№ 307
гр. Видин, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. Т.А
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20241320101240 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ от В.
Ц. И., като настойник на А. В И. от с. А., общ. Д., против Г. Ф., гр. С, ул. „Г.
И.” № *.
В исковата молба се твърди, че на 01.01.2024 г., около 01:00, в с. А,
обл. В., по ул. „А.", М. А. управлявал лек автомобил „БМВ 745 И", с peг. №
******. По същото време, по същата улица, но с посока обратна на посоката
на движение на л.а. „БМВ 745 И", Т. М..И.. управлявала л.а. „Фолксваген
Голф", с peг. № ******, като заедно с нея в автомобила пътували Л. И. и ищеца
А. И.. В този момент, водачът на л.а. „БМВ 745 И", приближавайки участъка
от пътя, намиращ се срещу дом № 43, поради вероятно движение със скорост,
несъответстваща на условията на пътя и собствените му възможности,
загубил контрол над управлението на автомобила, навлязъл в лентата за
насрещно движение и реализирал сблъсък с правомерно движещия се в своята
пътна лента л.а. „Фолксваген Голф", като нанесъл значителни материални
щети по предна и странично-лява част на автомобила. Вследствие от сблъсъка
е пострадал и ищеца, който е получил различни по вид и тежест телесни
увреждания. За настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на ОДМВР - Видин и екип на Спешна
Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Констативен
1
протокол за ПТП с пострадали лица № 1860806/13.01.2024 г., а по отношение
на виновния водач било взето административно отношение - съставен му бил
АУАН № GA1118270/01.01.2024 г.
Вследствие на гореописаното ПТП е пострадал ищецът А. И., който е
получил следните травматични увреждания: Контузия на гръден кош, с
повърхностни травми в областта - разстройство на здравето, причинило
физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни.
Веднага след настъпване на ПТП, ищецът бил откаран в МБАЛ „Св.
Петка" АД гр. Видин. При постъпването си в лечебното заведение, той бил
във видимо отпаднало състояние, с оплаквания от остро главоболие и болки в
областта на гръдния кош. С цел установяване на налични травматични
увреждания, медиците извършили множество параклинични и образни
изследвания, изразяващи се в рентгенографии на череп, шийни прешлени,
гръден кош и бял дроб. След извършване на всичко необходимо, медиците
констатирали гореописаните телесни увреждания. Веднага било приложено
медикаментозно лечение.
В исковата молба се твърди, че освен гореописаните болки и
страдания, А. И. страда от психическа недоразвитост, изразяваща се в тежка
умствена изостаналост, с установен Синдром на Даун. Вследствие на
преживяното ПТП, психическото състояние на ищеца значително се влошило.
С оглед на това, той бил прегледан от психиатър, който установил значително
нарушение в поведението му. Ищецът станал напрегнат, тревожен и страхово
зареден. Системно отказвал да се храни, появили се нарушения в съня му, бил
видимо притеснен, като всичко това било в причинно-следствена връзка с
преживяния стрес от процесното ПТП. След проведени процедури за
изследване на психичния му статус, психиатърът назначил медикаментозна
терапия.
Ищецът твърди, че в следствие на ПТП и получените при него
травматични увреждания, е принуден да търпи силни по интензитет
физически болки и страдания. Въпреки проведеното консервативно лечение,
не изпитва подобрение в здравословното си състояние, болките му така и не
отшумяват. Ищецът твърди, че вследствие получената контузия на гръден кош
изпитва остри болки в областта на травмираната зона, които се засилват при
вдишване и издишване, а движенията, които се осъществяват с участието на
2
торакса са силно ограничени и болезнени. Ищецът чувства постоянна умора и
липса на енергия. В допълнение, поради наличното състояние на тежка
умствена изостаналост, психическото му състояние значително се е влошило,
ищецът е станал още по-напрегнат, притеснен и неспокоен. Чувства се
физически и емоционално сринат, изпитва страх да пътува с автомобил.
Страда от упорито безсъние, а когато успее да заспи, сънува кошмари от
претърпяното ПТП, така сякаш преживява изживяното отново и отново.
Ищецът поддържа, че физическите и емоционални травми и
съпътстващите ги болки и страдания, неудобства и затруднения, които е
търпял и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от ПТП на 01.01.2024 г. и с оглед на
справедливостта, те следва да бъдат репарирани.
Ищецът посочва, че тъй като към датата на ПТП по отношение на
увреждащия л.а. „БМВ 745 И" с peг. № ****** не е била налице валидна
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, то ответното дружество се явява пасивно легитимирано да
отговаря по така предявената претенция.
Ищецът сочи, че с Искане от 02.02.2024 г. е била предявена доброволна
претенция пред застрахователното дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение за търпените от него неимуществени вреди. В
отговор на отправеното Искане, с писмо, Изх. № 24-01-55/09.02.2024 г., от Г.
Ф. са поискали представяне на допълнителни документи, документи, с които и
към настоящия момент ищецът не разполага. В допълнение, с писмо изх. №
24-01-54/30.04.2024 г. от дружеството го уведомили, че не е налице основание
за заплащане на застрахователно обезщетение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „Г. Ф.",
вписано в Търговския Регистър с БУЛСТАТ ************, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Г.И." №*, да заплати на А. В И., ЕГН
**********, представляван от неговия настойник В. Ц. И., ЕГН **********,
сумата в размер на 1 250,00 (хиляда двеста и петдесет) лева - главница,
предявена като частичен иск от 10 000,00 (десет хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на
ПТП от 01.01.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
30.04.2024 г. - датата на постановения отказ от страна на застрахователя до
3
окончателно заплащане на обезщетението.
Претендират се направените по производството разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който
оспорва изцяло исковата претенция по основание и по размер, като
прекомерно завишена и отправя искане същата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Ответникът твърди, че липсват доказателства, установяващи
механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието,
както и за поведението на участниците в него.
При условията на евентуалност оспорва изцяло твърдения от ищците
механизъм на настъпване на процесното ПТП. Поддържа, че от ангажираните
по делото доказателства не се установява фактът на извършено от посочения
за виновен водач противоправно и виновно нарушение на Закона за движение
по пътищата.
Ответникът оспорва твърденията в исковата молба за наличие на пряка
и непрекъсната причинно-следствена връзка на настъпилите вреди за ищеца с
механизма на пътнотранспортно произшествие.
