Решение по дело №262/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 145 от АПК във вр. С чл. чл. 83, ал. 5 вр. С чл. 58, ал.1 ,т. 8 от ЗОБВВПИ.

Образувано е по жалба на П. С. Х. от гр. П. Тръмбеш,[улица] против Отказ с рег. № 319р-2926/ 6.3.2025г. на Началник РУ на МВР П. Тръмбеш, с която е отказано издаване на разрешение на жалбоподателя за придобива на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него за ловни цени на основание чл. 83, ал. 5 във вр. С чл. 58, ал.1,т. 8 от ЗОБВВПИ.

В жалбата се правят следните оплаквания за незаконосъобразност на така постановения отказ: съществено процесуално нарушение и неправилно прилагане на материалния закон. Посочва, че нНастина нормата на чл. 58, ал.1, т. 8 от ЗОБВВПИ сочи, че Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице:. спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие. Счита обаче, че АО не се е съобразил с факта, че посочените мерки за защита по ЗЗДН реално са били отменени с постановено Решение на ВТОС. Намира, че доводът на органа, че Заповедта за налагане на мерки се изпълнява, дори Решението за налагането им се обжалва, както е предвидено в чл. 17, ал.1 и ал 3 от ЗЗДН не може да служи като основание за постановяване на отказ за издаване на положителен ИАА. Това е така, доколкото нормата на чл. 155, ал.1 от ЗОБВВПИ във вр. чл. 58, ал.1 ,т. 8 от ЗОБВВПИ не предвижда изпълняемост на мерките, а единствено тяхното налагане. В този смисъл дори да се приеме, че към датата на издаване на процесния отказ да е налице Заповед за налагане на мерки по ЗЗДН, след като е отменено Решението, въз основа на което тя е издадена, АО е следвало да съобрази посочената промяна във фактическата обстановка, като приеме, че не са налице горецитираните основания за постановяване на негативен административен акт. От съда се иска да отмени обжалваната Заповед, като на основание чл. 172, ал.2 от АПК делото като преписка се върне на АО със задължителни указания по приложение на материалния закон, а именно да се издаде исканото Разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за ловни цели. Органът не се е съобразил и с целта на закона, доколкото след като Заповедта по ЗЗДН е отменена, то липсва какъвто и да било риск за неблагоприятно въздействие от страна на жалбоподателя върху личната сфера на защитеното лице.

В о.з. се представлява от адв. С., която поддържа така подадената жалба, с направените в нея оплаквания. Според оспорващия постановеното Решение на ВТОС е новонастъпил факти от значение за делото и оспореният акт се явява и несъответен на целта на закона, издаден в противоречие с принципа за съразмерност, визиран в нормата на чл. 6 от АПК. Позовава се на съдебна практика, като в обобщение е отправено искане за отмяна на процесния Отказ като незаконосъобразен и присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. С чл. 144 от АПК.

 

Ответникът – Началник РУ П. Тръмбеш към ОД на МВР В. Търново, редовно призован се явява лично и заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Счита, че не са налице твърдените нарушения на процесуалните правила, като органът се е съобразил с разпоредбите на чл. 83, ал.1 от ЗОБВВПИ при постъпване на документите, спазени са нормите на чл. 76, ал. 3 до ал. 7 и чл. 77, чл. 78 , чл. 79, чл. 80 и чл. 81 от ЗОБВВПИ. След като е извършил задълбочен анализ на приложените към заявлението писмени доказателства, издателят на акта е установил, че спрямо жалбоподателя има издадена Заповед по ЗЗДН, която в последствие е била отменена. Съгласно нормата на чл. 58, ал.1 т. 8 от ЗОБВВПИ, в този случай следва да изтече срок от три години от датата на постановяване на ЗНЗ, който срок не е изтекъл към датата на постановяване на обжалвания административен акт. С оглед на така изложеното счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а издаденият Отказ като законосъобразен да бъде потвърден.

