№ 216
гр. П., 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720104916 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.128, вр.чл.270, ал.2 от
КТ и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от О.
К. С., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. В., срещу „***” ЕООД, ЕИК
***, със седалище/адрес на упраление: ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, вр.чл.270, ал.2 от
КТ и чл.86 от ЗЗД, и искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от *** лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за периода от м.*** г., както следва: сумата от *** лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за м.02.2024 г., сумата от *** лева,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м.03.2024 г. и сумата
от *** лева, представляваща неизпалтено трудово възнаграждение за
м.04.2024 г.; сумата от *** лева, представляваща лихва за забава за периода
от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска - 19.08.2024 г. до окончателното й изплащане. Моли да
му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В исковата молба твърди, че между страните било налице валидно
1
възникнало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор №
*** г., съгласно който ищеца е заемала при ответника длъжността „***“, код
по НКПД: ***, работно време от 8 часа, и платен отпуск от 20 дни. Твърди, че
с допълнително споразумение № *** г., трудовото правоотношение било
изменено, като между страните било договорено ново трудово
възнаграждение от *** лева, към което се прибавяли и 1,20 % за трудов стаж и
професионален опит, като трудовото възнаграждение следвало да бъде
изплащано до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагането на труда.
Поддържа, че ответника не е изплатил на ищеца дължимото му се трудово
възнаграждение за времето от сключване на допълнителното споразумение до
датата на предявяване на иска. Сочи, че поради това на 19.06.2024 г. подал
жалба до Инспекция по труда, от където получил отговор, че са констатирали
неплащане на дължимото трудово възнаграждение, за което на работодателя
бил даден срок до 31.07.2024 г. за неговото изплащане. Независимо от
определения му срок, твърди, че ответника не бил изплатил дължимото му се
трудово възнаграждение.
В срока за отговор ответника „***” ЕООД не са подали отговор на
исковата молба и не са взели становище по исковете.
В съдебното заседание ищеца се представлява от адв. В., която поддържа
исковете и моли съда да ги уважи, като им се присъдят направените по делото
разноски.
В съдебното заседание ответника не се представлява, и не взема
становище по иска.
Съдът, като обсъди твърденията и доводите на страните във
връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 от
КТ, вр. чл.86 ЗЗД, поради което съдът намира, че исковете са допустими и
следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ положеният труд по трудов
договор е възмезден. По силата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в
2
установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да
заплаща уговореното възнаграждение за извършена работа.
Ищецът е заемал при ответника длъжността: „***” по трудово
правоотношение, което се установява от приетото по делото допълнително
споразумение № *** г. към трудов договор № *** г., който преценен по
отделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен
материал, а именно писмо на Д „ИТ“ – П. – от 27.06.2024 г., дава възможност
на съда да приеме, че ищеца е заемал при ответника сочената длъжност по
трудово правоотношение.
Няма спор, че за периода от м.*** г., ответникът не е изплатил
дължимото на ищеца трудово възнаграждение в размер на *** лева. Няма спор
между страните и за размера на дължимото трудово възнаграждение за
процесния период на ищеца.
Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден, като по силата на чл.128, ал.2 от КТ, работодателят е длъжен да
заплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа, в противен случай изпада в забава и без да е необходима
покана.Съгласно чл.270, ал.2 от КТ, трудовото възнаграждение се дължи за
всеки месец, поради което с неизпълнението му за същия, работодателят
изпада в забава и дължи мораторна лихва за забава, равна на основния лихвен
процент за съответния период съгласно разпоредбата на чл.245, ал.2 от КТ. В
този смисъл, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на дължимо, но
неизплатено трудово възнаграждение от ответника се явява доказан по
основание.
Предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
дължима се лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, то
същия е акцесорен и следва съдбата на главния иск. Предвид основателността
на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за дължимост на лихва
за забава върху неизплатеното му трудово възнаграждение за процесния
период. Доколкото и неговият размер не е спорен между страните, то и
акцесорният иск е основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло,
като ответника се осъди да заплати на ищеца дължимата му се лихва за забава
върху неизплатеното трудово възнаграждение.
3
С оглед основателността на главния иск, следва да осъди ответникът да
заплати на ищеца и и дължимата се законна лихва върху неизплатеното
трудово възнаграждение, считано от датата на предявяване на иска -
19.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото неизплатено
възнаграждение.
По разноските:
Ищецът е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски, но не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съдебно
заседание адв. В. заявява, че претендират само адвокатско възнаграждение,
което е осъществено при условията на чл.38 от ЗАдв.
По делото няма представени доказателства при какви условия адв. В. е
осъществила в хода на делото процесуално представителство на ищеца. Няма
представен договор за правна защита и съдействие, от който да се установи, че
между адвоката и клиента е уговорено безплатно представителство по
смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. При това положение, тъй като по делото
няма данни за извършени разноски от ищеца, нито пък има данни за уговорено
процесуално представителство при условията на чл.38 от ЗАдв, то и на ищеца
не следва да му бъдат присъдени сторени разноски, като и на адв. В., не
следва да се определя адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от
ЗАдв.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за
производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по
сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на
113,98 лева.
Воден от горното, ***ят районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на упраление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.128, вр.чл.270, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД на О.
К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от *** (***) лева,
4
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.***
г., както следва: сумата от *** лева, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за м.02.2024 г., сумата от *** лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за м.03.2024 г. и сумата от *** лева,
представляваща неизпалтено трудово възнаграждение за м.04.2024 г.; сумата
от *** (***) лева, представляваща лихва за забава за периода от *** г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска - 19.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта
му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на упраление: ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на *** районен съд сумата от *** (***) лева,
представляваща дължима държавна такса по предявените искове, както и 5.00
(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че
задължението не бъде изплатено доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. П. в
двуседмичен срок, считано от 10.03.2025 г.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5