При условията на евентуалност, оспорва твърдението в исковата
молба, че ищецът търпи посочените неимуществени вреди.
Оспорва твърденията в исковата молба за наличието на посочените в
нея неимуществени вреди, търпени от ищеца и вредите като факт от
обективната действителност. Оспорва да са настъпили за ищеца сериозни като
интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на
процесното пътнотранспортно произшествие. Твърди, че е налице липса на
проявление на неимуществени вреди за ищеца, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът търпи твърдените в
исковата молба неимуществени вреди. Поддържа, че не са представени
никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Посочва, че не
съществува основание в закона, въз основа на което съдът да презюмира
действително претърпените неимуществени вреди. Сочи, че при
непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и
главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая -
4
ищецът. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва
да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от
делинквента. Ответникът не е обвързван от твърденията на ищеца, нито по
отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като
счита същия за прекомерно и неоснователно завишен съобразно претърпените
от ищеца вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в
противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с
практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на
увреждането по настоящото дело.
В случай, че ищецът докаже наличието на твърдените вреди и че
същите са вследствие на виновното поведение на водач, чиято отговорност се
покрива от Г. Ф., то ответникът твърди, че видът и интензитетът им в никакъв
случай не могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендирания от
ищеца размер. Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва
да е прекомерно - да е в размер, който деморализира и ненужно обогатява
ищеца и който смущава общественото нравствено чувство.
Ответникът посочва, че застрахователното обезщетение следва да бъде
извършено не от застраховател, а от Г. Ф., създаването на който има за цел да
не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в
случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно
правоотношение със застраховател. По силата на чл. 558, ал. 1 от Кодекс за
застраховането размерът на обезщетението, изплащано от Г. Ф., не може да
надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното
произшествие. По този начин посочените в чл. 492 от КЗ лимити се явяват за
Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бива съобразен с
доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната
икономически условия и стандарт на живот и трайната съдебна практика към
датата на ПТП. Ответникът посочва, че установените в чл. 492 от КЗ промени
на лимити на отговорността отразяват договорното задължение на държавата
ни като страна-членка на Европейския съюз по хармонизиране на вътрешното
5
право с общностното по отношение на правни норми от Директиви на ЕС,
добиващи пряко приложение от момента, в който станат част от вътрешното
законодателство на държавата-членка. Те не отразяват изменение на важни
икономически критерии като минимална работна заплата, трудова заетост и
покупателна способност на българското население, поради което ВКС в
практиката си взема становище за значението на лимитите наред с всички
други критерии при определяне на справедливи обезщетения във всеки спор -
„Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при
определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се
отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите
на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент".
Ответникът посочва, че вече е бил сезиран във връзка с процесното
ПТП и по образуваната претенция № 24210035/02.02.2024г. ищецът е
уведомен, че следва да представи доказателства, от които да е видно по
безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса
за застраховането, които не са представени в Г. Ф. по щетата.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия в значителен размер, който е пътувал в
увреденото МПС без да постави задължителния предпазен колан, което е в
пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилите травматични
увреди. Освен това, твърди, че родителите на А. В И. са проявили небрежност,
изразяваща се в непредприемане на необходимите действия и са поставили в
риск живота и здравето на сина си, като не са упражнили достатъчен и
навременен контрол, допускайки поставеният им под запрещение син да се
качи в МПС без да се уверят, че е детето е обезопасено чрез съответните
средства, съгласно Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Ответникът оспорва по основание искането за присъждане на законна
лихва върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер. Посочва, че
неоснователността на главните искове води и до неоснователност на исковете
за присъждане на законна лихва. Сочи, че Фондът не е деликвент, не е
застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява
6
едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и
при спазване на определената в Кодекса за застраховане процедура, поради
което на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ задължението за лихва възниква след
изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице.
Ответникът твърди, че Фондът се е произнесъл в законоустановения
тримесечен срок.
В случай, че съдът счете, че следва да се дължи законна лихва, то
ответникът оспорва началния момент на законната лихва и поддържа, че Г. Ф.
следва да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба –
28.05.2024 г.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове.
Претендират се направените по производството разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е направил искане на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в производството да бъде привлечено като
трето лице – помагач М. Р. А. от с. А., обл. В..
С определение № 1487/30.07.2024г. съдът е конституирал М. Р. А. от с.
А., обл. В., като трето лице – помагач на страната на ответника.
Постъпил е отговор на исковата молба от третото лице – помагач М. Р.
А., който оспорва предявения от А. В И. иск като неоснователен и недоказан.
Твърди, че неоснователно е привлечен в качеството на трето лице -
помагач в настоящото производство.
Посочва, че няма качеството на виновен за причиняването на ПТП.
Действително му е съставен АУАН серия G A № 1110270 и е издадено НП
№24-0953-000226/18.03.2024 г. Твърди, че това НП не е влязло в законна сила,
тъй като е предмет на оспорване по съдебен ред - образувано е и се намира на
производство АНД № 606/2024г. по описа на PC - Видин. Третото лице –
помагач поддържа, че от приложените към исковата молба медицински
документи за извършени прегледи и образни изследвания се опровергава
наличието на твърдените от ищеца А. В И. травми. Твърди, че очевидно се
касае за претърпени болки и страдания, които не са продължили повече от 5-6
дни.
М. Р. А. счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, поради това, че същият е пътувал без предпазен колан,
7
което в значителна степен е допринесло за получаването на травми и болки.
Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения
иск като неоснователен.
Претендира направените по производството разноски.
Предявен е обратен иск вх. № 8596/17.07.2024г. от Г. Ф. гр. София
против М. Р. А. от с. А., обл. В..
Посочва се, че съгласно твърденията в исковата молба, на 01.01.2024 г.
около 01:00 часа в с. А., обл. В., М. Р. А., като водач на лек автомобил марка
„БМВ", модел „745 И", с peг. № ************, поради движение с
несъобразена скорост е изгубил контрол над автомобила и е навлязъл в
лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП. В резултат на
произшествието са причинени телесни увреждания на А. В И..
