№ 11482
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110119452 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 113222/05.04.2024
г., с която ЗАД „**” АД, ЕИК *** е предявило срещу ***, ЕИК ****, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, както следва: 1/ сумата от 1738,89 лева,
представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 18.05.2019 г., около 17:38 часа, в ****, по вина на водача на лек
автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при длъжника, при което са причинени щети по лек автомобил „***“, рег. № ***,
застрахован по имуществена застраховка при заявителя, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 09.01.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 571,01 лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.01.2021 г. -
08.01.2024 г., за които суми на 10.01.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1561/2024 г.
Със заявление вх. № 6300/09.01.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ***, ЕИК **** за суми, както следва:
1/ сумата от 1738,89 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 18.05.2019 г., около 17:38 часа, в
****, по вина на водача на лек автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято гражданска
1
отговорност е била застрахована при длъжника, при което са причинени щети по
лек автомобил „***“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при
заявителя, ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 571,01 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 08.01.2021 г. - 08.01.2024 г. На 10.01.2024 г. е издадена заповед
по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в
законоустановения срок. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си на 21.03.2024 г. Исковата молба е подадена на
05.04.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, а именно на 18.05.2019 г., в гр. София, на бул.
Европа, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования при него автомобил - лек автомобил „**“, рег. № ***.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗАД „**” АД, ЕИК
*** е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на
застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното
ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „**“, рег. № *** е било
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица №
**********/03.10.2018 г., със срок на застрахователно покритие от 04.10.2018 г.
до 03.10.2019 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана преписка
по щета № **, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани
били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и същите били
отстранени за сметка на ищцовото дружество в доверен сервиз на застрахователя.
Сочи, че за отстраняване на щетите по увреденото в резултат на процесното ПТП,
застраховано при ищеца, последният е заплатил сумата от 1723,89 лева.
Поддържа, че вредите по МПС – лек автомобил „**“, рег. № ***, застрахован при
ищцовото дружество, са причинени от водача на автомобил „***“, с рег. № ***,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество.
Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума в общ
размер от 1738,89 лева, включваща заплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 1723,89 лева и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, както и
че от страна на ответника не е извършено никакво погасяване по заявената
претенция.
Моли, за уважаване на предявения иск и за признаване за установено, че
***, ЕИК **** дължи в полза на ЗАД „**” АД, ЕИК *** суми, както следва: 1/
сумата от 1738,89 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за
2
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 18.05.2019 г., около 17:38 часа, в
****, по вина на водача на лек автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при длъжника, при което са причинени щети по
лек автомобил „***“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при
заявителя, ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 571,01 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 08.01.2021 г. - 08.01.2024 г., за които суми на 10.01.2024 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 1561/2024 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ***, ЕИК
**** е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се приложения към исковата молба
двустранен констативен протокол за ПТП относно обстоятелствата обективирани
в него, както и относно противоправното поведение на водача на л.а. „***” с рег.
№ ** за настъпване на ПТП.
Поддържа се, че ищецът не представя надлежни доказателства за вината и
осъществяване на противоправното поведение на застрахованото в ЗАД „ОЗК –
Застраховане” АД лице.
Оспорва се механизмът на ПТП, описан от ищеца в исковата му молба. В
тази връзка се поддържа, че от начертаната схема в ДКП не е става ясно каква
точно е била причината за настъпване на процесното ПТП, къде е реализиран
ударът между двете МПС-та, нито каква е била пътната маркировка на мястото на
ПТП.
Оспорва се процесното застрахователно събитие да е реализирано по
изключителна вина на водача М. К., като се твърди, че вина за настъпване на
процесното ПТП има водачът П. Б., който е предприел необезопасена маневра за
престрояване от лява в дясна пътна лента без да пропусне движещите в тази пътна
лента автомобили, с което е допринесъл за настъпването на ПТП.
