Р Е Ш Е Н И Е
№ R-166 04.04.2011 г. град Я.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Я.ският районен съд ХІV граждански състав
На девети март две хиляди и единадесета година
В публичното заседание в състав
Председател: Галя
Русева
при секретаря Ст. М.
като разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско дело № 3088 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от С.Б.С. с ЕГН ********** и Д.Г.С. с
ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. Я., ул. „**** адв. Др. Д., против И.П.И.
с ЕГН ********** и Т.К.И. с ЕГН **********,***, с която се претендира
постановяване на решение, с което бъде допусната съдебна делба между страните
по отношение на описани в исковата молба недвижими имоти, представляващи ПИ с
идентификатор № **** по кадастралната карта на гр. Я., с площ от **5 кв.м.,
ведно с построените в него сграда от 18 кв.м. с идентификатор № ****.1, сграда
с идентификатор № **** с площ от 12 кв.м., сграда с идентификатор № **** с площ
от 25 кв.м и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** с площ от 59
кв.м., при квоти – 2/3 ид.част за ищците
в режим на СИО и 1/3 ид.част за ответниците в режим на СИО. Ищците твърдят, че заедно с ответниците
са съсобственици на процесните имоти при посочените квоти по силата на договор
за покупко-продажба от 11.07.2005 г. Иска се делбата между тях да бъде
допусната при посочените квоти предвид липсата на възможност за доброволна
подялба. В съдебно заседание ищците ангажират доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 34 от
ЗС.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който се оспорва иска за
делба по отношение на сграда от 18 кв.м. с идентификатор № ****.1, за която се
твърди, че е гараж - лична тяхна собственост, както и по отношение на сграда с
идентификатор № ****, за която се твърди, че е съборена и не съществува на
място. Не се оспорва иска за делба по отношение на ПИ с идентификатор № **** по
кадастралната карта на гр. Я., с площ от **5 кв.м и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
№ *** с площ от 59 кв.м. при посочените от ищците квоти. Моли се за отхвърляне
на иска за делба по отношение на сграда от 18 кв.м. с идентификатор № ****.1,
за която се твърди, че е лична собственост на ответниците; по отношение на сграда
с идентификатор № **** с площ от 12 кв.м., за която се сочи, че ищците не са
доказали същата да е съсобствена между страните, както и по отношение на сграда
с идентификатор № **** с площ от 25 кв.м, която съгласно приетата СТЕ е
съборена и не съществува на място. В съдебно заседание ответниците, чрез
процесуалния си представител, ангажират доказателства и претендират разноски.
Я.ският районен съд, като взе предвид
постъпилата искова молба, становището на ответниците по нея, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че ищците са съпрузи, сключили граждански брак на 02.10.1993 г.,
както и че ответниците също са съпрузи, сключили граждански брак на 06.08.1972
г. Видно от решение № ***/27.12.1989 г., постановено по гр.д. № *** г. по описа
на ЯРС във втора фаза на съдебна делба, на осн.чл.288, ал.2 от ГПК /отм./ в общ
дял на ответника И.П.И., М.П.Р. и С.П.Р. е поставен недвижим имот,
представляващ дворно място, съставляващо парцел *** в кв. 60 по тогава
действащия план на гр. Я., кв. К., ведно с построените в него полумасивна
жилищна сграда, лятна кухня, навес, стопанска постройка, подобрения и трайни
насаждения, като съделителите, в чийто общ дял е поставен застроеният имот, са
били осъдени да заплатят следващото се уравнение на дяловете на останалите
съделители, които не са получили реален дял. Видно от отбелязването върху
решението, същото е влязло в сила на 20.02.1990
г. Няма спор по делото и това се установява от приложените заверени скици
от СГКК – Я., че дворното място, предмет на делбата по гр.д. № *** г. на ЯРС, е
идентично с процесния имот, който по влязлата в сила кадастрална карта на гр. Я.
се индивидуализира като ПИ с идентификатор № ****, с площ от **5 кв.м. Няма
спор също, че построените в процесното дворно място сгради са с идентификатори
по кадастралната карта на града, както следва: сграда от 18 кв.м. с
идентификатор № ****.1, представляваща гараж; отразена в кадастъра като „постройка
на допълващото застрояване”; сграда с идентификатор № **** с площ от 12 кв.м.,
отразена като „друг вид сграда за обитаване”; сграда с идентификатор № **** с
площ от 25 кв.м, отразена като „друг вид сграда за обитаване”, и жилищна сграда
– еднофамилна с идентификатор № *** с площ от 59 кв.м.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че с нот.акт за
дарение № **/29.10.1990 г. на нотариус Т. Д. при ЯРС, единият от
съсобствениците на имота съгласно решението на ЯРС по гр.д. № *** г. - М.П.Р., е дарила своята собствена
1/3 ид.ч. от процесното дворно място и от находящата се в него еднофамилна
жилищна сграда на двете си дъщери – Д.Р.Д. и Я.Р.Д.. В резултат на тази сделка
е възникнала съсобственост върху имота между И.П.И., С.П.Р., Д.Р.Д. и Я.Р.Д.,
при квоти: по 1/3 ид.ч. от застроения имот за първите двама, за всеки от тях в
режим на СИО /тъй като тези лица са били в брак към датата на постановяване на
делбеното решение от 1989 г. и вещните права върху имота са били придобити от
тях в режим на СИО/, както и по 1/6 ид.ч. за Д.Р.Д. и Я.Р.Д.. Макар в
нотариалния акт за дарение да са вписани само еднофамилната жилищна сграда и
дворното място като предмет на сделката, съдът счита, че праводателката М.П.Р.
е дарила своята 1/3 ид.ч. от всички намиращи се в дворното място допълнителни
постройки и подобрения, доколкото същите нямат самостоятелно значение, а имат
обслужващ характер спрямо главната вещ – еднофамилната жилищна сграда, по
силата на чл. 98 от ЗС.
От
приложения нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/11.07.2005 г. се
установява, че съсобствениците Д.Р.Д., Я.Р.Д., С.П.Р. и нейният съпруг В.С.Р.
са се разпоредили със своите общо 2/3 ид.ч. от съсобствения имот, като са ги
прехвърлили на ищеца С.Б.С., който ги е придобил заедно със своята съпруга Д.Г.С.
в режим на СИО.
От
заключението на приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, се установява,
че сградата от 18 кв.м. с идентификатор № ****.1 представлява гараж, която
постройка е идентична с постройката, за която по делото ответниците са
представили строително разрешение № **/15.05.1978 г. С последното на осн.чл.1**,
ал.1, т.2 от ППЗТСУ /отм./ им е разрешено строителството на гараж по одобрен
архитектурен проект. Процесуалният представител на ищците е оспорил истинността
на представеното строително разрешение с твърдението, че не е спазена
процедурата по ППЗТСУ /отм./ и за построяването на процесния гараж не е взето
съгласието на всички лица, които към 1978 г. са били съсобственици на имота. Съдът
счита това възражение за ирелевантно за спора, поради следните съображения:
безспорно е в случая, че предмет на делбата е застроено дворно място, ведно с
постройките, които се намират в него. Съдебната практика е категорична, че при
делба на застроен парцел се делят дворното място, ведно с постройките и
подобренията в него, дори да липсва такова изрично искане в исковата молба.
Само в случай, че съделителите изрично са поискали дадена постройка да остане
неподелена и да не бъде предмет на делбата, по отношение на нея не се формира
сила на пресъдено нещо и няма пречка в един по-късен момент същата да бъде
поделена. Безспорно е в настоящия случай, че предмет на делбата по гр.д. № ***
г. на ЯРС е било цялото дворно място, ведно с постройките и подобренията в
него, т.е. поделени са били и всички сгради, които към 1989 г., когато е
постановено решението, са били налични в имота. В решението по извършване на
делбата не се споменава за гараж, но очевидно същият е описан в решението като „стопанска
постройка”. Този извод се налага от факта, че вещото лице Д. ***011 г. изрично
заявява на поставен от съда въпрос, че не е открила строителни книжа за
постройки в дворното място след 1990 г., а както беше отбелязано по-горе,
въпросният гараж е построен през 1978 г. И тъй като същият не е изграден след
постановяване на делбеното решение, изводът, който се налага, е че през 1989 г.
същият е бил предмет на делбата като част от застрояването в дворното място.
Същевременно, никоя от страните тогава не е възразила против делбата на тази
постройка като съсобствена, както и съделителят И.П.И. не е направил
възражение, че тази постройка е негова и на съпругата му лична собственост в
режим на СИО. На осн.чл. 279 от ГПК /отм./, сега – чл. 342 от ГПК, навеждането
на такова възражение за първи път в настоящия процес е недопустимо, тъй като
същото е преклудирано – по отношение на ответниците като страни в процеса,
както и по отношение на ищците, в качеството им на частни правоприемници на М.П.Р.
и С.П.Р., влязлото в сила решение по гр.д. № *** г. на ЯРС е задължително на
осн.чл.220 от ГПК /отм./ и е формирало сила на пресъдено нещо по отношение на
въпроса, че цялото дворно място, ведно с постройките в него /в това число и
въпросният гараж/ са съсобствени. Без значение за делбата и наличието на
съсобственост е обстоятелството дали процесният гараж представлява законно
строителство и дали при построяването му са спазени всички изисквания на ЗТСУ
/отм./ и ППЗТСУ /отм./, след като постройката съществува на място и не е
предвидено нейното събаряне. Незаконните строежи също могат да бъдат предмет на
делба, в който смисъл възражението на процесуалния представител на ищците в
тази връзка е ирелевантно. Ето защо съдът счита, че постройката с идентификатор
№ ****.1, представляваща гараж, не е лична собственост на ответниците, а е
съсобствена между страните при квоти: 2/3 ид.ч. в режим на СИО за ищците С.Б.С.
и Д.Г.С. и 1/3 ид.ч. за ответниците И.П.И. и Т.К.И., също в режим на СИО. При
тези квоти и между тези страни следва да се допусне делбата по отношение на
тази вещ.
По същия
начин следва да се процедира и по отношение делбата на дворното място и
еднофамилната жилищна сграда, за които няма спор, че са съсобствени между
страните при посочените по-горе квоти. Въпросната жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор № *** с площ от 59 кв.м. според вещото лице е в лошо техническо
състояние, нуждае се от ремонт и към момента не може да бъде обитавана, но няма
пречка същата да бъде предмет на делба.
Вещото
лице Д. по СТЕ е установило при огледа, че сградата с идентификатор № **** с
площ от 12 кв.м е застрашена от самосрутване, но все още съществува на място,
макар и към момента да не се ползва. В постройката са обособени складови
помещения и тоалетна. Поради това, че все още съществува на място и не е
съборена, тази постройка няма пречка да бъде предмет на делба, като с оглед
нейното обслужващо предназначение спрямо главната постройка /еднофамилната
сграда/ следва да се приеме, че тази постройка на допълващо застрояване има
характер на принадлежност към главна вещ съгласно чл. 98 от ЗС и следва нейната
съдба. Ето защо и доколкото главната вещ се явява съсобствена между страните,
делбата на сградата с идентификатор № **** с площ от 12 кв.м. също следва да се
допусне до делба между страните при квоти: 2/3 ид.ч. за ищците в режим на СИО и
1/3 ид.ч. за ответниците в режим на СИО.
Вещото
лице е установило при огледа, че третата постройка с идентификатор № **** с
площ от 25 кв.м. е съборена и не съществува на място, а от същата е останала
само част от западната стена. Поради това, че тази вещ не съществува, липсва
годен предмет на делба и в тази част производството по делото следва да бъде
прекратено.
При
горната фактическа обстановка съдът намира, че делбата на процесните недвижими
имоти, представляващи ПИ с идентификатор № **** по кадастралната карта на гр. Я.
с площ от **5 кв.м., ведно с построените в него сграда от 18 кв.м. с
идентификатор № ****.1, сграда с идентификатор № **** с площ от 12 кв.м., и
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** с площ от 59 кв.м., следва да
се допусне между страните при квоти – 2/3
ид.ч. за ищците в режим на СИО и 1/3
ид.ч. за ответниците в режим на СИО, като по отношение на постройката с
идентификатор № **** с площ от 25 кв.м. производството по делото следва да бъде
прекратено.
Ответниците са претендирали присъждане на съдебно-деловодни разноски, но
такива им се следват едва във втората фаза на производството предвид
разпоредбата на чл. 355 от ГПК - съобразно стойността на дяловете им, която стойност
на дяловете се изчислява именно във втората фаза на делбата. Ето защо, искането
на ответниците за присъждане на разноски в тази фаза на производството следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Я.ският районен съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА извършването на съдебна делба
между С.Б.С. с ЕГН ********** и Д.Г.С. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес
гр. Я., ул. „**** адв. Др. Д., и И.П.И. с ЕГН ********** и Т.К.И. с ЕГН **********,***,
по отношение на следните недвижими имоти:
ПИ с идентификатор № **** по кадастралната карта на гр. Я. с площ от **5
кв.м., ведно с построените в него сграда от 18 кв.м. с идентификатор № ****.1,
сграда с идентификатор № **** с площ от 12 кв.м. и еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № *** с площ от 59 кв.м., ПРИ
КВОТИ: 2/3 ид.ч. за С.Б.С. и Д.Г.С. в режим на СИО и 1/3 ид.ч. за И.П.И. и Т.К.И. в режим на СИО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. №
3088/2010 г. на ЯРС в ЧАСТТА относно предявения от С.Б.С. с ЕГН ********** и Д.Г.С. с ЕГН ********** против И.П.И. с
ЕГН ********** и Т.К.И. с ЕГН ********** иск за делба по отношение на следния
недвижим имот: постройка с идентификатор № **** с площ от 25 кв.м. по
кадастралната карта на гр. Я., находяща се в ПИ с идентификатор № **** по
кадастралната карта на гр. Я..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.П.И. с
ЕГН ********** и Т.К.И. с ЕГН **********,***, за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в първата фаза на делбата.
Решението може да се обжалва пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: