Р Е Ш Е Н И Е
№
I-19
05.02.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от съдия Мариана Карастанчева в.гр.д. № 2014 по описа за
2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Г.Р.Р. от гр. ***, чрез адв. Станко Кралев против
решение № 2823/04.11.2019г. по гр.д. № 6370/2019г. по описа на РС Бургас, с
което съдът е отхвърлил исковете на въззивника -ищец за осъждане на ответника-ОД
на МВР-гр. Бургас да му заплати сумата
от 1049,43 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 150,01
часа, положен в периода 01.08.2016 год. - 31.07.2019 год.,ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 01.08.2019 год. до окончателното й
изплащане.
Счита,
че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Намира
за неправилен и в противоречие с постановената съдебна практика извода на съда,
че при липса на уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен
не следва да се преодолява с аналогичното приложение на друг акт, уреждащ друга
материя – НСОРЗ доколкото е налице органична несъвместимост между двете наредби
– по ЗМВР и по КТ, както и че чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е неприложим към служебните
правоотношения по ЗМВР. Счита, че липсата на изрична норма не следва да се
тълкува като законова забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а че е налице празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределението на работното време за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и следва да се
приложи НСОРЗ. Позовава се на съдебна практика на ВКС, съгласно която
заплащането на нощен труд не изключва плащането на извънреден такъв, по
методиката, претендирана от ищеца. Изложени са подробни съображения и се
претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с
което искът да се уважи в пълен размер. Не са ангажирани доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Писмен отговор на въззивна жалба по реда и в
сроковете по чл. 263 ГПК не е постъпил от въззиваемата страна Преди съдебното
заседание е постъпило становище от
процесуалния й представител ,в което се оспорва въззивната жалба и се моли за потвърждаване на решението
.Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззивника.
Съдът като
намери, че въззивната жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от активно легитимирано лице, като редовна и допустима, я
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
В
съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, за него се явява адв.Кралева, която поддържа въззивната жалба и моли
да се отмени обжалваното решение, представя договор за правна защита и
съдействие. Въззиваемият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и
на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от
фактическа страна:
РС Бургас
е сезиран с искова молба от Г.Р.Р. от
гр. Бургас против ОД на МВР-Бургас, в
която сочи, че за периода 01.08.2016г. до 31.07.2019г. полагал труд на длъжност
„ст.полицай“ към АПК към ОДМВР-Бургас , като поради естеството на работата
полагал 24-часови дежурства, които се отчитат на тримесечие и съгласно чл. 142,
ал. 1, т. 1 ЗМВР бил със статут на държавен служител. Сочи, че през процесния
период е полагал 24 часови дежурства, работил 24-часови смени, полагал труд и
през нощта съгласно утвърдени графици като положил общо 1152 часа нощен труд,
който следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 1316 часа. Преизчисляването
на нощен към дневен труд водило до извънреден труд от 164часа, които
работодателят не бил заплатил и се претендира заплащане на сума в размер на 984
лева. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала
специална уредба за служителите на МВР и основание за преизчисляване на
часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима Наредба за структурата и
организацията на работната заплата.
В
законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения,
че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно
187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните
служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца
празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение.
Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта
между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в
рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а
се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице
положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е
бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат
присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В
съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска чрез
увеличение ,като се счита за предявен за сума в размер на 1049,43 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 150,01 часа
, .
Не е
спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд съгласно графици
като се представят протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа
и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални
празници.
По
делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза,
съгласно която за периода от м.август 2016г. до м. юли 2019г. са положени общо 1049
часа нощен труд, който е реално положен, преизчислен в дневен с коефициент
1,143 възлиза на 1199,01 часа като разликата в двете стойности от 150,01 часа представлява
труд, който не е отчитан и заплащан от работодателя като извънреден труд. Съгласно
методиката за заплащане на извънреден труд съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР дължимото
възнаграждение е в размер на 1049,43 лева.
РС
Бургас е намерил, че през процесния исков период са действали Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Първата наредба в
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е предвиждала редукция на
часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на сумирано
работно време, а в двете следващи наредби липсвало уредба за преобразуването на
часовете нощен труд към дневен. Намерил е, че тази празнота не може да се е
преодолее с прилагане на НСОРЗ доколкото е налице органична несъвместимост
между уредбата по ЗМВР и КТ. В ЗМВР ясно било разписано, че продължителността
на дневното и нощно работно време е еднаква – 8 часа. Прието е също, че дори
условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по НСОРЗ е приложима и за
служителите на МВР, то преизчисляването е с цел компенсиране на работещите,
което става по две направления – посредством увеличение на часовата ставка и
посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, но посоченото
преизчисляване има отношение единствено към заплащането (увеличено) на нощния
труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след преизчисляването
да акумулира извънреден труд. Според съда, подкрепа в тази насока е и
обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) за разлика от
НСОРЗ изрично е предвидена възможност за натрупване на часове извънреден труд
след преизчисляването им със съответния коефициент – 0.143, докато в общата
наредба (НСОРЗ) преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане
на нощния труд. Горните съображения са мотивирали районния съд да приеме, че по
сега действащата нормативна уредба, вкл. и приложимата по аналогия, ищецът не е
положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства и твърдения да е
работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна, а извънреден труд би
бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил повече от установеното
работно време. В тази връзка е прието, че за положения нощен труд (в т.ч. и
след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ) на ищеца се дължи
възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е поискано такова,
а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не е установено да е
положен, БРС е отхвърлил предявения главен иск като неоснователен, както и
обусловения от него акцесорен иск за лихви.
С оглед
така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно
и допустимо. Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр.
чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Спорните
по делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се прилага в случая
субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в
дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд и следва
ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
При това
положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период
подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, като изводите на районния съд в този смисъл са
правилни. Настоящият съд обаче намира за
неправилни и не споделя изводите на БРС, че тази празнота в специалната уредба
не можела да се преодолее с аналогично приложение на друг акт, уреждащ сходна
материя – НСОРЗ, тъй като била налице органична несъвместимост между двете
уредби по ЗМВР и по КТ. В тази връзка, следва да се има предвид разпоредбата на
чл.46, ал.2 ЗНА, която предвижда, че
когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда,
което е допълнителен аргумент за субсидиарно прилагане на общите правила. Не се
спори, че е налице служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на
тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ,
бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Предвид горното и тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса
на изрична уредба в действащите през процесния период специални наредби,
издадени от министъра на МВР, за съда се налага извода, че в случая субсидиарно
приложение намират правилата на трудовото законодателство, в това число –
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо,
изводите на БРС в този смисъл са неправилни, което е довело и до
постановяването на неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, като изложените
възражения от въззивника са основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Неоснователни
са доводите, че при приравняване на положения нощен труд в дневен се получава
коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в исковата
молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време
се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). По-скоро ЗМВР разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което
не изключва приложението на общите правила, както и приравняването на нощния
труд към дневния и съответно, не изключва приложение на правилата за заплащане
на извънреден труд. Съгласно чл. 140, ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага
от 22,00 ч. до 06,00 ч., а съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Ето защо съотношението между нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа) е 1,143. Възприемането
на обратното становище, би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период.
В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете
извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ). Неоснователни са доводите, че положените от ищеца часове нощен труд
следва да бъдат заплатени само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в
МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1
от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за всеки отработен час през нощта или
за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална
разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, предвижда при
сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за овъзмездяване на положения нощен труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно,
без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението
си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева за всеки отработен час през нощта.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав приема, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява размера на претенцията. За процесния период от време – 01.08.2016 г.
– 31.07.2019 г. ищецът е положил нощен
труд в размер на 1049 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на
дневно работно време тези часове възлизат на 1199,01 часа, като разликата от 150,01
часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен
труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни
бележки. Дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1049,43 лева.
Ето
защо, предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да
бъдат уважени в претендираните размери от 1049,43лв. за главницата ,ведно със
законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба.
Предвид
горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за основателна, а
поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
постановеното от БРС решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
ново решение от въззивния съд в горния смисъл.
При този
изход на спора, в полза на въззивника се следват направените от него съдебни
разноски в двете инстанции в общ размер от 720 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да
понесе разноските за държавна такса по делото в размер на 77 лв. и за възнаграждение на вещото лице в
размер на 150 лв., платено от бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени
по сметка на БОС в полза на бюджета на съдебната власт.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2929/08.11.2019г. постановено по гр.д. № 6401/2019г. по описа на РС Бургас,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ОД
на МВР-Бургас ,ЕИК ********* ,с адрес – гр.Бургас ,ул.“Христо Ботев „ № 46
,представлявана от директора Радослав Сотиров,чрез пълномощника гл.юк.Ана
Димчева , да заплати на Г.Р.Р. , ЕГН – **********
от гр. *** ,съдебен адрес – Бургас ,ул. „Раковски „ № 2 –чрез адв. Кралев, сумата от 1049,43 лв. (хиляда четиридесет и девет лева и четирийсет
и три стотинки), представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 150,01 часа, за
периода 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г., , ведно със законната лихва върху
главницата . от 01.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените в двете съдебни инстанции разноски в размер на 720 лв. (седемстотин
и двадесет лева) за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД
на МВР-Бургас ,ЕИК ********* ,с адрес – гр.Бургас ,ул.“Христо Ботев „ № 46
,представлявана от директора Радослав Сотиров,чрез пълномощника гл.юк.Ана
Димчева, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 77 лв. ( седемдесет и седем лева ) – дължима
държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство, и сумата от 150
лв. (сто и петдесет лева) – заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.