№ 3404
гр. Варна, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110115936 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба със субективно съединени искове на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца С. В. Д., ЕГН: **********, адрес: ***, чрез процесуалния
представител адвокат Н. М. от АК - Я., против ответните страни „И.А.М.“ ЕАД, с ЕИК ****
със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Г.Т.Т. и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ***6, представлявано от управителя П.Б.Д..
В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник „И.А.М.“ ЕАД бил
сключен Договор за паричен заем №*** от **2020 г., по силата на който ищецът получил
сумата от 350 лв., а с втория ответник „Ф.Б.“ ЕООД бил сключен акцесорен договор за
предоставяне на гаранция №*** от **2020 г., сключен чрез „И.А.М.“ АД. Възнаграждението
за гаранта било в размер на 112, 20 лв., която вноска се кумулирала в падежната вноска на
кредита. С договора за заем бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 40.00% и
ГПР в размер на 48.00%. Ищецът твърди, че договорът за паричен заем е недействителен на
осн. чл.22 от ЗПК, тъй като в съдържащия се в него погасителен план нямало посочване на
отделните компоненти на вноската (лихва и главница), което давало възможност на
кредитора да твърди различна от договорената поредност на плащанията, а потребителят не
знаел какво плаща с конкретната вноска. Договорът за гаранция бил лишен от предмет в
частта си, с която се гарантирали вземанията на кредитодателя, различни от главницата по
договора. Също така в договора бил посочен ГПР от 48.00%, което не отговаряло на
действително приложения такъв процент. При изчислението на посочения в договора общ
разход не била включена сумата от 112,20 лева - стойност на гаранционното
възнаграждение. То представлявало разход по кредита, пряко свързан с договора за
потребителски кредит, тъй като се дължал и при точно плащане. Посоченият в договора
ГПР бил близък до максимално възможния и с включването на гаранционното
1
възнаграждение посочения в чл.19 от ЗПК максимален размер на ГПР би бил надвишен,
поради което посоченият в договора процент не отговарял на реално прилагания.
Възнаграждението прикривало печалба на кредитора, тъй като гарантът бил свързано с
кредитодателя лице и водело до неточно посочване действителния общ разход по кредита, с
което била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Договорната конструкция,
при която трето на договора за кредит лице гарантирало за изпълнението на задължението
на кредитополучателя срещу безусловно дължимо от последния възнаграждение, такова,
което се дължи дори в случай, че длъжникът по договора за кредит изпълни задължението
си точно, а и когато гарантът е свързано с кредитодателя лице по смисъла на § 1 от
Търговския закон, следвало да се счита за нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Доколкото възнаграждението представлявало съществен елемент на договора за гаранция, то
нищожността на тази клауза влечала след себе си и нищожност на целия договор за
гаранция. Също така ищецът твърди, че в договора не било конкретизирано кои точно
разходи са включени в ГПР, предвид което договорът бил недействителен, поради
неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото
липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР. В случая не била приложима
разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора
обуславяла недействителността на целия договор.
Предвид така изложените твърдения в исковата молба, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на Договор за паричен заем №*** от **2020 г.,
на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, както и на Договор за
предоставяне на гаранция №*** от **2020 г. на основание чл. 26, ал. 1 от 33Д. Моли също
да му се присъдят направените по делото съдебни разноски.
В депозирания писмен отговор на исковата молба ответниците, чрез процесуалните
представители заявяват, че считат исковете за недопустими, твърдейки, че договорните
задължения на ищеца са погасени от поръчителя, а и вземанията са прехвърлени на трето
лице. Считат също, че исковете са неоснователни, тъй като не са налице сочените от ищеца
основания за нищожност. Ответниците молят исковете да бъдат отхвърлени, като им се
присъдят направените по делото разноски.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представените по делото от страните писмени доказателства, а
именно: Договор за паричен заем №***/**2020 г.; Договор за предоставяне на
поръчителство №***/**2020 г., ведно с приложение към него; Погасителен план по кредит
***/**2020 г. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити; а и няма спор между страните по делото, че „И.А.М.“ ЕАД и
ищецът са сключили договор за паричен заем, по силата на който посоченото дружество е
предоставило на ищеца в заем сума в размер на 350 лв., която ищецът се е задължил да
върне в срок от 12 седмици, на 12 вноски, с дата на първа месечна вноска 12.12.2020 г., при
фиксиран лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите 48 %. В чл.2, т.8 от
2
договора е вписано, че ГПР е изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи
се в чл. 19 от Закона за потребителския кредит и Приложение №1 към него. Посочено е
също, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи,
освен посочените. В договора е вписана обща дължима сума по кредита /главница + лихва/
от 367, 80 лв., със седмична погасителна вноска от 30, 65 лв.
Съгласно чл.4 от договора за заем ищецът се е задължил да представи в срок до три
дни, считано от сключването на договора едно от посочените в клаузата обезпечения:
поръчители - две физически лица, които отговарят кумулативно на конкретни изисквания;
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
В деня на сключване на договора за паричен заем между ищеца, в качеството на
потребител и ответното дружество „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството на поръчител, бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство №***/**2020 г., по силата на който поръчителят
се задължил да сключи с „И.А.М.“ ЕАД договор за поръчителство и да отговаря солидарно с
потребителя пред заемодателя за изпълнението на всички задължения по договора за
паричен заем. В чл.3 от договора за поръчителство е уговорено потребителят да заплати на
поръчителя възнаграждение от 112, 20 лв. разсрочено на вноски, всяка от които в размер на
9, 35 лв., дължима на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за заем.