Оспорва се, че всички вреди по лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ***, за
които се претендира обезщетение в настоящото производство, са в резултат от
процесното ПТП от 18.05.2019г. и са виновно причинени от поведение на водача
М. К.. В тази връзка се поддържа становище, че ищецът претендира репариране на
вреди, които не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Предявеният иск за главница се оспорва и по размер по подробно
3
изложени в отговора на исковата молба съображения.
Оспорва се изцяло и иска за присъждане на лихва като неоснователен, като
се поддържа, че неоснователността на главния иск води до неоснователност и на
акцесорния такъв.
Моли, за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се разноски.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на
18.05.2019 г., около 17:38 часа, в гр. София, на бул. Европа, е настъпило събитие –
ПТП между автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ** и лек автомобил „***“, рег. № ***, застрахован по
имуществена застраховка при ЗАД "**" АД, при което са причинени щети на лек
автомобил „**“, рег. № ***; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/18.05.2019 г./ за лек автомобил „***“, рег. № *** е била сключена застраховка
„Каско“ по – застрахователна полица № **********/03.10.2018 г., със срок на
застрахователно покритие от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г.; че към датата на
реализиране на процесното ПТП /18.05.2019 г./ гражданската отговорност на
водачите на автомобил „Д***“, с рег. № **, е била застрахована при ответното
дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ в размер на 1723,89 лева; че направените ликвидационни
разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 15,00 лева; както и че
ищецът е предявил пред ответника регресна претенция, по която последният е
поставил отказ от изплащане на обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
4
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително и
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек
автомобил „**“, рег. № ***.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на
18.05.2019 г., около 17:38 часа, в гр. София, на бул. Европа, е настъпило събитие –
ПТП между автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ** и лек автомобил „***“, рег. № ***, застрахован по
имуществена застраховка при ЗАД "**" АД, при което са причинени щети на лек
автомобил „**“, рег. № ***; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/18.05.2019 г./ за лек автомобил „***“, рег. № *** е била сключена застраховка
„Каско“ по – застрахователна полица № **********/03.10.2018 г., със срок на
застрахователно покритие от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г.; че към датата на
реализиране на процесното ПТП /18.05.2019 г./ гражданската отговорност на
водачите на автомобил „Д***“, с рег. № **, е била застрахована при ответното
дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ в размер на 1723,89 лева; че направените ликвидационни
разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 15,00 лева; както и че
ищецът е предявил пред ответника регресна претенция, по която последният е
поставил отказ от изплащане на обезщетение.
Следователно, настоящият съдебен състав намира за установено в
производството, че на 18.05.2019 г., около 17:38 часа, в гр. София, на бул. Европа,
е настъпило събитие – ПТП между автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ** и лек автомобил „***“, рег. №
***, застрахован по имуществена застраховка при ЗАД "**" АД, при което са
причинени щети на лек автомобил „**“, рег. № ***.
Спорно е по делото, дали водачът на автомобил „Д***“, с рег. № ** е
5
виновен за реализирането на процесното ПТП, респективно за настъпване на
причинените щети по лек автомобил „**“, рег. № ***.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява в
производството следния механизъм на реализиране на процесното ПТП: на
18.05.2019 г., около 17:38 часа, в гр. София, автомобил „Д***“, с рег. № ** се
движил по бул. Европа с посока на движение към „Орион“, където поради
движение с несъобразена с пътната обстановка скорост и поради недостатъчен
контрол върху управляваното от него МПС и върху пътната обстановка, реализира
ПТП с движещия се пред него лек автомобил „**“, рег. № ***, при което върху
последното са причинени имуществени щети.
