№ 749
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000503088 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 3800 от 26.06.2024 г. по гр.д. 13595/2022 г. на СГС е отхвърлен иска на
ТПК „МЕТКОСПЛАВ“, ЕИК *********, представлявано от Б. Г. Н. – председател срещу
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, представлявано от кмета В. Т., за установяване в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор по КК № 68134.511.67, с площ от 4731.00 кв.м. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18-53 от
23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 5, кв. 5 по
плана на гр. София, местност „***" - ***, и с местонахождение: адрес ***, с граници: имоти
с идентификатори по КК № 68134.511.64, 68134.511.71, 68134.511.69, 68134.511.68 и
68134.511.66 на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Поради това, в полза на СО е присъдено
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 400 лв.
Против така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ТПК
„Меткосплав“ /чрез адв. Д. от САК/ с доводи за неправилност на съдебното решение, поради
което желае отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявения
иск по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендират се разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, в който
жалбата се оспорва като неоснователна и счита, че първоинстанционното решение следвало
да се потвърди. Пред настоящата инстанция не са събирани допълнителни доказателства
1
пред въззивния съд поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция
намери от материалите по делото следното:
Предявен е иск от ТПК „МЕТКОСПЛАВ“ срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, за
установяване в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим
имот, а именно: поземлен имот с идентификатор по КК № 68134.511.67 с площ от 4731 кв.м.
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18-53 от
23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 5, кв. 5 по
плана на гр. София, местност „***" - ***, и с местонахождение: адрес ***, с граници: имоти
с идентификатори по КК № 68134.511.64, 68134.511.71, 68134.511.69, 68134.511.68 и
68134.511.66. В исковата молба и последвалите молби уточнения, ищецът твърди, че на
18.02.2020 г. получил уведомление от ответника за принудително изземване на имота.
Твърди, че ответникът не е собственик на процесния имот, тъй като се легитимира като
такъв по силата на актове за общинска собственост, които само констатират такава, без да
сочат основание и доказателства, на които е придобита. Оспорва същите с възражението, че
са неистински, доколкото невярно отразяват, че ответникът е собственик на процесния имот.
Твърди, че процесният имот е бил собственост на физическо лице – С. С., от която е
отчужден по реда на ЗОЕГПНС и впоследствие възстановен на същата или наследниците и
по силата на ЗОЕГПНС. Излага, че след измененията в ЗН от 1992 г. е разширен кръга на
наследниците по закон, като от друга страна съгласно чл. 11 ЗН е изключена възможността
общината да наследи имот, който не е жилищен, какъвто е процесния. Затова счита, че
ответникът не е могъл да придобие процесния имот по наследяване.
Твърди, че ТПК „МЕТКОСПЛАВ“ осъществява фактическа власт с намерение за
своене върху процесния имот считано от регистрацията си като самостоятелно юридическо
лице през март 1992 г., за период повече от 10 години, с което го е придобила по давност и
възнамерява да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, което обосновава
интересът и от предявяване на иска. Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА изразява становище
за неоснователност на иска. Възразява, че е собственик на процесния имот, който
първоначално е одържавен по ЗОЕГПНС /отм./, за което е съставен АДС № 364/26.09.1949 г.
за завземане на недвижим имот, от който е видно, че е одържавен от 04.08.1949 г. на
основание ЗОЕГПНС /отм./ от бившия собственик-С. С. С., недвижим имот, а именно: имот
с 4 едноетажни постройки, находящ се на ул. "***" № *, както и три четвърти от масивна
сграда от около 150 кв.м. В имота са описани следните сгради- обща едноетажна сграда от
800 кв.м., масивна сграда разделена на три отделения с площ 150 кв.м., паянтова едноетажна
постройка, разделена на 6 малки помещения със застроена площ от 100 кв.м. Имота е
предаден на СОП ,,Жилфонд" на основание параграф 51 от ПП на ЗОЕГПНС /отм./. Видно
от АДС № 2622/17.02.1958г., недвижимия имот на ул. Заводска" № 8, представляваш „стар
общински имот“, е предаден за стопанисване и управление на СОП ,,Софжилфонд" -
Коларовски район /правоприемник СО- район „Сердика"/, като „стар общински имот“. На
основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закон за общинската собственост е съставен АЧОС №
2
296/04.08.1998 г. за процесния имот: терен от 4 887 кв.м., представляващ стар общински
имот, находящ се на ул. "Заводска" № 8, им.пл. № 5, кв. 5, м. НЗ ,,Хаджи Димитър",
стопанисван и управляван от СО- район „Сердика". Въз основа АЧОС № 296/04.08.1998 г.
между ищеца, както наемател и СО- район „Сердика", като наемодател, е сключен договор
за наем от 14.09.1999 г. на процесния имот - терен от 4887 кв.м., находящ се на ул.
„Заводска" № 8.