Изготвен е бил погасителен план в който са отразени всички дължими седмични вноски,
формирани като сбор от главница по кредита, лихва и възнаграждение за поръчителство.
Общо дължимата седмична сума е посочена в размер от 40 лв.
Горепосочените обстоятелства са безспорно установени по делото от представените
писмени доказателства, като на база така установените факти съдът счита, че се налагат
следните правни изводи: На първо място относно възраженията на ответниците за
недопустимост на исковете, поради това, че задълженията по договора за кредит са погасени
от поръчителя, то така направеното възражение е неоснователно. Претенциите не са лишени
от правен интерес, доколкото страната по един нищожен договор може да иска връщане на
даденото по договора. Възраженията, че вземанията по договора за заем са прехвърлени с
договор за цесия на друго дружество и поради тази причина исковете за нищожност не
следва да са насочени към ответниците по настоящото дело, също са неоснователни.
Цесионерът не е страна по договора за заем и за поръчителство, поради което не може
исковете за нищожност да са насочени спрямо него. Спрямо цесионера може да се заявят
само възражения за нищожност на договорите, в случай, че цесионерът предяви претенции
за заплащане на суми по заема.
Съобразявайки установените факти по делото, съдът счита, че искът с правно
основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД спрямо „И.А.М.“ ЕАД е основателен и доказан. Сключеният
договор за паричен заем е потребителски, тъй като попада в определението на чл.9 от Закона
3
за потребителския кредит и относно него са приложими разпоредбите на ЗПК. Съгласно
чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2
и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящия
случай съдът счита, че договорът за паричен заем №*** от **2020 г. е нищожен като
противоречащ на императивна разпоредба на закона, а именно поради неспазването на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора годишен процент
на разходите не отразява действителният ГПР. Това е така, защото той не включва
договореното възнаграждение по сключения договор за предоставяне на гаранция, който е
свързан с договора за заем. Изрично в чл.4 от договора за заем е предвидено задължение за
длъжника да представи обезпечение, което е условие за сключването на договора за заем и
получаването на заемната сума. Видно е от доказателствата, че договорът за поръчителство е
сключен същия ден, в който е сключен договорът за заем, като „Ф.Б.“ ЕООД е
представлявано по този договор от представител на заемателя „И.А.М.“ АД. Също така в
погасителния план към договора за заем, подписан от представител на заемодателя фигурира
седмично плащане и за възнаграждение за поръчителство. Освен това справка в Търговски
регистър относно собствеността и представителството на дружеството поръчител „Ф.Б.“
ЕООД сочи, че едноличен собственик на капитала му е „И.А.М.“ АД – дружеството
заемодател. Категорично се налага извод за наличие на свързаност между заемодателя и
дружеството–поръчител. Възможността за отпускане на кредит в настоящия случай е
обвързана с възмезден договор за поръчителство. Имайки предвид тези обстоятелства съдът
счита, че посоченият в договора за паричен заем годишен процент на разходите не
съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ
общите разходи по кредита, което налага изводът, че в договора за кредит е налице неточно
посочване на ГПР. Очевидно посоченият в договора ГПР противоречи на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за заем не съдържа
посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на
чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до неговата
недействителност.
Относно договора за поръчителство №*** от **2020 г. съдът също счита, че
предявеният иск с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан.
Договорът за поръчителство е уговорен като възмезден, за което няма законова пречка
Срещу задължението за заплащане на възнаграждение, обаче няма еквивалентна насрещна
престация, тъй като заплащането на това възнаграждение реално е в полза на заемодателя,
тъй като двете дружества – заемодател и заемател са свързани. Също така в случая
възникването на задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство по
никакъв начин не е свързано с това дали заемателят изпълнява задължението добросъвестно
или е допуснал неизпълнение на своите договорни задължения по договора за кредит, т.е. то
се дължи независимо от това дали поръчителят действително би погасил неплатените
задължения на заемателя. Кредитополучателят на практика е бил принуден да сключи
договор за поръчителство, с избрано от кредитора търговско дружество, и е лишен от право
на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда. С
4
това се нарушават добрите нрави, защото се достига до значително увеличение на общия
размер на задължението, в ущърб на икономически по-слабата страна. Това обосновава
нищожността на договора, поради накърняване на добрите нрави.
Относно разноските по делото: Предвид уважаването на предявените искове, то на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответните страни следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените по делото разноски. Общият размер на съдебните разноски, направени от
ищеца, съгласно представения списък на разноските е от 500 лв., от които 100 лева
държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Ищецът не е посочил каква част от
разноските е относима към всеки от исковете, поради което всеки от ответниците следва да
заплати на ищеца разноски от по 250 лв. От ответниците е депозирано възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът счита възражението за
неоснователно, като намира, че размерът на адвокатското възнаграждение е съответен на
характера на производството, материалния интерес и степента на фактическа правна
сложност на спора.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на
закона, Договор за паричен заем №*** от **2020 г., сключен между С. В. Д., ЕГН:
**********, адрес: *** и „И.А.М.“ ЕАД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
*** представлявано от Г.Т.Т..
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на
добрите нрави, Договор за предоставяне на поръчетелство №*** от **2020 г., сключен
между С. В. Д., ЕГН: **********, адрес: *** и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ***6, представлявано от управителя П.Б.Д..
ОСЪЖДА „И.А.М.“ ЕАД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от Г.Т.Т., да заплати на С. В. Д., ЕГН: **********, адрес: ***, направените
по делото разноски от 250 лв. (двеста и петдесет лева).
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***6,
представлявано от управителя П.Б.Д., да заплати на С. В. Д., ЕГН: **********, адрес: ***,
направените по делото разноски от 250 лв. (двеста и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5