ. Възраждане, ж.к. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорв предявените искове по подробно
изложени съображения. Прави възражение, че между страните не е налице
облигационно правоотношение, тъй като ищецът не е представил доказателства
ответникът да е собственик или ползвател с учредено вещно право на ползване върху
процесния имот. Оспорва и изпадането си в забава поради нищожност на общите
условия в тази им част. Не оспорва количеството на посочената топлинна енергия,
нито твърди да е налице плащане на процесните суми. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени поради липса на облигационна връзка между страните. Претендират
разноски.
Третото лице – помагач ангажира становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С изготвения доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-
счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите
съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното
допускане.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ответникът се явява потребител на
топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди.
2
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
Ищцовото дружество навежда твърдения, че ответникът е собственик на 1/6 част
от процесния топлоснабден недвижим имот, което обстоятелство изрично се оспорва
от ОГН. ЦВ. Б.. За установяване факта на собственост по делото е представена
декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, подадена от
Цветан Б. Петров /наследодател на ответника видно от приетото удостоверение за
наследници/ и Стефанка Теофилова Колева. Към декларацията, която лицата по дават
по чл. 14 ЗМДТ, се прилагат документи, доказващи правото на собственост на
деклариращия – нотариален акт, договор, завещание и др. В случая обаче документ,
установяващ правото на собственост на наследодателя не е представен по делото
и не е приложен към декларацията. Приетата декларация по чл. 14 ЗМДТ не
представлява акт, установяващ правото на собственост. В същата дори не е
посочена дата на придобиване на имота; акт, въз основа на който е придобито правово,
нито вида на сделката. Приетата по делото молба от Държавна спестовна каса,
адресирана до I нотариус при Народен съд гр. София за вписване на законна ипотека
върху процесния имот също не представлява документ, установяващ правото на
собственост на наследодателя на ответника. При изричното оспорване на правото на
собственост върху имота - основание, на което ищецът твърди да е налице
облигационно правоотношение с ответника, и липсата на пълно и главно
доказване на този факт, води до еднозначен извод, че за процесния период между
3
страните не се доказа да е било налице облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия. Ищецът не проведе пълно доказване за това
ответникът да е бил собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот.
Предвид изложеното исковете за заплащане на стойност на потребена в прцесния имот
топлинна енергия и за заплащане на такса за дялово разпределение следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва предполага наличие на главни
задължения. Предвид извода на съда за неоснователност на претенциите за главници
следва да бъдат отхвърлени и претенциите за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответника.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъде присъдена сумата от 300 лева
разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* срещу
ОГН. ЦВ. Б., ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 805,75
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., в имот, находящ се в гр. София, общ. Възраждане, ж.к.
110,42 лева мораторна лихва в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 13.07.2021 г., 6,12 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., 1,13 лева мораторна лихва в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 13.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* да заплати на ОГН. ЦВ. Б., ЕГН ********** сумата от 300 лева разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „ПМУ Инженринг“ ООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4