Р Е Ш Е Н И Е
Номер V-81 Година
2019, 15.10 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На
шестнадесети септември, две хиляди и деветнадесета
година
в
публично съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от съдията
В.Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 784 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по две
въззивни жалби, подадени от ,,ВАН ТУРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, 1619, район Витоша, ж.к.,,Бъкстон“, бл.20, вх
.Д, ет.7, ап.87, представлявано от Тодор Александров Павлов, чрез адв.Александър
Саздов- САК и от ,,І-ва Водохосподаржска
сполечност“ ЕООД, идентификационен №47551917, със седалище и адрес на
управление:Чешка Република, Велке Пржилепи, ул.,,Кладенска“ №132, п.к. 252 64,
регистрирано в ТР към Градски съд в гр.Прага, отдел С., фирмено
дело№22775/31.08.1993г., представлявано от управителя Иван Иванов, чрез адв.Мирослав
Христов-САК, със съдебен адрес:***, срещу Решение №98 от 30.11.2018г. по описа
на Районен съд- Царево.
С посоченото решение, съдът е отхвърлил предявеният от ,,ВАН ТУРС“ ЕООД против ,,І-ва Водохосподаржска сполечност“ ЕООД иск за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца, сума в размер на 8261.70 евро като неоснователен,
предявеният от ,,І-ва Водохосподаржска
сполечност“ ЕООД, насрещен иск против ,,ВАН
ТУРС“ЕООД, за осъждане на ответника по насрещния иск, да заплати на ищцовото
дружество, сума в размер на 4626.27лева, представляваща обезщетение за
неизпълнение по Договор от 30.10.2007г. за поддръжка и управление на индивидуални и общи части от ,,Апартамент
хотел“-гр.Царево, сключен между ищеца по
насрещния иск като собственик на апартамент №А18 /по кадастрална схема
№23973/19.05.2008г., имот с идентификатор №48619.501.322.2.18, с адрес на
имота:гр.Царево,п.к.8260, Зона Север,бл.А,ет.3,ап.18/ и ,,ВАН ТУРС“ЕООД, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба-12.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, предявеният от ,,І-ва Водохосподаржска сполечност“ ЕООД, насрещен иск против ,,ВАН ТУРС“ ЕООД за
осъждане на ответника по насрещния иск, да заплати на ищцовото дружество, сума
в размер на 7351.96 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение по Договор
от 30.10.2007г. за поддръжка и управление
на индивидуални и общи части от ,,Апартамент хотел“-гр.Царево, сключен между ищеца по насрещния иск като собственик на
№А19/по кадастрална схема №23974/19.05.2008г., имот с идентификатор
№48619.501.322.2.19, с адрес на имота: гр.Царево, п.к.8260, Зона Север, бл.А,
ет.3, ап.19/ и ,,ВАН ТУРС“ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба-12.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
С въззивна
жалба вх. №4/02.01.2019г. подадена от „ВАН ТУРС“ЕООД се изразява несъгласие с решението в частта, в
която се отхвърлят исковите претенции на
дружеството.
Жалбоподателят намира решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част за немотивирано, неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон.
Счита, че атакуваният
първоинстанционен акт противоречал на ТР№3/2014г. от 28.06.2016г.на ОСГК на ВКС.
Твърди се във въззивната
жалба, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а.
№180, том VІІ, рег.№5398, дело №1321/2008г. на Нотариус Мария Василева,
рег.№370 на НК, район на действие-ЦРС, въззивното дружество продало на ,,І-ва Водохосподаржска сполечност“ ЕООД следните свои недвижими имоти, находящи се в
гр.Царево, ,,Апартамент хотел“, а именно:Апартамент№18 и Апартамент №19.
Излага становище във
връзка с изводите на районния съд за нищожност на процесните договори поради
липса на предмет. Заявява, че в конкретния случай било налице реално
прехвърляне на недвижимите имоти от продавача на купувача, при спазване на
формалните изисквания за сключване на сделката, обективирана в НА№ акт№180,том VІІ, рег.№5398, дело№1321/2008г. на Нотариус Мария
Василева.
Въззивникът навежда
доводи, че фактическият състав на изпълнението на договорите бил реализиран
изцяло, макар и на по-късен етап, което се потвърждавало и от заключението на
вещото лице по извършената съдебно- техническа
експертиза.
