О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../………………..2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1388 по описа за
2016 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпили молби за изменение в частта за
разноските на Решение № 791/22.05.2017 г., както следва:
1) Молба
вх. № 16851/12.06.2017 г., подадена от Й.Д.Б. с искане да
бъде редуциран размера на дължимата в полза на ВОС държавна такса.
2) Молба вх. № 17773/19.06.2017 г., подадена от Д.П.Б., чрез адв. М.Т., с
която се претендира присъждане в п олза на ищеца на направените по делото
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, включително и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
3) Молба
вх. № 17730/19.06.2017 г., подадена от адв. Г.Я. лично и
като пълномощник на П.Д.Я., с която се претендира да бъде намелен размера на
присъдената държавна такса.
Всяка една от страните е изразила становище за неоснователност на молбата
на насрещната страна.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Молбите са подадени в законоустановения срок и изхождат от надлежни страни,
поради което са процесуално допустими.
В производството по настоящото дело, Варненският
окръжен съд е бил сезиран с предявен от Д.П.Б., представляван от своя
настойник П.А.И. против П.Д.Я., Г.Д.Я. и Й.Д.Б., иск за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нот.
акт № 141/2015 г. на основание чл. 26 от ЗЗД и в условията на евентуалност иск
установяване на неговата недействителност поради договаряне във вреда на
представлявания, на основание чл. 40 от ЗЗД.
С решение № 791/22.05.2017 г. съдът е признал
нищожността на правна сделка, покупко-продажба, обективирана в нот. акт
№ 141, том 3, рег. № 7392, дело № 493 от 23.10.2015 на Нотариус Орлин Стефанов
с рег. № 196 на НК – София, вписан в службата по вписвания с вх. Рег. № 25160
от 26.10.2015 г. с акт № 188, дело LXV, дело № 13888, с която сделка Й.Д.Б. с ЕГН ********** действаща в
качеството на настойник на Д.П.Б. с ЕГН ********** е продала на П.Д.Я. с ЕГН **********
следния недвижим имот: Жилище-апартамент с идентификатор 10135.2575.1208.1.2,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, представляващ самостоятелен
обект в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1208,
брой нива 1, с площ от 138.00 кв.м. , състоящ се от две спални, хол, кухня, салон,
дневна/тоалет, баня, дрешник и балкони към улицата и двора, при граници и
съседи на същия етаж - няма, под обекта - 10135.2575.1208.1.1 и над обекта
10135.2575.1208.1.4 и 10135.2575.1208.1.3, стар идентификатор - няма, ведно с
прилежащото избено помещение със застроена площ от 69.00 кв.м., състоящо се от
входно антре, две стаи, килер, баня-тоалет, ведно с прилежащото таванско
помещение със застроена площ от 37.71 кв.м., ведно със съответното идеално
число от правото на строеж върху държавно дворно място в което е построена
сградата за сумата от 46 980.00 лева,поради нарушение на добрите нрави, по
иска на Д.П.Б. с ЕГН ********** действащ чрез настойника си П.А.И. с ЕГН **********
*** против против П.Я.Д. с ЕГН **********, Г.Д.Я. с ЕГН **********,*** и Й.Д.Б. с ЕГН ********** ***, на основание чл.
26 от ЗЗД.
С решението си, съдът е възложил в тежест на
ответниците държавна такса по уважения иск в размер на 1879,15 лева.
Съгласно точка 1Б на тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по
тълк. дело № 4/2014 г. ОСГК, по искове за установяване съществуването,
унищожаването или развалянето на договор, цената на иска се определя съобразно
стойността на договора, а държавната такса върху този иск се събира по реда на
чл. 71, ал. 2 от ГПК, т.е. върху една четвърт от цената на иска.
В настоящият случай, цената на иска е равна на
цената на договорът, чиято нищожност се претендира да бъде установена,
възлизаща в размер на 46 980 лева. Съответно дължимата държавна, такса
определена по правилото на чл. 71, ал. 2 от ГПК възлиза в размер на 469,80 лева.
Доколкото с решението ответниците са осъдени да заплатят държавна такса в
размер на 1897,15 лева, същата следва да бъде намалена до размер от 469,80
лева.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
производството разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК,
страната претендира присъждане на разноски за снабдяване с документи по делото
в размер на 158,78 лева. Представените по делото платежни документи
удостоверяват извършени разноски във връзка с производството в размер на 132,78
лева. Представения касов бон от 15.06.2016 г. удостоверява извършени разходи
преди датата на завеждане на исковата молба, поради което не може да се направи
преценка да са извършени във връзка с производството. Представения на лист 309
документ по същността не съставлява платежен такъв, удостоверяващ извършено
плащане.
В производството пред ВОС ищецът Д.П.Б. е бил представляван от адв. М.Т.. В
последното по делото открито съдебно заседание адв. Т. е направила изявление,
че правната помощ е предоставена по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв.) и е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. В този
смисъл е направено искане и в представения списък по чл. 80 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв. при оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие в исково производство, насрещната страна по делото се осъжда
да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и
доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за
разноски, като техният размерът се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайната
съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на
адвоката, осъществил правната помощ. При цена на иска в настоящото производство
в размер на 46 980 лева, дължимото минимално адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
възлиза в размер на 1939.40 лева, което следва да бъде присъдено в полза на
адвокат М.Т..
По изложените съображения, молбите по чл. 248 от ГПК са основателни и
решението следва да се измени в частта за разноските.
На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от ГПК, Решение № 791/22.05.2017 г., постановено
по гражданско дело № 1388/2016 г. на Варненски окръжен съд, в частта относно
разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на Варненски окръжен съд, представляващи дължима
държавна такса за образуване на делото, от 1 879,15 лева /хиляда осемстотин
седемдесет и девет лева и 15 ст./ на 469,80 лева /четиристотин шестдесет и девет лева и 80 ст./.
ОСЪЖДА П.Я.Д. с ЕГН **********, Г.Д.Я. с ЕГН **********,***
и Й.Д.Б. с ЕГН ********** ***, общо да заплатят на Д.П.Б. с ЕГН **********,
чрез настойника му П.А.И. с ЕГН ********** *** сумата от 132.78 лева (сто тридесет и два
лева и 78 ст.), представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Я.Д. с ЕГН **********, Г.Д.Я. с ЕГН **********,***
и Й.Д.Б. с ЕГН ********** ***, общо да заплатят на адвокат М.Т.Т. от Варненска
адвокатска колегия, с личен номер ********** със служебен адрес гр. Варна, ул.
„Проф. К. Иречек“ № 18, ет. 2, офис 1, сумата от 1939.40 лева (хиляда деветстотин тридесет и девет
лева и 40 ст.), представляваща адвокатско възнаграждение
по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, в едноседмичен срок от връчване на съобщенията до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: