МОТИВИ към Присъда
№ 3/27.01.2020 г. по НОХД № 218/2019 г. по описа на Районен съд – Търговище.
Подсъдимият Ц.П.П. *** е предаден на съд по обвинителен акт на Районна
прокуратура – Г. О. с две обвинения
както следва:
1. По чл. 343б, ал. 3 от НК за
това, на 28.09.2017 г. в гр. Г. О. , по ул. „В. А. “, кръстовище с ул. „С. В. “,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Голф 4“
с рег. № ВТ **** КК, след употреба на наркотични вещества – амфетамин,
метамфетамин и канабис, установено с техническо
средство „DRUG TEST 5000“ с фабричен № ARHY0011;
2. По чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 предл. 1 от НК за
това, на 28.09.2017 г. в гр. Г. О. , без надлежно разрешително, издадено от
органите по чл. 16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП държал в себе си високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1 от ЗКНВП във връзка с Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно – амфетамин, с нетно тегло 0,188 грама, с процентно
съдържание на активен компонент амфетамин 16,6 %, на
стойност 5.64 (пет лева и шестдесет и четири стотинки) лева, и амфетамин, с нетно тегло 0,179 грама, с процентно
съдържание на активен компонент амфетамин 18,6 %, на
стойност 5.37 (пет лева и тридесет и седем стотинки) лева, като случаят е
маловажен.
Представителят на Районна прокуратура
- Г. О. поддържа повдигнатите обвинения
като безспорно доказани и по време на съдебното следствие, като пледира за
налагане на наказания към законоустановения минимум, като
наказанието лишаване от свобода, предвидено в санкционната част на чл. 343б,
ал. 3 от НК, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия да бъде отложено за
срок от три години. Предлага на основание чл. 343г от НК да бъде наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Подсъдимият Ц.П.П. е редовно призоваван за всички съдебни заседания, като
му е връчен препис от обвинителния акт и разпорежданията на съда. На съдебното
следствие подсъдимият не се явява, като се представлява от редовно упълномощен
защитник а.. П.П.. Последния пледира за постановяване
на оправдателна присъда и по двете повдигнати на подзащитният
му обвинения. По отношение на обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК счита, че
деянието не е извършено от обективна страна, тъй като не е доказано по несъмнен
начин при управлението на МПС подсъдимият да е бил повлиян от употребените
наркотични вещества, с което да е представлявал опасност за движението по
пътищата. Предвид минималното количество държано от подсъдимия наркотично
вещество и характеристичните данни за последния пледира за малозначителност
на случая по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, като основание за оправдаването му
по обвинението по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 предл. 1 от НК.
Отделно от това излага подробни доводи за допуснати на досъдебното производство
процесуални нарушения при събирането на доказателства, опорочаващи тяхната доказателствена стойност. Алтернативно пледира за налагане
на наказания при условията на чл. 55 от НК – наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства.
След като обсъди посочените в чл.
301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА: Подсъдимият Ц.П.П.
е роден на *** г. и през 2017 г. бил ученик в ПГЕЕ „Л. “ в гр. Г. О. . От
27.03.2017 г. е правоспособен водач на МПС, неосъждан.
На 28.09.2017 г. след училище подсъдимият П. се прибрал в дома си със собствения си лек
автомобил марка „Фолксваген Голф 4“ с рег. № ВТ **** КК. С него бил и неговия
съученик и приятел св. Г.В.С., като уговорката им била малко по – късно да се
разходят до с. А. да пушат марихуана.
Докато били в дома на подсъдимия, по телефона му се обадил друг негов приятел,
св. В.П.М., като му предложил да му продаде мобилен телефон. Разбрали се св. М.
да дойде пред дома на подсъдимия, откъдето малко по – късно тримата потеглили
за с. А. с управлявания от подсъдимия
лек автомобил. Спрели в района на селото и извън автомобила подсъдимият П. и
св. С. изпушили една цигара, която съдържала марихуана, а св. М. дал на
подсъдимия да разгледа предлагания мобилен телефон. Около 16.00 часа тримата
потеглили обратно към гр. Г. О. със
собствения на подсъдимия и управляван от него автомобил.
Някъде по същото време в РУ – Г.
О. се получил оперативен сигнал за група
младежи, които се придвижват от с. А. към гр. Г. О. с лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ и
държат в себе си и употребяват наркотични вещества. Веднага била създадена
организация за проверка на сигнала, като на възможните места за преминаване към
града били разположени постове от полицейски служители. Около 16.30 часа в гр. Г.
О. , до бензиностанция „Марешки“, автомобила на
подсъдимия бил забелязан от св. И.М., автоксонтрольор,
който подал на водача на автомобила сигнал със стоп палка. Подсъдимият обаче
вече бил подал ляв мигач и завил преди полицейския автомобил по ул. „В. А. “. Полицейския
автомобил го последвал с включени светлинен и звуков сигнал , в резултат на
което до кръстовището с ул. „С. В. “ подсъдимият подал десен мигач и спрял
автомобила. Подсъдимият и двамата му приятели били съпроводени до РУ – Г. О. ,
където и на тримата бил извършен личен обиск по реда на чл. 80 от ЗМвР. При личния обиск на подсъдимия в бельото между
краката му било намерено полиетиленово пликче,
съдържащо прахообразно вещество. Малко по - късно подсъдимият бил тестван от
св. И.М. с дрегер за наличието на алкохол, като
пробата била отрицателна. Непосредствено след това подсъдимият бил изпробван за
наркотични вещества с техническо средство „DRUG TEST 5000“ с фабричен №
ARHY0011, което отчело наличие на наркотични вещества – амфетамин,
метамфетамин и канабис. На подсъдимият бил издаден
талон за медицинско изследване на кръвта, като бил отведен до ЦСМП гр. Г. О. да даде кръвна проба за химическо изследване.
Подсъдимият П. отказал да даде кръвна проба, което било отбелязано от дежурния
лекар св. Е.Н.. На подсъдимият бил съставен АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, който той подписал без възражения и в който изрично отбелязал, че
не желае да дава кръв.
Видно от заключението на
назначената по досъдебното производство физико -химическа експертиза № 18/НАР-916
от 04.10.2018 г. на ЦЕКИ към НИКК – МВР (л. 65 – 66 ДП) и протокола за оценка
на наркотични вещества, държаното от подс. Ц.П.
прахообразно вещество представлява амфетамин, с нетно
тегло 0,188 грама, с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 16,6 %, на стойност 5.64 лева, и амфетамин, с нетно тегло 0,179 грама, с процентно
съдържание на активен компонент амфетамин 18,6 %, на
стойност 5.37 лева.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната фактическа
обстановка са установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитаните свидетелите, заключенията на назначените на досъдебното
производство физико – химически и психиатрична експертизи, веществените и
писмените доказателства по делото.
Показанията на разпитаните
свидетелите кореспондират помежду си и с писмени и веществени доказателства, взаимно
се допълват и очертават една безпротиворечива
фактическа обстановка. Съдът констатира, че между отделните доказателствени
източници липсват такива противоречия, които биха поставили под съмнение достоверността
на всеки един от тях. Приложените доказателствени
способи на досъдебното производство не страдат от нарушения, изключващи доказателствената им годност, а в съставените за тях доказателствени средства (протоколи) липсват пропуски,
компрометиращи придадената им от разпоредбата на чл. 131 от НПК доказателствена стойност за извършените действия и
събраните въз основа на тях доказателства.
Безспорно е, че на 28.09.2017 г.
подсъдимият П. е управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Голф
4“ с рег. № ВТ **** КК от гр. Г. О. до
с. А. и обратно, като заедно с него са
били свидетелите Г.С. и В.М.. Съдът не намира основание да не кредитира
показанията на двамата цитирани свидетели, че в околностите на с. А. подсъдимият и св. С. са изпушили една цигара,
съдържаща марихуана.
Безспорно е също така, че в гр. Г.
О. , по ул. „В. А. “, на кръстовището с ул. „С. В. “, управлявания от
подсъдимия автомобил е бил спрян за проверка от полицейски служители, отведен в
РУ – Г. О. , където му е бил извършен личен обиск и е бил тестван за употреба
на алкохол и наркотици.
Не може да бъде споделено
становището на защитата, че от доказателствения
материал по делото следва да бъде изключен протокола за личен обиск на
подсъдимия (л. 75 от ДП), доколкото същият е съставен при условията и по реда,
предвиден в чл. 80 – 82 от ЗМвР. Това е така, тъй
като по делото е безспорно установено, че са били налице условията, предвидени
в чл. 80, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМвР, и полицейските
служители са извършвали проверка именно с цел откриване на наркотични вещества
в подсъдимия и приятелите му, според получената предварителната оперативна
информация. От събраните по делото доказателства, включително разпитите на св. К.К. и Ц.И., се установява по категоричен начин, че описаните в този протокол вещи са били
намерени и иззети от тях при извършен личен обиск на подсъдимия. Така
осъщественото действие по личен обиск на подсъдимия и изземване на откритите в
последния вещи е било извършено, обективирано и
документирано по предвидения в ЗМвР ред, макар и
формално да не е спазена процедурата по чл. 164, ал. 3 от НПК (одобрение от
съдия в РС в срок от 24 часа след извършване на това процесуално - следствено
действие), т. к. към него момент е нямало образувано ДП (образувано
впоследствие с първото действие по разследването – разпит на свидетел). Намереното
в бельото на подсъдимия найлоново пликче с прахообразно вещество е било
приобщено като веществено доказателство към доказателствения
материал по делото с протокол за доброволно предаване (л. 76 от ДП). В редица
решения ВКС е изразил становището си, че протоколите за доброволно предаване са
вид писмени доказателствени средства и за тях са
приложими общите правила на НПК, посочени в чл. 127 – чл. 131 от НПК (Решение №
430 от 17.10.2008 г по н. д. № 420/2008 г., Решение № 358/20.10.2009 г. по н.
д. № 333/2009 г. І н. о.) Разбира се, следва да се прави разлика между
протоколите за доброволно предаване като писмени доказателствени
средства за извършено действие по разследването, и приобщените чрез тях към доказателствената съвкупност веществени доказателства. Законодателят
детайлно е уредил хипотезите, когато приобщаването на веществените доказателства
става опосредствено, чрез веществени доказателствени средства (чл. 125 – чл. 126 от НПК).
Протоколите за доброволно предаване не възпроизвеждат доказателства, а само
дават процесуална легитимация, като установяват връзката на материалния факт
(вещественото доказателство) с обстоятелствата по делото. Доброволното
предаване, макар да не е посочено изрично в чл. 136 от НПК, практически е
насочено към попълване на доказателствената
съвкупност, поради което не може да се отрече неговата принадлежност към действията
по разследването, когато е осъществено в рамките на наказателното производство.
С оглед на гореизложеното, от
протокола за личен обиск може да се направи обоснован и категоричен извод, че именно
в подсъдимия П. е било намерено твърдяната от обвинението вещ - найлоново
пликче с прахообразно вещество, т. е. тази вещ се е намирала във фактическа
власт на подсъдимия.
Неоснователно е възражението на
защитата, че е налице противоречие в доказателствения
материал, тъй като има изготвени два протокола за личен обиск от един и същ
час, като в единия няма отразено намереното в подсъдимия веществено
доказателство, представляващо наркотично вещество. Действително са налице два
протокола за личен обиск (л. 75 от ДП и л. 155 от дело), подписани от едни и
същи лица и носещи един и същ час на съставяне, като и двата са връчени на
подсъдимия. На съдебното следствие се установи (виж показанията на св. Ц.И.,
присъствал като свидетел при обиска на подсъдимия (л. 187 делото)), че в единия
(л. 75 от ВП) е описано намереното в подсъдимия веществено доказателство, а в
другия (л. 155 от дело) са описани личните вещи на подсъдимия, които са му били
иззети с оглед издадената заповед за задържане. Резонно вторият протокол не е
приложен към досъдебното производство, тъй като не обслужва доказателствената
дейност по делото, а само е гарантирал връщането всички лични вещи, намиращи се
в подсъдимия при евентуално задържане. В този смисъл не е налице противоречие в
доказателствения материал на досъдебното
производство, тъй като наличието на втори протокол за личен обиск не
опровергава съдържанието на този, с който е документирано намереното в
подсъдимия веществено доказателство - найлоново
пликче с прахообразно вещество. В подкрепа на това са и показанията на
полицейските служители К.К., Ц.И. и К.П., които
фактически са открили процесното наркотично вещество
в подсъдимия. В саморъчните обяснения при
извършения личен обиск и съставения протокол подсъдимия е
посочил изрично „вземах го от А. за десет лева“. Изразеното саморъчно становище
може да се преценява , доколкото
съставлява част от изготвен съобразно процесуалните изисквания
протокол за процесуално следствено действие и съгласно чл. 131 от НПК е доказателствено
средство (В този смисъл е и Решение №
417/26.10.2011 на ВКС по н.д. 2026/11г на Второ н.а. на ВКС).
В съответствие с процесуалните
изисквания на НПК в присъствието на технически експерт и поемни
лица е бил направен оглед на вещественото доказателство, обективиран
в Протокол за оглед на веществени доказателства (л. 53 от ДП). На
прахообразното вещество е бил направен полеви наркотест
и снимков материал, след което е било надлежно запечатано и етикетирано. В
полза на редовността на извършеното процесуално – следствено действие са и
показанията на св. М. Д. и С.А.,
присъствали като поемни лица при извършения оглед, на
които бяха предявени протокола за оглед и снимковия материал.