С влизане в сила на на кадастралната карта на територията на СО- район „Сердика"
със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, и въз основа на
скици от СГКК, са съставени АОС, както следва: AOC № 1776/08.08.2018 г. за ПИ с
идентификатор по КК № 68134.511.67 по КККР с площ от 4731.00 кв.м., с номер по
предходен план 5, кв. 5, м. НПЗ „Хаджи Димитър-Малашевци, с отбелязване в графа:
„Номер и дата на съставени по рано актове“ . АОС № 296/04.08.1998 г., както и АОС за
находящите се в процесния имот сгради. Възразява, че ищецът не е могъл да придобие
процесния имот по давност, тъй като за твърденият период имотът е бил държавна
собственост, при което при придобиването му по давност е недопустимо. Възразява и, че не
е могъл да придобие имота по давност и доколкото е установил фактическа власт върху него
считано от сключване на Договора за наем с ответника на 14.09.1999 г. със срок до
31.03.2000 г., продължен и изтекъл на 08.04.2003 г., до който момент го е ползвал в
качеството на държател, като наемател. За периода от 08.04.2003 г. до 31.05.2006 г., когато е
влязъл в сила мораториумът за придобиване на имоти частна общинска собственост с
параграф 1 от ЗР към ЗД на ЗС, предвиденият 10-годишен давностен срок не е изтекъл.
Претендира исковата претенция да бъде отхвърлена.
Решението на СГС е валидно, допустимо и правилно и следва да се потвърди
изцяло с препращане към мотивите на основание чл. 272 ГПК, като с оглед твърденията на
страните, доказателствата от първата инстанция и оплакванията във въззивната жалба,
свързани с неправилно приложение на ЗОЕГПНС /отм./, ЗВСОНИ, Закона за общинската
собственост, Закона за собствеността и Закона за наследството трябва да се посочи от САС
допълнително следното:
Съгласно указанията, дадени в ТР 8/27.11.2013 г. по ТД 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от
които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото
му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
Поради посоченото в това тълкувателно решение следва да се приеме, че правен
интерес от предявяването на процесния отрицателен установителен иск /ОУИ/ от страна на
кооперацията-ищец е налице, доколкото отричането на правото на собственост при
ответната община /произтичащо от представени по делото актове за актуване на имоти-
частна общинска собственост/ ще открие възможност за ТПК „Меткосплав“ да се сдобие с
3
титул за собственост за процесното недвижимо имущество /напр. констативен нотариален
акт/, щом твърди, че владее имота десет и повече години. Друг придобивен способ, освен
изтекла придобивна давност, кооперацията-въззивник не сочи.
Вместо това обаче, процесуалната защита на ищеца се е съсредоточила върху това
да се изследва, трябвало ли е процесният имот да бъде възстановен по реда на ЗВСОНИ по
право на наследниците на лицето С. С. С. /от патримониума на което лице е бил одържавен
през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС-отм./, а в случай, че тя не е имала такива наследници – че
не е било възможно процесното имущество да бъде наследено от общината при хипотезата
на чл. 11 ЗН, тъй като не ставало въпрос за имущество, което било предназначено за
жилищно строителство и т. н.
Същевременно обаче е нужно да се посочи, че съгласно съобразителната част на ТР
8/27.11.2013 г. по ТД 8/2012 г. на ОСГТК, при отрицателния установителен иск за
собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния
си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта.
Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца
право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с
възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на
ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при
доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би
означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува.
В този смисъл, правен интерес при кооперацията за водене на ОУИ има, защото е
налице позоваване на придобивна давност като вид юридически факт, от който да е
възникнало правото на собственост върху имота за ищеца. По същество обаче, ТПК
„Меткосплав“ не доказва сочения юридически факт. Точно обратното – по делото са
приложени като писмени доказателства и не се спори между страните, че кооперацията е
била наемател на имота по договор, сключен с общината, който е бил удължаван с
подписване на съответните анекси. При договора за наем, съответното лице-наемател
упражнява само държане на вещта, а не упражнява владение, годно да го направи
собственик с изтичане на съответния давностен срок, освен ако е променил намерението си
за периода, в който е упражнявал фактическа власт върху имота по силата на сключения
договор за наем с ответника и е започнал да упражнява фактическата власт не като
държател, а с намерение за своене, но това следва да се манифестира и докаже надлежно /с
гласни и/или писмени доказателства/. Доказателства, в тази насока, няма събрани.
Отделно от изложеното - след прекратяване на договора за наем, изтекъл на
08.04.2003 г. до 31.05.2006 г., когато е влязъл в сила мораториумът за придобиване на имоти
частна общинска собственост с параграф 1 на ЗР към ЗД на ЗС, предвиденият в закона 10-
годишен давностен срок, за да се признае правото на собственост въз основа на такава
изтекла придобивна давност, не е изтекъл. Следователно, ищецът не е придобил имота по
4
давност. Това прави безпредметно обсъждането на останалите доводи на въззивника в
жалбата му, в това число – правилно ли е актувано имуществото като общинско, правилно
ли са били приложени разпоредбите на ЗОЕГПНС /отм./, ЗВСОНИ, ЗОС, ЗС и ЗН от
първостепенния съд и т. н.
Това е така, защото съдът не е длъжен да изследва тези въпроси, при положение,
че не установява наличието на правото на собственост при оспорващия ищец на твърдяното
правно основание – изтекла придобивна давност върху процесния недвижим имот.
По изложените причини, атакуваното решение на СГС ще следва да се
потвърди, а на СО да се присъди на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 /триста/ лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 3800 от 26.06.2024 г. по гр.д. 13595/2022 г. на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК ТПК
„МЕТКОСПЛАВ“, ЕИК *********, представлявано от Б. Г. Н. – председател ДА ЗАПЛАТИ
на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, представлявано от кмета В. Т. сумата 300
/триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му при предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5