Описаният по-горе механизъм се установява от събраните в
производството доказателства, които са еднопосочни и безпротиворечиви. В
показанията си пред съда свидетелят М. Е. К. същият изрично заяви, че през май
2019 г. управлявал джип - Гранд Чероки, с рег. № СВ 2904 КН, както и че по
същото време е участвал в едно ПТП като водач на този автомобил, а именно
процесното. В тази връзка изложи, че при потегляне на светофар, колите пред
него спрели, но не успял да намали достатъчно и настъпил удар между
управлявания от него автомобил и автомобила намиращ се пред него. В тази
връзка заяви, че при потеглянето от светофара се разсеял, доколкото от една
линейка шофьорът му махнал, загледах се настрани и в този момент настъпил
удара. Посочи още, че водачът на лек автомобил Мерцедес не е предприемал
маневра за смяна на лентите, като ПТП било реализирано, защото свидетелят К. се
разсеял и не видял навреме намиращия се пред него лек автомобил Мерцедес.
Показанията на свидетеля К. са ясни, конкретни, безпротиворечиви и
разкриват лични възприятия и впечатления на свидетеля относно факти и
обстоятелства, свързани с механизма на реализиране на процесното ПТП.
Същевременно показанията му напълно се подкрепят от останалия събран в
производството доказателствен материал, включително от показанията на
свидетеля П. Б., заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебна автотехническа експертиза и приобщените писмени доказателства.
Следователно, настоящият съдебен състав намира за установено в
производството, че на 18.05.2019 г., около 17:38 часа, в гр. София, на бул. Европа,
е настъпило събитие – ПТП между автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ** и лек автомобил „***“, рег. №
***, застрахован по имуществена застраховка при ЗАД "**" АД, при което са
6
причинени щети на лек автомобил „**“, рег. № ***, както и че виновен за
реализиране на проишествието е водачът на автомобил „Д***“, с рег. № **
/свидетелят К./.
Същевременно по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че че към датата на реализиране на процесното ПТП
/18.05.2019 г./ за лек автомобил „***“, рег. № *** е била сключена застраховка
„Каско“ по – застрахователна полица № **********/03.10.2018 г., със срок на
застрахователно покритие от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г.; че към датата на
реализиране на процесното ПТП /18.05.2019 г./ гражданската отговорност на
водачите на автомобил „Д***“, с рег. № **, е била застрахована при ответното
дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ в размер на 1723,89 лева; че направените ликвидационни
разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 15,00 лева; както и че
ищецът е предявил пред ответника регресна претенция, по която последният е
поставил отказ от изплащане на обезщетение.
Следващите спорни по делото въпроси, които следва да намерят
разрешение в настоящото производство са свързани с обстоятелствата, дали е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените
увреждания на лек автомобил „***“, рег. № ***.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил
„***“, рег. № *** и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
7
срокът на експлоатация на лек автомобил „***“, рег. № ***, към датата на
процесното събитие /18.05.2019 г./ е по-малко от 12 години 2 месеца и 4 дни,
считано от датата на първоначалната му регистрация – 14.03.2007 г., както и че
стойността необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек
автомобил „***“, рег. № ***, определена на база средни пазарни цени /към датата
на ПТП/ е в размер на 1866,10 лева. Установява се също, че щетите по лек
автомобил „***“, рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 18.05.2019 г. ПТП.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид, че съгласно константната
съдебна практика, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.
О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел
на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите
с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират
с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
8
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, което съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК, като обективно, пълно и компетентно
изготвено, към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на
причинените вреди на база средни пазарни цени са били необходими 1866,10 лева,
като при определяне на този размер вещото лице е остойностило увредените
детайли, които се установи, че се намират в пряка причинно-следствена връзка с
конкретното ПТП. Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, което
установява пазарната стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с
настъпилото ПТП в посочения размер, установени от събраните по делото
доказателства, т.е. общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
1866,10 лева, като към тази сума следва да се добавят и извършените от ищеца
ликвидационни разноски във връзка с щетата в размер на 15,00 лева, т.е. общият
размер на дължимото в полза на ищеца обезщетение е 1881,10 лева.