Заключенията на физико -
химическите експертизи, и най – вече тази на ЦЕКИ към НИКК – МВР (л. 65 от ДП),
които съдът не намира основание да не кредитира като изготвени по
компетентност, от своя страна доказват, че веществените доказателства –
прахообразни вещества, представляват амфетамин, с
нетно тегло 0,188 грама и с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 16,6 %, и амфетамин, с
нетно тегло 0,179 грама с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 18,6 %. В съдебно заседание вещото лице Л.С. е
категорична, че при изследване на съдържанието на вещественото доказателство са
използвани задължителните два метода на изследване и няма възможност да се
допусне техническа или човешка грешка при определяне на резултата, както и че с
течението на времето не може да се промени химическия състав на предоставеното
за изследване веществено доказателство.
Законосъобразно и при изпълнение на
изискванията на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС е
извършена проверката на подсъдимия за употреба на наркотични вещества.
На първо място следва да се
подчертае, че към датата на извършване на проверката – 28.09.2017 г., е била в
сила именно Наредба № 30/27.06.2001 г., тъй като действащата към момента
Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози е влязла в сила на следващия ден –
29.09.2017 г.
Подсъдимият П. е бил изпробван за
наркотични вещества с техническо средство „DREGER DRUG TEST 5000“ с фабричен № ARHY0011, коeто е сред изрично определените
технически средства със Заповед № Із-789/12.04.2010 г. на Министъра на
Вътрешните работи, действаща към момента на проверката (л. 94 ДП). Видно от писмото на Изпълнителната агенция по лекарствата (л.
96 от ДП) „DREGER DRUG TEST 5000“ е с оценено съответствие и нанесена СЕ маркировка
съгласно изискванията на ЗМИ и могат да се използват от службите за контрол. От
приетите като писмени доказателства по делото Инструкция за употреба на
анализатор„DREGER DRUG TEST 5000“, Протокол за сервизна проверка на „DREGER DRUG TEST 5000“ с фабричен № ARHY0011
от 07.02.2017 г. и разпечатка на проба № 340 (л. 204 – 209 от делото) се
установява, че техническото средство е било изправно към момента на проверката
и при същата са спазени инструкциите за употребата му. На страните и
свидетелите И.М. и Ц.И. са предявени Протокола за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества (л. 78 от ДП) и веществените доказателства – употребена
тестова касета „ DRUG TEST 5000“ и 2 броя снимки с показанието на дисплея на
техническото средство за извършения тест
на подсъдимия (л. 79 – 80 от ДП. Свидетелят М. потвърждава, че пробата е
извършена в присъствието на подсъдимия, който е подписал протокола без възражения
относно резултата, както и че снимковия материал е направен от него със
служебен таблет. В протокола от проверката е вписан
номера на талон за медицинско изследване (л. 88 от ДП), който е издаден на подс. П., който талон той собственоръчно е подписал.
Свидетелят М. е придружил подсъдимия до ЦСМП гр. Г. О. , където последният
отказал пред дежурния лекар да даде кръв за изследване. Тези обстоятелства се
потвърждават и от разпита на св. Е.Н., дежурния лекар в спешния център в гр. Г.
О. на 28.09.2017 г., попълнил Протокола
за медицинско изследване (л. 87 от ДП). Според свидетеля талона за медицинско
изследва се издава от полицейските служители преди посещението в спешния
център, а не пред дежурния лекар, каквото е твърдението на защитата. Разминаването
при отбелязване в обясненията на изследваното лице за употребана
наркотични вещества свидетелят отдава на техническа грешка, като твърди, че щом
е отбелязал употреба на амфетамин преди две седмици,
значи лицето му е казало така. В Протокола
за медицинско изследване подс. П. лично е подписал,
че отказва кръвна проба, каквото писмено заявление прави и в съставения му по –
късно АУАН. Тук следва да се отбележи неверността на твърдението на защитата,
че Протокола за медицинско изследване е по новата Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
тъй като внимателното сравняване сочи, че същият е идентичен на приложение № 2
към чл. 10, ал. 2 от Наредба № 30/27.06.2001 г. От
приложеното копие от Журнала на ФСМП – Г. О. (л. 170 делото) се установява, че подсъдимият
се е явил в лечебното заведение в 18.10 часа на 28.09.2017 г. и е отказал кръвна
проба за упойващи вещества. Действително в журнала не е вписан номера и датата
на талона за медицинско изследване, но този пропуск би могъл да се приеме за съществен
само ако подсъдимият е бил дал кръв и е следвало да се впише часът на вземане
на пробата и датата на изпращането и за изследване. Във всички случаи обаче
само невписването в журнала на медицинското заведение на номера и датата на
талона за медицинско изследване не би могло да опорочи цялостно процедурата
по установяване употребата на наркотични
вещества, регламентирана в Наредба № 30/27.06.2001 г. „И друг път ВКС е имал
основание да посочи, че не всяко нарушение на правило на Наредбата води до
елиминиране на резултатите от проведената проверка на такава употреба, а само
ако нарушението е толкова драстично, че злепоставя достоверността на
изследването с техническо средство или медицинско изследване на
пробите“(Решение № 6/06.02.2018 г. по н. д. № 1098/2017 г. ВКС). В процесния случай изтъкнатото от защитата нарушение не е от
тази категория.