Посочва се, че управляваният от М. Р. А. лек автомобил марка „БМВ",
модел „745 И", с per. № ************ не е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите. На основание чл. 558, ал. 7 от
КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 от КЗ
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
Иска се от съда, в случай че уважи предявените от А. В И., чрез
неговата майка и настойник В. Ц. И. искове, да осъди М. Р. А. за сумата от
1250 лева, частичен иск от 10 000 лева, за причинените от него имуществени
вреди, представляващи присъденото обезщетение за претърпени от А. В И.
неимуществени вреди вследствие от процесния инцидент, ведно с лихви върху
присъдените обезщетения и направените деловодни разноски.
В срока за отговор по предявения обратен иск не е депозиран отговор
от ответника по него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен протокол за ПТП № 1860806 от 13.01.2024 г.,
издаден от мл. автоконтрольор от Сектор ПП при ОДМВР – Видин. В
протокола за ПТП е посочено, че на 01.01.2024 г. в 01.00 часа в с. А., ул. „А.“
срещу дом номер 43 лек автомобил „БМВ 745 И“ с рег. № ******, управляван
8
от М. Р. навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал насрещно
движещия се лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ******, управляван
от Т. М..И...
По делото е представена административно-наказателна преписка №
226/2024 г. по описа на ОДМВР – Видин, Сектор „ПП“ срещу М. Р. А..
От приложената към АНП № 226/2024 г. докладна записка рег. № 953-
14/02.01.2024 г. е видно, че същата е изготвена от М. С. Същият е посочил, че
на 31.12.2023 г. за времето от 20.30 до 08.30 часа е бил на работа с мл.
автоконтрольор Т. Т. като автопатрул с позивна 49. В 01.12 часа на 01.01.2024
г. получили сигнал от ОДЧ за ПТП в с. А.. При пристигането на техния екип
установили двата автомобила, между които е настъпило ПТП-то. Лек
автомобил „Фолксваген Голф“, черен на цвят, с рег. № ****** се е движел в
посока към гр. В., когато внезапно бива блъснат странично под ъгъл от
навлезлия в неговата лента лек автомобил „БМВ 745 И“ с рег. № ******.
Вследствие на удара между двата автомобила БМВ-то отново се връща в
неговата лента за движение и след това се качва на тротоара, където спира
движението си. Шофьорът на „БМВ 745 И“ напуска местопроизшествието.
След справка с ОДЧ се установило, че автомобилът с рег. № ****** е
собственост на Н.Б. И.. Направен е опит за свързване със собственика, но
неуспешен. Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****** е Т.
М..И... Освен лицето И.а с нея в автомобила са били В. М. И., В. Ц. И., Л. В И.
/лицето е собственик на автомобила/, А. В И.. Посочено е, че Т. И., Л. И. и А.
И. са откарани в ЦСМП – Видин, където са прегледани и лекарите са
установили, че нямат наранявания. Т. И. е изпробвана за употреба на алкохол.
Показателите на дрегера са отчели 0.00 промила алкохол в издишания от
водача въздух.
По АНП № 226/2024 г. са приложени Акт № 1118270, серия GA от
13.01.2024 г. и Наказателно постановление № 24-0953-000226 от 18.03.2024 г.,
на началник Сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин. В същите е посочено, че М. Р.
А. на 01.01.2024 г. в 01.00 часа в с. А. по улица А. с посока на движение от гр.
В. към гр. М. управлява лек автомобил БМВ 745 с рег. № *******,
собственост на Н.Б. И., като пред дом номер 43 на ул. „А.“ навлиза в лентата
за насрещно движение и блъска насрещно движещия се лек автомобил
„Фолксваген голф“ с рег. № ******, отклонява се по посоката си на движение
9
и излиза извън пътното платно. Настъпва ПТП с материални щети по
автомобилите. Водачът А. нарушава задълженията си като участник в ПТП,
като изоставя автомобила на местопроизшествието и напуска, не оказва
съдействие за установяване на вредите от ПТП и не уведомява компетентните
служби на МВР, поради което не е тестван за употреба на алкохол с
техническо средство. АУАН е съставен след извършена проверка по ДЗ с рег.
№ 953р14/02.01.2024 г. и в условието на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Посочено е, че
М. Р. А. виновно е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, нарушил е задълженията
си като участник в ПТП – чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, поради което на същия е
наложено наказание по чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП –
глоба в размер на 200.00 лева и наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба
в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.
По делото е приложено Решение № 459/02.12.2024 г. по АНД № 606/2024
г. по описа на Районен съд – Видин, от което е видно, че горецитираното
Наказателно постановление № 24-0953-000226 от 18.03.2024 г., на началник
Сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин е отменено. В мотивите на решението е
посочено, че по делото липсват каквито и да било доказателства, които да
установяват водача на автомобила при настъпване на процесното ПТП.
Посочено е, че не е установено лицето, управлявало автомобила, а е установен
само фактическият владелец на същия.
От приложеното по АНП № 226/2024 г. сведение от М. Р. А. е видно, че
същият е дал следното обяснение: През 2023 г. закупил без нотариален
договор лек автомобил, марка „БМВ“, червен на цвят, модел „745“, с рег. №
****** от негов познат на име В. в с. С.. На 01.01.2024 г. бил вкъщи, като
около 01.00 ч. забелязал, че автомобилът му не е пред дома му, където го бил
паркирал. Отишъл до съседа си, който се казва К, с когото заедно отишли да
търсят автомобила в селото. Около 01.10 установили автомобила ударен
между с. А. и кв. „Б.“. На мястото на инцидента били служители на ОДМВР –
Видин, на които обяснил, че автомобилът му бил откраднат и не знае кой е
управлявал същия и причинил ПТП, след което напуснал
местопроизшествието. Два дни след инцидента твърди, че преместил
автомобила, който съхранява в двор на една къща до мястото на инцидента в с.
А.. Не подал сигнал за откраднатия автомобил, тъй като го установил още в
същата вечер.
10
По делото е приложено психологично изследване на ищеца от психолог и
психиатър, от което е видно, че се касае за младеж, изоставащ в нервно-
психичното си развитие от най-ранна детска възраст. От раждането
установена Морбус Даун. По данни на близки, чести състояния на невротични
декомпенсации, изразяващи се в лесна раздразнителност, агресивно и
автоагресивно поведение – самонаранявал се, надавал силни викове.
Неспокоен сън, чести епизоди на безсъние, често вика насън. Реч –
недоразвита, изговаря само отделни неправилно фонетични думи,
дизартричен говор. Не разбира по голяма част от поставените задачи. Не
разбира смисъла на думите, извън тези свързани с основни потребности от
ежедневието му. Посочено е, че същият е с ниво на умерена степен на
умствена изостаналост.
По делото е представен амбулаторен лист на ищеца А. В И. от 23.01.2024
г., издаден от психиатър, от който е видно, че обективното състояние на ищеца
при прегледа е: видимо напрегнат, притеснен. Непълноценен словесен
/недоразвита дизартрична реч/ и визуален контакт. Дезориентиран,
несъответен и неадекватен. Емоционално, волево и мисловно затормозен по
дефицитарен тип на нивото на тежка умствена изостаналост. Назначена е
платена терапия – Атаракс, а при незадоволителен ефект Хлорпротиксен.
По делото е представено експертно решение № 0216 от зас. №
015/24.01.2022 г. от ТЕЛК към МБАЛ Света Петка АД – Видин, от което е
видно, че на ищеца А. В И. е определена 80 % ТНР за срок до 01.01.2025 г.,
водеща диагноза Умерена умствена изостаналост, общо заболяване: Умерена
умствена изостаналост, Морбус Даун.
По делото е представено Искане вх. № 24-01-55/02.02.2024 г. от В. Ц. И.,
като майка и настойник/законен представител на А. В И., чрез адвокат Й. Д.
до ответника Г. Ф., от което е видно, че ответникът е уведомен за процесното
ПТП на 01.01.2024 г., посочени са подробно уврежданията на ищеца, получени
вследствие на ПТП-то. Посочено е, че към датата на ПТП по отношение на
увреждащия лек автомобил „БМВ 745 И“, с рег. № ****** не е била налице
валидна действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, то Г. Ф. се явява пасивно легитимиран да отговаря по
претенцията на ищеца. Поискано е от ответника да образува щета и в
предвидените от КЗ срокове да заплати на А. В И. сумата от 10000.00 лева,
11
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в следствие на ПТП от 01.01.2024 г.
По делото е представено писмо изх. № 24-01-55/09.02.2024 г. от Г. Ф. до
адв. Д., като пълномощник на А. В И., от което е видно, че ответникът е
поискал от ищеца представяне на документи, описани в писмото.
По делото е представено писмо изх. № 24-01-54/30.04.2024 г. от Г. Ф. до
адв. Д., като пълномощник на А. В И., от което е видно, че на същия е
отказано изплащане на обезщетение по претенция рег. № 24210035/02.02.2024
г. за неимуществени вреди, поради непредставяне на поисканите с писмо изх.
№ 24-01-55/09.02.2024 г. документи.
По делото е представено удостоверение изх. № РД-9400-2/12.01.2024 г.,
издадено от Органа по настойничество и попечителство при Община Димово,
от което е видно, че за настойник на пълнолетния А. В И. е назначена В. Ц. И.
и е негов законен представител.
На основание чл. 176, ал. 1 от ГПК е изслушан ответника по обратния иск
М. А., който е отговорил, че не е управлявал лек автомобил „БМВ 745 И“ с
рег. № ****** на 01.01.2024 г. около 01.00 часа и не е участвал в
пътнотранспортно произшествие. Посочил е също, че не е подписвал протокол
за ПТП № 1860806 от 13.01.2024 г. Посочил е, че разбрал за ПТП-то и че
колата му е ударена от неговия съсед Х.Н.. Твърди, че ключовете на
автомобила му са били вкъщи и че същият няма аларма. Твърди, че
автомобилът му бил на километър и половина от дома му, не знае кой е
управлявал същия, когато отишъл със съседа си при автомобила там нямало
никой, пострадалите били закарани в ЦСМП – Видин. Не е подавал сигнал за
незаконно отнемане на автомобила, тъй като всичко станало много бързо.
От разпита на свидетеля Л. В И., който е брат на ищеца се установява, че
на 31.12.2024 г. същият заедно със съпругата си – Т. М..И.. отишли при
неговите родители, които живеят в края на с. А. и след това трябвало да отидат
до родителите на жена му, които живеят в центъра на с. А., за да се съберат
семейно за празника. Взели родителите на свидетеля И. и малкият му брат –
ищецът А. В И. и всички заедно тръгнали с лек автомобил „Фолксваген Голф“
при родителите на Т. М..И... Излезли с автомобила на главния път.
Автомобилът се управлявал от Т. М..И... Свидетелят посочва, че видели лек
автомобил „БМВ“, който излизал от ляв завой и влизал в десен завой, същият
12
излязъл срещу техния автомобил и Т. И., за да избегне челен удар се качила на
тротоара, при което водачът на лекия автомобил „БМВ“ ги блъснал в предната
лява част на автомобила и смачкал цялата лява част. Видели го в тяхното
платно. Обадили се на тел. 112, дошли линейки, за да ги транспортират до
Бърза помощ и да ги прегледат. Докато били в Бърза помощ, третият им брат
докарал там и ищеца А. В И., който се оплакал, че има кръв на крака.
Направили му снимка, но не е имал счупвания и други по-сериозни травми.
Свидетелят твърди, че ищецът се уплашил и не искал да се вози в кола. Много
трудно се качвал да се вози в кола, кракът му бил ожулен. След това ищецът се
прибрал в къщи. От физическата травма се възстановил за около седмица. Бил
много уплашен. Твърди, че майка им го водела на психолог, страх го било да
се качва в кола, плачел. Свидетелят сочи, че ищецът има Синдром на Даун.
Качвал се в кола само ако скоростта на движение е до 50 – 60 км. в час.
Посочва, че ищецът не може да им обясни директно какво преживява, но го
обяснява по негов начин, не иска да ходи и пеша. Излага, че ищецът вече
започнал да се отпуска, всеки ден излизал до центъра, до магазина, вече бил
по-добре. Свидетелят сочи, че съпругата му Т. И. шофирала, до нея седял
бащата на свидетеля на предната седалка, свидетелят седял зад съпругата си,
майка му била на задната дясна седалка, а ищецът А. И. бил по средата на
задната седалка. В автомобила имало 5 колана, свидетелят посочва, че тази
вечер категорично всички били с колани. Твърди, че брат му – ищецът А. И. е
висок около 160 см., тежи около 60 кг., с широки рамене, а надолу е по-слаб.
Посочва, че след удара лекият автомобил „БМВ“ бил на 180 метра от тях и
поради това не е видял водача, колата била без точило. Докато си оправял и
свалял колана, погледнал и видял, че от лекия автомобил „БМВ“ излезли
двама човека – мъже и избягали, като тичали доста бързо. Докато чакали
линейка, при тях спрели познати и казали, че това е колата на М.. Свидетелят
сочи, че го видял и в съда. Посочва, че го видял в тълпата, когато се случил
инцидента, били се събрали около 40 – 50 човека. Посочва, че след като
ищецът бил в Бърза помощ дошла сестрата на жена му с кола и приятелят й и
се прибрали вкъщи с два автомобила.
От разпита на свидетеля Т. В. Т. се установява, че същият работи като мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Видин, Сектор „ПП“. Посочва, че се придържа
към това, което е записано в докладната записка, която е представена по
делото. Посочва, че са установени два автомобила, един от които е извън
13
платното – БМВ, който е без водач. В другия автомобил са пътували няколко
лица, закарани са в ЦСМП и са прегледани. След това е изготвена докладна
записка по случая, а на по-късен етап е издаден АУАН и протокол за ПТП на
база проверка по докладна записка. Водачът не е бил на място. Свидетелят не
помни лицето М. Р. А. по физиономия. Посочва, че не са извършили
издирване. През дежурната част е направен опит за връзка въз основа на
данните, които са по талон в системата за въпросния автомобил. Не знае
колегите му дали са направили връзка. Свидетелят посочва, че той трябва да е
бил извикван и да му е снето сведение. Въз основа на тази информация му е
съставен акт.
По АНП е приложена справка за нарушител-водач, от която е видно, че на
М. Р. А. са издадени влезли в сила пет броя наказателни постановления за
нарушение на различни разпоредби на ЗДвП за периода от 16.01.2024 г. до
23.10.2017 г. Издадени са му 12 броя фишове за периода от 03.07.2010 г. до
30.09.2023 г. и два броя ЗППАМ от 2003 г. и 2021 г.
По делото е изслушана и приета съдбено-автотехническа експертиза,
чието заключение съдът приема като обективно изготвено, кореспондиращо
на останалите доказателства по делото. Вещото лице е дало следното
заключение: Произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието
в с. А., обл. В., на ул. „А.“ пред дом № 43, при прав и хоризонтален двулентов
участък от път. Пътното платно е било влажно, а времето – студено, с добра
видимост. Хоризонталната пътна маркировка включва единична прекъсната
линия М3, а вертикалната – пътен знак В26 „Забранено е движение със
скорост, по-висока от 50 км/час. Заключението на вещото лице е, че скоростта
на движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****** преди
удара и в момента на удара е била около 40 км/час. Скоростта на движение на
лекия автомобил „БМВ 745 И“ с рег. № ****** преди удара и в момента на
удара е била около 64 км/час. Ударът е настъпил в дясната пътна лента, тази
която се полага за движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф“. Лекият
автомобил „БМВ 745 И“, с рег. № ****** е навлязъл в насрещната лента за
движение внезапно, в опасна близост пред лекия автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ******, с което е поставил себе и и водача на другия автомобил
в невъзможност да предотврати произшествието. По ширина на платното за
движение ударът е настъпил около средата на насрещната пътна лента.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: На 01.01.2024 г.
14
около 01.00 часа в с. А., обл. В., на ул. „А.“, в посока от гр. М. към гр. В. се
движи лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******, управляван от Т.
М..И.. със скорост на движение от около 40 км/час. Времето е било през
тъмната част на денонощието, с добра видимост и работещо улично
осветление, пътят е бил прав и хоризонтален, двулентов. Платното за
движение е било влажно. Наближавайки дом № 43 на същата улица,
движещия се в насрещната пътна лента със скорост на движение от около 64
км/час лек автомобил „БМВ 745 И“ с рег. № ******, управляван от неизвестен
за сега водач, губи контрол над автомобила, който напуска собствената си
пътна лента, навлиза в насрещната пътна лента и блъска движещия се по нея
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******. Вследствие на удара
автомобилите рязко променят траекториите си на движение, като лекият
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****** е изтласкан извън пътя, на
прилежащия тротоар, а лекият автомобил „БМВ 745 И“ с рег. № ****** се
връща в собствената си лента и върху противоположния тротоар, след което
водачът му напуска местопроизшествието и се е укрил от органите на реда.
Причина за произшествието е навлизане в насрещната пътна лента на лекия
автомобил „БМВ 745 И“ в непосредствена близост пред правомерно
движещия се по нея лек автомобил „Фолксваген Голф“. Посочено е, че в
случай, че не е навлязъл в насрещната пътна лента, в непосредствена близост
пред правомерно движещия се по нея лек автомобил „Фолксваген Голф“,
водачът на лекия автомобил „БМВ 745 И“ би предотвратил произшествието.
Вещото лице е посочило, че е технически невъзможно да се направи извод, че
водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ не е разполагал с достатъчно
време за използване на спирачната система на управлявания от него
автомобил към момента на промяна на направлението на лекия автомобил
„БМВ 745 И“ от полагащата му се към насрещната пътна лента. Посочено е,
че лекият автомобил „Фолксваген Голф“ е съвременен автомобил, произведен
през 2003 г. и е заводски оборудван общо с 5 бр. предпазни колани – 2 бр. на
предните, по един брой на задната дясна и задната лява седалка и един бр.
бедрен колан /обхващащ поясната част на пътника на задната средна седалка/.
Вещото лице е посочило, че при завъртане на автомобила, колана няма
възпиращо действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и
кориолисово ускорение и главата и тялото се удря във вътрешните части на
купето. Стандартните триточкови предпазни колани, с които е оборудван
15
процесният автомобил, не осигуряват фиксиране на горната част на тялото
при страничен удар. Главата също не е фиксирана. Фиксирана е поясната
област към седалката, гръдния кош при челен удар, а главата е предпазена от
удар отзад от облегалката над седалката. Предпазният колан при високи
скорости може да придобие качествата на твърд тъп предмет и да причинява
гръдната травма. Друга функция на обезопасителния колан е предпазване на
пътуващите при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на
колана не позволява при преобръщането пътуващите да удрят главите си в
тавана, при което може да се счупят вратните прешлени. Правилно
поставеният предпазен колан намалява тежестта на травматичните
увреждания на ползвателя в случай на челен удар и преобръщане през таван
на автомобила. В случай на страничен удар или деформиране на купето,
коланът няма предпазно действие. Посочено е в заключението, че мястото, на
което е седял пострадалия е било оборудвано с колан само с бедрена част. На
него липсва презраменна част и той има предпазно действие единствено при
обръщане по таван и против изпадане от автомобила. При внезапното
намаление на скоростта и завъртането по часовата стрелка на процесния
автомобил, породено от удара, е възможно пострадалия да е получил удар в
гърдите, както от облегалката на предната лява седалка, така и от дясното
рамо на седящия на задната лява седалка пътник Л. И.. С оглед характера и
степента на уврежданията и механизма на тяхното получаване има данни за
свободно инерционно движение на горната част на пострадалия в купето на
автомобила. Предвид факта, че ищецът не е разполагал с презраменна част от
обезопасителен колан, не е възможно да е получил гръдна травма от колана.
Вещото лице е посочило, че в случай на поставен обезопасителен колан, с
оглед мястото на което е седял ищеца, той би получил същите травматични
увреждания. Вещото лице е посочило, че без оригинален контактен ключ е
невъзможно стартирането и движението на автомобила. Възможно е
оригиналният ключ да бъде „клониран“, но за това действие се изискват
задълбочени познания от висококвалифициран софтуерен специалист и
специалист ключар със специални познания, разполагане с достатъчно време
/най-малко 2 часа/, наличие на автомобила и на оригиналния ключ или запис
на излъчвания от него сигнал.
В съдебно заседание на 29.04.2025 г. вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза е посочило, че първоначалният удар е бил между
16
предните леви части на процесните автомобили, след което последвал
приплъзващ удар с предната част на лекия автомобил „БМВ“ с предна
странична част на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, при което той е
изтласкан извън пътя с по-малко количество на движение към момента на
удара, но ударът е дошъл в предната лява част. Лекият автомобил „БМВ“ се е
движел в насрещната лента и няма обръщане на автомобила. Вещото лице е
посочило, че не е видяло дали конкретното „БМВ“ е с оригинален ключ.
Посочило е в експертизата, че е възможно оригиналният ключ да се дублира,
но за да се планира са необходими време и специалист.
По делото е изслушана и приета съдебно - медицинска експертиза, чието
заключение съдът приема като обективно изготвено. От същото се установява,
че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил мекотъканна травма на
гръдния кош. На останалите въпроси вещото лице е дало следното
заключение: Поради липсата на подробно описание на вида на травмите най-
общо може да се каже, че същата е в резултат на твърди тъпи предмети – удар
с/или върху твърд тъп предмет с широка повърхност, притискане между
твърди тъпи предмети, триене. Няма медицински данни в делото, които да
означават, че при А. И. е налице усложнение от претърпяното ПТП. На А. И.
не му е оказвано никакво лечение, а само са направени необходимите при този
вид травми изследвания. Няма медицински данни, че при И. е имало
усложнение или такъв вид травма, които да пречат на нормалното му
развитие. Прогнозата е благоприятна при този вид травма и по никакъв начин
не би влошила или пречила на здравословното му състояние. Пострадалият И.
е бил с поставен предпазен колан – само бедрена част, ако е бил с триточков
обезопасителен колан, който предпазва тялото от движение напред, то при
ПТП е възможно същият да действа като твърд тъп предмет в резултат от
внезапното спиране на автомобила и продължаващото инерционно движение
на тялото, т.е. също би могло да се получи такава травма. Имайки предвид
липсата на травматични изменения по главата, тялото и крайниците, а
наличните са само по една повърхност, то няма данни за свободно движение в
купето на автомобила. Няма такива увреждания, които да са в резултат на
действието на обезопасителния колан. В конкретния случай А. И. е бил с
поставен предпазен колан, но независимо какъв е вида на поставения колан, то
И. би могъл да получи това нараняване. Няма такава травма, която да е
получена от поставен обезопасителен колан. Имайки предвид, че не е
17
посочено нито точния вид на увреждането, нито местоположението на такова
то не може с достатъчна категоричност да се определи А. И. с коя част на
предметите в автомобила е имал съприкосновение. Няма медицински данни,
че лицето А. И. не се е възстановило от претърпяното ПТП. Вещото лице е
посочило, че поради спецификата на състоянието на ищеца А. И., отразено в
амбулаторен лист № 240234022092/23.01.2024 г. и съобразимата с прегледа
медикаментозна терапия – касае се за психично състояние и преглед от лекар
психиатър, то същото не може да вземе отношение по същия и по
предписаното лечение. Посочило е, че не е извършен преглед на ищеца А. И..
В съдебно заседание на 29.04.2025 г. вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза е посочило, че мекотъканната травма представлява
физическо увреждане на меки тъкани, може да е и в дълбочина, оток и
особено на гръдния кош тези увреждания са в дълбочина, по-често в
междуребрената мускулатура отколкото повърхностни, тъй като в повечето
случаи човешкият индивид седи, стои и тези кръвоизливи се стичат надолу и
не се проявяват външно. Вещото лице посочва, че травмата може да бъде
предизвикана от притискане, но трябва да се има предвид, че коланът не пречи
на страничното движение. Сочи, че гръдният кош има четири повърхности, не
е описано местоположението на травмата, тоест гръдният кош топографски
има не по-малко от 12 участъка, а в документите не е описано. Може да се
получи от огъване на самия гръден кош, тогава също е посочило, че се
разкъсват кръвоносни съдове в дълбочина, за това не може да каже конкретно.
Вещото лице е посочило, че огъната ламарина външно няма как да доведе до
травма вътре в колата. Травмата се получава от съприкосновение на човек с
вътрешните части на автомобила, особено в този случай и механичен удар с
твърди предмети, притискане с твърди предмети и сътресение на тялото, но от
части вътре в купето на автомобила, не външно. Няма изпадане на тялото.
Посочва, че не са описани травми в наличната медицинска документация,
които ясно и категорично да означават, че тялото се е удряло в части на
автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
С оглед разпоредба на чл. 557 ал. 1 т. 2 б. "а" КЗ, ответникът е длъжен да
изплати обезщетение при условията на задължителна застраховка
18
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за причинените
неимуществени вреди на ищеца, настъпили вследствие на ПТП, което е
причинено поради противоправното поведение на водач, при управление на
МПС, което обичайно се намира на територията на страната и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Съгласно чл. 558, ал. 2 КЗ за определянето и изплащането
на обезщетенията от Гаранционния фонд, съответно се прилагат Глава
четиридесет и шеста и Глава четиридесет и седма от КЗ, като според ал. 5 на
същата разпоредба увреденото лице може да предяви претенция пред съда,
ако фонда не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице, не е съгласно с размера на определеното обезщетение,
като се прилага и чл. 380 КЗ. За да се ангажира отговорността на
Гаранционния фонд, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Непозволеното увреждане представлява
сложен фактически състав, който кумулативно включва: деяние - действие
или бездействие; вреда; противоправност на деянието; причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.
Липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил „БМВ 745 И“ с рег.
№ ******, не се оспорва от ответника.
По отношение на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
От изслушаните по делото съдебномедицинска и автотехническа
експертизи и след анализ на останалите, приобщени по делото писмени и
гласни доказателства, по категоричен начин се установява противоправното
поведение на водача на лекия автомобил „БМВ 745 И“ с рег. № ******, който
е управлявал автомобила и наличието на причинна връзка между действията
му и травматичните увреждания, причинени на ищеца. Установи се, че
водачът на лек автомобил „БМВ 745 И“ с рег. № ****** навлязъл в лентата за
насрещно движение и блъснал насрещно движещия се лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******, отклонил се по посоката си на движение и
излязъл извън пътното платно. Водачът на лекия автомобил „БМВ 745 И“
нарушил задълженията си като участник в ПТП, като изоставил автомобила на
местопроизшествието и напуснал, не оказал съдействие за установяване на
вредите от ПТП. Установи се, че на ищеца вследствие на процесното ПТП е
19
причинена мекотъканна травма на гръдния кош, като по делото липсват
медицински данни които да означават, че при ищеца е налице усложнение от
претърпяното ПТП. Прогнозата е благоприятна при този вид травма и по
никакъв начин не би влошила или пречила на здравословното му състояние
според заключението на вещото лице. От разпита на свидетеля Л. В И. и от
амбулаторния лист на ищеца, издаден от психиатър се установява, че същият
бил уплашен и го било страх да се вози в автомобил.
Предвид така установеното съдът намира, че в случая са налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно извършено виновно
противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се презюмира до
доказване на противното, като така установената законова презумпция не бе
оборена от ответника. Предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди се явява доказан по основание.
В настоящата хипотеза Гаранционният фонд дължи на ищеца
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, което се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при
определяне размера на полагащото се обезщетение. Такива обективни
обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредения. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено
в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните
преживявания, понесени от увредения вследствие на деликта. Правилното
прилагане на закона изисква неимуществените вреди да бъдат обезщетени,
след като се установи, че действително са претърпени такива, което с оглед на
изложеното по- горе, се доказа несъмнено по делото.
Съдът намира, че от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, разпита на свидетеля Л. В И. и медицинската документация по
делото, касаеща психичното състояние на ищеца, безспорно се установява, че
ищецът е бил много уплашен и известен период го е било страх да се качва в
автомобил, претърпял е болки и страдания, вследствие на получена
мекотъканна травма на гръдния кош в резултат на реализираното ПТП.
20
Проведено е пълно и главно доказване на всички относими факти, от които
може да се изведе наличието на болки и страдания, както и страх и уплаха от
пътуване в автомобил, причинени на ищеца. Гласните доказателства
кореспондират и със заключението на вещото лице по допусната съдебно-
медицинска експертиза, както и медицинската документация по делото,
издадена от психолог и психиатър, посетени от ищеца.
По възражението за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато стане ясно, че с поведението си
пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. Наведени са
възражения, че ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан. От разпита
на свидетеля Л. В И. се установява, че всички пътници в автомобила са били с
поставени обезопасителни колани. От съдебно-автотехническата експертиза
се установи, че в случай на страничен удар или деформиране на купето,
коланът няма предпазно действие. Посочено е в заключението, че мястото, на
което е седял пострадалия е било оборудвано с колан само с бедрена част.
Вещото лице е посочило, че в случай на поставен обезопасителен колан, с
оглед мястото на което е седял ищеца, той би получил същите травматични
увреждания. С оглед гореизложеното съдът намира, че не е налице
съпричиняване от пострадалия, поради което възражението в този смисъл се
явява неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира за безспорно доказано в настоящото
производство, че ищецът е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на причинена мекотъканна травма на гръдния кош, както
и уплаха и страх от пътуване в автомобил, които са в пряка причинна връзка с
противоправното деяние на водача на лекия автомобил „БМВ 745 И“ с рег. №
******, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
поради и което се ангажира отговорността на ответното дружество. Съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 1250.00 лева, поради което в този размер
предявената от него претенция като основателна и доказана следва да бъде
уважена.
Съдът намира, че по делото не се доказа по несъмнен начин кой е бил
водач на процесния автомобил „БМВ 745 И“ с рег. № ******. По делото са
налице твърдения, че това е привлеченият в качеството на трето лице и
21
ответник по обратния иск М. Р. А., но съдът намира, че тези твърдения не бяха
доказани по категоричен начин. От разпита на свидетеля Л. И. се установява,
че същият е видял две лица от мъжки пол да излизат от лекия автомобил
„БМВ“, като не може да бъде направен категоричен извод, че именно М. Р. А.
е бил водач на процесния автомобил и е причинил пътнотранспортното
произшествие.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата, съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 497, ал. 1 т. 1 КЗ, приложима в настоящия
случай по силата на препращащата норма на чл. 558, ал. 1, изр. второ КЗ, в
полза на застрахователя е предвиден срок от 15 работни дни за разглеждане на
претенцията, като забавата му настъпва именно ако не определи и изплати в
този срок дължимото обезщетение. Съответно, ако определени нередовности
на претенцията на пострадалия осуетяват изпълнението на задължението на
застрахователя, то увреденото лице като кредитор също изпада в забава и това
негово поведение освобождава длъжника-застраховател от неблагоприятните
последици на неговата забава /чл. 497 ал. 1, т. 2 КЗ/. В случая ищецът е
предявил претенция за плащане на обезщетение към Гаранционния фонд,
съгласно изискванията на чл. 380 КЗ, но искът е предявен в хипотезата на чл.
558, ал. 5 предл. второ КЗ- поради отказ да се изплати обезщетение. Ищецът
не е представил допълнителните доказателства, изискани от ответника, тъй
като не е разполагал с тях. По тези съображения следва да се приеме, че
забавата на ответника е настъпила след датата на постановяване на отказа, а
именно, считано от 30.04.2024 г.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от
КЗ:
В условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявен
обратен иск от Г. Ф. срещу прекия причинител на вредите, който според
ищеца по обратния иск е управлявал моторното превозно средство, а именно
М. Р. А.. Предвид обстоятелството, че се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск - уважаване на
главния иск, обратният иск следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят /в
случая поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ Г.
22
Ф./ има право да получи платеното обезщетение от виновния водач, който е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. За
успешно провеждане на иска е необходимо на първо място да се установи кое
лице е управлявало лекия автомобил „БМВ 745 И“ с рег. № ******, който
водач е нарушил чл. 179, ал. 2 и чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. По делото не се
оспорва от ответника по обратния иск М. Р. А., че той е фактическия владелец
на процесния автомобил, с който е причинено процесното ПТП. Както се
посочи по-горе видно от АНП № 226/2024 г. по описа на ОДМВР – Видин,
Сектор „ПП“ на М. Р. А. били издадени АУАН и НП във връзка с процесното
ПТП. Издаденото НП било отменено с Решение по АНД № 606/2024 г. по
описа на РС – Видин, като в мотивите на същото е посочено, че не е установен
по несъмнен начин водача на процесния автомобил при причиняване на
процесното ПТП, установен е само фактическия владелец на автомобила, а
именно М. Р. А.. От показанията на свидетеля Л. В И. се установява, че
същият видял от лекия автомобил „БМВ“ в момента на причиняване на ПТП-
то да излизат двама човека – мъже, които избягали от местопроизшествието.
От приложеното Сведение от М. Р. А. по АНП № 226/2024 г. по описа на
ОДМВР – Видин, Сектор „ПП“ е видно, че същият е казал пред органите на
МВР, че на 01.01.2024 г. около 01.00 часа забелязал, че автомобилът му не е
пред дома му, отишъл до съседа си, който се казва К и заедно отишли да
търсят автомобила в селото. Установили го след десет минути, като
автомобилът бил ударен и на мястото на инцидента били служителите на
МВР. От отговорите на въпроси по чл. 176, ал. 1 от ГПК, дадени пред
настоящия състав от М. А. е видно, че същият е посочил, че е разбрал от
съседа си, който се казва Х.Н., че автомобилът му е ударен. От заключението
на вещото лице по автотехническата експертиза се установява, че без
оригинален контактен ключ е невъзможно стартирането и движението на
автомобила. Вещото лице е посочило, че е възможно оригиналният ключ да
бъде „клониран“, но за това действие се изискват задълбочени познания от
висококвалифициран софтуерен специалист и специалист ключар със
специални познания, разполагане с достатъчно време /най-малко 2 часа/,
наличие на автомобила и на оригиналния ключ или запис на излъчвания от
него сигнал.
23
Съдът намира, че е налице разминаване в показанията на М. А., дадени в
сведението пред органите на МВР и изслушването му пред съда по чл. 176 от
ГПК, а именно първоначално същият е посочил, че заедно със съседа си са
открили автомобила, а в последствие пред съда сочи, че съседът му го
уведомил, че автомобилът му е ударен. Но въпреки тези разминавания, дори и
да се приеме, че автомобилът е бил стартиран с оригиналния ключ, който се е
намирал при М. А., то по делото се установява, че същата вечер М. А. е бил
със съседа си Х.Н., а по данни на свидетеля Л. И. две лица са излезли от
автомобила, т.е. не може да се установи по категоричен начин, че именно М.
А. е управлявал процесния автомобил, а не друго лице.
В тази връзка и с оглед гореизложеното, съдът намира, че обратният
иск, предявен от Г. Ф. срещу М. Р. А. за сумата от 1250.00 лева, като частичен
иск от 10 000.00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
Г. Ф. следва да заплати на ищеца А. В И. разноски в размер на 50.00 лева –
държавна такса, 150.00 лева – разноски за вещо лице за автотехническа
експертиза, 330.00 лева - разноски за вещо лице за съдебно-медицинска
експертиза.
В полза на Адвокатско дружество "Д. и партньори" , на основание чл. 38
от ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ на ищеца.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от
кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
С оглед изхода на спора ответникът Г. Ф. следва да заплати на третото
лице - помагач М. Р. А. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева.
24
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ: ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г. И.“ № * да заплати на А. В И., ЕГН **********,
чрез неговия настойник и законен представител В. Ц. И., ЕГН **********,
сумата от 1250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева – главница, предявена като
частичен иск от 10000.00 лева, представляващи застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие от 01.01.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от 30.04.2024 г. до окончателно заплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Ф., БУЛСТАТ: ************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Г. И.“ № * ,против М. Р. А., ЕГН **********,
обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1250.00 лева, частичен иск от 10
000.00 лева, за причинените от него имуществени вреди, представляващи
присъденото обезщетение за претърпени от А. В И. неимуществени вреди
вследствие на пътнотранспортно произшествие от 01.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ: ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г. И.“ № * да заплати на А. В И., ЕГН **********,
чрез неговия настойник и законен представител В. Ц. И., ЕГН **********,
сумата в размер на 530,00 (петстотин и тридесет) лева - разноски по
производството (50.00 лева – държавна такса, 150.00 лева – разноски за вещо
лице за автотехническа експертиза, 330.00 лева - разноски за вещо лице за
съдебно-медицинска експертиза).
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ: ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г. И.“ № * , да заплати на Адвокатско дружество „Д. и
партньори“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ************, с адрес: гр.
С., бул. „К. А. Д. - К.“ №*, вх. *, ап. **, сумата в размер на 425,00
/четиристотин двадесет и пет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
25
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ: ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г. И.“ № * да заплати на М. Р. А., ЕГН **********,
сумата в размер на 600,00 (шестстотин) лева - разноски за адвокатско
взънаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника Г. Ф. - М. Р. А., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
26