Административен съд Велико Търново осми състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспорения отказ съгласно изискванията на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по инициатива на жалбоподателя, който е подал на 6.02.2025г. Заявление, с което иска да му бъде издадено разрешение за придобиване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие гладкостенна цев и два броя дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев, които са му необходими за ловни цели. Към заявлението са представени следните писмени доказателства :1.Декларация по чл. 76, ал. 4, т.2 и чл. 58, ал. 1, т. 5 и т. 8 от ЗОБВВПИ, 2. Копие от удостоверение за придобито право на лов, 3. Копие на заверен ловен билет,4. Копие от заверена членска карта, 5. Медицинско свидетелство ,6. Копие от диплома ,7. Квитанция за платена такса в размер, определен с Тарифата по чл. 12 от закона.

АО е поискал служебна информация от ВТОП въз основа на сключено Споразумение № 812100-4598/9.3.2019г. между МВР и ПРБ във връзка с изменението на чл. 58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ от 1.7.2019г, дали спрямо заявителят има данни за обвинения по неприключили наказателни производства. Издадено е и служебно електронна справка за съдимост, от която е видно, че лицето не е осъждано стр. 40 от делото. От С. П. полиция към ОД на МВР В. Търново е изискана справка за нарушител, от която е видно, че на жалбоподателя са били съставени множество актове и издадени НП по ЗДвП- стр. 42-43г.

При направена справка във ВТРС е установено, че спрямо жалбоподателя има издадено Решение № 1586/22.12.2023г. по гр.д. 3577/2023г. по описа на съда, с което е определена мярка за защита по отношение на неговата дъщеря Г. Х. като го задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие, предупреждава го , че при неизпълнение на Заповедта за защита, полицейският орган, констатирал нарушението, следва да го задържи и незабавно да уведоми ВТРП. На жалбоподателя със същото Решение е наложена Глоба в размер на 200 лева и е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по с/ка на ВТРС сумата от 25 лева д.т. Със същото Решение се разпорежда да бъде издадена Заповед за защита от домашно насилие, и такава е приложена по делото стр. 47. Решението на ВТРС е било обжалвано пред ВТОС, който с Решение № 83/15.2.2024г. по в. гр.д. 111/2024г. и съответно отменено, като е отхвърлена подадената от Директор на Дирекция „Социално подпомагане „ Свищов молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо детето Г. Х. за твърдените и извършени от жалбоподателя действия на 30.11.2023г.

След като е установил горните факти, помощния орган мл. Инсп. КОС Р. П. е депозирал Докладна записка, като се е позовал на Докладна записка на инсп. Й. ПИ/ ТП в група ОП при РУ на МВР П. Тръмбеш, за извършената и описана по- горе справка относно постановените решения на ВТРС и ВТОС. Мл. Експерт КОС е посочил, че жалбоподателят е декларирал, че спрямо него през последните три години има наложени мерки за защита по ЗЗДН, но същите са отменени и прилага съответното Решение на ВТОС. В тази докладна е посочено, че със Заповед рег. № 1739р-39957/6.12.2023г. по описа на РУ В. Търново е постановено отнемане на Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, която не е била обжалвана и съответно е влязла в сила на 22.12.2023г. Пред вид изложеното от помощния орган се предлага да бъде издаден индивидуален административен акт ИАА по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ във вр. С чл. 58, ал.1, т. 8 от с.з. поради неизтичане на законовоустановения тригодишен срок- отказ за издаване на Разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели. Въз основа на същата е постановен и процесния отказ. Отказът е връчен на жалбоподателя на 13.03.2025г., като на жалбата против него е депозирана в АСВТ на 25.03.2025г., по повод на която е образувано и настоящото производство.

С оглед на така изложеното, настоящата инстанция намира, че няма спор за факти и същите се подкрепят от събраните в хода на производството писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.

По основателността на жалбата съдът, след като извърши проверка по чл. 168 от АПК, прави следните правни изводи:

Оспорваният Отказ е издаден от компетентен орган - Началник на РУ – П. Тръмбеш, съгласно нормата на чл. 83, ал. 5 пр. второ от ЗОБВВПИ, в кръга на предоставените му от закона правомощия и в предписаната от закона форма.

 

Настоящата инстанция намира, че липсва нарушение на чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като органът е изложил подробно установената от него фактическа обстановка, посочил е какви писмени доказателства го подкрепят, като е формирал и съответният правен извод – отказ да се издаде исканото Разрешение за придобиване, носене на огнестрелно оръжие поради наличие на обстоятелство по чл. 58, ал. 1 ,т. 8 от ЗОБВВПИ, доколкото спрямо жалбоподателя е налице издадена Заповед по ЗЗДН и съответно не е изтекъл законоустановения тригодишен срок от датата на нейното издаване.

 

При издаването на решението са спазени и съществените административно-производствени правила, като от страна на жалбоподателя не се правят конкретни оплаквания в тази насока. Както е посочено например в Решение № 10 482/29.7.2020г. на ВАС по адм. д. № 6207/2019 г. съгласно чл. 168, ал. 4 от АПК,, съществено нарушение на административно-производствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. В конкретната хипотеза, производството е започнало по инициатива на жалбоподателя, след като с влязла в сила Заповед рег. № 1739р-39957/6.12.2023г. по описа на РУ В. Търново е постановено отнемане на Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, която не е била обжалвана и съответно е влязла в сила на 22.12.2023г. поради наличието на обстоятелство по чл. 58, ал.1, т. 8 от ЗОБВВПИ и с правно основание на Заповедта чл. 155, ал.1 от с.з. Както се посочва в константната съдебна практика в тази хипотеза органът действа при условията на обвързана компетентност и при получаване на данни за мярка по ЗЗДН, той винаги отнема издаденото Разрешително на правното основание, посочено по- горе. Едва след като този ИАА е влязъл в сила, за жалбоподателя възниква възможност да поиска отново издаване на положителен административен акт- издаване на ново Разрешение за придобиване, носене и ползване на огнестрелно оръжие за ловни цели. В хода на така развилото се производство, АО е извършил необходимата служебна проверка относно визираните в ЗОБВВПИ обстоятелства: а именно наличието на висящи наказателни производства спрямо жалбоподателя от ВТОП, чисто съдебно минало- Свидетелство за съдимост от ВТРС, наличие на данни за издадена Заповед по ЗЗДН. Всички проверки, извършени от помощните органи са надлежно обективирани в докладни записки, приобщени в административната преписка. Жалбоподателят е бил запознат с така събраните писмени доказателства, не е правил искания за събиране на нови такива, с оглед на което настоящата инстанция намира, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото на защита, и да се явяват самостоятелно основание за отмяна на Отказа. Спазени са и нормите на чл. 34 и чл. 35 от АПК, т.е. актът е издаден едва след като е изяснена напълно фактическата обстановка и същата е подкрепена от допустими доказателствени средства.

 

По приложението на материалния закон, съдът намира следното : Разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е благоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал.1 от ЗОБВВПИ са регламентирани материално-правните изисквания, при липсата на някое от които органът по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Съгласно чл. 58, ал.1, т. 8 от ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Законът не е посочил какъв вид следва да бъдат мерките за защита от домашно насилие, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза. Както сочи в константната си практика ВАС мерките за защита от домашно насилие, по смисъла на чл. 5, ал.1 т.1-т. 6 от ЗЗДН, не са административно наказание за административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал.1 във вр. с чл. 6 от ЗАНН, а мерки за принудително въздействие върху правната сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагани с цел защита на пострадалото лице. Те са посочени изчерпателно в чл. 5, ал.1, т. 1-6 от ЗЗДН и се налагат с два вида съдебни акта: със заповед за незабавна защита по чл. 18 - като привременна мярка и по чл. 15 - в съдебно производство. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58, ал.1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена съответната мярка се явява ирелевантен. Законодателят не е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки и не е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта. Единственото, което законът иска, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок. По делото не е спорно, а и се установява от приложените по делото доказателства, че спрямо жалбоподателя е наложена конкретна ограничителна мярка – Заповед за незабавна защита в рамките на предвидения три годишен срок, с правно основание чл. 5, ал.1 т.1 от ЗЗДН. Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане на разрешението за съхранение и разрешението за носене и употреба на притежаваното от жалбоподателя, със Заповед рег. № 1739р-39957/6.12.2023г. по описа на РУ В. Търново, която не е била обжалвана и съответно е влязла в сила на 22.12.2023г. Както се посочи по- горе при наличие на условия по чл. 58, ал.1, т. 8 от ЗОБВВВПИ, АО действа в условията на обвързана компетентност или с други думи, при настъпване на факта, визиран в горната правна норма, престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешително, поради което Началник РУ В. Търново го е отнел.

След като с Решение № 83/15.2.2024г. по в. гр.д. 111/2024г. ВТОС е отменил Решение № 1586/22.12.2023г. по гр.д. 3577/2023г. по описа на ВТРС жалбоподателят е подал ново заявление за издаване на положителен административен акт с вх. № от 6.2.2025г. Ответникът по настоящото производство обаче е намерил, че не е изтекъл предвидения в закона тригодишен срок от издаване на Заповедта за прилагане мярка по ЗЗДН от 22.12.2023г., поради което е постановил процесния отказ, въпреки че към датата на неговото издаване 6.03.2025г. няма наложена мярка по ЗЗДН спрямо жалбоподателя..

 

Съгласно нормата на чл. 142, ал.1 от АПК материалната законосъобразност на ИАА се преценява към датата на неговото постановяване, но нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след издаване на акта –чл. 142, ал.2 от АПК, и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. Правното значение на един факт може да бъде променено от правни норми, на които законодателят е придал изрично обратно действие или от съдебно решение, което отменя с обратна сила един акт или при отмяна при условията на чл. 99 от АПК на един административен акт. Следователно в настоящия казус е приложима нормата на чл. 142, ал.2 от АПК, тъй като е налице нов факт постановено Решение на ВТОС, с което се отменя съществуването на мярка по чл. 5, ал.1, т.-1 от ЗЗДН. След като основанието за постановения отказ обстоятелство по чл. 58, ал.1, т. 8 от ЗОБВВПИ е отпаднало с обратна сила, то административният съд следва да отмени оспорвания административен акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. В този смисъл са напр. .Решение № 12679 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7980/2021 г., VII Решение № 10857 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7408/2021 г.,Решение № 1557 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2019 г., II о., Решение № 14242 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5279/2020 г. В тази хипотеза, когато мерките са отменени, не следва да се спазва установения в горепосочената норма тригодишен срок.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК -10 лева д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Адвокатското възнаграждение се присъжда в пълен размер, тъй като от страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на сторените разноски по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр.с чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. С. Х. от гр. П. Тръмбеш,[улица], Отказ с рег. № 319р-2926/ 6.3.2025г. на Началник РУ на МВР П. Тръмбеш, с който е отказано издаване на разрешение на жалбоподателя за придобива на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него за ловни цени на основание чл. 83, ал. 5 във вр. С чл. 58, ал.1,т. 8 от ЗОБВВПИ като материално- незаконосъобразна.

ВРЪЩА делото като преписка на Началник РУ на МВР П.Тръмбеш към ОД на МВР В. Търново за постановяване на нов законосъобразен акт съобразно мотивите на настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за произнасяне от АО, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото Решение.

ОСЪЖДА ОД НА МВР В. Търново, [улица] да заплати на П. С. Х. от гр. П. Тръмбеш,[улица], разноски в производството в размер на 1010- хиляда и десет лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.