Решение по дело №4413/2020 на Районен съд - Бургас

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260589

 

16.12.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 25.11.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4413 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от С. Д. М., ЕГН ********** в качеството на едноличен търговец с фирма (наименование) „К. – С. М.“, ЕИК … със седалище в гр.Б. и адрес на управление гр.Б., ж.к.“Л.“, улица „М.“ № ...

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №532530-F562055/19.08.2020 г., издадено от Д. Т. В. – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на едноличния търговец-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 600.00 лева.

            С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 18.09.2020 г., видно от разписката, която е неразделна част от него. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 21.09.2020 г. с вх.№ИТ-00-7637/21.09.2020 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна по отношение на алтернативното искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 28.07.2020 г. в 13:53 часа в търговски обект, представляващ фризьорски салон и намиращ се на адрес: гр.Б., улица „П. Г.“ № …, стопанисван от едноличния търговец-жалбоподател, била извършена оперативна проверка от З. З. и Д.Ж. – старши инспектори по приходите в Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите.

В хода на проверката било установено, че обекта разполага с фискално устройство марка ”DATECS DP-150” с индивидуален №DT760564 и фискална памет №02760564, което било в изправност и работещо към този момент с активирани функции „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”. С цел установяване на касовата наличност на паричните средства в обекта на проверка, в началото на тази дейност бил отпечатан дневен отчет (л.21 от делото), съгласно който дневния оборот към часа и датата на отпечатванe и извършваната проверка, бил в размер на 23.00 лева.

Фактическата наличност на парични средства в обекта била в размер на 80.00 лева, а установената промяна в касовата наличност – 57.00 лева. Паричните средства, които по време на проверката се намирали в обекта били изброени от едноличния търговец-жалбоподател С. М. и били записани от нея нарочен за това опис (л.20).

За извършената проверка бил съставен протокол №0402861/28.07.2019 г. Препис от този протокол бил връчен на намиращият се в обекта едноличен търговец-жалбоподател.

В резултат на посоченото и на 30.07.2020 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Д.Ж. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №F562055/30.07.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели А. М. и Г. П.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от едноличния търговец-жалбоподател обект на 28.07.2020 г. била установена разлика касова наличност на парични средства в размер на 57.00 лева и не е била регистрирана в работещото фискално устройство, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредбата.

На същата дата и срещу подпис, на едноличния търговец-жалбоподател бил връчен препис от АУАН.

На 19.08.2020 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д. Т. В. – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на едноличния търговец-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 18.09.2020 г. на едноличния търговец-жалбоподател бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 21.09.2020 г. в ТД на НАП – Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-7637/21.09.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

     От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата едноличния търговец-жалбоподател не е изпълнил задължението си да регистрира в намиращото се в стопанисвания от него търговски обект фискално устройство въвеждането и изваждането на пари в касата чрез операцията "Служебно въведени суми" или „Служебно извадени суми”. Парите по установената разлика е следвало, независимо от предназначението и размера им, да бъдат задължително регистрирани в намиращото се в обекта фискално устройство чрез активираната му функция „служебно въведени суми”, а при действително заплащане на доставчик по-късно – да бъде регистрирано служебно изваждане от фактическата им наличност чрез функцията „служебно изведени суми”. Всичко посочено в този абзац от своя страна означава, че деянието е съставомерно.

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Категорично въвеждането на пари от касата представлява „промяна на касовата наличност”, поради което е следвало да бъде регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми”. Очевидно от приложеното фотокопие от дневен отчет, а е и безспорно, че се касае за фискално устройство, което притежава такива функции.

 

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената стойност.

 

Налице е разлика в касовата наличност в размер на 57.00 лв., за която сума наказващият орган приема, че представлява такава, която не е била служебно въведена в касата на търговеца, въпреки функционалните за това възможности на фискалното устройство, т.е. налице действително е нарушение на чл. 185, ал.2 ЗДДС. Нарушението е правилно квалифицирано, като нормата съдържа в себе си две възможности за санкциониране, а разграничителният критерий е дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не. В случая няма фактическа констатация, че невъвеждането в касата на сумата от 57.00 лв. е довело до неотразяване на приходи, най-малкото защото не може със сигурност да се твърди произхода на тези средства, а от друга страна, след като органът се позовава на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, то той приема, че не се касае за неотчетени продажби, в който случай е мислима хипотезата на неотчитане на приходи.

Нарушението обаче е налице - сумата не е надлежно въведена в касовия апарат. След като няма данни това да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185, ал.2, което препраща към размерите на санкцията по алинея 1, където санкцията е от 500 лв. до 2 000 лв. Това е сторено от наказващия орган, като едноличния търговец-жалбоподател е санкциониран по изр.1 на чл.185, ал.2 ЗДДС и му е наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 600.00 лева. По мнение на настоящия състав този размер е леко завишен и несъобразен със случая. Не са налице данни, че е налице друго такова нарушение от същия едноличен търговец. Освен това не са налице никакви доводи защо наложената имуществена санкция следва да бъде в размер на 600.00 лева при разлика в касовата наличност от 57.00 лева, а не в минималния от 500.00 лева.

Предвид посоченото дотук следва процесното НП да бъде изменено, като размерът на административното наказание по вид „имуществена санкция“ бъде намален от 600.00 лева на 500.00 лева, а на основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН едноличния търговец-жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение.

По същество релевантните факти не се променят, респ. правото на защита не се накърнява, поради което наказателното постановление следва да се измени, като с оглед изложеното размерът на санкцията следва да се намали до 500 лв. Фактическите обстоятелства в наказателното постановление сочат недвусмислено за какъв вид нарушение е наложено административното наказание на жалбоподателя, поради което не е налице съмнение относно действителната воля на административния орган.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №532530-F562055/19.08.2020 г., издадено от Д. Т. В. – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добвената стойност,

на С. Д. М., ЕГН ********** в качеството на едноличен търговец с фирма (наименование) „К. – С. М.“, ЕИК … със седалище в гр.Б. и адрес на управление гр.Б., ж.к.“Л.“, улица „М.“ № …,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 600.00 лева, като НАМАЛЯВА този размер на 500.00 лева.

 

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН ********** в качеството на едноличен търговец с фирма (наименование) „К. – С. М.“, ЕИК … със седалище в гр.Б. и адрес на управление гр.Б., ж.к.“Л.“, улица „М.“ № … ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.