№ 7052
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110148984 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 08.03.2024г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против Ю. Е. М. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 86,80 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в
***************, за периода м. май 2020г.- м. април 2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
08.03.2024г., до окончателното плащане на сумата; сумата 24,14 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г.- 19.02.2024г., сумата 4,55 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. януари 2021г.- м. юни 2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 08.03.2024г., до окончателното плащане на сумата; сумата 1,52 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение в размер на законната лихва за периода 18.03.2021г.- 19.02.2024г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 14142/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.05.2024г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
1
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2021г. е доставил на ответника
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в
***************** като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Ю. Е. М. за сумата 86,80 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в
***************, за периода м. май 2020г.- м. април 2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
08.03.2024г., до окончателното плащане на сумата; сумата 24,14 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г.- 19.02.2024г., сумата 4,55 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. януари 2021г.- м. юни 2021г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 08.03.2024г., до окончателното плащане на сумата; сумата 1,52 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение в размер на законната лихва за периода 18.03.2021г.19.02.2024г., за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.05.2024г. по ч.гр. дело № 14142/ 2024г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
2
От представените писмени доказателствени средства, чрез н.а. № 39/ 30.06.2021г., т. I,
рег. № 1238, дело № 34/ 2021г. се установява, че Ю. Е. М. е прехвърлил на Ц.А.И. правото на
собственост върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ жилище- апартамент,
представлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.305.118.7.48 по КККР на гр.
София, с адрес: ******************
Със заявление от 30.09.2008г. ответникът Ю. Е. М. е заявил желание да бъде открита
партида на негово име за процесния имот.
На 26.09.2009г. е сключен договор № 8104 между "Б.Б." ООД и етажните собственици в
сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, **************, по силата на
който етажните собственици са възложили извършването на услугата дялово разпределение
на "Б.Б." ООД. Договорът е скл. въз основа на решение на общото събрание на етажните
собственици от 29.08.2002г.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен
период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 200,58 лева.
От представеното платежно нареждане се установява, че на 26.11.2024г. ответниците са
платили сумата 117,01 лева.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорно отношение между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата
на ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Легалната дефиниция на понятието “клиент на топлинна енергия” е дадена в
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според
разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е това физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54
от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно,
купувач по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
3
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по
силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл.
Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на клиент на топлинна
енергия е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна
собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и
титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Конретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост върху
имота по силата на правна сделка- продажба. Конкретиката на случая сочи, че ответникът е
придобил правото на собственост чрез правна сделка- дарение. В случая е спазена
предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което
обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора.
Следователно ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните
съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка
на топлинна енергия, респ. същият се явява пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявените искове.
По делото не е спорно, че през процесния период ищецът е доставил в топлоснабдения
имот топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.
От приложения договор, сключен между ЕС и дружеството, осъществяващо дялово
разпределение се установява, че между страните е сключен договор за извършване на
услугата „монтаж на индивидуални уреди за разпределение на разхода на топлинна енергия
и извършване на индивидуално/ дялово разпределение”. Договорът е сключен въз основа на
решение на ОС на етажните собственици.
Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия- чл. 156, ал. 1 ЗЕ, като по този
начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на доставената до
абонатната станция на сградата- ЕС- топлинна енергия. Тъй като тази цена подлежи на
разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване
на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ.
ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на
топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на
реално потребеното при въведената система за дялово разпределение въз основа на
отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия,
4
отдадена на сградната инсталация. 9,24
сумата 86,80 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се
в ***************, за периода м. май 2020г.- м. април 2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
08.03.2024г., до окончателното плащане на сумата; сумата 24,14 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г.- 19.02.2024г., сумата 4,55 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. януари 2021г.- м. юни 2021г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 08.03.2024г., до окончателното плащане на сумата; сумата 1,52 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение в размер на законната лихва за периода 18.03.2021г.19.02.2024г.
От представеното платежно нареждане се установява, че на 26.11.2024г. ответниците са
платили сумата 117,01 лева, с което, съобразно признанието на ищеца в съдебно заседание
на 21.03.2025г., е погасено задължението за плащане на цена на топлинна енергия в размер
на 77,56 лева, цена на услугата дялово разпределение, обезщетение за забава върху тях и
законна лихва върху главниците.
С оглед изложеното, отчитайки настъпилия след предявяване исковете факт, в
съответствие с нормата на чл.235, ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че наведеното
правопогасяващото възражение е частично основателно. Непогасена е останала главницата
за цена на топлинна енергия в размер на 9,24 лева.
Изложеното обуславя извод, че задължението за заплащане на цена на топлинна енергия
до размер на сумата 77,56 лева, цена на услугата дялово разпределение и обезщетение за
забава в размер на законната лихва е погасено чрез плащане и предявените искове в
посочената част следва да бъдат отхвърлени. Основателен е искът за установяване
вземането за цена на услугата дялово разпределение за сумата 9,24 лева.
В случая задължението е погасено чрез плащане на 26.11.2024г., т.е. след предявяване на
исковете, с което ответниците са дали повод за образуване на делото, поради което ищецът
има право на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. Е. М., с ЕГН **********, да
плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **************, за сумата 9,24 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в ***************, за периода м. май
2020г.- м. април 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.03.2024г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, за което е
издадена заповед за изпълнение от 24.05.2024г. по ч.гр. дело № 14142/ 2024г. по описа на
Софийски районен съд, 170 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************, против Ю. Е. М., с
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове за установване
вземането на "Т.С." ЕАД, за цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в
***************, за периода м. май 2020г.- м. април 2021г. в частта над сумата 9,24 лева до
сумата 86,80 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 1653 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД,
за сумата 24,14 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия в размер на законната лихва за периода 15.09.2021г.- 19.02.2024г., с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 4,55 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. януари 2021г.- м. юни 2021г., с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД; сумата 1,52 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода
18.03.2021г.- 19.02.2024г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Ю. Е. М., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **************,
сумата 75 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 14142/ 2024г. по
описа на Софийски районен съд, 170 състав, сумата 75 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на "Д." ООД като трето лице помагач на
страната на "Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски градски съд.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7