№ 442
гр. Благоевград, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Калинка К. Иванова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Калинка К. Иванова Административно
наказателно дело № 20251210200259 по описа за 2025 година
Делото е образувано с жалба от "Г-Енерджи" ЕООД с адрес гр. София,
община Столична, район "Младост", бул. "Александър Малинов" № 31-33,
ЕИК *********, подадена от управителя Г. А. А. срещу наказателно
постановление № 01- 2400343 от 03.02.2025г., издадено от Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, с което на основание чл. 415,
ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв. Искането е за отмяна на наказателното постановление, като
се сочи, че обстоятелствата по случая са установени неправилно и това е
довело до незаконосъобразно наказване. В съдебното производство страните
се представляват от процесуални представители, които поддържат
становищата им и сочат допълни доказателства по случая, претендират се
разноски за процесуално представителство.
По делото са приети писмени и гласни доказателства, чиито анализ дава
основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка
по случая:
Дружество "Г-Енерджи" ЕООД е било работодател на К. А. Й. с ЕГН
**********, назначен с трудов договор № 003/07.07.2023г. на длъжност
монтажник. През месец юли 2024г. е възникнал конфликт и работодателят
1
открил дисциплинарно производство за решаване на въпроса за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение на работника. Със заповед №
005/10.07.2024г. на работодателя основание чл. 328, ал.1, т.5 от Кодекса на
труда трудовото правоотношение е прекратено и е определено, че работникът
дължи обезщетение на работодателя в размер на две брутни заплати, съгласно
подписания между страните трудов договор. Работникът е отказал да подпише
заповедта, като не е бил съгласен с предвиденото в него плащане на
обезщетение. Той не е получил възнаграждението си за месец юни 2024г. и
подал жалба до Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград. Извършена е
проверка от контролни органи на 22.08.2024г. по документи, представени от
дружеството и е установено, че към 30.07.2024г. работодателят не е изпълнил
задължението си да изплати на работника К. А. Й. отработеното и дължимо
трудово възнаграждение за извършена работа през месец юни 2024г., поради
което на основание чл. 404, ал.1, т.12 от Кодекс на труда на работодателя е
дадено задължително предписание да плати на К. Й. в пълен размер
отработеното и дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2024г., като е
определен срок за изпълнение 30.08.2024г. Неизпълнението на даденото от
контролните органи на ДИТ Благоевград предписание е установено на
07.10.2024г. при проверка по документи в Дирекция "Инспекция по трудо"
Благоевград, където е установено, че работодателят не представя
доказателства, че е платил дължимото трудовото възнаграждение на К. Й. за
месец юни 2024г. в размер на 756.58 лв. - не са представени разплащателни
ведомости, касови ордери, платежни документи, разписки и др.
Неизпълнението на даденото задължително предписание на органите от
инспекция по труда е нарушение на 415, ал.1 от Кодекса на труда, заради което
срещу "Г-Енерджи" ЕООД е образувано административнонаказателно
производство и на 10.10.2024. е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 01-2400343 от инспектор Н. Д. в присъствие
на С. А. и Й. К. и в отсъствие на на управителя на дружеството, която не се е
явила на отправената й покана. Актът е връчен с писмо на 04.12.2024г. Във
основа на акта е издадено наказателно постановление № 01- 2400343 от
03.02.2025г. от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, с
което на основание чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Наказателното
постановление е връчено и е обжалвано пред Районен съд Благоевград, при
2
спазване на правилата за местната подсъдност на съдилищата. В жалбата и в
съдебното производство се посочва, че в действителност работодателят не
дължи трудово възнаграждение на К. Й. за месец юни 2024г. защото той не е
изпълнявал трудовите си задължения, причинил е на работодателя
имуществени вреди от некачествена работа при монтиране на соларни
инсталации на обекти, където е работел в последните месеци, злоупотребил е
с предоставени му служебни средства и имущество на работодателя, а освен
това е получил служебен аванс. Тези твърдения са отречени от К. Й., който
потвърждава пред съда, че е изпълнявал съвестно задълженията си докато е
бил на работа и не е злоупотребил с доверието на работодателя, с негови
средства или имущество, че е полагал усилия за качествено изпълнение на
работата, но в някои от обектите условията за монтаж на соларни инсталации
са били неподходящи и това е довело до увреждане на покривите, които не е
можело да бъде избегнато. Инспекторите от Дирекция "Инспекция по труда"
Благоевград потвърждават извършената проверка и установените факти на
нарушението, както и спазената процедура за съставяне и връчване на акта.
Установената по делото фактическа обстановка е дала основание на съда да
направи извод, че жалбата е допустима, разгледана по съществото си е
неоснователна.
Съдът посочва, че на дружество "Г-Енерджи" ЕООД е издадено задължително
предписание от органите на ДИТ Благоевград № ПР2426871/22.08.2024г.,
чието правно основание е чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда. Тази законова
разпоредба предвижда правото на контролните органи на инспекцията по
труда да дават задължителни за работодателите предписания за отстраняване
на нарушения на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от такива нарушения. В процесния
случай на дружеството е дадено такова задължително предписание в срок до
30.08.2024г. да изпълни задължението си да изплати на работника К. А. Й.
пълния размер на дължимото трудово възнаграждение за месец юни 2024г. в
размер на 756.58 лв. По съществото си даденото предписание представлява
принудителна административна мярка, която е влязла в законна сила и
изпълнението на предписанието е било задължително за работодателя, но не е
изпълнено, като в дадения срок, а и след него, не са представени на
контролните органи доказателства, че на Й. е платен пълния размер на
дължимото трудово възнаграждение. Причината за това неизпълнение е
3
твърдението на работодателя, че то не се дължи. Съдът посочва, че
възраженията за това, че не дължи процесното плащане работодателят е
следвало да направи по реда на обжалване на наложената принудителна
административна мярка, но след нейното влизане в сила, предписанието е
било задължително за него, което означава, че той е следвало да плати пълния
размер на дължимото трудово възнаглаждение на К. Й. за месец юни 2024г. в
размер на 756.58 лв. които се дължат за периода от юни до прекратяване на
трудовото правоотношение и са изчислени след като са приспаднати дължими
осигурителни вноски, и да представи писмени доказателства за извършеното
плащане на работника. Такива документи не са представени на проверяващите
органи и съда, поради което твърдението, че на работника не се дължи
възнаграждение за юни 2024г. в посочения в административната преписка
размер е недоказано. Поради това съдът преценява, че даденото от ДИТ
Благоевград задължително предписание на работодателя "Г-транс" ЕООД не е
изпълнено. Неизпълнението на задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство е нарушение, което съгласно
разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Санкционната норма е приложена
правилно, като на работодателя е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв. Санкцията е определена в близък до минималния законов размер и
съдът не намира основание за промяната й. Деянието не е маловажно, като от
неизпълнението на задължителните предписания на контролните органи на
ДИТ са настъпили общественоопасни последици - допуснатото нарушение на
трудовото законодателство е засегнало правото на работника да получи
възнаграждение за труда си. Неизплащането на дължимо трудово
възнаграждение е поставило работника в затруднение, а поради
неизпълнението на предписанията на контролните органи на ДИТ вредните
последици от нарушението не са отстранени. Поради това съдът посочва, че
деянието не може да бъде счетено за маловажно и правилно е било наказано
при спазване на принципа на чл. 27 от ЗАНН с предвиденото в чл. 415, ал.1 от
КТ наказание.
Съдът посочва, че възраженията за това, че в действия на работника К. Й. са
причинили имуществени вреди на работодателя и поради това на работника
не се дължи трудовото възнаграждение, а той самият дължи възстановяване на
вредите от действията си, не могат да бъдат приети за основателни и да
4
оправдаят бездействието за изпълнение на даденото задължително
предписание, като следва да бъде отбелязано от съда, че имуществената
отговорност на работника е регламентираната от правилата на чл. 210 и сл. от
Кодекса на труда - тя е възможна, но следва да бъде ангажирана по правилата
на Кодекса на труда, като бъде издадена заповед, в която основанието и
размера на отговорността бъде ясно посочена и на работника да бъде дадена
възможност да се запознае и да се съгласи със заповедта или да я оспори, като
в този случай работодателят може да заведе срещу него съдебен иск. Тези
правила не са изпълнени, поради което не може да се приеме, че в този случай
работодателят е упражнил правото си да ангажира имуществена отговорност
на работника като удържи от трудовото му възнаграждение.
Обобщавайки казаното съдът преценява, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено и
да бъдат отхвърлени исканията на жалбоподателя за присъждане на разноски
за процесуално представителство. По правилата на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143
от АПК в случай, че съдът отхвърли оспорването, ответникът да има право на
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредба за заплащане на правната
помощ, където в чл. 27е е предвидено възнаграждение за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания да е от
80 до 150 лв. Съдът счита, че съобразно с правната и фактическа сложност по
делото и свършената работа по процесуално представителство на наказващия
орган, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Предвид изложените мотиви на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 01- 2400343 от 03.02.2025г.,
издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, с което
на основание чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. на дружество "Г-Енерджи" ЕООД с адрес гр.
София, община Столична, район "Младост", бул. "Александър Малинов" №
31-33, ЕИК *********, представлявано от управителя Г. А. А..
ОСЪЖДА дружество "Г-Енерджи" ЕООД с адрес гр. София, община
5
Столична, район "Младост", бул. "Александър Малинов" № 31-33, ЕИК
*********, представлявано от управителя Г. А. А. да плати на Дирекция
"Инспекция по труда" Благоевград разноски за процесуално представителство
пред Районен съд Благоевград в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване
на страните пред Благоевградски административен съд.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6