№ 1919
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела П.
при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела П. Гражданско дело №
20241100102670 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.55 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца процесните суми, за които се твърди да са получени
от ответника без основание, ведно с дължимите лихви.
В исковата молба се твърди, че страните са живели във фактическо
съжителство, по време на което ответникът закупил собствен недвижим имот.
Ищцата от своя страна продала собствен имот в гр.София, ж.к.Манастирски
ливади, и превела по сметка на ответника 60 000 евро. Твърди, че през 2020г.
сключила брак с ответника, като през периода м.03.2022г. до м.09.2022г. превела по
сметката му още 24 982.50 лева. Твърди, че сумата е получена от ответника без
основание, тъй като липсвали договорни отношения между страните във връзка
със сумата от 60 000 евро, а сумата от 24 982.50 лева не била за покриване на
нужди на семейството. Иска връщане на сумите. Претендира се разноски по
делото.
Ответната страна оспорва предявения иск. Твърди, че основанието за
превода на сумата по банковата сметка на ответника е за връщане на негови лични
средства, които е вложил за подобрения на имоти, собствени на ищцата и нейната
майка, както и за покриване на разходи за задоволяване на нужди на семейството.
1
Твърди, че в резултат от извършени от него подобрения на имот в гр.София,
ж.к.Манастирски ливади, стойността му се е увеличила с 60 000 евро, които му се
дължали като добросъвестен владелец, и с която сума прави при условията на
евентуалност/в случай, че бъде уважен искът по чл.55 от ЗЗД/ възражение за
прихващане.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правна квалификация чл.55 от ЗЗД
Претенцията по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, предявена от ищцата, почива на
твърденията за липса на основание за извършени от нея банкови преводи, в
резултат от което имуществото на ответника се е увеличило със суми, които не му
се следват. Елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона са
липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и
причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването, които в
настоящия случай са налице.
Не се спори по делото, че в периода 2013г. до 2020г. ищцата и ответникът С.
Ч. са били във фактическо съжителство.
През 2017г. ищцата закупила недвижим имот - апартамент в гр. София, ж. к.
„*******, от около 60 кв. м. (двустаен), за сумата от 40 000,00 евро, където живели
заедно с ответника до месец февруари 2020 г.
През 2019 г. ответникът, със средства получени от ипотечен кредит и
потребителски кредит закупил свое собствено жилище в гр. София, кв. „Витоша“,
ул. *******
На 03.08.2020 г. ищцата продала собствения си недвижим имот - апартамент
в гр. София, ж. к. „*******, ап 1, за сумата от 113 000,00 евро.
На същата дата - 03.08.2020 г. ищцата превела сумата от 60 000 евро, по
сметка на ответника.
На 18.09.2020 г. страните сключили граждански брак, съгласно
Удостоверение за сключен граждански брак № *******, при законов режим на
общност.
През периода м.03.2022 г. - 20.09.2022 г., ищцата превела по сметка на
ответника сума в общ размер на 24 982.50 лева.
Константна е съдебната практика, че при съдебен спор на основание чл. 55
ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал
2
имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че
полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава
право да задържи полученото, което в настоящия процес не бе направено.
По настоящото дело няма спор, че ищцата е превела по банков път на
ответника процесните суми, които са получени от него. Не е установено по делото
обаче нито наличието на облигационна връзка между страните по делото -
основание за плащането на сумите в полза на ответника, респ. за получаването им
от него. При това положение искът е основателен и следва да се уважи на
основание чл. 55 ЗЗД, фактическият състав на което основание е установен.
В тежест на ответника бе да установи чрез пълно и главно доказване
твърдението си, а именно - че е получил сумата с основание, даващо му право да я
задържи, което в настоящия процес не бе направено.
Недоказани останаха твърденията на ответника, че е извършил
преустройство и ремонт в апартамента, собствен на ищцата в гр.София,
ж.к.Манастирски ливади, както и в имотите, собствени на нейната майка,
находящи се в гр.Бургас и с. Константиново, нито, че със сумата, преведена по
време на брака са задоволявани общи нужди на семейството и е закупен лек
автомобил на ищцата. По делото не бяха ангажирани никакви писмени
доказателства в тази насока, а гласните такива не установяват в достатъчна степен
действителното настъпване на твърдените обстоятелства. Напротив - в
показанията си св. Г.И., доведен от страна на ответника, опровергава твърденията
на последния за влагане на лични средства в апартамента в гр.София, ж.к.
Манастирски ливади. Свидетелят сочи, че средствата, вложени в покупката и
ремонта на апартамента, са от продажбата на имот, собствен на майката на ищцата
в гр.Бургас /в каквато насока са и показанията на св.С.Д. – майка на ищцата/.
Единствено в показанията на св.П.Г. се съдържат факти, в подкрепа на твърденията
на ответника. Свидетелят обаче е негов брат, поради което съдът приема, че
показанията му не могат да бъдат годно доказателство за фактите, които се
съдържат в тях.
Предвид това, при безспорно установеното превеждане на сумата в общ
размер на 142 102.50 лева от ищцата и получаването й от ответника без установено
основание за това, съдът приема, че ответникът е получил суми, които не му се
следват и подлежат на възстановяване. Налице е липса на основание, обедняване
на едно лице, обогатяване на друго лице и причинноследствена връзка между
3
обедняването и обогатяването. Предявеният иск е основателен. Същият следва да
бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – длъжникът ответник по настоящето дело е изпаднал
в забава с получаването й.