Съгласно чл. 6 от Наредба №
30/27.06.2001 г. при отказ да даде кръв за изследване употребата на упойващи
вещества от водача се установява въз основа показанията на техническото
средство. Предвид на това и св. М. съставил на подсъдимия съставил АУАН за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като в съставения акт са вписани
всички необходими данни съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
Според заключението на съдебно прихиатричната експертиза (л. 45 – 50 от ДП), подс. Ц.П. е психично здрав, интелектуалното му развитие е
в границите на нормата за възрастта, като преди и по време на деянието е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, а психическото му състояние е позволявало правилно да възприема
фактите и обстоятелствата от заобикалящата го действителност. Към момента на
извършване на деянието подс. П. се е намирал под
влияние на наркотично вещество и употребата на такова е повлияла на управлението
на МПС. „Наблюдават се външни прояви в поведението на П., които сочат, че
същият е употребил наркотични вещества и в момента на деянието се е намирал под
тяхно въздействие, като употребата им е повлияла на способността му да взема
своевременни и адекватни решения.“ На съдебното следствие заключението на тази
експертиза е оспорено от защитата като противоречащо на доказателствения
материал по делото относно състоянието на подсъдимия към момента на проверката,
като е направено искане за назначаване на повторна такава. Съдът не намира
основание да не кредитира заключението на оспорената експертиза, като не открива
такива съществени противоречия с останалите доказателства по делото, но по – важното
е, че обстоятелството дали подсъдимият при управлението на МПС е бил повлиян от
наркотични вещества, е извън предмета на доказване по настоящото дело.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установените фактически
обстоятелства съдът прие, че от обективна страна подсъдимият Ц.П.П. е осъществил в своето единство всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на
престъпния състав по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като на 28.09.2017 г. в гр. Г. О. ,
по ул. „В. А. “, кръстовище с ул. „С. В. “, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген Голф 4“ с рег. № ВТ **** КК, след
употреба на наркотични вещества – амфетамин, метамфетамин и канабис, установено с техническо средство
„DRUG TEST 5000“ с фабричен № ARHY0011.
От обективна страна, на
посочените време и място подсъдимият е извършвал активни действия с механизмите
и приборите на МПС, тези действия са били свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици, предвид което и съобразно разясненията,
дадени в ППВС 1/1983 г., същият е управлявал моторно превозно средство, а
именно – лек автомобил марка „Фолксваген Голф 4“ с рег. № ВТ **** КК.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи и че подсъдимият е управлявал посоченото
МПС след употреба наркотични вещества – амфетамин, метамфетамин и канабис. Амфетаминът,
метамфетаминът и канабиса са включени в Списък I по
чл. 3, т. 1 Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. Безспорно
посочените наркотични вещества са с висока степен на риск за общественото
здраве и поради вредния ефект от злоупотребата с тях са забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина. Предвид това, абсолютно забранено е както
тяхното притежание, така и употребата им. Признаците от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК са очертани в закона, а
именно: за да възникне наказателна отговорност, следва деецът да е управлявал
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези
вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило.
Известно е, че нормите на НК следва да бъдат тълкувани стриктно (буквално), за
да се спази принципът за законоустановеност на
престъплението. Престъплението
по чл. 343б, ал. 3 от НК не е резултатно, а формално, на просто извършване, и
за съставомерността му не се изисква настъпването на
конкретен престъпен резултат. Затова и е неоснователно възражението на защитата
за несъставомерност на деянието поради
неустановяването на признак от обективната страна на престъплението, а именно
промяна в съзнанието/поведението на подсъдимия, водещи до опасност при шофиране
в резултат на употреба на наркотични вещества, тъй като материалния закон не
визира такъв. Затова и изводите на експертизата
за това дали употребата на наркотични вещества е повлияла на поведението на
подсъдимия, дали е променено съзнанието му и как се е отразило това на
шофирането му, не са относими към предмета на
доказване по настоящото дело. В този смисъл са и Решение № 245/21.12.2018 на
ВКС по к. н. д. № 707/2018 г., Решение № 203/ 05.12.2017 г., ІII- то Н. О., по
к. н. д. № 1021 по описа за 2017 г., Решение № 81/15.05.2018 г., ІII- то Н. О.,
к. н. д. № 237 по описа за 2018 г.; Решение № 79/08.05.2018 г., по к. д. №
318/2018 г., по описа на ВКС, III- то н. о.; Решение № 4/11.05.2018 г., по к.
д. № 1244/2017 г., по описа на ВКС. На съда служебно е известно Решение № 483 от 17.12.2015
г. по н. д. № 1488 /2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, в което е застъпено становището, развито и
от защитата в настоящия процес. Посоченото решение обаче се явява изцяло
изолирана практика, която Върховният касационен съд многократно е отхвърлил,
което обстоятелство е намерило и своето изражение в множеството цитирани по -
горе решения, в които изрично е обсъдено, че от значение е само и единствено
установяване управлението на МПС след употреба на наркотични вещества. Не без значение е и
обстоятелството, че недопустимо би било по тълкувателен път да се добавя
признак на престъплението от обективна страна, без същият изрично да е включен
в състава на същото.
За разлика от чл. 343б, ал. 1 НК,
където елемент от състава на престъплението е алкохолната концентрация,
надвишаваща 1, 2 на хиляда, да е установена по "надлежния ред", то за
съставомерността на чл. 343б, ал. 3 НК, такова
изискване липсва. Следователно, доказването на обстоятелството, че деецът
управлява след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички
допустими доказателствени средства. В случая, доказателственият стандарт е надхвърлен многократно, тъй
като са събрани множество доказателства: гласни, писмени и веществени, за това,
че водачът е управлявал превозното средството след употреба на наркотични
вещества, а именно: Подсъдимият лично е заявил пред дежурния лекар, че е
употребил наркотично вещество амфетамен преди две
седмици. Свидетелите Г.С. е В.М. съобщават, че малко преди да предприеме
управление на МПС от с. А. към гр. Г. О.
подсъдимият е пушил цигара, съдържаща
марихуана. Извън това, уредът "DRAGER DRUG TEST 5000" е отчел
положителен резултат за употреба на амфетамин, метамфетамин и канабис. Касетата от теста е приложена като
веществено доказателство. Резултатите от проверката са разпечатани и фигурират
и като писмени доказателства. Отделно от това, подробно е изяснена процедурата
на проверката, сочеща категорично, че е бил спазен редът по действалата по това
време Наредба № 30/27.06.2001 г.
В тази връзка следва да се
отбележи абсолютната несъстоятелност на възраженията на защитата относно
времето на съставяне, съдържанието и доказателствената
стойност на съставения на подсъдимия АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Действително в АУАН нарушението е описано „управлява под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества“, докато актуалната към момента на
извършване на деянието редакция на посочената разпоредба (в сила от 26.09.2017
г. ) гласи - управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Това би представлявало неправилно описание на
нарушението при условие, че е била ангажирана само административно наказателната
отговорност на дееца. В случая срещу подсъдимия е възбудено наказателно
преследване и съгласно чл. 54 от НПК обвиняем е лицето, което е привлечено в
това качество при условията и реда, предвиден в НПК. Видно от постановлението
за привличане на обвиняем (л. 13 от ДП) при привличането на подсъдимия в това
качеството е спазен предвидения в НПК ред и деянието, квалифицирано като
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е описано – „управлява МПС след употреба
на наркотични вещества…..“.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл- деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. Така подсъдимият Ц.П. е имал ясната
представа, че управлява МПС след като е употребил наркотични вещества. Бидейки
правоспособен водач на МПС е имал и познанието, че с това си поведение
накърнява обществените отношения, регулиращи безопасното придвижване на
гражданите по пътната мрежа, отворена за обществено ползване. Въпреки това подс. П. се е съгласил с тези последствия и волевата му
дейност е била пряко насочена към погазването на тези обществени отношения.
От така възприетата и описана
по-горе фактическа обстановка, по несъмнен и категоричен начин се установява,
че подс. Ц.П.П. е
осъществил от обективна и субективна страна и престъпния състав по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 предл. 1 от НК, като на 28.09.2017 г. в
гр. Г. О. , без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
и в нарушение на чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП държал в себе си високорискови
наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗКНВП във връзка с
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, а именно – амфетамин,
с нетно тегло 0,188 грама, с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 16,6 %, на стойност 5.64 лева, и амфетамин, с нетно тегло 0,179 грама, с процентно
съдържание на активен компонент амфетамин 18,6 %, на
стойност 5.37 лева.
От обективна
страна на 28.09.2017 г. в гр.
Г. О. е налице държане на наркотични вещества
- амфетамин от страна на подс.
Ц.П., защото е упражнявал фактическа власт върху амфетамин с нетно тегло 0,188 грама, с процентно съдържание на активен
компонент амфетамин 16,6 %,
на стойност 5.64 лева, и амфетамин, с нетно тегло 0,179 грама, с процентно съдържание на активен
компонент амфетамин 18,6 %,
на стойност 5.37 лева. Амфетаминът (солите и препаратите му) нямат легално производство
и употреба и подлежат на контрол съгласно
Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите. Член 30 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) гласи, че се забранява
притежанието на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от Списъците
по чл. 3, ал. 1, т. 1 и
ал. 2, т. 1 от ЗКНВП. Съгласно чл. 31 от ЗКНВП забраната не важи за
определени цели. Член 73, ал.1 от ЗКНВП гласи, че за определени
цели се издава
разрешение за извършване на дейности
с растенията и наркотичните
вещества от списъците по чл.
3, ал. 1,
т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП във вр.
със Списък
I - Растения и вещества с висока степен на
риск за обществено
здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарна медицина от НРКРВН (Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични). Такова разрешение се издава по ред
и условия определени с наредба, приета от Министерски съвет, а именно с Наредба за условията
и реда за разрешаване на дейностите по чл.
73, ал. 2 от ЗКНВП. Подсъдимият Ц.П. няма разрешение
по смисъла на закона за
извършване на такива дейности. Следователно същият е нарушил посочените нормативни актове, като е държал нерегламентирано амфетамин, с което от обективна страна
е осъществил състава на престъпление по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 от НК .
Количеството наркотик е съвсем
малко по размер и стойност. Подсъдимият е млад човек, като възрастта му към
момента на деянието е близка до непълнолетие, сочещо на липса на житейски опит
и незрялост, не е осъждан, поради което съдът прие, че деянието е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от този вид, т.е. представлява маловажен случай на престъплението по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 от НК и деянието следва да
се квалифицира по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3 т. 1 от НК.
Деянието е извършено
при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на
чл. 11, ал. 2 НК. Със сигурност подс. Ц.П. добре е знаел, че без съответно
разрешение няма право да притежава
наркотични вещества, разбирал е, че с действията си извършва
противоправно деяние, и е целял да държи
в себе си забранени от закона
високорискови наркотични вещества, само за лична употреба. Обстоятелството, че наркотичното
вещество е намерено в бельото на подсъдимия само по себе си красноречиво говори
за съзнанието на подсъдимия, че притежаването на такива вещества е забранено от
закона.
Довода на
защитата за приложението на чл. 9, ал.
2 от НК и квалифициране на случая като малозначителен съдът намери за неоснователен и незаконосъобразен. Разпоредбата на
чл. 9, ал.
2 от НК, макар и да е приложима за всички престъпления
по НК защото е обща, без да
има значение липсата или наличието
на парична равностойност на предмета на престъплението,
изисква като необходимо условие деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление
поради своята малозначителност, да не е обществено
опасно или неговата обществена опасност да е явно
незначителна. Малозначително
според съдебната практика е това деяние, което или
въобще не може да окаже
отрицателно въздействие, тъй като е лишено
от значение по начин, че
не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено
опасно, или без да се
изключва обществената му опасност може
да обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска
степен, че не е достатъчно, за да бъде
определено извършеното като престъпление. Липсата на възможно отрицателно
въздействие и незначителност
обаче трябва да бъде установено
по категоричен начин и без съмнение
да бъде изключено
дори вероятността за някакъв обществено
значим, отрицателен обществен ефект (В този смисъл Решение № 247 от 08.06.2009 г. на ВКС по н.д. № 204 /2009 г. на ІІ-ро н.о.).
Съдът намира, че с държането на високорисков наркотик, макар и в малко количество, се засягат широк
спектър от обществени отношения, свързани със здравето
на гражданите и такива, свързани с реда и начина на
придобиване, контрола, съхранение и разпространение на наркотични и психотропни вещества и прекурсори в Р.България. Осъщественото от П. деяние е придобило изключително широко разпространение в обществото ни, особено сред младите
хора, което прави необходимо санкционирането му с оглед превенция на бъдещи такива
прояви както от страна на
подсъдимия, така и от страна на
останалите граждани. Поради гореизложеното не може да се
говори за малозначителност или за явна незначителност
на обществената опасност на конкретното
деяние, което да доведе до
приложение на чл. 9, ал.2 от
НК и оправдаването на обвиняемия. В конкретният
случай не
може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че е налице извършване на
две престъпления, свързани с наркотични вещества. Държането на наркотични вещества
е било съпътствано с употреба на такива вещества от подсъдимия, който веднага
след това е поел управление на МПС. Освен това от доказателствата по делото е видно,
че при подсъдимия към момента на извършване
на деянието е била налична периодична
употреба на наркотични вещества и инкриминираното деяние не е изолиран
случай в живота му. По делото са налице свидетелски показания на повече
от един свидетел,
сочещи на периодично държане и употреба от подсъдимия на наркотични вещества.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ:
След като призна подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК и на основание чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК съдът му наложи наказание шест месеца лишаване от свобода.
Съдът прие, че в случая са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най – лекото,
предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно, поради което и приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наложи наказание под най - ниския
предел, предвиден в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК. Като такива
смекчаващи вината обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни (към момента е студент) и
младежката му възраст. Както вече бе посочено, подсъдимият е съвсем млад човек,
като възрастта му към момента на деянието е близка до непълнолетие. Затова съдът
прие, че в случая се касае за младежко увлечение и лекомислие, присъщо на
възрастта му, както и занижен родителски
контрол, като се има предвид, че към момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил ученик и е нямал самостоятелни доходи за издръжка и скъпо
струващи „екстри“ като автомобил и наркотични вещества.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК
съдът не наложи по – лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода, отчитайки законовата възможност за това и
липсата на самостоятелни доходи.
На основание чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши подсъдимия от
право да управлява МПС от една година и шест месеца. Съдът прие, че този срок е
едновременно необходим и достатъчен подсъдимият да преосмисли необходимостта от
към спазване правилата за движение по пътищата, тъй като при управление на МПС
от собственото му поведение зависят живота и здравето на неограничен кръг лица.
За извършеното престъпление по чл.
354а, ал. 5 във вр. с ал. 3 т. 1 от НК съдът наложи
на подсъдимия наказание глоба в размер на 400 лева. При определяне на това
наказание под средния размер на закона съдът взе предвид всички изложени по –
горе смекчаващи вината обстоятелства. В случая като отегчаващо вината
обстоятелство съдът прие данните за образувано друго досъдебно производство
срещу подсъдимия за държане на наркотични вещества, което е прекратени от
прокуратурата. Предвид на това съдът определи наказанието глоба при превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК
съдът определи на подсъдимия Ц.П.П. едно общо
наказание, а именно по – тежкото наказание от шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият не е осъждан до
настоящия момент и съдът прецени, че за поправянето му не е наложително
изолирането му от обществото, поради което и отложи, на основание чл. 66, ал. 1
от НК, изпълнението на така определеното наказание за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК
съдът присъедини към така наложеното общо наказание на подс.
Ц.П. и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът
присъедини изцяло наказанието ГЛОБА в размер на
400 лева.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна времето,
през което подсъдимият Петков е бил лишен по административен ред от право да
управлява МПС, считано от 28.07.2019 г.
Съдът счете, че с така наложените
наказания ще бъдат изпълнени специалната и генералната превенции по смисъла на
чл. 36 от НК.
С оглед на това, че подсъдимият Ц.П.
бе признат за виновен в извършване на вменените му престъпления, и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК съдът го осъди да заплати
по сметка на ОДМВР – В. Т. сумата
от 507,73 лева,
представляваща направени разноски за извършени експертизи на досъдебното
производство.
На същото основание съдът осъди
подсъдимия Ц.П. да
заплати по сметка на Районен съд
-Търговище сумата от 425 лева,
представляваща направени разноски за свидетели и вещи лица в съдебната
фаза на процеса.
На основание
чл. 354а, ал. 6 от НК съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства -
наркотични вещества: амфетамин с процентно съдържание на активен
компонент амфетамин 16,6 % с нетно тегло
след ФХЕ — 0.172 грама, и амфетамин с процентно съдържание на активен
компонент амфетамин 18,6 %,
вещества, с нетно тегло след ФХЕ — 0.171 грама, приети на
съхранение с приемо-предавателен
протокол с № 58745/06.11.2018 г. в "ЦМУ" отдел "МРР-НОП" гр. София.
Веществените доказателства - 1 бр. протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег. №
268р-20819/28.09.2017 година на водача Ц.П.П. и 2 бр.
фотоснимки на хартиен носител на показанията на дисплея на уреда от извършения
тест на водача Ц.П.П., следва да останат по делото.
Вещественото доказателство - 1 бр. употребена тестова
касета “DRUG TEST 5000” STK WEF 8319495 Lot ARJM
0713, след влизане на присъдата в сила следва да бъде унищожена като вещ без
стойност.
С оглед на изложените фактически
и правни съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: