Р Е Ш Е Н И Е № 262
16.12.2019г.
гр. Попово
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при секретаря Д. Лефтерова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 819 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал. 2 от СК от С.Н.М. с ЕГН: **********,***, действаща като майка и законен представител на малолетниятТА.Я., род. на ***г., чрез пълномощника си адв. Б К.,*** със съдебен адрес *** против: А.Н.Я. с ЕГН: ********** с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал. 2 от СК.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са родители на дететоТА.Я., род.на ***г. От 2013 година били разделени, като от раждането на детето, и до настоящия момент грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката били поети изцяло от ищцата,подпомагана от майка й.
През 2016 година, ищцата заминала за Р.Г, където започнала работа и трайно се установила там, като детето също било при нея. Ищцата разполагала с всички необходими за отглеждане на детето битови условия, както и нужните родителски качества.
Ищцата твърди, че ответникът изцяло се е дезинтерисовал от детето, не бил пожелал дори веднъж да го види или чуе по телефона. Не плащал и издръжка.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което да се определи местоживеенето на детето при неговата майка и законен представител, както и да й се предоставят за упражняване родителските права, а за ответника да бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа до 18.00 часа, за един месец през лятото, който да не съвпада с годишният отпуск на майката, който може да бъде ползван и на части, както и при допълнително споразумение между родителите.
Претендира се текуща издръжка за детето в размер на 160 лв. месечно, платима до 5-то число на текущият месец, считано от депозиране на исковата молба , ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, до окончателно изплащане на същата.
В законоустановения срок, ответната страна не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, се явява лично и с адв. Б. К. – ТАК. Процесуалният представител на ищцовата страна поддържа исковите претенции, като пледира същите да бъдат уважени.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Не оспорва исковата молба.
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК:
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава
от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените
въпроси.
За да бъде уважен искът с горепосочената правна квалификация, ищецът следва да докаже родителските си и възпитателски качества, полаганите до момента грижи и отношение към децата, привързаност на децата към него, възможности за помощ при отглеждането и възпитанието на децата от трети лица – близки на родителя, социално обкръжение, възможностите си за осигуряване на добри битови и материални условия за отглеждане на детето, както и че предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето на него, ще гарантира в по-висока степен интересите на същото.
В конкретния случай, не се спори между страните, а и от приложеното по делото Удостоверение за раждане / л. 7/ се установява, че страните са родители на малолетното детеТА.Я..
От показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел Ф А – баба на молителката, се установява, че през 2013г. страните са преустановили съвместното си съжителство, като ищцата се завърнала при майка си в гр. Опака, но двете не се разбирали и М. отишла да живее при свидетелката. За детето се грижели свидетелката и баба му, а ответникът не полагал никакви грижи за него и не плащал издръжка. Издръжката на детето била поета изцяло от майката, която малко след раздялата на страните заминала да работи в Б. Там тя създала ново семейство с друг мъж, от когото имала второ дете.
Свидетелката излага, че дететоТ разполагало в Б с всички необходими за развитието му условия, като посещавало редовно училище. Непосредствените грижи за детето полагала майката, която била подпомагана от новия й фактически съпруг.
Съдът прецени показанията на посочения свидетел при условията на чл. 172 от ГПК и като последователни, логични и непротиворечиви изцяло ги кредитира.
В хода на процеса като свидетел бе разпитана и Н Г, които показания, се припокриват с тези на св. А.
С оглед
направения анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че майката
притежава необходимите битови и
материални условия и възможности за отглеждане на детето.
За да извърши преценка на кого от двамата родители да предостави за упражняване родителските права по отношение на детето съдът взе предвид указанията, дадени Постановление №1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС и като съобрази критериите, посочени в него, прие, че родителските права спрямо детето следва да се предоставят на майката, като при нея се определи и неговото местоживеене.
Съдът намира, че
по отношение на бащата следва да бъде определен
следния режим на лични отношения:
Всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9,00часа до 18.00 часа, за един месец през
лятото, който да не съвпада с годишният отпуск на майката, който може да бъде
ползван и на части, както и при допълнително споразумение между родителите.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се
определи съобразно изискванията на чл. 142, ал. 1 СК – според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи,
но не по-малко от 1/4 от минималната работна заплата за страната / 560.00 лв. съгл. ПМС
№ 320/20.12.2018 г./, т.е. не по-малко от 140.00 лева.
При положение, че
съдът постанови упражняването на родителските права спрямо детето да се
осъществяват от майката и детето да живее
при нея, то ответникът следва да бъде осъден да му заплаща месечна издръжка.
При определяне размера на дължимата
издръжка, съдът отчете, че детето има нужда от средства за облекло, храна и други текущи разходи,
налагани от ежедневието, както и такива за образование, което е предпоставка и
база за неговото пълноценно развитие.
Така, като взе предвид нуждите на детето
и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът определя дължимата
месечна издръжка в размер на 160.00 лв., която следва да бъде заплащана, чрез
родителя, на който са предоставени за упражняване родителските права, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума, до настъпване на обстоятелства
водещи до изменението на издръжката.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Попово държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежи на присъдената издръжка, в размер на 230.40 лв., на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл . 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на дететоТА.Я. с ЕГН: **********, на неговата майка С.Н.М. с
ЕГН: **********,***, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето му при нея, на
основание чл. 127, ал. 2, от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата
А.Н.Я. с ЕГН: ********** с адрес: *** с дететоТА.Я. с
ЕГН: **********, всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа, за един месец през
лятото, който да не съвпада с годишният отпуск на майката, който може да бъде
ползван и на части, както и при допълнително споразумение между родителите.
ОСЪЖДА А.Н.Я. с ЕГН: ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка наТА.Я. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител майка С.Н.М. с ЕГН: **********,***, в размер на 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/ месечно, платима до 5-то число на текущият месец, считано от датата на подаване на исковата молба /24.09.2019г./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА А.Н.Я. с ЕГН: ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС– Попово, СУМАТА от 230.40 лв. /двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки/ - държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежи на присъдената издръжка, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: