№ 751
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Т.а
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100507497 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20039324 от 01.06.2022 г., постановено по гр. д. № 18562 по описа за
2020 г. на СРС, 177-ми състав, ответникът Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР е
осъден да заплати на ищеца Г. Т. Р., на основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 179, ал. 1, вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1742,47 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
в дневен, за периода 01.03.2017 г. – 29.02.2020 г., получени чрез преизчисляване на нощния
труд с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху тази
сума от 20.03.2020 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 232,78,45 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
възнаграждението за периода 01.04.2017 г. – 29.02.2020 г.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца 500
лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от 79,01 лв. за държавна такса и 210 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Срещу решението е подадена въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
ответника Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР. Излага съображения за неправилност
на решението. Поддържа, че отразения в съдебно-счетоводната експертиза труд не е
извънреден, а е отчетен след прилагането на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ.
Излага аргументи, че не е налице празнота в нормативната уредба на МВР, а отчитането и
заплащането на нощния труд за служителите на МВР намира правната си регламентация в
чл. 179, ал. 1 и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 ЗМВР, а неговия размер се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи и е с часова норма 8 часа, а не 7 часа, както е предвидено в
чл. 140 КТ. Предвид това не следва да се прилага чл. 9 от НСОРЗ и норми на КТ. Поддържа,
че тезата на насрещната страна би следвало да се приеме за правилна само ако нормите на
ЗМВР и подзаконовата му уредба бъдат отменени. Иска се обжалваното решение да бъде
отменено, а предявените искове - отхвърлени. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Г. Т.
Р.. В отговора се сочи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, при
твърдения, че настоящата хипотеза разкрива непълнота в нормативната уредба,
регламентираща продължителността на работното време през нощта в работата на
служителите на МВР, както и тази относно преизчисляване на часовете положен нощен труд
от тях. Според въззиваемата страна при действието на специалния закон ЗМВР и издадените
въз основа на него наредби е налице празнина, която се запълва от КТ и приетата във връзка
с него Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
По изложените в жалбата доводи за неправилност на решението, въззивният съд
излага следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2,
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 100 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.03.2017 г. до
29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата до датата на исковата молба,
както и сумата от 10 лв. - лихва за забава.
С определение на СРС, постановено в открито съдебно заседание от 09.05.2022 г., е
допуснато изменение на предявените искове по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като иска за
главница се счита предявен за сумата от 1742,47 лв., а иска за мораторна лихва за сумата от
232,78 лв.
Между страните е безспорно, че в исковия периода страните са обвързани по валидно
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „водач на
специален автомобил в УПБЗН-Банкя“ в Девета районна служба „П.б. и з. на н.“ към
Столична дирекция „П.б. и з. на н.“ при Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ - МВР, в рамките
на което е полагал труд на 24-часови смени, от които между 22,00 и 06,00 часа /8 часа/ през
нощта през процесния период.
Пред СРС е представена Справка за дадените дежурства от Г. Т. Р. на длъжност
„водач на специален автомобил в УПБЗН-Банкя“ в Девета РСПБЗН към СДПБЗН при
ГДПБЗН – МВР, за периода от време от 01.03.2017 г. до 29.02.2020 г.
Съгласно заключението на допуснатата в хода на първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира
изцяло като компетентна, обективна и обоснована, в процесния период ищецът е отработил
214 броя смени и е положил 1712 часа нощен труд. Така положеният нощен труд в часове,
превърнат в дневен, съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, преизчислен с коефициент 1,143, е в
размер на 1956,82 часа. Следователно извънредният труд, получен като разлика между
положения нощен труд и изчисления с коефициент 1,143, е в размер на 244,82 часа.
Дължимата сума за извънредния труд е в размер на 1742,47 лв., която сума не е изплатена.
Съгласно заключението дължимата мораторна лихва за периода от първо число на месеца,
следващ месечното плащане до 20.03.2020 г. е размер на 244,82 лв.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
2
допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време (чл. 143, ал. 1 от КТ). В приложимата
към процесния период редакция преди изм. ДВ - бр. 107 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г., чл.
142, ал. 2 КТ предвижда, че работодателят може да установява сумарно изчисляване на
работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 4 месеца. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.)
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумарно за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5 работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи
на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд
в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00
часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от
този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед.
В исковия период от 01.03.2017 г. до 29.02.2020 г. е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отм. с Решение №
16766 на ВАС - бр. 4 от 14.01.2020 г.), с която е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(обн., ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 24.02.2015 г.,
в сила от 24.02.2015 г., отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г.), издадена от министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 31, ал.
2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
следващите подзаконови нормативни актове - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. липсва аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената
Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове
нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете
нощен труд.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето
между 22,00 и 6,00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо при липсата на
специално правило (до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИД ЗМВР от м.07.2020 г.) и в
наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, за превръщането на отработените нощни часове
в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, е налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да
се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. В чл. 9, ал. 2 от същата е
предвидено при сумарно изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
3
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Посочената в чл. 9 НСОРЗ методологията е само с оглед
установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд
(така Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Законодателната уредба при трудовите правоотношения - чл. 261 и сл. от КТ, чл. 7 и чл.
8 (Обн. - ДВ, бр. 9 от 2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ предопределя за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на работниците и
служителите да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. При
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в
сравнение с дневния. Увеличението се изразява от една страна в трансформиране на нощния
труд в дневен със съответния коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време /подневно или сумарно/ по чл. 9 от НСОРЗ и от друга страна -
със заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение по чл. 8 НСОРЗ. Този подход на законодателя за това допълнително
заплащане на нощния труд е оправдан с оглед на по-големия разход на умствена и
физическа енергия при престиране на работна сила в необичайно за биологичния ритъм на
човека време от денонощието (така Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
405/2011 г., IV г. о., ГК). Възприемането на противното би довело до поставянето на
служителите в МВР в неравностойно положение спрямо държавните служители и
служителите по трудово правоотношение, които получават допълнителни възнаграждения
съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 1 ЗДСл и чл. 261 и чл. 264 КТ. Горното тълкуване е в
съответствие и с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14
ЕКЗПЧОС (така Решение № 311 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., IV г. о.).
Както бе посочено, съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР нормалната продължителност
на дневното работно време, установена при подневно отчитане на работното време на
държавните служители в МВР, е 8 часа. В ЗМВР липсва норма, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време през процесния период, поради което приложение следва да намери
правилото на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Както се посочи, нормалната
продължителност на дневното работно време, установена при подневно отчитане на
работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа дневно или 40 часа седмично,
поради което отношението между така определената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР продължителност
и нормалната продължителност на нощното работно време от 7 часа, е 1,143. Общото
правило на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се отнася до изчисляване на положения труд като стойност в
часове при сумарно изчисляване на работно време. Специалната разпоредбата на чл. 187, ал.
1 ЗМВР не изключва превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, а
предвижда възможност в нощния труд да е осем часа, а не седем, както предвижда КТ за
работещите по трудово правоотношение. Изключването на възможността положеният от
служителите на МВР през нощта труд да не се приравнява в дневен, както по отношение на
работниците, полагащи труд по трудови правоотношения, е в несъответствие с чл. 6, ал. 2
КРБ.
Ето защо възраженията на жалбоподателя за неприложимост на установения в чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд са неоснователни.
Следва да се посочи, че в решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 г., е
прието, че член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
4
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. Отговорено е, че чл. 20 и 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че същите допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. При
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях
нощен труд. Освен това съгласно т. 74 и 76 от решението съображенията от правен и
икономически порядък за липса на преобразуване на нощните часове труд в дневни не
отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането.
При така възприетото и по съображенията, изложени по-горе за приложимостта на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, съдът приема за установено по делото въз основа на
заключението на счетоводната експертиза, че ищецът е положил 244,82 часа извънреден
труд.
От страна на жалбоподателя не са въведени оплаквания във връзка с определения от
първоинстанционния съд размер на претенциите, поради което този въпрос е извън предмета
на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба по арг. от чл. 269 ГПК.
Изводите на въззивния съд съвпадат с тези на СРС, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по жалбата има
право на разноски пред въззивния съд. Претендира разноски в размер на 500 лв. за
адвокатско възнаграждение, съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК и договор за правна
защита и съдействие /л. 40 - 41/. Направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност
по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото,
положените процесуални усилия на процесуалния представител на страната, както и
действащата разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. (изм. и доп. ДВ. бр.68 от
31 Юли 2020г.), актуална към датата на сключване на процесния договор за правна помощ
от 05.07.2022 г. Следователно възнаграждението за един адвокат на въззиваемия – ищец Г.
Т. Р. следва да бъде намалено до размера на сумата от 368 лв. поради прекомерност.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20039324 от 01.06.2022 г., постановено по гр. д. №
18562 по описа за 2020 г. на СРС, 177-ми състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР, с адрес: гр. София, ул. **** да
заплати на Г. Т. Р., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. ****, първи
партерен етаж, вдясно, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното
производство в размер на 368 лв. за възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6