Предвид горното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ се явява основателен и доказан за пълния предявен размер, доколкото от
ищеца се претендира сума в по-малък размер, а именно 1738,89 лева и следва да
бъде уважен.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по
т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г.,
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
9
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно
да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в
тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил „***“, рег. № *** да е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат от реализираното на 18.05.2019 г. между лек автомобил
„***“, рег. № *** и лек автомобил „Д***“, с рег. № **, пътно-транспортно
проишествие.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение, че водачът на
увредения лек автомобил „***“, рег. № ***, който е предприел необезопасена
маневра за престрояване от лява в дясна пътна лента за движение, без да пропусне
движещите се по тази пътна лента автомобили, респективно, че е намалил рязко
скоростта и така е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.
Горните обстоятелства не се установиха от събраните по делото
доказателства. Дори напротив, в производството се установи, че единствена
причина за реализиране на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „Д***“, с рег. № **, който поради движение с несъобразена с пътната
обстановка скорост и поради недостатъчен контрол върху управляваното от него
МПС и върху пътната обстановка, реализира ПТП с движещия се пред него лек
автомобил „**“, рег. № ***, при което върху последното са причинени
10
имуществени щети.
Свидетелят К. изрично заяви, че при потеглянето от светофара се разсеял,
доколкото от една линейка шофьорът му махнал, загледах се настрани и в този
момент настъпил удара. Посочи още, че водачът на лек автомобил Мерцедес не е
предприемал маневра за смяна на лентите, като ПТП било реализирано, защото
свидетелят К. се разсеял и не видял навреме намиращия се пред него лек
автомобил Мерцедес.
Следователно и предвид всички изложени по-горе съображения, съдът
намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от водача на лек автомобил „**“, рег. № ***, се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 1738,89
лева, респективно, следва да бъде уважен.
Върху главницата, чиято дължимост се установи в настоящото
производство, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПк в
съда /09.01.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата гражданска
отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може
да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на
извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право, а
длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на 30-дневен срок от
представянето на всички доказателства, в който застрахователят трябва да
определи и изплати размера на задължението си по предявената претенция или
мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По
делото се установява, че ищцовото дружество е отправило до ответника покана за
изпълнение на паричното му задължение, получена от последния на 25.10.2019 г.,
към която са били приложени документите по процесната ликвидационна
преписка. Тридесетдневният срок за изпълнение е изтекъл на 25.11.2019 г.
/изчислен по реда на чл. 72, ал. 1, изр. 3 ЗЗД вр. чл. 72, ал. 2 ЗЗД/, като считано от
26.11.2019 г. ответното дружество е изпаднало в забава и за претендирания в
исковата молба период от 08.01.2021 г. до 08.01.2024 г. /включително/ дължи
мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата – сумата от
11
571,01 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК/. Следователно акцесорният иск е
основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 571,01 лева.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 69,28 лева, за заплатен
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 400,00 лева; депозит за свидетел при режим на
призоваване в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „***” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца ЗАД „**” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 619,28 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 19452/2024 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1561/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав за
заплатена държавна такса в размер на 46,20 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, като са представени и доказателства за
извършването на тези разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „***” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца ЗАД „**” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 96,20 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1561/2024 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от ЗАД „**” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** против „***” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „***” АД, ЕИК **** дължи в полза на ЗАД „**”
АД, ЕИК *** суми, както следва: 1/ сумата от 1738,89 лева, представляваща
незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 18.05.2019 г., около 17:38 часа, в ****, по вина на водача на лек
автомобил „Д***“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при длъжника, при което са причинени щети по лек автомобил „***“, рег. № ***,
застрахован по имуществена застраховка при заявителя, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 09.01.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 571,01 лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.01.2021 г. -
08.01.2024 г., за които суми на 10.01.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1561/2024 г.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***
да заплати в полза на ЗАД „**” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 619,28 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 19452/2024 г., по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***
да заплати в полза на ЗАД „**” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 96,20 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1561/2024 г., по описа на СРС,
II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13