По възражението за прихващане
В настоящия процес ответникът релевира възражение за прихващане /при
условията на евентуалност/ със сумата от 60 000 евро, която твърди, че съставлява
сумата, с която се е увеличила стойността на имота, собствен на ищцата в
гр.София, ж.к.Манастирски ливади, в резултат от извършени от него подобрения -
ремонт и обзавеждане. Ответникът твърди, че е бил добросъвестен владелец,
поради което има право на посочената сума.
Чл.72 от ЗС дава право на добросъвествния владелец на вещта да иска
заплащане на подобренията, които е направил, в т.ч. и сумата, с която се е
увеличила стойността на вещта следствие на тези подобрения.
Не е спорно по делото, че в периода 2017г. До м.02.2020г., ответникът е
живял в имота, собствен на ищцата. Същият обаче няма качеството владелец – да
държи вещта с намерение за своене, което да манифестира явно и недвусмислено
пред собственника. Не е налице владение, нито добросъвестно, нито
недобросъвестно такова. Последният не е бил добросъвестен владелец по смисъла
на чл. 70 ЗС, тъй като владението не е осъществявано на правно основание, годно
да го направи собственик. В процесния период същият е бил във фактическо
съжителсво с ищцата и е обитавал имота й на това основание.
Доколкото ответникът не е имал качеството владелец, а държател на имота,
той не може да претендира и по-малката сума измежду сумата на направените
разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота следствие на тези
подобрения / чл. 74, ал. 1 ЗС/.
Константна е съдебната практика/ Тълкувателно решение № 85/68г ОСГК ,
Постановление № 6/1974г на Пленума на ВС/, че отношенията между подобрителя
на чужд имот и собственика, ако не се уреждат при условията на чл.72 ЗС или
чл.74 ал.2 във вр. с чл.72 ЗС, следва да се разгледат на плоскостта на правилата на
неоснователното обогатяване-.”. Държателят на недвижим имот, който е извършил
подобрения в него, не може да се ползва от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС.
Неговите отношения със собственика за добивите, получени от имота, и
извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при
липса на договор - съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за
4
водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за
подобренията. Лицето, което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било
обвързано с договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е
държател, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС. Неговите
отношения със собственика за извършените подобрения се уреждат съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата на
неоснователното обогатяване, а за добивите от вещта - съобразно чл. 93 ЗС.
Вярно е, че законът позволява в случаите на неоснователно разместване на
блага, довели до обедняване на едно лице и обогатяване на друго, обеднелият да
иска възстановяване на това, с което е редуцирано имуществото му В случая обаче,
както бе посочено по-горе, по делото не бе установено ответникът да е извършвал
разходи /да е влагал средства и труд/ за подобрения /ремонт и обзавеждане/ в имота
на ищцата. С кредитираните свидетелски показания бе установено, че средствата
за строежа са предоставени от майката на ищцата след продажба на неин собствен
имот. Поради това и при липса на категорични доказателства да е влагал свои
лични средства и труд, в случая е ирелевантно дали ищецът е организирал работата
по строежа /в каквото насока са показанията на св.Г.И./.
Необходимо е да се посочи и това, че на обезщетяване подлежат реално
извършени разходи, а в случая доказателства за това от страна на ответника не са
ангажирани, в т.ч. не са представени никакви доказателства за установяване
произхода на средствата за ремонт и обзавеждане на ползвания от ответника и
собствен на ищцата имот /ако такива са извършвани/. Правноирелевантно е и каква
е средната пазарна стойност на евентуалните разходи /за което бе поискана СТЕ/,
тъй като на обезщетяване подлежат реално доказани разходи, а не евентуални
такива.
При това положение, след като не е доказано ответникът реално да е
извършил разходи във връзка с имота на ищцата, то той не може да ги претендира,
респ. не може да претендира увеличената стойност на имота. Възражението за
прихващане е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право
на разноски.
В производството по делото ищцата е представлявана при условията на чл.38,
ал.1от ГПК
Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
5
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Настоящият състав приема, че не е обвързан от Наредбата по аргументи
от решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС, в което
е прието, че съдът има възможност да се отклони от определените от Висшия
Адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, като прецени
правната и фактическа сложност на делото и продължителността на процеса и
съобразно тях сам определи разумен размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗА. Тези мотиви са доразвити и затвърдени в решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 г. на СЕС, с което е прието, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член
101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.
Предвид това, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на
делото, обстоятелството, че са проведени само три съдебни заседания както и
извършените от процесуалния представител на ищеца действия /изготвяне на ИМ,
участие в съдебните заседания, изготвяне на писмени бележки/, съдът прие, че на
представителя на ищеца се дължи възнаграждение в размер на 3 000 лева. Сумата е
платима на адвоката, осъществил правна помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати и сумата от 5 684.10 лева - ДТ по делото. Сумата е платима по сметка на
Софийски градски съд.
Разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. Ч., ЕГН **********, от гр.София,, да заплати на И. Д. В.,
ЕГН **********, с адрес в гр.София сумата в общ размер от 142 102.50 лева –
левовата равностойност на 60 000 евро, преведени по сметка на ответника на
03.08.2020г., и 24 982.50 лева, преведени по негова сметка в периода м.03.2022г. до
20.09.2022г. без основание, ведно със законната лихва от 06.03.2024г. до
окончателното плащане.
6
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, предявено от С. Т. Ч., ЕГН
**********, от гр.София,, да заплати на И. Д. В., ЕГН **********, с адрес в
гр.София, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА С. Т. Ч., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на адв.К. А. Г.
от САК, адрес гр.София, бул.*******, сумата от 3 000 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Т. Ч., ЕГН **********, от гр.София, да заплати по сметна на
Софийски градски съд сумата от 5 684.10 лева – ДТ по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7