РЕШЕНИЕ
№ 532
гр. Пазарджик, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. П.
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
в присъствието на прокурора Стоян Д. Павлов
като разгледа докладваното от Венцислав Г. П. Гражданско дело №
20255200100519 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск от Н. Н. А., ЕГН **********, с настоящ
адрес: З. – гр. П. против Районен съд – Пловдив за заплащане на обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 30 000 лева от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
изразяващи се в постановеното Определение № 909 от 21.01.2025 г. на РС –
Пловдив по гр. д. № 20577/2024 г., на основание чл. 2в от ЗОДОВ.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
Ищецът твърди, че е предявил пред Районен съд – Пловдив иск по чл.
71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр срещу Административен съд – Пазарджик. По
подадената искова молба е образувано гр. д. № 20577/2024 г. по описа на РС –
Пловдив. Излага се, че районният съд е прекратил производството по делото с
Определение № 909 от 21.01.2025 г., поради неотстраняване на нередовности
на исковата молба преди да се произнесе по искането на ищеца за
освобждаване от такса и разноски, както и за предоставяне на правна помощ.
Именно това счита ищецът за противоправно поведение от страна на
ответника, тъй като с това си процесуално действие съдът е нарушил правото
му на достъп до правосъдие, след като не му е осигурил възможност за реална
защита и разглеждане на спора по същество. Това счита за нарушение на чл.
47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който гарантира
правото на ефективна съдебна защита и достъп до правосъдие. Този отказ от
1
правосъдие се квалифицира като „явно нарушение“ на правото на ЕС. В
случая съдът не е разгледал своевременно молбата за правна помощ и за
освобождаване от такси, а директно е прекратил производството, което според
ищеца представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.
Това е довело и до претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се
в чувство на безсилие, накърняване на достойноството му като гражданин на
ЕС, силен психо-емоционален стрес и подкопаване на доверието в съдебната
система. Счита връзката между противоправното поведение на ответника и
настъпилите вреди за пряка причинно-следствена. Моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с
който изразява становище, че искът е неоснователен. Не било вярно, че
ищецът поискал предоставяне на правна помощ, а съдът без да се произнесе
по искането прекратил производството по делото. Излага, че исковата молба е
била оставена без движение, като са дадени конкретни указания на ищеца,
същият ги е получил лично, но в срок не били изпълнени, но и не е поискано
предоставяне на правна помощ. Предвид бездействието на ищеца съдът е
прекратил производството с процесното определение, което не е било
обжалвано от ищеца и е влязло в сила. Поради това счита, че не е нарушено
нито българското, нито европейското право, за да се твърди основанието по
чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ. След като ищецът не е обжалвал прекратителното
определение, той сам се е поставил в това полжение да не търси защита на
правата си и не може за това си бездействие да търси отговорност от съда.
Прави възражение за съпричиняване по чл. 5 от ЗОДОВ поради увреждане,
причинено изключително от ищеца. Подадената впоследствие молба за
възстановяване на срок не може да доведе до различни изводи. Моли се за
отхвърляне на иска изцяло, евентуално – да се намали размера на исканото
обезщетение.
По допустимостта на производството:
Юридическите факти, чието осъществяване ищецът по иска по чл. 2в
от ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, за да
удовлетвори изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК са
посочени в Определение № 1160 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1319/2023 г., IV г. о., а именно: нарушената правна норма от правото на ЕС,
предоставяща права на частноправни субекти (сочената разпоредба на чл. 47
от ХОПЕС, обосноваващи твърдяния отказ от правосъдие); нарушението да е
"достатъчно съществено" или "явно квалифицирано" и причинна връзка от
нарушението да са настъпили неимуществени вреди за частноправния субект
– обстоятелства, които също се твърдят от ищеца (чрез назначения особен
представител). Процесуалната легитимация на страните по делото съответства
на твърденията на ищеца за причиняване на вреди от достатъчно съществено
2
нарушение на правото на Европейския съюз от ответника, а дали ответникът е
материалноправно легитимирани да отговарят по иска е въпрос по
съществото на спора. Държавата участва в съдебните производства по
граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален
субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия
са причинени вредите (чл. 7 от ЗОДОВ). Това разрешение е възприето от
законодателя и в чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.) по отношение
на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушаване на правото на
ЕС. В този случай държавата не става страна по делото, но е обвързана от
постановеното по него решение.
Процесуалният ред, по който подлежат на разглеждане исковете е този
по ЗОДОВ, а компетентният в случая съд е гражданският – чл. 2в, ал. 1, т. 2 от
ЗОДОВ.
При липса на отвод за местна подсъдност от ответника съгласно чл. 119,
ал. 4 ГПК, съдът приема, че е сезиран компетентен съд – чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК.
На основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, прокурор задължително участва в
производството по ЗОДОВ, поради което съдът е конституирал Окръжна
прокуратура – Пазарджик.
Производството е допустимо.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С искова молба вх. № 12518/16.05.2024 г. Н. А. е предявил иск срещу
Административен съд – Пазарджик с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДискр за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 2 000 лв. Към исковата молба е приложена друга молба, с която
ищецът желае от съда да признае, че е освободен от задължението за внасяне
на държавна такса и разноски съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр, а при условие
на евентуалност - да бъде освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и
да му се предостави правна помощ на основание чл. 23, ал. 3 от ЗПП - адв.
Т.Ж. от АК – П..
След отводи делото е изпратено за разглеждане от РС – Пловдив с
определение на Пловдивския апелативен съд по ч. гр. д. № 530/2024 г., на
основание чл. 23, ал. 3 от ГПК.
Производството пред РС е образувано по гр. д. № 20577/2024 г.
С разпореждане № 35528 от 18.12.2024 г. исковата молба е оставена без
движение с дадени подробни указания за отстраняване на констатирани от
съда нередовности в едноседмичен срок от връчването, на основание чл. 129,
ал. 2 от ГПК. Ищецът е предупреден, че исковата молба ще бъде върната и
3
производството прекратено, ако не бъдат изпълни в срок дадените указания.
Изрично е отбелязано, че по искането за предоставяне на правна помощ съдът
ще се произнесе след отстраняване на нередовностите „предвид
необходимостта от допустимост и редовност на исковата молба.“.
Разпореждането е връчено на ищеца Н. А. на 08.01.2025 г.
След като не са били изпълнени указанията в срок, с Определение №
909/21.01.2025 г. по гр. д. № 20577/2024 г. РС – Пловдив е върнал исковата
молба и прекратил производството. Посочил е, че определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ОС – Пловдив в едноседмичен срок от
съобщението.
На 04.02.2025 г. препис от определението е връчено на ищеца.
На 29.01.2025 г. ищецът А. е подал молба по гр. д. № 20577/2024 г., в
която моли съда да му възстанови срока за отстраняване на нередовностите по
исковата молба, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК.
На 03.02.2025 г. по делото е входирана друга молба от ищеца, в която
моли съда да го освободи на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от задължението за
внасяне на държавна такса и да му предостави правна помощ на основание чл.
23, ал. 3 от ЗПП, като му определи за служебен защитник адв. Т.Ж. от АК – П..
С Определение № 2125 от 13.02.2025 г. по гр. д. № 20577/2024 г. съдът
е оставил без уважение молбата за възстановяване на срок, като в мотивите е
изложил съображения, че молителят иска продължаване на срок, а не
възстановяване на изтекъл такъв, доколкото към 29.01.2025 г. – датата на
подаване на молбата същият все още не е бил узнал за прекратяването на
производството – препис от определението е връчен на 04.02.2025 г. Посочено
е, че определението не подлежи на обжалване.
Установява се, че нито прекратителното определение е обжалвано от
ищеца, нито това от 13.02.2025 г., въпреки направилното отразяване в него, че
то не подлежи на обжалване – чл. 66, ал. 2 от ГПК.
От събраните гласни доказателства се установи следното:
Свидетелят Д. П. Г., понастоящем в З. в гр. П., дава показания, че
познава ищеца Н. А.. Знае, че ищецът е водил дело с РС – Пловдив през 2024
г., но делото е прекратено. Не знае за какво е делото. Излага, че на „двадесет и
пети като дойде съобщението, че е прекратено“ ищецът изпаднал в съС.ие да
не може да спи, не ядял, не ходел на лекар, ядосвал се. От 2 до 5 месеца
съС.ието му било такова.
Свидетелят С. Г. Р., понастоящем в З. в гр. П., дава показания, че
познава ищеца Н. А.. Знае, че средата на 2024 г. ищецът е завел дело срещу
Административен съд – Пазарджик в РС – Пловдив. Впоследствие от
4
районния съд му указват, че трябва да „оправи“ грешки в молбата, макар че е
подал декларация за назначаване на служебен защитник и съдът не се
произнася по молбата. В началото на 2025 г. му прекратяват делото. От това
ищецът се почувствал зле, изпитвал безспокойство и безсъние. Двамата
разговаряли, когато ищецът бил на карето, видимо всеки път разстроен.
Свидетелят е запознат, че ищецът води и други дела срещу институции,
представляващи държавата.
Правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в
това, че с Определение № 909/21.01.2025 г. на РС – Пловдив по гр. д. №
20577/2024 г. е прекратено производството по делото преди съдът да се
произнесе по искането на ищеца за освобждаване от такса и разноски, както и
за предоставяне на правна помощ, с което счита, че е нарушен чл. 47 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, който гарантира правото на
ефективна съдебна защита и достъп до правосъдие. Този отказ от правосъдие
се квалифицира като „явно нарушение“ на правото на ЕС.
Правото на Европейския съюз не урежда изрично иска за ангажиране
отговорността на държавата за нарушаването му, като материалноправните
предпоставки на този иск са изведени в практиката на Съда на Европейския
съюз въз основа на принципа на лоялно сътрудничество между държавите -
членки, предвиден в чл. 4, § 3 от ДЕС. Съдът на Европейския съюз извежда
следните материални предпоставки за ангажиране на тази отговорност:
нарушение на норма на правото на Европейския съюз, която има за предмет
предоставяне на права на ищците като частноправни субекти; нарушението да
е достатъчно съществено; наличие на вреда и пряка причинно-следствена
връзка между нарушение на задължението за което носи отговорност
държавата и вредата, претърпяна от увредените лица (вж. Решение на СЕС от
5 март 1996 година по съединени дела С-46/93 и С-48/93 (Brasserie du pêcheur
SA срещу Bundesrepublik Deutschland)).
От момента на присъединяването й към ЕС на 01.01.2007 г. България е
обвързана от разпоредбите на учредителните договори в рамките на ЕО и ЕС
и в съответствие с принципа за примат на правото на ЕС над националните
правни разпоредби.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДЕС, от който произтича и принципът на
процесуална автономия, държавите-членки установяват правните средства,
необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите,
обхванати от правото на Съюза. Според посочения принцип, всяка държава-
5
членка следва да уреди във вътрешния си правен ред компетентните
юрисдикции и да определи процесуалните правила за съдебните
производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които
страните в процеса черпят от правото на Съюза /решения по дела C-213/89, C-
312/93, C-13/01/.
Настоящият състав изследва посоченото от ищеца противоправно
поведение – постановеното определение по гр. д. № 20577/2024 г. на РС –
Пловдив, с което производството по делото е прекратено преди съдът да се
произнесе по искането за предоставяне на правна помощ, като е обусловил
произнасянето по същото от отстраняване на нередовностите „предвид
необходимостта от допустимост и редовност на исковата молба.“.
Предвиденото в ГПК право на страните за предоставяне на правна
помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита /чл. 94
ГПК/ представлява гаранция за осъществяване защитата на правата им в
съдебното производство. Затова и в ГПК са предвидени случаи, в които съдът
уведомява страните за правото им да ползват правна помощ /чл. 129, ал. 2, чл.
131, ал. 1, при обжалване е предвидено прекъсване на срока с подаване на
молба за правна помощ и същият не тече, докато същата се разглежда – чл.
259, ал. ал. 2 и 3,чл. 275, ал. 2, чл. 283 ГПК/. С оглед на това и в контекста на
основните принципи на гражданския процес и предвиденото в процесуалния
закон задължение на съда да следи за допустимостта и надлежното
извършване на процесуалните действия от страните и да им съдейства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна /чл. 7 ГПК/, въпросът за
правната помощ придобива особена значимост при предвидените в закона
преклузивни срокове, какъвто е и този по чл. 129, ал. 2 от ГПК (че срокът е
преклузивен вж. решение № 50265/22 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3517/2021 г., ІV г. о.).
Непроизнасянето на съда по направено от страната искане за правна
помощ по реда на чл. 95 от ГПК представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, което опорочава постановеното решение,
каквото е и неизпълнението на задължението на съда да уведоми страната за
правото й на правна помощ в предвидените в закона случаи – така Решение №
57 от 11.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4056/2016 г., II г. о.
Трайната практика на ВКС е, че при поискана правна помощ от ищеца
по делото, съдът е длъжен да се произнесе по направеното искане, като в този
случай процесуалните му действия във връзка с редовността на исковата
молба, следва да се осъществят едва след като е налице произнасяне по
поисканата правна помощ – така Определение № 483 от 12.10.2017 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3718/2017 г., IV г. о.
6
Направеното още с предявяването на исковата молба искане за
предоставяне на правна помощ е задължавало ответника да се произнесе,
съобразявайки наличието на предпоставките за това, визирани в ЗПП. Липсата
на произнасяне и осъществяването на по-нататъшни процесуални действия по
проверка редовността на исковата молба, както и последващото връщане на
исковата молба, са незаконосъобразни, предвид липсата на произнасяне по
редовното искане за предоставяне на правна помощ.
