Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 267 19.02.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на десети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2313 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл. 145 и сл. от АПК, и е образувано по
повод жалбата на Е.С.Ц. с ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от
пълномощника адв. Г. Янев от АК- Бургас, против Заповед №
20-0769-002249 от 09.10.2020 г., издадена от В.
Н. Скопчанов на длъжност полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна
административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради съществени
нарушения на административнопроизводствени правила и нарушение на материалния
закон, съставляващи отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Според
жалбоподателя, не са налице законоустановените предпоставки за прилагане на
мярката, тъй като жалбоподателката е оказала пълно съдействие на контролните
органи, с чисто съдебно минало е и няма издадени наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП. В жалбата са наведени доводи за неизпълнение от
административния орган на задължението му по чл. 35 от АПК да изясни фактите от
значение за случая. Изложено е, че на жалбоподателката е издаден талон за
медицинско изследване, но в заповедта не е посочен часът на връчването му и
часът на даване на проба, и не е изследвано дали е извършено медицинско
изследване и какви са резултатите от него. Наред с това се сочи, че в
обжалваната заповед не се съдържат мотиви относно продължителността на
прилагане на мярката. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваната
заповед. Претендира разноски.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата. Представя
административната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок и е процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е Заповед
№ 20-0769-002249 от 09.10.2020 г., издадена от Васил Николаев Скопчанов на
длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с
която е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП принудителна
административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от осемнадесет месеца. Като фактическо основание за налагане на мярката
се сочи извършено от жалбоподателката Ц. нарушение на ЗДвП- управление на
моторно превозно средство марка „Фолксваген“ с рег. № А ****КН, след употреба
на наркотични вещества (метаамфетамин), установена с техническо средство „Дръг
тест- 5000“. Констатациите на административния орган са основани на данните,
съдържащи се в Акт за установяване на административно нарушение бл. № 895500 от
08.10.2020 г. и съставените по случая докладни записки.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената Заповед № 120-0769-002249 от 09.10.2020 г. е
издадена от компетентен орган, оправомощен с т. 1.8 от Заповед № 251з-209 от
18.01.2017 г. на директора на ОДМВР- Бургас, в предвидената от закона писмена
форма.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствените правила. В проведеното
административно производство са събрани допустимите и относими доказателства, изяснени
са всички релевантни факти и е формиран обоснован извод за наличие на установените
в приложимата норма материалноправни предпоставки. Неоснователни са доводите на
жалбоподателката за допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в пропуск
на органа да отбележи в заповедта часа на връчване на талона за изследване-
посоченото обстоятелство не е сред задължителните реквизити на административния
акт, а и данни относно момента на връчването му се съдържат в самия талон,
приложен в административната преписка. Констатации за извършено медицинско
изследване и резултатите от него не се съдържат в заповедта, доколкото не са
налице данни такова изследване изобщо да е извършено.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка се основава на констатациите при
извършената от служители на МВР проверка, съдържащи се в както в
съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в
преписката по издаването и́. Не е допуснато соченото в жалбата нарушение
при определяне срока на мярката. Административният орган не дължи излагане на
мотиви относно продължителността на тази мярка, защото тя е установена в закона
(до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца) и при
определянето и́ органът не действа в условията на оперативна
самостоятелност.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В
конкретния случай административният орган е приел, че е налице хипотезата на
чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство: 1)
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух; или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и 3) при отказ да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца. В случая е налице втората
от горните хипотези. От данните по делото е видно, че на 08.10.2020 г. около 15.50
часа жалбоподателката е управлявала лек автомобил с рег. № А ****КН, след употреба
на наркотично вещество- метаамфетамин, установена с техническо средство. В този
смисъл са и констатациите в съставения АУАН бл. № 895500 от 08.10.2020 г. С оглед
предписаната от чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта
за установяване на административно нарушение и при липса на доказателства,
които да поставят под съмнение съдържащите се в него констатации, съдът приема,
че релевантните обстоятелства са осъществени така, както е посочено от
административния орган. Следователно, налице са предпоставките на чл. 171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка. Ето защо и
доколкото не се установяват нарушения на материалния и процесуалния закон, жалбата
се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.Ц. с ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от пълномощника адв. Георги Янев от АК- Бургас, против Заповед №
20-0769-002249 от 09.10.2020 г., издадена от В.
Н. Скопчанов на длъжност полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна
административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: