РЕШЕНИЕ
гр.
Ловеч, 13.07.2020 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично
заседание на дванадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2.ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА в.гр. д. № 170
по описа за 2020 година и за да се
произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба вх.№14328/30.12.2019 г. подадена от П.С.Й., с ЕГН: **********, с адрес *** Със
съдебен адресат по чл.39, ал.1 от ГПК- адв. В.И.И.К.,***, Адрес на кантората:
гр.Ловеч, ****, чрез: адв. В.И.И.К.,***, Адрес на кантората: гр.Ловеч, ****, против решение № 587/09.12.19г. постановено
по гр.д. № 241/18г. по описа на ЛPC.
Излага, че не е доволна от това решение и с
настоящата въззивна жалба и в срок оспорва изцяло решението на ЛРС като
неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, с молба да бъде отменено изцяло и вместо него да постанови
друго, с което да уважи иска.Сочи, че ищцата е предявила три иска срещу
ответниците: по чл.26, ал.1 предл.З от ЗЗД, чл.40 ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК.Сочи, че съдът е квалифицирал заведената претенция само като иск по чл.26,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК, въпреки подробно наведените
обстоятелства за наличие на иск по чл.40 ЗЗД в обстоятелствената част на
исковата молба, както и изрично изведено искане в петитума на допълнителната
искова молба.При това положение счита, че дадената от ЛРС квалификация е неправилна и това е давело до
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила
във връзка с доклада, ограничаване правото на ищцата да предприеме тези
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са
пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота и неточност на
доклада и дадените указания ./Т.р. №1/2013г. на ОСГТК/
Твърди, че на следващо място, съдът не е
обсъдил в мотивите си всички събрани по делото доказателства, като не е ясно
защо е кредитирал свидетелските показания само на свидетелите на ответниците, а
изобщо не е обсъдил показанията на свидетелите на ищцата и като цяло, липсва
обсъждане на всички събрани по делото доказателства и произнасяне по иска по
чл.40 ЗЗД - съществено процесуално нарушение.
Сочи, че за да постанови обжалваното
решени, съдът е приел, че трайната съдебна практика приема за неморално
пълномощникът да уговаря цена, много по - ниска от действителната стойност на продаваните
имоти, договаряйки сам със себе си, макар наличието на пълномощно от
собственика на имотите да извърши продажбата и счита този извод на съда за
неправилен.
Твърди, че безспорно по делото се
установило, че здравословното състояние на ищцата не е било такова, че същата
да асимилира съдържанието на представеното й пълномощно.
Признава, че действително П.Й. е желаела да
прехвърли единствения си имот на ответницата, но не чрез продажба, а срещу
издръжка и гледане и при такива условия е бил предоставен и оригиналът на НА от
свидетеля С.Й.-син на ищцата, след като са заварили П.Й. в безпомощно
състояние.
Излага, че ответницата Б. е била наясно с
желанието на Й., както й съобразявайки лошите отношения на ищцата и св.Й. се е
възползвала от това обстоятелство, предоставила е за подпис пълномощно, което и
давало съвсем различни права и договорила цена два пъти по-ниска от пазарната,
като се доказа от всички писмени доказателства.
Сочи, че безспорно по делото се доказали
твърденията на ищцата, че договорът е нищожен, като противоречащ на морала и
накърняващи добрите нрави, тъй като цената е два пъти под действителната
пазарна цена на имота, като дори и тази цена не била реално заплатена от
ответницата. Твърди, че видно от представеното копие от удостоверение за
данъчна оценка № **********/09.07.2017г. , неоспорено от ответниците, данъчната
оценка на имота е била в размер на 11826.90лева, а в оспорения НА обективирал
продажбата е посочено същото удостоверение, но с данъчна оценка в размер на
7496.44 лева.
Смята, че при това положение, ответницата е
договаряла цена почти два пъти по-ниска от данъчната оценка, която е била
11826.90лева и пазарна оценка по заключението на вещото лице, определена в
размер на 13 572.85 лева. към момента на прехвърлянето му. Излага, че
договорената между ответницата и прехвърлителя цена е 7500 лв.. като в нот.акт
е посочено, че сумата е заплатена. Твърди, че ищцата е оспорила реалното
предаване на суми по договора, като предвид това оспорване ответницата ангажира
доказателства гласни доказателства, но същите не могат да се ползват с
доказателствена сила предвид изричната забрана на чл.163, ал.З ГПК, че е
изпълнила задължението си да заплати цената. Излага, че се е установило по
делото, че договорената между ответника при условията на чл.38 ЗС продажна цена
е значително по-ниска от пазарната цена на имота, както и че е по ниска и от
данъчната оценка на имота.
С оглед горното счита, че договора
накърнява добрите нрави и противоречи на морала. Излага, че накърняване на
добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не
е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на
други разпоредби, част от действащото право и особеност на добрите нрави е, че те
не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях и това основание за нищожност е последица от чл.9 ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договорите, доколкото това
съдържание не противоречи на закона и на добрите нрави. Смята, че нарушение на
добрите нрави е на лице и при нееквивалентност на престациите, която следва да
е толкова съществена , че да води до липса на престация, като това
обстоятелство следва да се преценява за всеки конкретен случай. Изтъква, че при
изложената по-горе фактическа обстановка счита, че по отношение на договора от
19.08.2014 г. е на лице нееквивалентност на престациите, доколкото съгласно
заключението на вещото лице пазарната цена на имота надвишава почти двукратно
договорената със себе си продажна цена и продажната цена е два пъти по-ниска и
от данъчната оценка на имота.
Признава, че действително няма законова
забрана по волята на страните сключващи договора да се договаря цена по-ниска
от данъчната оценка,или под пазарната цена, но в конкретния случай счита, че
разликата между продажната цена и пазарната оценка на имота е толкова
съществена, че може да бъде определена като липса на цена и от там като липса
на престация, обуславяща нищожност на договора поради нарушение на добрите
нрави. Смята, че обстоятелството,че ответницата е полагала грижи за
прехвърлителя, за което се събрали безспорни доказателства не може да бъде
взето предвид при преценка еквивалентността на престациите с оглед характера на
прехвърлителната сделка,тъй като се касае за покупко-продажба, а не за договор
срещу задължение за издръжка и гледане и още повече, че не се доказало
ответницата да е заплатила реално дори и цената, посочена в договора и в тази
насока е задължителната съдебна практика- Решение № 452/25.06.2010г. по гр.д. №
4277/2008г. ,IV г.о. на ВКС,Решение № 1444/04.11.1999г. по гр.д.№ 753/1999г.
ВКС и др.
С оглед всичко изложено счита, че е налице
соченото от ищцата основание за нищожност-накърняване на добрите нрави и
предявения иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Предвид гореизложеното, моли съда да отмени
обжалваното решение изцяло и с оглед характера на допуснатите процесуални
нарушения, които налагат извършването на нови съдопроизводствени действия - моли
делото да бъде върнато на PC Ловеч, за ново разглеждане от друг негов състав.
В срок е подаден писмен отговор на
въззивната жалба от И.Д.Б. ЕГН ********** с адрес *** чрез А.Д.М. Адвокат от
Адвокатска колегия гр.Ловеч ул. *****, с
който от името на доверителката си И.Д.Б. *** оспорва подадената от
процесуалния представител на П.С.Й. въззивна жалба против Решение №
587/09.12.2019 г., по гр.дело № 241/2018 г. по описа на PC Ловеч.Счита, че
същото е правилно, справедливо, законосъобразно и обосновано, поради което моли
да бъде потвърдено.
Твърди, че на първо място в жалбата е
посочено и е изложено становище, че ищцата е предявила с исковата молба срещу
ответниците три иска цит. „...по чл.26, ал.1 предл.З от ЗЗД, чл. 40 ЗЗД и чл.
124, ал.1 от ГПК...". и е посочено е, че решаващия съд е квалифицирал
заведената претенция само като иск по чл. 26, ал1 предл.З от ЗЗД и чл. 124,
ал.1 от ГПК, като счита квалификацията за неправилна.
Сочи, че в исковата молба и допълнителната
искова молба е посочено, че ищцата моли да се постанови решение, с което да
бъде прогласена на основание чл. 26, ал.1 във връзка с чл. 40 от ЗЗД
нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот предмет на нот. акт
№ 62, том 12, дело № 2356/19.08.2014 год. по описа на служба по вписванията и
отделно макар и цифрово да не е посочено е оформен петитум с искане да се
признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на
1200 от 2447 идеални части от същия имот в едно с намиращите се в него сгради.
Сочи, че в случая с исковата молба е предявен и установителен иск за
недействителност на сделката по чл.40 ЗЗД, обективно евентуално съединен с
главния иск за нищожност по чл.26 ЗЗД, но искът за недействителност на сделката
по чл.40 ЗЗД не е уточнен, - а само непрецизно е формулиран.
Твърди, че в първото по делото съдебно
заседание на 08.01.2019 год. процесуалния представител на ищцата е приела
доклада, не е направила възражения по него, оттеглила е иска за собственост
срещу И.Б. / стр.5/ и на основание чл. 232 от ГПК съдът е прекратил
производството по делото в тази част.
Изтъква, че във връзка с изложените във
въззивната жалба твърдения, че съдът не е обсъдил в мотивите си всички
доказателства по делото, счита че първоинстанционния съд е обсъдил всички
събрани доказателства и е постановил правилен и мотивиран съдебен акт.
Сочи, че в делото са събрани доказателства,
от които е установено, че с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № 19, том втори per. № 2303 дело № 166 от 19.08.2014 година по описа на
нотариус Н.Хаджикръстева /нот. акт № 62, том 12, дело № 2356/19.08.2014 год. по
описа на служба по вписванията Ловеч/ И.Д.Б. е придобила 1200/2447 идеални
части от поземлен имот с идентификатор № 43476.315.124 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Л., одобрени със Заповед РД-18-68/02.06.2008г. на
Изп.Директор на АГКК. Поземления имот е с административен адрес гр.Л., ул. „***** и
е с обща площ от 2447 кв.м. ведно с намиращите се в имота сгради, а именно:
жилищна еднофамилна сграда с идентификатор № 43476.315.124.1 със застроена площ
55 кв.м. на един етаж; жилищна сграда с идентификатор № 43476.315.124.2 със
застроена площ 59 кв.м. на един етаж; селскостопанска сграда с идентификатор
43476.315.124.3 със застроена площ 22 кв.м. на един етаж и селскостопанска
сграда с идентификатор № 43476.315.124.4 със застроена площ 39 кв.м, като имота
е придобит чрез покупка и три години по късно с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 126, том втори per. № 1877 дело № 203 от 24.10.2017 година И.Д.Б.
е дарила на своята правнучка И.З. Б. представлявана от законния си представител
- майката П.А.Б. придобитите идеални части от поземления имот предмет
на спора, като запазва за себе си пожизнено вещно право на ползване върху него.
Изтъква, че от материалите по делото и от
показанията на свидетелите се потвърдило изложеното от нея в писмения отговор,
а именно че в средата на месец март 2014 година С.Й.Й. син на П.С.Й. и неговата
съпруга К. Й. се обадили по телефона на И.Д.Б.
да отиде в дома на вуйна им в гр. Л..
Твърди, че Й.и обяснили, че искат да говорят за П.С.Й. - майка на С.Й.. Излага,
че И.Б. отишла в дома на Д. Б. от гр. Л., която била най-близката роднина на П.Й. ***,
а именно сестра на бащата на П.С.Й., баба на З.Б.и прабаба на И.З. Б.. Сочи, че когато през март 2014 год. И.Б. отишла в
къщата там били Д.Б., С. и К. Й.и. Сочи, че К. Й. попитала Б. ще се съгласили да гледа свекърва й П.С.Й.,
като й казали, че Д. Б. и Г.Д.са намерили П.Й. пияна паднала под спалнята и обяснили
на Б., че са питали няколко човека, но никой не се е съгласил. Излага, че в
дома за възрастни хора в с. К., обл. Ловешка и в
болницата в гр. Л. също им отказали, тъй като П.Й. пиела
алкохол, но нямала установено заболяване, ТЕЛК и придружител. Твърди, че Б. им
казала, че иска да говори и с П.Й., за да се увери, че и тя ще я иска, като
първоначално за заплащане не били говорили. Сочи, че Б. и близките на
П.Й. ***, и установили, че тя била в съзнание, говорела, но не можела да
се движи, защото няколко дни не била яла нищо, само пила ракия. Излага, че това
се потвърждава и от приложеното писмо изх. № 44/27.03.2019 год. на д-р Л. М., който посочва че П.С.Й.
е записана в пациентската листа на практиката му от 2004 год, не е имала
сериозни здравословни проблеми, но след смъртта на съпруга й през 2009 год.
останала да живее в къщата с девер си, който се е преместил да живее при тях,
злоупотребявала с алкохол, битовите условия били лоши и не се хранела редовно.
Излага, че когато Б. отишла в къщата на П.Й.
видяла, че е в лятната кухня където неставало за живеене, тъй като имало
кучета, които са живеели при П.Й. и там
са се изхождали, било мръсно, вратата не можела да се затваря. Изтъква, че Б.
почистила една стая от къщата, постлала чисти чаршафи и с помощта на чужди хора
занесла Й. в банята, за да я изкъпе, настанила я в къщата в изчистената стая.
Излага, че пред П.Й. синът и снаха й попитали Б. ще се съгласи ли да я гледа,
като вместо заплащане П.Й. ще и прехвърли къщата и Б. казала, че е съгласна.
Изтъква, че П.Й. казала на синът си къде държи нотариалния акт за къщата, за да
може да го донесе и С.Й.дал на Б. нотариалния акт на имота, като се уговорили
допълнително да се чуят, когато П. се възстанови напълно, за да може Б. да е
сигурна че и П.Й. като собственик на имота иска това. Заявява, че С.Й.дал на Б.
дебитните карти на П.Й. и на девер и
Иван Й., който живеел в една стая до гаража, като я ангажирали да гледа и него,
да им пазарува и да заплаща сметките. Твърди, че П.Й. получавала пенсия в
размер на 210 лева, а Иван Й. в размер на 120 лева, като за тези пари Б. е
трябвало да им плаща всички сметки и да им купува храна, лекарства и всичко от
което се нуждаят, защото по това време те не можели да ходят чак до магазина.
Заявява, че не е вярно изложеното в жалбата,
че здравословното състояние на ищцата не било такова, че същата да асимилира
съдържанието на представеното й пълномощно, тъй като състояние на П.Й. не се е
дължало на някакво заболяване, а на злоупотреба с алкохол и нередовно хранене и
след като Б. изчистила, започнала да се грижи ищцата да се храни редовно, да
бъде прегледана от лекар и да приема медикаменти, здравето й се подобрило.
Сочи, че при прегледа д-р Митов установил, че Й. е добре, контактна, просто е
слаба. Сочи ,че от приложените по делото медицински документи е видно, че П.Й.
няма регистрирани сърдечно съдови, мозъчносъдови заболявания и психични
отклонения, не се води на диспансерен учет за соматични и психични заболявания,
в състояние е да взима самостоятелни решения. Установло се според нея, че не е
вярно изложеното в исковата молба а именно, че на 13.06.2014 година вечерта Й.
е изгубила съзнание и била намерена в безпомощно състояние, тъй като
състоянието й вследствие недохранване и злоупотреба с алкохол се е влошило през
месец март 2014 год. и при последващи
прегледи има записани две консултации на 14.04.2014 год., когато има установена
хипертония, която до този момент не била лекувана и на 13.06.2014 год. с
гастроентеролог поради стомашни оплаквания свързани с неуточнена алкохолна
болест на черния дроб.
Смята, че се е потвърдило изложеното в
отговор на исковата молба, а и свидетелските показания в тази връзка са
непротиворечиви, последователни и правилно съдът ги е кредитирал, а именно че Б.
е полагала грижи за П.Й., битовите условия били значително подобрени, сметките
натрупани за месеци преди това били заплатени и, че П.Й. не се грижела нито за
здравето, нито за имота си, не бил плащан ток, вода, П.Й. била теглила кредит
от банка ДСК, който не бил обслужван няколко месеца и щял да стане изискуем, не
били плащани данъци за имота от 2006 година, всичко било изоставено и
неподдържано. Твърди, че за около 2 седмици Бенева успяла да възстанови П.Й.
достатъчно за да може вече да сяда самостоятелно, а до края на месеца вече
започнала и да се изправя самостоятелно и през това време Б. и П.Й. разговаряли
много пъти, като П.Й. й предложила да я гледа дори и след като се оправи и на
този етап разговорите между Б. и Й. за гледане не са били във връзка с
прехвърляне собствеността на имота, а последващите разговори между двете вече
са били за продажба на част от имота, който бил в окаяно състояние с много
задължения.
Сочи, че във въззивната жалба има посочено
вече признание, каквото липсва в исковата молба и допълнителната молба, че П.Й.
е желаела да прехвърли на Б. имота си, макар че се твърди, че желанието е било
да е срещу издръжка и гледане, а основното възражение пък в исковата молба е че
Й. едва през месец август 2017 година била разбрала, че си била продала къщата,
като незнаела на кого я била продала.
Сочи, че едва няколко месеца по късно през
2014 год., когато Й. се възстановила
напълно Б. и Й. говорили отново за продажба на част от къщата, която се
нуждаела от укрепване и основен ремонт, като междувременно лекарят е идвал
периодично заради оплаквания от стомах и кръвно, което било нормално, тъй като Й.
вече се хранела редовно и не пиела алкохол. Сочи, че през месец юни 2014 година
Й. вече била достатъчно стабилна, за да може да й се махне памперса и да стига
сама до тоалетната. Твърди, че при пореден разговор между П.Й. и И.Б. двете се
уговорили Й. да й продаде къщата и Б.
да заплати всички сметки, да покрие закъсненията по кредита на П.Й., да заплати
данъците, и да й даде в брой сумата от седем хиляди и петстотин лева. Твърди,
че П.Й. изрично й казала, че иска парите да бъдат дадени на нея, за да си
оправи кредита и да има пари и да разполага с тях. Сочи, че Б. не разполагала с
такава сума в брой и затова говорила със своя баща, да продадат няколко ниви за
да може да купят къщата. Твърди, че Б. ***, но искала да направи подарък на
правнучето си, което е роднина и на П.Й.. Сочи, че И.Б. говорила с внучка си П.
Б., която и казала че е съгласна и също ще помогнат със средства. Твърди, че Б/. продали 17 декара ниви по 450 лева за декар за сумата
от 7650 лева общо, а П. и З. Б. -родители на И. Б.
изтеглили кредит. Сочи, че Б. платила 554,65 лева данъци за имота, като
изчистила всяко закъсняло плащане за периода от 2006 до 2014 година и това само
потвърждава отношението на П.Й. към имота. Сочи, че И.Б. изплатила закъснелите
вноски по кредита на П.Й., както и всички неплатени задължения за ток и вода.
Излага, че когато Б. събрала парите за
закупуването на къщата се обадила на вуйната на П.Й. - Д. Б., която е
най-близката и роднина, живееща в гр. Л., Б. искала някой от близките на П.Й.
да присъства, а синът и снаха й, които също били запознати и съгласни били на
работа и не можели да си дойдат. Твърди, че Б. се обадила и на служителката в
Община Л., която отговаряла за изготвянето и заверяването на документи към
общината за да може П.Й. да и изготви пълномощно, с което Б. да събере
документите необходими за покупко продажбата и да прехвърли имота.
Сочи, че пред Д. Б. и И.А.М., Б. дала на П.Й.
пари - сумата от седем хиляди и петстотин лева, така както се били договорили и
не било вярно изложеното във въззивната жалба, че Й. смятала, че подписва
пълномощно за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане, а и било
представено за подпис пълномощно даващо други права на Б., като в исковата
молба въобще се отрича да е подписвала или да е била в състояние да подпише
документи. Твърди, че самото пълномощно е изготвено от служител в Община Л.
след разговор лично с Й.. Заявява, че свид. Т.М.-служител в Община Л.,
потвърдила, че П.Й. е заявила, че иска да упълномощи Б. и да й продаде
наследствения си недвижим имот дворно място с построените в него къща,
пристройка и лятна кухня цялото от
Сочи, че около два месеца след като Й. я
упълномощила Б. подготвяла поискани и от нотариус Хаджикръстева документи във
връзка с покупко-продажбата, като всеки ден се виждала и се грижела за Й.и,
които имали видимо подобрение, вече можели да се движат самостоятелно и да
ходят дори до магазина, макар че тя им пазарувала, готвела и винаги имали храна
за деня. Твърди, че П.Й. разполагала с пари, защото освен тези, които Б. й била
дала за имота, тя им давала и парите от пенсиите.
Твърди, че на 19.08.2014 година бил
изготвен и подписан нотариалния акт за покупко продажба на 1200 от 2447 идеални
части от имота и не е вярно изложеното в исковата молба, че П.Й. не е знаела,
напротив и тя и П. Б. и З.Б., знаели че Б. купува къщата за да я дари на
правнучка си, която носела и името и - И.З. Б. и няма как да не знае при
условие, че в продължение на няколко години след сделката, Б. е продължавала да
я обгрижва, заплащала сметките й, наели майстори и започнали да закупуват
материали, да извършват основни ремонти, закупили мебели и обзавеждане, грижили
се за двора. Твърди, че П.Й. живее в имота, разполага с пенсията си и с пари в
брой, знае какви ремонти се правят, знае че не заплаща никакви консумативи и че
Баневи са я приели, за част от семейството, празнували заедно рожденни дни и
дори когато Б. се разболяла и й правили операция, децата й са се грижили нищо
да не липсва на Й..
Сочи че не е вярно изложеното във
въззивната жалба твърдение, че договора накърнявал добрите нрави и противоречал
на морала, нито пък, че продажната цена била два пъти по-ниска от данъчната
оценка на имота. Напротив счита, че в конкретния случай интересът на П.Й. не е
бил увреден, тъй като договорът е сключен при изгодни условия, съобразно
конкретната икономическа обстановка, а предоставените на пълномощника права са
упражнени точно и в рамките на представителната му власт.
Твърди, че това се потвърждава и от
заключенията на вещите лица- инж. Йочкова е посочила, че обявената пазарна
стойност на имотите в гр. Л. е около 1,80% над данъчната оценка, както и, че
пазарната стойност на имота земя и сгради е 13 072 лева. Сочи, че и двете заключения
подписани от инж. Йочкова не отразяват конкретното състояние на процесния имот
към момента на сделката, като не е съобразена и остойностена закупената идеална
част. Заявява, че от свидетелските показания се установило, че имота е бил в
окаяно състояние за основен ремонт, като в тази връзка заключенията на инж.
Йочкова са необосновани, тъй като при определяне на пазарната стойност не е
отчетен основният критерий за определяне на пазарната цена на имота: не
офертните цени, а цените, по които подобни имоти са се продали на пазара на
недвижимите имоти на същото място по същото време или цените по реални сделки с
подобни имоти по същото време, в какъвто смисъл е задължителната съдебна
практика на ВКС
по чл.290 ГПК/
Решение №65/21.03.2017г. на ВКС по гр.д.№639/2016г.,
Твърди, че като критерий за преценка за
нищожност на сделката, поради противоречие с добрите нрави, с оглед
еквивалентността на насрещните престации, задължителната съдебна практика на
ВКС по чл.290 ГПК въвежда изключително голямата разлика в престациите,
напр.цена 7 пъти по ниска от пазарната/Решение №50/21.07.2017г. ВКС по
гр.д.№4880/2014г./; цена 12 пъти по-ниска от пазарната/Решение № 615 от
15.10.20Юг. на ВКС по гр.д.№1208/2009г./; цена 28 пъти по-ниска цена от
пазарната/Решение №119/22.03.2011г. по гр.д.№485/2010г./, като съдебната
практика приема за допустимо цената на възмездната разпоредителна сделка с
недвижим имот да бъде по-ниска от данъчната му оценка с оглед свободата на
договаряне, рамки на която са единствено императивните норми и морала, съгласно
чл.9 ЗЗД/Решение № 452/25.06.20Юг. ВКС/.
Сочи, че в конкретния случай възражението в
тази връзка направено във въззивната жалба е необосновано. Сочи, че видно от
приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка вписано и в нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 126, том втори peг. № 1877 дело № 203 от
24.10.2017 г. на което се акцентира във въззивната жалба данъчната оценка на
имота е била 11 789,60 лева, а на закупената и дарена идеална част от земята и
реално сградите - 7467,30 лева. Според заключението на вещото лице пазарната
оценка е 13 072,00 лева - земя и сгради, т.е. близка до данъчната и в тази
връзка не е основателно твърдението на процесуалния представител на въззивника,
че разликата между продажната цена на имота и пазарната оценка е толкова
съществена, че може да бъде определена като липса на цена и от там като липса
на престация обуславяща нищожност на договора, тъй като въззивника пропуска, че
данъчната оценка 11789,60 лв. и оценката изготвена от вещото лице 13072,00 лв.
са направени за целия имот с площ 2447 кв.м., а сделката е за 1200/2447.
Поради което счита, че от събраните пред
първата инстанция доказателства неможе да се обоснове най-тежкия порок
недействителност, нито претендираната с исковата молба абсолютна и изначална
нищожност, поради противоречие с добрите нрави. Съображенията й за това са на
първо място с оглед съдържанието на пълномощното, с което е учредена
представителна власт на пълномощника за извършване на всякакви разпоредителни
сделки без ограничаване на параметрите за това, като не са поставени никакви
ограничения на цената, на която да договаря и лицата, с които договаря, вкл. за
извършване и на безвъзмездни сделки и на второ място, с оглед на установените
по делото от показанията на свидетелите С. и К. Й.и преценявани на осн.чл.172 ГПК, но неопровергани
от други данни по делото, вътрешни отношения между ищцата и пълномощника, а
именно, че те са имали отношения помежду си, което отричано в исковата молба
вече се потвърждава и от ищцата във въззивната жалба, поради което е обяснимо и
оправдано сключване на сделката на посочената в нотариалния акт цена.
В
тази връзка, счита, че правилно първоинстанционния съд е отхвърлил главният иск
за абсолютна и изначална нищожност на разпоредителната сделка, като
неоснователен.
Във връзка с посоченото във въззивната
жалба възражение за съществено процесуално нарушение - непроизнасяне по иска по
чл. 40 ЗЗД без това възражение да е мотивирано, моли съда да вземете, че
фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД, се състои от
два елемента: обективен - договорът, сключен от представителя и насрещната
страна по него да уврежда представлявания, и субективен
-"споразумяване" между представителя и третото лице за увреждането на
представлявания, като преценката за наличието на увреждането се извършва
предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички
случаи - към момента на сключване на договора, а в настоящия случай това е
19.08.2014 год. Твърди, че вторият елемент от фактическия състав се изразява в
недобросъвестност на представителя и насрещната страна - те и двамата знаят, че
сключеният договор обективно уврежда представлявания и тази недобросъвестност
подлежи на доказване от страна на представлявания. Смята, че преценката за
наличието й също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай, към момента на сключване на договора. Твърди, че
неадекватността на престациите по договора не е единствен признак за
увреждането на интереса на представлявания/ Решение № 117 от 12.07.2017г. на
ВКС по гр. д. № 5654/20.15г., IV г. о., ГК и цитираното в него решение №
841/19.01.2010г. по гр. дело № 3530/2008г. на IV-то гр. отд. на ВКС/, а
увреждането може да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при
неизгодни условия или когато предоставените на упълномощителя права са
упражнени превратно каквито твърдения са маркирани във въззивната жалба.
Смята, че преценката за намерението за
увреждане се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата,
при които е сключен договорът като в конкретния случай счита, че няма основание
да се приеме, че сделката е била сключена при сговаряне за увреждане на
представлявания.
Във връзка с първия обективен елемент на
фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД счита, че по делото не е
доказано увреждане на ищеца от атакуваната сделка в каквато и да е проявна
форма.
Смята, че е нямало пречка цената да е малко
над данъчната оценка, както е в настоящия случай и с оглед съдържанието на
пълномощното и установените вътрешни отношения между ищеца и пълномощника
договорената цена е била обяснима и допустима, същата е в границите на
свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД и тъй като с пълномощното е била
учредена от ищеца изрично представителна власт на пълномощника липсва основание
да се приеме, че за ищеца е налице увреждане.
Заявява, че по втория субективен елемент на
фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД счита, че от съвкупната
преценка на доказателствения материал по делото не може да се обоснове извод за
общо намерение за увреждане на ищеца, не е проведено пълно и главно доказване,
че при сключване на сделката тя, като пълномощник е била недобросъвестна, нито
пък да е увредила ищцата. Сочи, че в случая с пълномощното е учредена
представителна власт на пълномощника за извършване на всякакви разпоредителни
сделки без ограничаване на параметрите за това, като не са поставени никакви
ограничения на цената, на която да договаря и лицата, с които договаря, вкл. за
извършване и на безвъзмездни сделки, а данните по делото са, че между ищеца и
пълномощника е имало близки доверителни отношения.
Според нея липсват данни по делото
ответницата да е извършила последващи атакуваната сделка разпоредителни
действия сочещи на намерение за увреждане на представлявания, напротив дарението
на пра-внучка само показва, че няма намерение за увреждане, тъй като
правнучката на ответницата по бащина линия
се пада роднина и на ищцата и в тази връзка не са налице двете
кумулативни предпоставки на недействителността по чл.40 ЗЗД и евентуален установителен
иск за обявяване на недействителността на сделката по чл.40 ЗЗД също би бил
неоснователен.
Във връзка с горното моли съда да приеме,
че подадената въззивна жалба против Решение № 587/09.12.2019 г., по гр.дело №
241/2018 г. по описа на PC Ловеч е неоснователна и я отхвърли, като потвърди
същото, като правилно, законосъобразно и обосновано и моли да й бъдат присъдени
разноски за въззивна инстанция в размер на 300 лева за процесуално
представителство.
В съдебно
заседание за въззивника се явява адв.В.К., която поддържа въззивната жалба на
изложените в нея основания, като моли съда да отмени решението и да постанови
друго, с което да уважи въззивната жалба. Моли да й се присъдят и разноските по
делото по представен от нея списък по чл.80 от ГПК.
За въззиваемата страна се явява адв.М.,
която поддържа отговора на възивната жалба и моли съда да потвърди решението на ЛРС като правилно и
законосъобразно, като пертендира разноските за въззивното производство.
За И.В. се явява адв.К., който
поддържа становището, че жалбата е неоснователна, а решението на ЛРС правилно и
законосъобразно, като моли то да бъде потвърдено и претендира и сторените по
делото разноски по представен списък.
От събраните по
гр.д.№241/18 г. на ЛРС доказателства, от обясненията на страните в съдебно
заседание от всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и обусловеност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съдебно решение №587/9.12.2019 г.
по гр.д.№241/18 г. по описа на ЛРС е връчено на въззивницата на 12.12.2019 г.,
а въззивната жалба е подадена на 27.12.2019 г. по курие т.е в законоустановения
по чл.259 от ГПК срок, следователно въззивното производство е допустимо.
Съдът констатира, че е постановено
валидно и допустимо съдебно решение от 9.12.2019 г. на ЛРС по гр.д.№241/18 г. и
при това положение следва да се обсъди неговата правилност в какъвто смисъл са
и оплакванията във въззивната жалба.
Съдът установява от приложеноото по делото пълномощно с дата
20.06.2014 г., че
П.С.Й. е упълномощила въззиваемата И.Д.Б. да я представлява пред нотариус с
район на действие – гр. Ловеч с право да се разпореди чрез продажба, при
условия и за цена по нейна преценка, включително да договоря сама със себе си
съгласно чл. 38 от ЗЗД, със собствения й недвижим имот, останал й в наследство
от С. С. Кършулев, б.ж. на гр. Л., представляващ: дворно място с
построените в него къща, пристройка – лятна кухня и други стопански постройки,
цялото от
Това
пълномощното
е със заверка на подписа на П.С.Й. и на съдържанието му, съответно с рег.№ 552
и № 553/20.06.2014 г. при Община Л., която заверка е осъществена от секретаря
на Общината – свидетелката Татяна Моврадинова.
Съдът
установява от
представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
19/19.08.2014 г., том II, рег.№ 2303, дело № 166/2014 г. на Нотариус Нели
Хаджикръстева, с рег.№ 139 на НК, с район на действие РС-Ловеч, вписан като Акт
с № 62, том 12, вх.№ 4709,
дело № 2356 от 19.08.2014 г. по описа на Службата по вписванията – гр. Ловеч,
че П.С.Й., действаща чрез пълномощника си И.Д.Б., е продала на И.Д.Б., следния свой собствен недвижим
имот, находящ се в гр. Л., общ. Л., Ловешка област, а именно: 1200/2447 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 43476.315.124 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Л., одобрени със Заповед РД-18-68/02.06.2008 г.
на Изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Л., ул. ****, с площ от 2447 кв.м., ведно със застроените върху
имота сгради, а именно: сграда 43476.315.124.1, със застроена площ от 55 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна; сграда
43476.315.124.2, със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
Жилищна сграда-еднофамилна; сграда 43476.315.124.3, със застроена площ от 22
кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда и сграда
43476.315.124.4, със застроена площ от 39 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска
сграда, за сумата 7500 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, която сума е
изплатена напълно и в брой от купувачката на продавачката преди сключване на
настоящата сделка. В акта
е посочено, че данъчната оценка на продавания имот възлиза на 7496.44 лева по
удостоверение за данъчна оценка № **********/09.07.2014 г. на Община Л.. Копие от същото удостоверение за данъчна оценка №
**********/9.07.2014
г. на Община Л. е приложено по
делото, като в него е посочено, че данъчната оценка на целия поземлен имот със сградите е в размер на 11826.90
лева.
Приложен
по делото е Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 126/24.10.2017 г., том II, рег.№ 1877, дело №
203/2017 г. на Нотариус Младен Дойнов, рег.№ 173 на НК, вписан като Акт с № 120, том 15, вх.рег.№ 5923, дело №
3047 от 24.10.2017 г. по описа на Службата по вписванията – гр. Ловеч, от който се установява, че И.Д.Б. е дарила придобития от нея имот –
1200/2447 идеални части от поземления имот, ведно със сградите, на правнучката
си – втората въззиваема-ответница – малолетната И.З.В., родена на ***
г., представлявана от майка й П. А. В.,
като дарителката И.Б. запазила за себе си пожизнено вещно право на ползване върху имота. Приложено е удостоверение №**********/12.03.2018 г за процесния
имот, от което се установяа, че данъчната оценка на целия имот е 11 766,90
лв, а за собственика е 7444,60 лв.
За
правилно решаване на спора и за доказване на на твърденията на страните по
делото, съдът е допуснал до разпит свидетели. От техните показания се
установява, че П.Й. живеела в пристройка до гаража в процесния имот, като там живеел и брата на нейния
покоен съпруг-
И.Й.. Свидетелите твърдят, че двамата имали навик да
употребяват алкохол, а освен това П.Й. не се хранела редовно. От показанията
на св.Г., св.Т. и св.А., че през
От
показанията на св. Д. В. съдът установява, че две-три седмици след случая с падането на П., е
ходила да помага да я къпят в корито, а след това П. започнала да
сяда. Споделяла й,
че е доволна от И. и че много я гледа. Тази свидетелка твърди, че не знае каква е била
уговорката във връзка с къщата, но след два-три месеца И. я извикала в дома на П.
и в присъствието на свидетеля И. М. оставила на П. плик, а тя казала: „доволна съм, много ме
гледа“.
От разпита на св.Моврадинова става ясно, че тя е извършила нотариалната заверка на пълномощното в дома на П.Й., по молба на И.Б.. Твърди, че
последната й
казала, че от известно време се грижи за П. и тя има желание да й прехвърли
имота си. Свидетелката е заявила пред съда, че тогава П. била физически
слаба, но в състояние да говори и разсъждава, тъй като след като й прочела
текста на пълномощното й казала „аз давам къщата на В.“ и прегърнала И.Б.. Тя твърди, че
процесното пълномощно
било изготвено предварително, неизвестно от кого, а П. не се нуждаела от помощ
да се подпише сама и собственоръчно изписала имената си.
От
представеното по делото становище изх.№ 44/27.03.2019 г. на д-р Людмил Митов –
общопрактикуващ лекар АИППМП – гр. Л., е видно, че П.С.Й. е записана в
пациентската му листа от 2004 година, не е имала сериозни здравословни
проблеми и рядко
посещавала кабинета му, а той е ходил на домашни посещения по повод на
инцидентно повишено кръвно налягане. Установява се, че тя е злоупотребявала с алкохол, но няма регистрирани
сърдечно-съдови, мозъчно-съдови заболявания и психични отклонения. Не е била на
поддържаща терапия и не се води на диспансерен учет за соматични и психични
заболявания.
За правилно
решаване на спора и по искане на ищцата ЛРС е допуснал назначаване на комплексната съдебно-техническа-агрономическа
експертиза с вещи лица инж. Жени Йочкова – геодезист, оценител, и Петко Пурчев
– агроном. От
тяхното заключение, което следва да се възприеме като компетентно изготвено и
безпристрастно съдът установява, че пазарната стойност на процесния имот към момента на продажбата му през
С оглед гореизложеното настоящата
инстанция намира, че са предявени: иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. трето от ЗЗД във вр. с чл.40 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на Нотариален акт №
19/19.08.2014 г., том II, рег.№ 2303, дело № 166/2014 г. на Нотариус Нели
Хаджикръстева, поради накърняване
на добрите нрави, с оглед сочена нееквивалентност в насрещните престации по
сделката при
договаряне във вреда на представлявания, както и с иск
с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, предявен само срещу втората ответница И.З.В.,
за установяване право на собственост върху същия
недвижим имот.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 АЛ.1, ПРЕДЛ. ТРЕТО ОТ ЗЗД, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.40 ОТ ЗЗД
Задължението на
представителя да действа в интерес на упълномощителя си е принцип в института
на доброволното представителство, като представляващия винаги трябва да действа
в интерес на представлявания, дори и ако същият е овластен да продаде недвижимо
имущество без други указания, да действа с грижа на дообър стопанин при
договаряне на цената/р.№439/12 г. по гр.д.№23/11 г.І г.о. ВКС/. Същевременно
увреждането може да има различни проявни форми, като не всяко разминаване в
договорената по данъчна оценка цена и реалната стойност на имотите предпоставя
извод за сговаряне във реда на представлявания. Преценката дали договорът е
сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички
обсоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя
да го сключи, както е посочено и в решение №841/19.01.2010 г. по гр.д.№3530/08
г. на ВКС . Според съда увреждането на интереса, по смисъла на чл.40 от ЗЗД ще
има и когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно,
макар и в рамките на представителната власт и от това е произтекла вреда. В
случая безспорно е налице договаряне сам със себе си без да има изрично
упълномощаване за това по смисъла на чл.38 от ЗЗД, но ищцата не се е позовала
на това нарушение на материалния закон, поради което и съдът не следва да се
произнася в този смисъл. Следва да се отбележи обаче, че с оглед наличие на
стълкновение между интересите на представлявания и представляващия при
договорянето сам със себе си, безспорно е налице предпочитане на интереса на
представляващия. В този смисъл посочването в договора за покупко-продажба на
цена два пъти по-ниска от пазарната оценка и близка до данъчната такава е израз
на намерение за увреждане по смисъла на чл.40 от ЗЗД. Според съда действията на
пълномощника представляват превратно упражняване на представителна власт, в
нарушение на добрите нрави и са увреждащи. С оглед данните по делото вредата за
ищцата произтича от обстоятелството, че при явна и съзнавана от пълномощника
нужда на Й. срещу евентуално прехвърляне на своето имущество да си осигури било
насрещно задължение да бъде гледана и издържана, било еквивалетни парични
средства, които една добросъвестно реализирана продажба би набавила в степента,
необходима за нейното сносно съществуване и дори оцеляване, впредвид
здравословното й състояние и напреднала възраст, с последователните си и ясно
осъзнавани като резултат действия Б. я лишава от това. В случая безспорно с
договаряне на продажба на имота на цена почти равна на данъчната оценка
пълномощникът гарантира своя интерес-да получи имота на възможно най-ниска
цена, а не интереса на упълномощителя си и в това точно се явява и вредата. Обстоятелството,
че едновременното предпочитане на собствения на представителя интерес и
пренебреглане на този, на представляваната страна, е израз на волята на едно и
също лице- представителя купувач, на намерението му за увреждане на
упълномощителя, което разпоредбата на чл.40 от ЗЗД запрещава. В този смисъл се
е произнесъл и по сходен казус ВКС в решение №934/13.09.2010 г. по
гр.д.№3657/08 г. Същественото разминаване между уговорената и действителната
цена на продавания имот определя сделката като сключена ппри тежък конфликт на
интереси, което е в потиворечие с добринте нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, обуславящо нейната нищожност.
С оглед на
гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 пред.3 от ЗЗД във
връзка с чл.40 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради накърняване на
добрите нрави с оглед нееквивалентност на насрещните престации на договор за
покупко-продажба от 19.08.2014 г. обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 19/19.08.2014 г., том II, рег.№ 2303, дело № 166/2014 г. на
Нотариус Нели Хаджикръстева, с рег.№ 139 на НК, с район на действие РС-Ловеч,
вписан като Акт с № 62, том
12, вх.№ 4709, дело № 2356 от 19.08.2014 г. по описа на Службата по вписванията
– гр. Ловеч, с който П.С.Й., действаща чрез пълномощника
си И.Д.Б., е продала на И.Д.Б., следния свой собствен
недвижим имот, находящ се в гр. Л., общ. Л., Ловешка област, а именно:
1200/2447 идеални части от поземлен имот с идентификатор 43476.315.124 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Л., одобрени със Заповед
РД-18-68/02.06.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр. Л., ул. ****, с площ от 2447 кв.м., ведно със
застроените върху имота сгради, а именно: сграда 43476.315.124.1, със застроена
площ от 55 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна;
сграда 43476.315.124.2, със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна; сграда 43476.315.124.3, със
застроена площ от 22 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска
сграда и сграда 43476.315.124.4, със застроена площ от 39 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: Селскостопанска сграда, за сумата 7500 лв. /седем хиляди и
петстотин лева/, предявен
от П.С.Й. ротив И.Д. Б. се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.124 АЛ.1 ОТ ГПК
С оглед резултата
от първия иск, след като се установи и прогласи нищожността на договора за
покупко-продажба, то и втория иск с правно основание чл.124 от ГПК за
установяване по отношение на втората ответница И.З.В., която е придобила
спорния имот от И.Б. чрез дарение, че П.С.Й. е собственик на процесния имот се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. След като договора за
покупко-продажба от 19.08.2014 г. не е произвел правното си действие и е обявен
за нищожен, то Й. е запазила правото си на собственост.
Поради несъвпадане на правните
изводи на Ловешки окръжен съд с тази, изложени в атакуваното решение №597/9.12.2019
г. постановено по гр.д.№241/18 г. по описа на ЛРС, то следва да бъде отменено изцяло
и да бъде постановено друго, с което да се прогласи на основание чл.26 ал.1
пред.3 във връзка с чл.40 от ЗЗД по отношение на И.Д.Б. ЕГН ********** с адрес *** по иска, предявен от П.С.Й. ЕГН ********** с
адрес *** против И.Д.Б. ЕГН ********** с адрес *** нищожността
поради накърняване на добрите нрави с оглед нееквивалентност на насрещните
престации на договор за покупко-продажба от 19.08.2014 г. обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 19/19.08.2014 г., том II, рег.№ 2303, дело
№ 166/2014 г. на Нотариус Нели Хаджикръстева, с рег.№ 139 на НК, с район на
действие РС-Ловеч, вписан като Акт с № 62, том 12, вх.№ 4709, дело № 2356 от 19.08.2014 г. по описа на
Службата по вписванията – гр. Ловеч, с който П.С.Й.,
действаща чрез пълномощника си И.Д.Б., е продала
на И.Д.Б., следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. Л., общ. Л.,
Ловешка област, а именно: 1200/2447 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 43476.315.124 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Л., одобрени със Заповед РД-18-68/02.06.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. Л., ул. ****, с
площ от 2447 кв.м., ведно със застроените върху имота сгради, а именно: сграда
43476.315.124.1, със застроена площ от 55 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
Жилищна сграда-еднофамилна; сграда 43476.315.124.2, със застроена площ от 59
кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна; сграда
43476.315.124.3, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
Селскостопанска сграда и сграда 43476.315.124.4, със застроена площ от 39
кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда, за сумата 7500 лв.
/седем хиляди и петстотин лева/, както и да бъде признато за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по
отношение на И.З.В. ЕГН ********** представлявана от нейната майка и законна
представителка П. А. В. с ЕГН ********** с адрес ***, че П.С.Й. ЕГН **********
с адрес *** е собственик на 1200/2447
идеални части от поземлен имот с идентификатор 43476.315.124 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Л., одобрени със Заповед
РД-18-68/02.06.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр. Л., ул. ****, с площ от 2447 кв.м., ведно със
застроените върху имота сгради, а именно: сграда 43476.315.124.1, със застроена
площ от 55 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна;
сграда 43476.315.124.2, със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна; сграда 43476.315.124.3, със
застроена площ от 22 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска
сграда и сграда 43476.315.124.4, със застроена площ от 39 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: Селскостопанска сграда.
При този изход на делото въззиваемите следва да заплатят
на въззивницата на основание чл.78 ал.1 от ГПК сторените разноски за двете
инстанции, както следва: за първа инстанция 118,27 лв ДТ, 846 лв.
адв.възнаграждение, 343,50 лв. в.л. и 20 лв такси, както и 45 лв. депозит за
свидетели или общо 1372,77 лв. за първа инстанция и за въззивна инстанция ДТ
111,68 лв. По отношение на адвокатското възнаграждение, съдът съобразява, че то
е претендирано при условията и по реда на чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 т.2 и
във вр. с §2 от ЗА от адв.К., като на основание този текст и при съобразяване
на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/04 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения двете ответници следва да заплатят всяка една поотделно сумата
от 702 лв. възнаграждение, тъй като се касае за два предявени иска спрямо всяка от двете ответници
поотделно и с оглед тяхната цена по 7445 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно съдебно решение №548/19.12.2019 г. постановено по
гр.д.№241/18 г. на Ловешки районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1 пред.3 във връзка с чл.40
от ЗЗД по отношение на И.Д.Б. ЕГН ********** с адрес *** по
иска, предявен от П.С.Й. ЕГН ********** с адрес *** против И.Д.Б. ЕГН ********** с адрес *** нищожността поради
накърняване на добрите нрави с оглед нееквивалентност на насрещните престации
на договор за покупко-продажба от 19.08.2014 г. обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 19/19.08.2014 г., том II, рег.№ 2303, дело
№ 166/2014 г. на Нотариус Нели Хаджикръстева, с рег.№ 139 на НК, с район на
действие РС-Ловеч, вписан като Акт с № 62, том 12, вх.№ 4709, дело № 2356 от 19.08.2014 г. по описа на
Службата по вписванията – гр. Ловеч, с който че
П.С.Й., действаща чрез пълномощника си И.Д.Б., е продала
на И.Д.Б., следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. Л., общ. Л.,
Ловешка област, а именно: 1200/2447 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 43476.315.124 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Л., одобрени със Заповед РД-18-68/02.06.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. Л., ул. ****, с
площ от 2447 кв.м., ведно със застроените върху имота сгради, а именно: сграда
43476.315.124.1, със застроена площ от 55 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
Жилищна сграда-еднофамилна; сграда 43476.315.124.2, със застроена площ от 59
кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна; сграда
43476.315.124.3, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
Селскостопанска сграда и сграда 43476.315.124.4, със застроена площ от 39
кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда, за сумата 7500 лв.
/седем хиляди и петстотин лева/,.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение
на И.З.В. ЕГН ********** представлявана от нейната майка и законна
представителка П. А. В. с ЕГН ********** с адрес ***, че П.С.Й. ЕГН **********
с адрес *** е собственик на 1200/2447
идеални части от поземлен имот с идентификатор 43476.315.124 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Л., одобрени със Заповед
РД-18-68/02.06.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр. Л., ул. "****, с площ от 2447 кв.м., ведно със
застроените върху имота сгради, а именно: сграда 43476.315.124.1, със застроена
площ от 55 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна;
сграда 43476.315.124.2, със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна; сграда 43476.315.124.3, със
застроена площ от 22 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска
сграда и сграда 43476.315.124.4, със застроена площ от 39 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: Селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА И.Д.Б. ЕГН ********** с адрес ***
и И.З.В. ЕГН ********** представлявана
от нейната майка и законна представителка П. А. В. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплатят на П.С.Й. ЕГН ********** с адрес *** разноски по делото за двете
инстанции в размер на сумата 1484,45.
ОСЪЖДА И.Д.Б. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на адв.В.К. на
основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата 702 лв. за адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА И.З.В. ЕГН **********
представлявана от нейната майка и законна представителка П. А. В. с ЕГН **********
с адрес *** да заплати на адв.В.К. на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата 702 лв.
за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва в едномесечен
срок от съобщението му пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.