По делото ищецът твърди нарушение на нормите, уреждащи правото
на справедлив процес в частта, гарантираща му безплатна адвокатска защита
при липса на средства за заплащане на такава защита, уредени и в чл. 47 от
ХОПЕС. Съдът не изследва изрично нарушение на ЕКПЧОС само по себе си,
тъй като ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС (вж. чл. 59, т. 2 от
ЕКПЧОС), но въпреки че ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС, това не е
пречка защитата на основните права и свободи, които Конвенцията предоставя
на адресатите си, да се осъществява по настоящия ред. Това е така, защото
правото на ЕС припознава гарантираните от Конвенцията права и свободи
като принципни и основополагащи – чл. 6 от ДЕС (според който Съюзът
зачита правата, свободите и принципите, определени в ХОПЕС от 7 декември
2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата
юридическа сила като Договорите) и в своя практика СЕС е посочвал, че
зачита основните права, които са залегнали в общите принципи на правото на
общността и които са гарантирани от международните договори за защита
правата на човека, по които държавите членки са страни, един от които е
ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл. 47 от ХОПЕС, всеки, чийто права и свободи, гарантирани
от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни
средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член
условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и
публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително
създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и
представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се
предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се
осигури реален достъп до правосъдие.
Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото на
Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като
нейната отговорност е обективна. Според практиката на ВКС по сходни
случая когато нарушението е извършено умишлено или при неполагане на
дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде квалифицирано като
"достатъчно съществено", но това не означава, че полагането на дължимата
грижа изключва отговорността на държавата - в този смисъл решение по гр.
7
д. № 1914/2020 г. на ВКС, ІV г. о.
При така разясненото съдържание на понятието "достатъчно
съществено" нарушение на правото, настоящият съдебен състав счита, че
ответникът е допуснал такова нарушение, тъй като е отказал да приложи
разпоредба от правото на ЕС, която е ясна, конкретно формулирана, която
гарантира основни права в сферата на правораздаването на страните в
процеса, поради което приложението й не е в зависимост от преценка на
органа дали и кога следва да се приложи. Проверката, която ответникът, като
орган, който ръководи процесуалните действия, дължи, е за възможността на
лицето да заплати адвокатска защита и дали интересът на правосъдието
изисква назначаване на такава. В случая не се установява ответникът, сезиран
с искането на ищеца с исковата молба, да е направил проверка на тези
обстоятелства /ответникът е дължал произнасяне – изследване на
предпоставките за предоставяне на помощта, мотивиране на отказ – при извод
за наличие на основание за такъв, и съответно - предоставяне на право на
обжалване на отказа по реда на чл. 25 от ЗПрП – и не го е направил/.
При това положение настоящият съдебен състав приема, че е налице
фактическия състав на чл. 2в ЗОДОВ – достатъчно съществено нарушение на
общностното право, поради което се дължи обезщетение за вредите, които са
пряка и непосредствена последица от него.
При съобразяване на претърпените от ищеца вреди следва да се отчете
обстоятелството, че същият не е обжалвал прекратителното определение,
което сочи на една по-ниска степен на увреда, респ. при преценка на
претърпените вреди – такива, каквито е нормално един човек да изпита в
аналогично положение, и като се отчете, че ищецът не доказа вреди над
обичайните по интензитет, вид и продължителност, така че да му се дължи
обезщетение в завишен размер (св. Р. дава подробни показания – напр.
„средата на 2024 г. ищецът е завел дело срещу Административен съд –
Пазарджик в РС – Пловдив“, а се установи, че исковата молба е вх. №
12518/16.05.2024 г. и т. н., които насочват съда, че същият е детайлно запознат
с конкретния казус, докато показанията на св. Г. не могат да се свържат с
конкретното дело), съобразявайки и съдебната практика в подобни случаи –
вж. Определение № 887 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2023 г., III
г. о., с което не е допуснато до касационно обжалване Решение №
266/7.03.2023 г. на САС по в. гр. д. № 196/2023 г., 1 с-в, съдът приема, че
заявената претенция по чл. 2в ЗОДОВ е основателна за сумата от 150 лева.
Искът е частично основателен, като за разликата до 30 000 лева следва
да се отхвърли като неоснователен.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Районен съд – Пловдив да заплати на Н. Н. А., ЕГН
**********, с настоящ адрес: З. – гр. П., обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в размер на 150 (сто и петдесет) лева от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващи се в
постановеното Определение № 909 от 21.01.2025 г. на РС – Пловдив по гр. д.
№ 20577/2024 г., на основание чл. 2в от ЗОДОВ, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума от 150
лв. до претендираните 30 000 (трийсет хиляди) лв., като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9