Решение по дело №387/2019 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 29.05.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

             

при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора .............................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 387/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Административното дело е образувано по жалба на Л.А.А. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, против Заповед № Л-3260 от 19.07.2019г. на Зам.главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София. С оспорената заповед е отхвърлена молбата на А. за преместване в Затвора София за доизтърпяване на наложеното му наказание.

В жалбата си оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, свързани с неизпълнение на задължението на административния орган да събере необходимите доказателства преди произнасянето си. Позовава се на променения си постоянен и настоящ адрес в гр. София, поддържането на чести контакти с приятелка от гр. София и на приложените декларации от близки и роднини. Моли съдът да уважи жалбата му и да отмени заповедта, като върне преписката на административния орган с указания.

В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата си и моли да се отмени заповедта, тъй като в Затвора София ще може да поддържа социални контакти с приятелката си, която е болна и е затруднена да го посещава в Ловеч.

В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен юрисконсулт моли жалбата да се остави без уважение, тъй като при издаване на заповедта е отчетена липсата на предпоставките на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС.

Делото е преразпределено на настоящия докладчик на 09.04.2020г., след като предходният докладчик се е отвел от разглеждането му с определение от 13.03.2020г., след обявяването на делото за решаване.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Л.А.А. *** за изтърпяване на наложеното му наказание „доживотен затвор”, определено с Присъда № 100 от 09.12.2013г. по НОХД № 140/2013г. на ОС Габрово. Началото на наказанието е 09.05.2013г. при първоначално определен специален режим, заменен на строг със Заповед № 568/26.04.2017г. на Началника на Затвора Ловеч.

Жалбоподателят подава молба вх.№ М-582/21.06.2019г. до Главния директор на ГДИН с искане да бъде преместен от Затвора Ловеч в Затвора София с мотиви, че от 17.06.2019г. има постоянен и настоящ адрес в гр. София, поддържа контакти с лицето А. Н.Б., от която получава пощенски записи. Сочи, че последната рядко го посещава на свиждане поради отдалечеността на Затвора Ловеч от гр. София.

Със Заповед № Л-3260 от 19.07.2019г., Зам.главният директор на ГДИН София отхвърля молбата на А. за преместване от Затвора Ловеч в Затвора София за доизтърпяване на наложеното му  наказание. Мотивите на органа са, че смяната на постоянния адрес на лишения от свобода е след постъпването му в Затвора Ловеч и не е сред изискванията на закона; той освен с приятелката си от гр. София А. Б. провежда свиждания и с други лица, в т.ч. съпруга, син и баба, чието местоживеене *** и преместването му би могло да възпрепятства тези контакти; освен това Б. го посещава редовно и контактите им не са затруднени или ограничени поради отдалеченост. Административният орган стига до извод, че не са налице основанията на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

По делото А. е приложил декларации от 3 лица (жената, с която е живял преди да влезе в затвора и с която имат общо дете, и нейните родители), които изрично декларират, че не поддържат и не искат да поддържат никакви отношения с оспорващия; техните посещения в затвора не са били за свиждания, а с цел да убедят А. като баща да подпише нотариално заверена декларация, с която да даде съгласие синът му да може да напуска страната с баба си и дядо си. В с.з. жалбоподателят прилага и доказателства за постоянен и настоящ адрес на него и приятелката му от София, с която иска да се вижда по-често, медицински документи за заболяване и оперативна интервенция на приятелката му, свидетелство за граждански брак на жената, с която имат дете, както и отказ на Главния директор на ГДИН за преместване на А. по молба на А. Б..

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, пред местно компетентния административен съд по местоизпълнение на наказанието, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН. Съгласно чл.62, ал.4 от ЗИНЗС Главният директор на ГДИН може със заповед да делегира правомощия по ал.1 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. По делото са представени заповеди от Министъра на правосъдието и от Главния директор на ГДИН, от които е видна компетентността на Главния директор и тази на издателя на заповедта. Предвид изложеното, обжалваната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган – ст. комисар И.Й. (Зам.главен директор в ГДИН), на който със Заповед № Л-4133/20.09.2018г. на Главен директор на ГДИН са възложени функциите по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС да премества лишени от свобода от един затвор в друг, както и да прави отказ за преместване.

Оспорената заповед е постановена в надлежна писмена форма и съдържа мотиви, доколкото са изложени фактически основания за непревеждането на лишения от свобода от Затвора Ловеч в Затвора София. Следователно е осигурена възможността на жалбоподателя да разбере мотивите на органа и да реализира правото си на обжалване.

Независимо от горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закона.

Редът и условията за преместване на лишените от свобода от един затвор в друг са уредени в раздел ІV на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС преместването се извършва със заповед на главния директор на ГДИН при едно от следните условия: 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода – пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

В настоящия случай производството е инициирано по молба на лишения от свобода А., т.е. в хипотезата на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Преди произнасяне по съществото на същата ответникът е бил длъжен на основание чл.40а от ППЗИНЗС да извърши вмененото му от подзаконовия нормативен акт задължение за проверка наличието на данни за поддържане на социални контакти с близките му или с посочените от него лица. В конкретния казус органът е посочил в оспорената заповед, че е извършил такава проверка, при която е установил, че действително г-жа Б. посещава лишения от свобода, но същевременно той провежда свиждания и с други роднини и близки (съпруга, син и баба), като преместването му би могло да ги възпрепятства.

Настоящият състав намира, че преди произнасянето си административният орган само формално е извършил проверка по чл.40а от ППЗИНЗС на основание вписаните в досието на л.св. свиждания, но без да извърши дължимата проверка в цялост и при необходимост да изиска от молителя информация и доказателства с кое лице в какво качество е провеждал свиждания, поради което е постановил административния акт при неизяснена фактическа обстановка.             

Органът не е събрал, разгледал и обсъдил допълнителни доказателства, за да прецени наличието на допълнителните критерии и налице ли са основанията за преместване в Затвора София в изтъкнатата от лицето хипотеза на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС – семейни причини, при спазване разписаната законова процедура по чл.40а от ППЗИНЗС. Това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.35 от АПК, защото е довело до издаване на административният акт, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Най-малкото органът преди произнасянето си е следвало да укаже на молителя, че не представя достатъчно доказателства в подкрепа на искането си, като допуснатото процесуално нарушение е съществено с оглед представените по делото декларации на близки и роднини на оспорващия, че не са провеждали и не искат да провеждат свиждания с него, а са го посещавали само за подписване на декларация, както и данните за сериозно заболяване на приятелката на А., което действително би могло да възпрепятства пътуванията й до Ловеч.

Поради изложеното настоящият състав намира, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата и интересите на жалбоподателя и постановяването на административен акт, без да са спазени изискуемите по закон процесуални предпоставки.

Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел.

Правото на личен и семеен живот (чл.32, ал.1 от Конституцията) е основно право на човека, което не следва да бъде ограничавано от изтърпяване на наказанието в по-голяма степен, отколкото налага самото наказание. Една от целите на изпълнение на наказанието е осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им (чл.2, т.3 от ЗИНЗС). Съгласно чл.40, ал.1 и ал.2, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, наказанието „лишаване от свобода” се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие. Поправителното въздействие се осъществява и чрез ограничаване на отрицателните последици от действието на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените, както и чрез осигуряване на условия за упражняване правата на осъдените, за да се осигури в максимална степен реализирането на правото им на семеен живот въпреки изтърпяване на наказанието с оглед тяхната ресоциализация. Подкрепата на роднини и близки по време на изтърпяване на наказанието, също има положителен ефект за съхраняване на личността на лицето, изтърпяващо наказанието, за по-лесното му понасяне като цяло и за по-пълноценното постигане на целите на самото наказание.

В случая по делото са представени безспорни писмени доказателства (декларации от жената, с която имат общо дете, и от нейните родители), че те не поддържат и не искат да поддържат лични контакти с жалбоподателя, което оборва становището на органа в оспорената заповед, че контактите с тези лица биха били възпрепятствани при преместване в затвора София. От друга страна действително се установява, че А. е провеждал редовни свиждания с приятелката си А. Б. от гр. София, но последната през лятото на 2019г. е претърпяла сериозно заболяване и оперативна интервенция, което неминуемо би затруднило редовните й пътувания от гр. София до гр. Ловеч.

Ако органът беше изпълнил не само формално, но и в цялост задължението си по чл.40а от ППЗИНЗС, без съмнение щеше да събере същите данни, които са налични по делото, включително и като установи причината за свижданията на жалбоподателя с роднините му (съпруга, син и баба) и здравословното състояние на г-жа Б., както и изявеното от нея желание за преместване на л.св. в Затвора София, по което АО също е постановил отказ с аналогични доводи.

В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл.72 от ППЗИНЗС, с която законодателят е възложил на администрацията на затвора да съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят – свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това. В случая преценката относно наличието или липсата на материалните предпоставки за процесното преместване е предоставена на административния орган, който преди да се произнесе по депозираното искане, следва да извърши проверка в съответствие с мотивите на решението и в зависимост от резултатите мотивирано да разреши или откаже преместването. Дължимата от органа преценка следва да обхване както нежеланието на роднините на А. да осъществяват контакти с него, така и взаимно изявеното желание на оспорващия и на приятелката му от гр. София да осъществяват по-чести свиждания, здравословното състояние на последната и доколко преместването му в Затвора София ще улесни тези контакти за изграждане на следващите се взаимоотношения с нея.

Констатираните от съда пороци при издаването на оспорената заповед обуславят нейната незаконосъобразност и са основание за отмяната й от съда, като преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по молбата на Л.А. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. 

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № Л-3260 от 19.07.2019г. на Зам.главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с която е отхвърлена молбата на Л.А.А. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, за преместване в Затвора София за доизтърпяване на наложеното му наказание.

ИЗПРАЩА преписката на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за ново произнасяне по подадената от Л.А.А. молба вх.№ М-582/21.06.2019г., в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК едномесечен срок за произнасяне на Главния директор на ГДИН, считано от получаване на преписката.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл.62, ал.3, изр. второ от ЗИНЗС.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: