РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Павликени, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при участието на секретаря Митко Михайлов
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Административно
наказателно дело № 20254140200206 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № *** от 04.08.2025
година на ЗА Началник на РУ П. при ОДМВР В. Т., с което на основание вр.
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на Х. Ю. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес село Б., Община П.,
ул. „*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и са му отнети 10 (десет)
контролни точки на основание Наредба № Із от 17.12.2012г. на МВР. В
жалбата сочи и в с.з., чрез защитника си поддържа, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като посоченото деяние е
несъставомерно, доколкото липсвал умисъл за соченото нарушение - да не е
бил наясно, че регистрацията е прекратена. Търси отмяна на НП.
В съдебно заседание редовно уведомен се представлява от адв. К. Н.,
1
***АК. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не заема
становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства намира за установено следното:
Не е спорно, установява се от материалите по
административнонаказателната преписка, че на 02.07.2025 г., около 14.40 ч.,
жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***,
собственост на работодателя му - „*** с ЕИК № ***, в гр. П.по ул. „***“ - до
номер 40 в посока на движение към град Л. и бил спрян за проверка от
полицейски екип – св. Д. и Д.. В хода на проверката се установило, че
регистрацията на съответното МПС е прекратена служебно, съгласно чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП.
Както се посочи по-напред в решението процесният лек автомобил е
собствен на трето ЮЛ, което придобило собствеността през месец март 2025
г., но не е изпълнило задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП да
пререгистрира автомобила в двумесечен срок, поради което на 19.05.2025 г.
регистрацията му била прекратена служебно.
Няма данни представляващия ЮЛ да е узнал превозното средство да е с
прекратена регистрация и съответно да е уведомил служителя си за това
обстоятелство.
По делото не се установи, АНО не твърди жалбоподателят или
собственикът на автомобила да са били изрично уведомени за това, че
автомобилът е бил с прекратена регистрация.
По горните констатации, след първоначално прекратяване
2
административнонаказателното производство по съставения акт за
установяване на административно нарушение серия *** от 02.07.2025 г.
против жалбоподателя е образувано бързо производство (БП) № ***/2025
година по описа на РУ – П. (№ ***/2025 година по описа на РП - В. Т., ТО - П.,
като с Постановление от 14.07.2025 г. производството е прекратено, поради
липса на извършено престъпление от общ характер. Прокурора е мотивирал
прекратяването с довода, че деянието на Х. не осъществява от субективна
страна състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и на
друго престъпление от общ характер.
На жалбоподателя е бил съставен АУАН за осъществено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН и постановлението на РП е издадено и обжалваното
НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Д. и
Д., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
които намери за достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.
Съдът констатира, че всъщност спор за фактите между страните не
съществува, а всички доказателствени източници са абсолютно
непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития. Ето защо,
съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена
съвкупност и намира, че не е нужно да излага подробни мотиви защо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
АНО очевидно не е положил минимално необходимите усилия да се
запознае, т.е. да прочете горецитираното НП на ***РП, ТО – П., в което
3
достъпно прокурорът е изложил защо отговорността на жалбоподателя не
следва да носи каквато и да е отговорност за деянието си. Ако само беше
прочел постановлението неминуемо би достигнал до извода, че НП не следва
да се издава, тъй като:
При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения – описанието на нарушението не
отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН, а същото е и
субективно несъставомерно.
Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Съдът счита, че АНО за да постанови законосъобразен
санкциониращ акт освен всичко останало следва да посочи, кога е подадена
информацията за процесното МПС, както и кога е уведомен собственикът на
последното, защото тези обстоятелства подлежат на доказване в
производството и пряко касаят съставомерността на деянието. Следва да
положи усилия и да посочи кога и дали последващите ползватели са
уведомени за това.
При непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред неясно
обвинение, което нарушава правото му на защита.
Освен това, по делото не е доказано по никакъв начин дали
жалбоподателят е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на
този автомобил, тъй като той достъп до тези масиви информация няма и дори
да би желал няма как да установи, че регистрацията на автомобила е
прекратена. Няма спор МПС да е било с поставени на съответното място
регистрационни табели и предоставено му за управление от работодателя му
за изпълнение ТПО между тях.
4
Това в конкретния случай означава, че АНО не е доказал, че деецът е
съзнавал, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. От тук
пък следва извод, че нарушението не е извършено виновно, защото не е
установено, че деецът е знаел за прекратяването на регистрацията. А щом не е
извършено виновно и деецът е физическо лице, това деяние не е
административно нарушение и е незаконосъобразно да се ангажира
отговорността на водача.
Съществува, според настоящия състав огромна разлика между това
собственикът да не е изпълнил задължението си да регистрира в двумесечен
срок придобитото МПС и между това МПС-то да се управлява
съзнателно/несъзнателно от трето лице, различно от него. АНО, за следващи
случаи, следва да има предвид, че независимо регистрацията да е прекратена
автоматично, това не означава, че ползвателят/водачът на МПС съзнава това
обстоятелство. Единственият начин да се докаже това, е като се установи
знание на водача, че регистрацията на процесното МПС е прекратена. Едва
тогава може да се мисли за ангажиране на отговорност му, в противен случай
деянието се явява субективно несъставомерно, т. е. не е извършено виновно и
изходът при обжалване е ясен.
В конкретния случай е категорично установено, че липсва уведомяване
както на собственика, така и на водача за прекратяване на регистрацията,
поради което не може да се направи извод за съзнателна дейност на
жалбоподателя при управление на процесното МПС.
Горното налага извода, че НП е незаконосъобразно и като такова следва
да се отмени изцяло, при което не следва да се обсъждат останалите
възражения въведени с жалбата и в с.з.
С оглед изхода на делото, в тежест на ОД на МВР – В. Т. следва да се
възложат претендираните разноски за адвокат, сторени от жалбоподателя,
които при това са в рамките на минимума от 500 лева.
5
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № *** от 04.08.2025
година на ЗА Началник на РУ П. при ОДМВР В. Т., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – В. Т. ЕИК/Булстат *** със администартивен адрес
гр. В. Т., ул. „***, представлявана от Директора да заплати на Х. Ю. Х., ЕГН
********** с постоянен адрес село Б., Община П., ул. „***сумата от 500
(петстотин) лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – В. Т. в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му до страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6