№ 20898
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20251110123279 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от ЗД „Бул Инс“ ЕАД против ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 1489,39 лева, ведно със законна лихва за забава от
депозиране на исковата молба на 23.04.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането, представляваща за регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско” по щета №
************ за ПТП, настъпило на 31.08.2021 г., ведно с направените
ликвидационни разноски.
Ищецът излага твърдения, че на 31.08.2021г. в община Айтос на
третокласен пьт № 208 87+500 на р-н за с. Зетьово с посока на движение от гр.
Айтос към с. Дъскотна, водачът на МПС марка „БМВ“ с рег. *******, М.М.М,
не се е убедил, че има свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване,
вследствие на което реализира ПТП с правомерно извършващия ляв завой
МПС марка „Рено Мастер“, с рег. ******, в следствие на което са причинени
щети. Поддържа, че лек автомобил марка „Рено Мастер“, с рег. № ******* е
застрахован застраховка "Автокаско" в ЗД "БУЛ ИНС" АД със застрахователна
полица № ********** валидна към момента на събитието. Сочи, че по
заведена щета под № ************ е направена оценка, като е изплатено
застрахователно обезщетение в размер 1 474.39 лева, ведно със сторени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева. С регресна покана ответното
1
дружество било поканено да възстанови изплатената от застрахователя сума,
като процесната сума останала неплатена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск по основание и размер. С подадения
отговор не са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за наличие на
застрахователно правоотношение с водача на товарния автомобил по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Процесуалният
представител на ответното дружество оспорва описания в исковата молба
механизъм на пътнотранспортно произшествие и обстоятелството, че водачът
на застрахования при него МПС има вина за настъпване на събитието. В
допълнение е отбелязано, че представеният по делото двустранен протокол за
ПТП не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Пълномощникът
на ответното дружество поддържа, че водачът на застрахования при ищеца лек
автомобил с поведението си, изразяващо се в предприето внезапно спиране
и/или намаляване на скоростта е обусловил реализирането на инцидента. При
условията на евентуалност е оспорена стойността на твърдените щети, както и
че щетите се намират в причинно-следствена връзка с процесното
произшествие. По изложените доводи е направено искане предявените искове
да бъдат отхвърлени, като сторените от ответника разноски бъдат възложени в
тежест на ищеца.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да
докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в
случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да
е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите
да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника,
в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е
заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на
виновност на водача.
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни и
2
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното
ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилисти при ответното дружество относно мотоциклет „БМВ“ с рег. №
******, както и че ищцовото дружество е заплатило на застрахователно
обезщетение в размер на 1489,39 лева, включващо 15 лева ликвидационни
разноски.
Спорен е механизмът на настъпване на ПТП, дали причинените
имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от настъпилото
ПТП по вина на водача, застрахован по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника, както и какъв е техният размер.
В тази връзка по делото е изслушано заключение на вещо лице по
допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и
изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните, като от него се
установява, че на 31.08.2021г. около 15:30 часа, мотоциклет „БМВ Ф800ГС“, с
рег. *******, се движи по Републикански път III-208 с посока от гр. Айтос
към с. Дъскотна и в района на км 87+500, водачът предприема маневра за
изпреварване, като навлиза в лявата част на пътното платно. В същото време и
посока отдясно се движи товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ****** и
в района на 87 +500 водачът предприема маневра за завой наляво към с.
Зетьово, при което настъпва съприкоснование с изпреварващия го в този
момент отляво мотоциклет „БМВ Ф800ГС“ с рег. *******. Според
заключението посочените щети по товарен автомобил „Рено Мастер“ се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие,
като стойността, необходима за възстановявана на щетите, изчислена на
средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 2 235,12 лева, а
размерът на обичайните ликвидационни разходи е между 15 и 25 лева.
Посочено е още в заключението, че пътното платно в района на процесното
ПТП се състои от две ленти за движение, по една в посока, разделени помежду
си от бяла прекъсната линия. Вертикалната маркировка липсва в района на
процесното ПТП. Вещото лице посочва, че ударът е настъпил в лентата за
насрещно движение, считано по посоката на ориентация на двете превозни
средства. В заключението е отразено, че по делото няма никакви данни, на
базата на които да се определи скоростта на движение на двете превозни
средства в момента и преди настъпване на удара.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, в това число
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 237р-8794 от 01.09.2021 г.
по описа на ОДМВР-гр. Бургас, сектор "Пътна полиция" РУ гр.Айтос, искане
за оценка на вреди от 03.09.2021 г., Акт за установяване на административно
3
нарушение № 152 от 01.09.2021 г., съставен на лицето М.М.М, в качеството му
на водач на МПС „БМВ“ с рег. *******, Наказателно постановление № 21-
0237-000152 от 12.10.2021 г. съставен на лицето М.М.М, в качеството му на
водач на МПС „БМВ“ с рег. ******* и заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна автотехническа
експертиза, съдът намира, че са установени по делото, при условията на пълно
и главно доказване, настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм,
участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника и вината на същото за настъпване на процесното ПТП от
31.08.2021г.
От горепосочените доказателства се установява следния механизъм: на
31.08.2021г. в община Айтос на третокласен пьт № 208 87+500 на р-н за с.
Зетьово с посока на движение от гр. Айтос към с. Дъскотна, водачът на МПС
марка „БМВ“ с рег. *******, М.М.М, не се е убедил, че има свободен път на
разстояние достатъчно за изпреварване, вследствие на което реализира ПТП с
правомерно извършващия ляв завой МПС марка „Рено Мастер“, с рег. ******.
Причина за настъпване на произшествието съдът намери, че е
поведението на водача на МПС марка „БМВ“, който е нарушил правилото на
42, ал.1, т. 2 ЗДвП, съгласно което водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен след като е подал сигнал, че има свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение.
В конкретния случай водачът на мотоциклета не е изпълнил това свое
задължение, тъй като преди предприемане на маневрата изпреварване не се е
убедил, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване. В
резултат на това е причинил настъпването на ПТП.
В тази насока е и приетото по делото на наказателно постановление №
21-0237-000152/12.10.2021г., с което на водача водачът на МПС марка „БМВ“ с
рег. *******, М.М.М, му е наложено адвминистративно наказание глоба в
размер на 200 лева за нарушение по чл. 42, ал.1, т.2 ЗДвП, което е влязло в
сила, доколкото видно от приложения документ към административно-
наказателната преписка глобата, наложена с него, е заплатена от виновния
водач.
Следва да се разгледа и възражението за съпричиняване на вредите,
направено в отговора на исковата молба. Намаляването на обезщетението за
4
вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на водач на застрахован при ищеца
автомобил и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал.2 ЗЗД този водач трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Не всяко поведение на водача, дори и такова, което
не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като
съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Само това поведение,
което се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. От
значение е наличието на причинна връзка между поведението на увредения и
настъпилия вредоносен резултат, като не е необходимо увреденият да е
действал виновно (т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. ). Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си. В този смисъл при
преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва
да се отчита не само фактът на извършено от страна на пострадалия
нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Настоящият състав намира за неоснователно направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредите. Приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение. В
разглеждания случай, твърденията са, че водачът на процесния автомобил
Рено Мастър е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като
извършил маневрата рязко, с несъобразена скорост, без да сигнализира
съгласно предписанията на ЗДвП. По делото обаче няма данни застрахованият
при ищеца водач да се е движил с несъобразена с пътните условия и
интензитета на движение скорост, поставяйки се по този начин в
невъзможност да предотврати настъпването на съприкосновение с
навлизащия в лентата му за движение друг автомобил. Съдът намира, че
ответното застрахователно дружество не е провело пълно и главно доказване
на релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
не са ангажирани доказателства в подкрепа на направените твърдения. Следва
5
да се отчетат и безспорните доказателства за вината на водача на
застрахования при ответника водач, който не е спазил изискванията на чл.42
ЗДвП, в резултат на което е реализирал процесното ПТП. Поради изложеното,
застрахователното обезщетение не следва да бъде намалявано поради
твърдяното съпричиняване за настъпване на вредите.
Предвид горното, съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание. По отношение на неговия размер съдът намира, че с оглед
диспозитивното начало същият следва да бъде уважен в пълен размер,
доколкото в заключението на вещото лице е посочено, че по средни пазарни
цени към датата на ПТП размерът на нанесените щети възлиза на 2041,36
лева.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага само ищецът, който е доказал сторени разноски в размер
на 59,58 лв. за д.т., 250 лева за САТЕ, 530 лева адвокатско възнаграждение, за
което е представено доказателство за заплащането му или общо разноските
възлизат на 839,58 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Г.М.Димитров“ №1, да заплати на ЗД „Бул Инс“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, сумата в размер на
1489,39 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско” по щета №
************ за нанесени вреди по л.а. „Рено Мастър“ с рег. № *******
вследствие на ПТП, настъпило на 31.08.2021 г., и направените ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, както и законна лихва за забава от депозиране на
исковата молба на 23.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК „ДаллБогг: Живот и
здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“ №1, да заплати на „ЗД „Бул Инс“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, разноски по делото в размер на
839,58 лева.
6
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7