РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 05.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Д., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1258 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.238 ГПК.
Предявени са искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 86 ЗЗД, от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И.Ц.К.,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“, № 29, ет.3,
против В.Д.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи
на ищцовото дружество сумата от 740.15 лв. - главница по Договор за потребителски кредит
№ 2868644 от 30.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 26.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 75.10 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, за периода от 08.06.2016 г. до 26.07.2017
г.; сумата от 602.03 лв., представляваща
такси и комисионни за допълнителни услуги; сумата от 168.51 лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода от 27.07.2017 г. до 23.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 419
от 30.07.2019 г., по ч.гр.д. № 792, по описа ВРС за 2019 г..
Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от заповед
за изпълнение № 419 от 30.07.2019 г., по ч.гр.д. № 792, по описа ВРС за 2019
г., като в срока по чл. 414 ГПК ответницата възразила срещу дължимостта на
сумите, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. Твърди, че по
силата на сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Договор за
потребителски кредит № 2868644 от 30.05.2016 г., на
последния е предоставена сума в размер на в общ размер на 1250 лева,
като ответницата се е задължила да върне заемната сума, ведно с начислената
възнаградителна лихва в размер на 75.10 лв. и такси. Поддържа се, че съгласно уговореното ответникът следвало да погаси
заема на 60 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер на 43.76
лева., първата от които платима на 08.06.2016 г., а последната с падеж на
26.07.2017 г.. Твърди се, че В.Д.А. е извършвала плащания в
общ размер на 1208.00 лева, като към настоящия момент дължимата главница е
в размер на 740.15 лв.. Сочи се, че ответницата се е задължил и да заплати такси
и комисионни за допълнителни услуги, които са в размер на 602.03 лв. Излага се,
че на 01.07.2017 г. е сключен Договор за продажба на вземания /цесия/ между
„Провидент Файненшъл България" ООД, с ново име „Файненшъл България"
ЕООД /цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт" АД /цесионер/, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, а на 30.01.2017 г. е сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.01.2019 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК ********* /цесионер/, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Предвид изложеното се
моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Ответницата В.Д.А. в срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата
молба.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ответника В.Д.А. е връчен препис от исковата молба и
доказателствата, с указания за възможността за представяне на отговор и за
последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е подал отговор,
не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като от представените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето
защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за уважаването на
исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства, съобразно уважената част от
исковете или на сума в общ размер на 763,44 лв., представляващи платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение възнаграждение в исковото
производство, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И.Ц.К., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“, № 29, ет.3 против В.Д.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал.
1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, че В.Д.А., ЕГН ********** дължи на „„Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 740.15 лв..,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2868644 от 30.05.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК- 26.07.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 75.10 лв., представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 08.06.2016 г. до 26.07.2017 г., сумата от 602.03 лв., представляваща
такси и комисионни за допълнителни услуги, сумата от 168.51 лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода от 27.07.2017 г. до 23.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 419
от 30.07.2019 г., по ч.гр.д. № 792, по описа ВРС за 2019 г..
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И.Ц.К.,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“, № 29, ет.3,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 763,44 лв., представляваща сторените
по делото разноски от ищеца.
Решението
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА