Р Е Ш Е Н И Е № ______
гр. Никопол, 15.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, …… граждански състав, в публичното заседание на
трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Поля
Видолова, като разгледа докладваното от съдията ТИХОЛОВ гр.д.№249 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 във връзка с
чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По молба вх.№1690/02.07.2019г. е било образувано настоящето
дело от Л.М.М., ЕГН********** *** чрез
адв.В.П. от ПлАК със съдебен адрес *** срещу Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ
- МВР“ с адрес в ***.
В исковата молба ищеца твърди, че
е служител на ГД „Гранична полиция-МВР“ гр.София, с която е в служебни
правоотношения и в периода 01.07.2016г. – 30.06.2019г. работил на длъжност
старши полицай в ГКПП Сомовит-Никопол. Твърди, че към настоящия момент
продължава да работи на същата длъжност и място, като трудовата си дейност
осъществява по утвърдени протоколи и графици при режим на труд на смени –
дневна и нощна от 22.00 до 06.00ч. с продължителност дванадесет часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Сочи, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР била осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Допълва, че от месец юли
2016г. до настоящия момент са издавани протоколи от директора на РДГП – Русе и
графици от началник ГКПП Сомовит-Никопол за дежурствата и отчитане на положения
труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното
време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното
работно време. Освен това посочва, че редът за организацията и разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на
държавните служител извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли с Наредба на
министъра на вътрешните работи, като за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.
действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. (обн. ДВ, бр.60/02.08.2016г. и в сила от 02.08.2016г.). Допълва, че в тази наредба липсвала изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Сочи, че такъв
коефициент бил предвиден в предходната наредба №8121з-407/11.08.2014г., а
именно 0.143 съгласно чл.31, ал.2. Твърди, че съгласно цитираната разпоредба на
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. при сумарно отчитане на отработеното време,
общият брой часове положен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа за
отчетния период се умножавали по коефициент 0.143. Сочи още, че тази наредба
била отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи, която от своя страна била отменена с решение
№8585/11.07.2016г. на ВАС по Адм.дело №5450/2016г. Ищеца сочи още, че едва на
02.08.2016г. била обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., поради което
според него следвало да се приеме, че до този момент е действала Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. Допълва, че в наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсвала
изрична разпоредба, която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Излага
доводи, че липсата на такава норма не следвало да се възприема като законова
забрана за преизчислявне на положените от служителите на МВР часове нощен труд
в дневен, а според ищеца била налице празнота в уредбата на реда за организация
и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. С оглед на това според ищеца в случая
при наличие на такава непълнота в специалната уредба, която се отнасяла до
служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.), като в съответствие с чл.9,
ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщали в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощно работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Предвид липсата на норма в
специалните нормативни актове, която изрично да изключва приложението на
методика за преобразуване на нощните часове в дневни при отчитане на работното
време, според ищеца намирал приложение чл.9, ал.2 от НСРОЗ по отношение на
държавните служители в МВР. Допълва, че липсва забрана за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143 по отношение на полицейските
служители, а и наличието на такава забрана според него би била
противоконституционна, тъй като би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители с оглед заплащането
на допълнителни възнаграждения.
За процесния период от
01.07.2016г. до 30.06.2019г. ищеца твърди, че е положил нощен труд, като за 2016г. – месец юли-32 часа;
месец август – 48 часа; месец септември – 64 часа; месец октомври – 64 часа;
месец ноември – 56 часа и месец декември – 24 часа (общо 288 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил 329,184 часа). За 2017г.
– месец януари – 56 часа; месец февруари – 32 часа; месец март- 56 часа; месец
април – 56 часа; месец май – 56 часа; месец юни – 56 часа; месец юли – 64 часа;
месец август – 32 часа; месец септември – 56 часа; месец октомври – 48 часа;
месец ноември – 56 часа и месец декември – 24 часа (общо 592 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил 676,656 часа). За 2018г.
- месец януари – 32 часа; месец февруари – 56 часа; месец март- 56 часа; месец
април – 56 часа; месец май – 56 часа; месец юни – 32 часа; месец юли – 40 часа;
месец август – 64 часа; месец септември – 56 часа; месец октомври – 32 часа;
месец ноември – 56 часа и месец декември – 56 часа (общо 592 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил 676,656 часа). За 2019г.
месец януари – 32 часа; месец февруари – 56 часа; месец март- 56 часа; месец
април – 40 часа; месец май – 48 часа; месец юни – 40 часа(общо 272 часа нощен труд, който преобразуван към дневен
бил 310.896 часа).
Излагат се доводи още, че
заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече било
регламентирано в ЗМВР, но за преобразуване на нощния в дневен труд нямало
нарочна правно норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работно време. Допълва, че в конкретния случай за периода от
01.07.2016г. до 30.06.2019г. ищецът бил положил общо 1744 часа нощен труд,
който според него следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на
1993.392 часа, което водело до извънреден труд от 249,392 часа, който следвало
да му бъде платен допълнително. Съобразно заплатата му и часовата ставка ищецът
твърди, че ответника му дължал сума в размер на 1745,744лв.
Сочи, че претендирания по делото
извънреден труд след преобразуване на нощните часове с коефициент 1.143 не му
бил изплатен от ответника, който и не прилагал този коефициент. Допълва, че
извънредния труд следвало да се изчислява и изплаща по реда предвиден в ЗМВР на
тримесечни периоди и с увеличени 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР.
Сочи, че съгласно чл.37, ал.2 вр.
с ал.1, т.2 от ЗМВР, ответника по настоящото дело в лицето на ГД „Гранична
полиция – МВР“ гр.София е пасивно процесуално легитимиран по делото, тъй като е
самостоятелно юридическо лице. Допълва, че исковата молба е подадена пред
РС-Никопол, тъй като се касае за трудово дело и ищецът е с постоянен адрес ***,
а обичайно полага труд в района на РС-Никопол в ГКПП Сомовит-Никопол.
С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което осъди ответника да му заплати: на основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР сума в размер на 1745,744лв. представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната
лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на вземането; на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 200лв.,
представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода 30.09.2016г.
– 30.06.2019г., както и да му бъдат присъдени направените по делото
съдебно-деловодни разноски, включително адвокатски хонорар в размер на 350лв.
Направено е искане за допускане
на ССЧЕ с поставени задачи.
Направено е искане на основание
чл.190 от ГПК съда да задължи ответника да представи заверени копия от графици
за дежурства или справки за положен нощен труд за периода 01.07.2016г. до
30.06.2019г.; заповед за назначаване на ищеца на длъжност старши полицай в ГКПП
Сомовит-Никопол, както и евентуално заповеди за преназначаване за процесния
период от време и длъжностна характеристика; справка за трудовото
възнаграждение на ищеца за процесния период с разбивка по пера.
Не представя писмени
доказателства.
С разпореждане №471/02.07.2019г., съдът е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се изпрати
препис от ИМ и приложенията на ответника. За разпореждането на съда ответника е
бил уведомен на 12.07.2019г. С вх.№2184/16.08.2019г. в срок е получен писмен
отговор от ответника.
В отговора ответника сочи, че не
оспорва обстоятелството, че за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. ищеца е
бил служител на ГДГП, който с акт за встъпване от 16.04.2015г., съгласно
заповед №3282з-913/16.04.20215г. на директора на ГДГП - МВР е встъпил в длъжност старши полицай в
ГКПП Сомовит-Никопол от ГПУ-Сомовит към РДГП – Русе при ГДГП –МВР.
По отношение приложимия закон,
който урежда служебното правоотношение на ищеца ответника сочи, че това е ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДърС и КТ
по аргумент от 142,
ал.2 от ЗМВР.
Предвид характера на заеманата от
ищец длъжност през процесния период от ответника се сочи, че той е полагал труд
на 24-часови смени, включително и през нощта от 22.00 до 06.00 часа. Излага се
аргументи, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на осем, дванадесет или двадесет и четири
часови смени – сумарно за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Допълва, че съгласно ал.5 на същата разпоредба, работата извън работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден, а за служителите работещи на смени с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Сочи се, че съгласно разпоредбата
на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Допълва се, че сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.9 от ЗМВР ответника сочи, че редът за организацията и разпределянето на
работното време за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките се определяли с Наредба №8121з-407/11.08.2014г. обн.ДВ,
бр.69/19.08.2014г. в сила от същата дата и отм. ДВ, бр.40/02.06.2015г. в сила
от 01.04.2015г.; Наредба №8121з-592/25.05.2015г. в сила от 01.04.2015г., която
била отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по Адм.дело №5450/2016г. обн.
ДВ, бр.59/29.07.2016г. и наредба №8121з-776/29.07.2016г. обн.ДВ,
бр.60/02.08.2016г. в сила от 29.07.2016г. Допълва се, че текстовете на чл.3,
ал.3 и в трите наредби били идентични, като според тези разпоредби при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 – 06.00 часа,
като работните часове не следвало да надвишават средно осем часа за всеки
двадесет и четири часов период. Сочи се още, че в нормата на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично било предвидено, че при сумирано
отчитане на работното време, общия брой часове положен труд между 22.00-06.00
часа за отчетния период се умножавал по коефициент 0.143. Допълва се, че
следващите две Наредби №8121з-592/25.05.2015г. и №8121з-776/29.07.2016г. не се
съдържали такава разпоредба.
От ответника се излага доводи, че
претенцията на ищеца се основавала на НСРОЗ, която била приета с ПМС
№4/17.01.2007г. в сила от 01.07.2007г. Сочи се, че в чл.2 от същата е посочен
нейния обхват и това, че тази наредба се прилага за работниците и служителите
по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на пар.1, т.2 от ДР
на КТ, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. Освен
това от ответника се сочи, че в нормата на чл.9, ал.2 от НСРОЗ било прието, че
нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна
седмица е до седем часа. Допълва се, че въз основа на приложимия спрямо ищеца
ЗМВР била издадена Наредба №8121з-776/29.07.2016г., в която в чл.3, ал.3 било предвидено, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 – 06.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно осем
часа за всеки двадесет и четири часов период, който текст се различавал от
НСРОЗ.
По отношение претенцията на ищеца
за преизчисляване на положения от него нощен труд чрез преобразуване на нощните
часове към дневни ответника сочи, че това е претенция за заплащане на
извънреден труд. Във връзка с това се излагат доводи, че съгласно чл.143, ал.1
от КТ извънреден бил труда, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставяне на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Допълва се, че за ищеца
установеното работно време е в рамките на двадесет и четири часово дежурство.
Сочи се още, че съгласно наредба
№8121з-776/29.07.2016г. и в частност чл.18, ал.1 – държавните служители
изпълнявали служебните си задължения извън редовното работно време въз основа
на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, която била
издавана от ръководителя по чл.11 или оправомощено от него длъжностно лице с
ръководни функции, като според ответника такива заповеди ищеца не твърди, че не
са били издавани по отношение на него.
Ответника сочи и разпоредбата на
чл.22, ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. относно отработеното време и
какво то включва в нейните единадесет точки, като подчертава съдържанието на
т.8 относно работата извън редовното работно време и т.9 относно времето на
дежурство. Допълва, че в този смисъл е и чл.2 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.03.2003г., съгласно който работно време
е всеки период, през който работника или служителя или работи или е на
разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а „почивка“
означава всеки период, който не е работно време.
По отношение претенцията на ищеца
от ответника се сочи, че часовете които биха се получили чрез преизчисляване на
положения нощен труд по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не са включени в
изчерпателно изброените в чл.22, ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
хипотези. Допълва се, че работата при тези хипотези поражда задължение за
работодателя да заплати на служителя съответното възнаграждение.
Ответника твърди, че не е налице
празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по
аналогия към КТ и НСОРЗ, тъй като в процесния период са действали
последователно подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., които са определяли как се отчита положения
от служителите на МВР труд. Относно размера на допълнителното възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа, условията и реда за
неговото изплащане от ответника се сочи, че също няма празнота в
законодателството, тъй като на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР има
издавани от министъра на вътрешните работи заповеди №8121з-791/14.10.2014г. и
№8121з-1429/23.11.2017г. , в които изрично съществували разпоредби, че за всеки
отработен час през нощта на държавните служители се заплащало допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв., т.е. налице според ответника
била специална нормативна уредба по отношение отчитане и заплащане на нощния
труд на държавните служители в МВР, която изключвала общия ред. В тази връзка
на ищеца бил заплащан положения от него нощен труд с увеличението от 0.25лв.
съгласно посочените заповеди.
Моли съда да отхвърли предявените
от ищеца искове като неоснователни и на ответника да се присъди юрисконсулско
възнаграждение.
Взел е становище по
доказателственото искане за допускане на ССЧЕ, като с оглед големия обем на
документи, които биха били необходими за изготвяне на експертното заключение
предлага ВЛ да се запознае с тях на място в ГКПП-Сомовит или РДГП-Русе.
Ответникът възразява срещу
искането на ищеца за представяне на заповед за назначаването му, акт за
встъпване и длъжностна характеристика, тъй като не оспорва обстоятелството, че
ищеца е служител на ГДГП-МВР. В тази връзка е посочено още от ответника, че
длъжностната характеристика на ищеца е неотносима към настоящия спор, тъй като
предмета му не е изпълнение или неизпълнение от ищеца на задължения включени в
длъжностната му характеристика.
Съдът, след запознаване с доказателствения материал по делото,
като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Прието е за безспорно по
делото обстоятелството, че за процесния период страните са били в служебни
правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици,
при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не
се спори между страните и че ищецът е работил на длъжност старши полицай в ГКПП Сомовит-Никопол
в периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.
В проведеното на
17.09.2019г. първо по делото заседание страните не са възразили срещу
определението на съда №190/04.09.2019г. по изготвения проект на доклад, поради
което същият е бил обявен за окончателен.
В същото съдебно
заседание съдът се е произнесъл по искането за допускане на ССчЕ и допуснал
същата с поставени пет задачи към вещото лице.
Назначеното вещо
лице е изготвило експертизата, като същата в съдебно заседание на 03.10.2019г.
не е била оспорена и приета от съда. С оглед заключението на вещото лице от
страна на ищеца е било направено искане и съдът е допуснал изменение на
предявения иск в частта относно размера на претендираното възнаграждение за
положен извънреден труд, като същия вместо за сумата от 1745.74лв. се счита
предявен за сумата от 1566.78лв. по заключението на ВЛ, а по отношение иска с
правно основание по чл.86 от ЗЗД да се счита предявен за сумата 219.89лв. за
периода от 01.10.2016г. до датата на подаване на ИМ – 02.07.2019г., а не за сумата
от 200лв. по исковата молба. Съдът в това съдебно заседание е допуснал оттегляне
на иска за разликата до 1745.74лв. от страна на ищеца.
За част от процесния период, видно от платежните
ведомости на ответника, ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на
час за положен нощен труд съобразно Заповед
№8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. издадени от
Министъра на вътрешните работи, с които е определен размера на това
допълнително възнаграждение и който е платен.
По отношение на предявения иск с правно чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр. чл.187 ЗМВР, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период са действали последователно Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г.
е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., но за периода от отмяната на
наредбата от 2015г. до последващото приемане на наредбата от 2016г., действаща е
била наредбата от 2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.),
в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение
за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време,
при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл.136,
ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта
- 7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се
възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин,
който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на
лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Р.България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа,
съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане
от служителите по ЗМВР. Изразът,
употребен и в трите подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи
задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови
такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите
на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното
подразделение.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищеца
е заплатен нощен труд в размер на 0,25 лв./ч., съгласно ставката по чл.8 НСОРЗ,
съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не
означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8
за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Неоснователно е и
възражението на ответника, че коефициентът 1.143 в случая е неприложим, поради
съдържанието на представеното писмо на МТСП от 29.08.2011г., в което се твърди,
че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника
или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е.
няма какво да се "приравнява". Ако изводът в писмото е верен, то
служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в
по-неблагоприятно правно положение, защото за него "приравняване"
няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване
ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
В случая, ответникът не само не твърди, че е
заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд в установения по делото размер, той оспорва, че такъв подлежи
на обезщетяване.
Предвид обаче изложените от съда правни изводи за
основателност на исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., получен при приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден, се налага извод, че искът е основателен, и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1566.78лв. по заключението на ВЛ, а по отношение
иска с правно основание по чл.86 от ЗЗД се уважи за сумата 219.89лв. за периода
от 01.10.2016г. до датата на подаване на ИМ – 02.07.2019г.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице в размер на 550лв. С отговора на исковата молба, ответникът не е направил
възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Никополски районен съд държавна такса
върху цената на уважените два отделни иска в размер на 100лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.2, вр.
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ - МВР“ с адрес в *** и адрес за
кореспонденция в *** да заплати на Л.М.М., ЕГН********** *** чрез адв.В.П. от
ПлАК със съдебен адрес *** сумата от 1566.78лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд,
след превръщане на нощните часове към дневни за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на делото – 02.07.2019г. до окончателното ѝ
заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ -
МВР“ с адрес в *** и адрес за кореспонденция в *** да заплати на Л.М.М., ЕГН**********
*** чрез адв.В.П. от ПлАК със съдебен адрес *** сумата от 219.89лв. за периода от
01.10.2016г. до датата на подаване на ИМ – 02.07.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ
- МВР“ с адрес в *** и адрес за кореспонденция в *** да заплати на Л.М.М., ЕГН**********
*** направени по делото
разноски в размер на 550лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ
- МВР“ с адрес в *** и адрес за кореспонденция в *** да заплати
по сметка на Никополски районен съд държавна такса в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: