№ 45435
гр. София, 19.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110118232 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от З. Р. Д. против „В.Б.“ ЕООД / с предишно
наименование „4Ф“ ЕООД/, в която са изложени твърдения, между страните по спора бил
сключен Договор за кредит № **********/26.04.2021 г., по силата на който ответното
дружество отпуснало в заем на ищцата сумата в размер на 200 лева при ГПР 49,60 % и
годишен лихвен процент 40,97. Страната поддържа, че по силата на съглашението
потребителят следвало да заплати такса за експресно разглеждане на документи в размер на
44,60 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че клауза наименувана „Такса
удължаване“ по чл. 13 от Общите условия към процесния договор за кредит предвижда т.
нар. „допълнителна услуга“ за удължаване на срока на връщане на кредита срещу
заплащане на възнаграждение в размер определен в Тарифа на ответника, като за целта
следвало да бъде сключен анекс към съглашението. Поради невъзможност да върне цялата
сума по договора ищцата сключила с ответното дружество тринадесет анекса за удължаване
на срока за връщане на сумите с тридесет дни от 26.05.2021 г., 23.06.2021г., 25.07.2021 г.,
24.08.2021 г., 23.09.2021 г., 07.10.2021 г., 21.10.2021 г., 04.11.2021 г., 04.12.2021 г.,
04.01.2022 г., 18.01.2022 г., 02.02.2022 г. и 23.02.2022 г., като по силата на сочените
допълнителни споразумения ответникът начислил такси в размер общо на 2187,36 лева,
които били заплатени от З. Р. Д.. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата
сключила с ответното дружество и анекс от 13.07.2021 г. за отпускане на допълнителен заем
в размер на 200 лева, по който била начислена такса за експресно разглеждане на искането в
размер на 35,21 лева, и анекс от 28.07.2021 г. за отпускане на допълнителен заем в размер на
900 лева, по който била начислена такса за експресно разглеждане на искането в размер на
102,57 лева. Ищецът поддържа, че клаузите, предвиждащи заплащане на такси за експресно
разглеждане и удължаване на срока за връщане са нищожни на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
тъй като по своя характер „услугите“, за които са начислени таксите представляват действия
свързани с усвояване и управление на кредита. На следващо място страната намира,
клаузите, предвиждащи заплащане на сочените клаузи са нищожни и поради
противоречието им с добрите нрави, тъй като с уговарянето им се достига до съществена
липса на еквивалентност на престациите на страните по договора.
По изложените доводи е направено искане клаузите по процесния договор и
допълнителни споразумения към него, наименувани „такса експресно разглеждане“ и „такса
удължаване срока за връщане на общо дължимата сума“, да бъдат прогласени за нищожни и
ответното дружество да бъде осъдено да върне получената по клаузата за удължаване на
срока сума в размер на 2187,36 лева. Направено е искане сторените от страната съдебни
1
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане ответникът да бъде
задължен да представи справка за извършените плащания от кредитополучателя. Направено
е искане за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по поставени в исковата молба
задачи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва поддържаните от ищеца твърдения за
нищожност на процесните клаузи, тъй като заплащането на уговорените такси касае
предоставени по искане на кредитополучателя допълнителни услуги. Представителят на
дружеството сочи, че удължаването на срока по договора представлява допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя само по изрично искане на кредитополучателя,
посредством която се отсрочва настъпването на изискуемостта на задължението по договора
за кредит.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК „В.Б.“ ЕООД предявява срещу З. Р. Д. насрещен
осъдителен иск за заплащане на сумата в размер общо на 1485,43 лева, от която сумата в
размер на 1300 лева непогасена главница по процесния Договор за кредит №
**********/26.04.2021 г. и анекси за отпускане на допълнителни суми, сумата в размер на
36,69 лева възнаградителна лихва и сумата в размер на 128,74 лева, представляваща такса за
бързо разглеждане на искането.
Ведно с отговора и насрещната искова молба са представени документи, за които е
направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск оспорва претенцията за
заплащане на вземания, произтичащи от процесния договор за кредит. В подадения отговор
са изложени подробни съображения за недействителност на процесната сделка на основание
чл. 22 ЗПК, тъй като от една страна е налице неяснота относно разходите включени в ГПР
по договора, а от друга в посочения от кредитора ГПР не са включени допълнително
начислените такси. Предвид изложеното страната намира, че дължи връщане единствено на
получената главница в размер на 1300 лева, но доколкото е заплатила в полза на „В.Б.“
ЕООД такса за удължаване на срока в размер на 2187,36 лева въз основа на нищожна клауза
са налице предпоставките за прихващане на задълженията. По изложените доводи е
направено искане насрещната искова претенция да бъде отхвърлена.
По доказателствената тежест на спора и по доказателствените искания, съдът
намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване клаузи,
наименувани „такса за експресно разглеждане“ и „такса за удължаване на срока на връщане
на кредита“ по Договор за кредит № **********/26.04.2021 г. и Анекси от 26.05.2021 г.,
23.06.2021г., 13.07.2021 г., 25.07.2021 г., 28.07.2021 г., 24.08.2021 г., 23.09.2021 г., 07.10.2021
г., 21.10.2021 г., 04.11.2021 г., 04.12.2021 г., 04.01.2022 г., 18.01.2022 г., 02.02.2022 г. и
23.02.2022 г., е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните
по спора е сключен договор за кредит, съдържащ сочените клаузи, които са недействителни
на посочените от страната основания.
В доказателствена тежест на предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната
сума, а в тежест на ответната страна е да установи основанието, на което е получено
плащането.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените обективно кумулативно
съединени насрещни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 79,
ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по
спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит, елемент от съдържанието на което правоотношение е задължение на
кредитополучателя да върне предоставената му за ползване парична сума, изпълнение на
2
задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване уговорената
парична сума и настъпване на изискуемостта на задълженията на ответника, които се
твърди са неизпълнени, съществуването на валидно поето договорно задължение за
възнаградителна лихва, размерът на вземането и настъпването на неговата изискуемост,
както и съществуването на валидно поето договорно задължение за заплащане на такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане на заем.
Съдът намира, че представените ведно с исковата молба документи са относими към
предмета на доказване, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като за
установяване на обстоятелствата, за които се иска ответникът да представи документи,
следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, предметът на
която бъде разширен с поставяне на допълнителни задачи от съда.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца по първоначалния иск искане по чл.
190 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след
запознаване с материалите по делото и извършена проверка в счетоводството на „В.Б.“
ЕООД по партидата на З. Р. Д. да отговори какъв е размера на отпуснатата по процесния
договор за кредит и допълнителни споразумения към същия сума, усвоен ли е кредита,
какъв е размера на начислените вземания по съглашението, каква е общата заплатена от
кредитополучателя сума, за погасяване на какви задължения е отнесена, какъв е размер на
годишния процент на разходите по сделката при включване като компонент към същия на
такси за експресно разглеждане и удължаване на срока, при депозит в размер на 300 лева, от
които сумата в размер на 200 лева от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и
сумата в размер на 100 лева, вносима от „В.Б.“ ЕООД по сметка на Софийски районен
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ВДП, която
да бъде уведомена за поставените задачи след представяне на доказателство за внесения
депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за внесен
депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да докладва
отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено заключение по
допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на съдията-
докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.02.2024 г. от 11.15 часа, за
когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца по насрещния иск и препис от постъпилия отговор на насрещна искова молба/.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4