Развива подробни
съображения в подкрепа на твърденията си, цитирайки съдебна
практика-ТР№3/2014г. от 28.06.2016г. на ОСГК
на ВКС; Определение №226/15.03.2018г. по гр.д.№1809/2017г. на ВКС, ГК,
ІV-то г.о.; Решение №157/28.11.2016г. по гр.д.№1874/2014г. на ВКС, ГК, ІІ-ро
г.о.; Решение №93 от 06.04.2012г. на ВКС по гр.д.№1548/2010г., ІV-то г.о.;
Определение№154 от 30.04.2014г. по т.д.№3/2014г. на ВКС).
Заявява, че в хода на
първоинстанционното производство по делото, ищецът провел пълно и главно
доказване по релевантните за спора факти. Счита, че от събраните доказателства
се установило наличието на валидни облигационни отношения между страните, което
не се оспорвало от ответната страна.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част, както и за присъждане на направените по делото пред двете
инстанции, съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
Въззивна жалба вх. №788/11.02.2019г. е
подадена от ,,І-ва Водохосподаржска сполечност“ ЕООД.
Жалбоподателят намира решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част (в която са отхвърлени насрещните искови претенции) за
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила.
Споделя извода на районния съд за нищожност на процесните два
договора за поддръжка и управление на индивидуални и общи части от ,,Апартамент
хотел“- гр.Царево.
Счита, че съдът неправилно се позовал на разпоредбата на
чл.34, ал.3 от ЗЗД, като обсъдил евентуалните предпоставки за отнемане в полза
на държавата. Посочената правна норма касаела нищожност при противоречие със
закона, в които случаи даденото не подлежало на връщане.
Заявява, че изцяло недоказани
останали твърденията на ищеца за забавено изпълнение на задълженията за
плащане, произтичащи от двата процесни договора (с изключение на твърдението за
плащане на касата на ,,АС Хотели“ЕООД).
Твърди, че от събраните по делото доказателства – сметки
№15746/29.07.2015г.; №15747/29.07.2015г.; №17109/21.07.2016г.;
№18451/31.05.2017г.; №18452/31.05.2017г., се установило плащането на суми в
договорения от страните срок (чл.2.3).
Жалбоподателят посочва, че отразените дати в представените
от ищеца сметки (№15746/29.07.2015г.;№15747/29.07.2015г.;№17109/21.07.2016г.;№18451/31.05.2017г.
и №18452/31.05.2017г.) били посочени произволно.
Навежда доводи, че предвид липсата
на предпоставките по чл.4.1 от процесните договори за забава в плащанията,
претендираните суми за неустойки били недължими, а предявените искове-
неоснователни.
Отбелязва се във въззивната жалба, че на 30.10.2007г., страните сключили два идентични договора за
поддръжка и управление на общи части от ,,Апартамент хотел“-гр.Царево, като
подробно се описва обема на поръчката (чл.1.3).
Пояснява се, че всеки едни от договорите бил сключен за срок
от пет години, като същият изтичал на 30.10.2012г.
Посочва се, че въззивникът
не отправил писмено изявление за
тяхното прекратяване, поради което срокът бил продължен за още пет години- до
30.10.2017г., (впоследствие прекратени с
едностранно изявление от двете дружества).
Жалбоподателят излага аргументи, че предвид прекратяване на
договорите поради изтичане на срока, не следвало да се заплащат такси за
месеците ноември и декември 2017г. Описва методика за изчисляване на таксите на
годишна база за съответната година.
Излага аргументи във връзка с предявените от ,ВАН ТУРС“ЕООД,
искове за неустойка., като твърди неизпълнение на задълженията от страна на дружеството за
поддръжка и провеждане на организационното, техническото и административното
управление на сградата (сграда А- Апартаманет хотел-гр.Царево); както и да води
подробен отчет пред собственика за всички разходи.
С въззивната жалба се
отправя искане, в случай, че съдът приеме, че договорите не са прекратени по
реда на чл.5. , да бъде прието, че същите са прекратени, считано от подаване на
отговора на исковата молба., съдържащ насрещните искови претенции и изрично
волеизявление от ,,І-ва Водохосподажарска сполечност“ЕООД за разваляне на
договор от 30.10.2007г.
Жалбоподателят посочва, че съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно
неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхващало всички
причинени вреди, пряка и непосредствена
връзка от неизпълнението. Такива вреди се явявали платените от ,,І-ва
Водохосподаржска сполечност“ ЕООД суми, поради което същите били дължими от
„ВАН ТУРС“ЕООД.
Моли за потвърждаване решението
на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени исковете на „ВАН
ТУРС“ ЕООД и за неговата отмяна в частта, в която са отхвърлени насрещните
искови претенции.
Претендира присъждане на направените във въззивното
производство, разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло, като
същевременно се твърди порочност на атакувания съдебен акт-немотивиран,
неправилен и постановен в противоречие на материалния закон, в частта, в която
са отхвърлени подадените от „ВАН ТУРС“ ЕООД, искове. Твърди се че атакуваното
решение противоречало на ТР№3/2014г. от 28.06.2016г. на ОСГК на ВКС. Навеждат се доводи, че позовавайки се на
нищожност на процесните договори, първоинстанционният съд не извършил анализ на
представените по делото доказателства и доводите на страните. Оспорват се
твърденията, наведени във въззивната жалба относно неизпълнение на договорни
задължения. Излагат се аргументи в тази насока.
Развиват се съображения във
връзка с направените на основание чл.266, ал.3 от ГПК доказателствени искания.
Моли за потвърждаване решението на Районен съд –Царево, в частта, в
която е са отхвърлени насрещните искови претенции на ,,І-ва Водохосподажарска
сполечност“ ЕООД и присъждане на направените във въззивното производство разноски.
Страните не се явяват в с.з., редовно и своевременно
уведомени. Представена е писмена защита от „ВАН ТУРС“ ЕООД.
С Определение №1341 от 15.07.2019г. е указано на въззивника –
да прецизира доказателствените си
искания и конкретизира допуснатите от съда процесуални нарушения.
С нарочна молба от 12.09.2019г. пълномощникът на ,,І-ва
Водохосподажарска сполечност“ ЕООД адв.Х. е заявил, че оттегля
доказателственото си искане по чл.266, ал.3 ГПК.
Въззивните
жалби са подадени в предвидения от закона срок отговарят на изискванията на
чл.260 и сл. от ГПК. Жалбоподателите са
страни, които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
подадени са от лица с представителна власт
и са допустими за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен
съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание
чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред
вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е главен иск с правно основание чл.92 ЗЗД и насрещ иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищцовото дружество „ВАН ТУРС“ ЕООД твърди, че ответникът притежава два апартамента-А19 и
А18 в Сграда А, находящи се в гр.Царево, „Апартамент Хотел“. В тази връзка
между страните са сключени два договора за поддръжка и управление на
индивидуални и общи части от „Апартамент Хотел“ гр.Царево /за всеки от
самостоятетилните обекти/ на 30.10.2007г. Ответникът се е задължил да заплаща
такса за поддръжка и управление в размер
на 10 евро /кв.м. годишно, изчиселни на база на неговата собственост съгласно
представен нотариален акт-А18- 720 евро и А19-1113 евро. Посочва, че съгласно
договора собственикът следва да заплаща таксите авансово-за всяка следваща
година до 31 декември на предходната. Предвид постоянното забавяне на
плащането, ищецът претендира уговорената в т.4.1. от договора неустойка в общ
размер на 8261,70 евро.
В срока за отговор, ответното дружество
,,І-ва Водохосподажарска
сполечност“ ЕООД оспорва главния иск с твърдение, че посочената фактическа
обстановка не отговаря на действителната такава и моли да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Посочва, че действително страните са сключили на
30.10.2007г. два идентични договора за поддръжка и управление на индивидуални и
общи части на „Апартамент Хотел“-гр.Царево. Посочва, че те са сключени за срок
от 5 години, който е изтекъл на 30.10.2012г. но предвид липсата на отправено
писмено изявление за прекратяване в срока по чл.5.5 от същия, срокът е
продължен за още 5 години -30.10.2017г. Твърди също така, че е прекратен поради
отправено волеизявление връчено с обратна разписка. В случая, че съдът приеме,
че договорите не са били прекратени по силата на чл.5,5. от същите, то моли да
бъде прието, че с отговора се прави волеизявление за разваляне на договора от
30.10.2007г. за за поддръжка и управление
на индивидуални и общи части от „Апартамент Хотел“ гр.Царево за апартамент А18
и договора от 30.10.2007г. за
поддръжка и управление на индивидуални и общи части от „Апартамент Хотел“
гр.Царево за апартамент А19.
Ответното дружество оспорва представените
доказателства-5 броя сметки по отношение на посочените в тях дати на плащане.
Твърди, че е изпълнявал задължението за плащане в срок, поради което не дължи
неустойка.
С отговора на исковата
молба е предявен и насрещен иск от ,,І-ва Водохосподажарска сполечност“ ЕООД против „ВАН ТУРС“
ЕООД за осъждането на последното да заплати на ищеца по насрещния иск
обезщетение за неизпълнение по договор от 30.10.2007г. в размер на 4626,27 лв.
и сума в размер 7351,96 лв., представляващи платеното по двата договора, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на главниците. Твърди пълно неизпълнение на договорите. Посочва, че
за срока на действието им ответното дружество не е изпълнявало задълженията си
да поддържа и провежда организационното, техническото и административно
управление на сградата, в която се намират собствените на ищеца имоти, както и
не е изпълнявало задълженията са да води подробен отчет пред собственика за
всички разходи. Ответникът по насрещния иск
е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск изцяло.
В подкрепа на твърденията си страните
са ангажирали писмени и гласни
доказателства, вкл. две съдебно-технически експертизи.
По главния иск за присъждане на
договорна неустойка.
Не се спори между
страните и видно от представените доказателства- Договор за поддръжка
и управление на индивидуални и общи части от „Апартамент Хотел“ гр.Царево от
30.10.2007г. сключен между ,,І-ва Водохосподажарска сполечност“ ЕООД в качеството си на собственик на апартамент А19 с площ от 92,74 кв.м., находящ се в
„Апартамент Хотел“-гр.Царево в УПИ III,
кв.71 по плана на гр.Царево и „ВАН ТУРС“
ЕООД в качеството на мениджър, и Договор за поддръжка и управление на
индивидуални и общи части от „Апартамент Хотел“ гр.Царево от 30.10.2007г.
сключен между ,,І-ва
Водохосподажарска сполечност“ ЕООД в качеството си на собственик на апартамент А18 с площ от 60,04 кв.м., находящ се в
„Апартамент Хотел“-гр.Царево в УПИ III,
кв.71 по плана на гр.Царево, между тях е възникнала облигационна връзка.
Съгласно клаузите на двата договори /идентични по съдържание/ собственикът
/настоящ ответник/ се е задлъжил да заплаща на мениджъра /настоящ ищец/ годишна
такса за поддръжка и управление на общите части на Комплекса в размер на 10
евро/кв.м. плюс ДДС, калкулирани на база общата площ на собствения имот
съгласно документа да собственост. Изрично е посочено, че тази годишна такса е
само за осъществяване на услугите по догвора и не включва дължими плащания по
т.3.1. и т.3.2 от договора. В цитираните клаузи е предвидено, че собственикът е
длъжен да заплаща пропорционално на притежаваните от него от него ид.ч. и
всички неочаквани разходи свързани с отсраняване на щети и аварии на общите
части на сградата, общи инсталации, съоръжения и пр., както и всички планирани
разходи свързани с осъществяване на генерални ремонти и оборудването на
Комплекса, намиращо се в общите части на същия.
Съгласно чл.2.3 собственикът се
задължава да плаща таксите по т.2.1 авансово-за първата година-при подписването
на нотариалния акт, за всяка следваща година-до 31 декември на предходната
година. Предвидено е плащането да се изършва в брой и по банков път с посочена
банкова сметка ***.
В чл.4.1 от договора е предвидено, че
при забава от страна на собственика да заплати таксата по т.2.1, както и
разходите по 3.1. и 3.2., той дължи неустойка
в размер ва 1% от таксата по т.2.1 от дължимата сума за всеки ден
просрочие, но не повече от 30 %. Предвидено е също така, че ако забават
продължи повече от 1 месец, собственикът дължи и таксата за следващата година в
двоен размер.
По делото са представени 6 броя
сметки-разписки за заплащане на дължимите вноски за всеки от двата апартамента
съставени от автоматизиран софтуер. Същите са оспорени от ответното дружество
по отношение на датата на издаване, но доказателства във връзка с оспорването не
са представени. Ищцовото дружество е ангажирало съдебно-техническа експертиза,
която е изслушана и приета, неоспорена
от страните. ВЛ е посочило, че плащанията са извършени на посочените дати, а
именно за 2015г. на 13.07.2015г., за 2016г. на 21.07.2016г. и за 2017г. на
31.05.2017г. Също така заявява пред съда, че генерираната дата при издаването на съответната сметка-разписка
не може да бъде манипулирана.
Свидетелските показания на водените от
ищеца свидетели-служители на хотела- А.И.-„хотелски управител“ и Стефан Пепечков-„фронт офис мениджър“
подкрепят твърденията за датите на които са извършвани плащанията-след 31
декември на предходната година. ВЛ по допуснатата и приета съдебно-икономическа
експертиза е изчислило размера на неустойката по т.4.1 -7163,22 евро, включваща
1653,06 евро по изр.първо и 5 510,16 евро /удвоен размер/ по изр.второ.
Между страните няма спор, че
задължението за заплащане на дължимата такса за поддръжка и управление на
индивидуални и общи части е заплащана от ответника. Спорният е въпрос за
точното изпълнение на задължението. При горните доказателства следва да се
приеме, че ответното дружество е изпълнявало задължението си по двата договора за
поддръжка и управление на индивидуални и общи части от „Апартамент Хотел“
гр.Царево от 30.10.2007г. със закъснение, поради което дължи претендираната
неустойка по т.4.2 от същите. В тежест на ответника е да установи изпълнението
на задължението си за плащане в уговорения срок-авансово до 31 декември на
предходната година. Такива доказателсва по делото не са представени. Установява
се, че плащанията са извършвани година за година в брой на рецепцията на
хотела, за което са издавани сметки-разписки. Същите съдържат подробна
информация относно дължимата такса за съответната
година, съответния апартамент и разходите за ток и вода.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че договорите от 30.07.207 г. са прекратени с изпратена до ищеца покана.
Такава е представена като доказателство по делото, но липсват доказателства,
които да установяват, че е достигнала до адресата.
Предвид гореизложеното следва да се
приеме, че главният иск е доказан по основание и до размера от 7163,22 евро,
съгласно заключението на ВЛ. За разликата над 7163,22 лв. до претендирания от
8261,70 евро-следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По насрещния иск:
Твърденията на ищеца по
насрещния иск са за пълно виновно неизпълнение на процесните договори, поради
което претендира обезщетение в размер на извършените от него плащания в размер
на 4626,27 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане и в размер на 7351,96 лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Също така е
направено волеизявление за разваляне на договора, което съгласно чл.88 ЗЗД няма
обратно действие при договорите за продължително или периодично изпълнение,
какъвто е настоящия случай, и е без правно значение за отношенията между
страните отпреди неговото отправяне.
Според ищеца по насрещния иск
неизпълнението на договорите се изразява в това, че ответното дружесто не е
изпълнявало обема на поръчката, подробно описана в т.1.3 от същия-задълженията
си по организацията на вътрешния ред и
частите за общо ползване и съоръженията на комплекса за осигуряване на
собствениците на спокойно и необезпокоявано пребиваване и упражняване правото
им на собственост в жилищата и комеплкса като цяло; постоянна поддръжка на
инсталации, оборудване и съоръжения в общите части наа комплекса; вътрешната и
външната сигурност на общите части на комплекса; санитарно-хигиенни услуги в
общите части на комплекса; застраховане на общите части и съоръжения; организация
на начисляване, събиране и плащане на
сметките за всички режийни разходи за общите части на комплекса, както и не е
изпълнявало задължението си да води отчет пред собственика за всички разходи.
Разпределението на доказателствената
тежест се извършва съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, според което всяка страна носи доказателствената
тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици
и които претендира като настъпили, основавайки своите искания и възражения.
Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от
материалноправните норми, като при приложение на общото правило на чл.154,
ал.1 ГПК е без значение качеството на
страната в процеса.
Ищецът по насрещния иск ангажира гласни
доказателства във връзка с твърденията си. Разпитани са качеството на
свидетели, водени от него лицата М.Й.и Е.О.. И двамата заявяват, че при
посещенията си при Иван И.а /управител на дружеството/ той се е оплаквал, че в
комплекса не се чисти, изразвяла е възмущението си от това, че плаща такси, а
не получава съответната услуга, както и че не му се предоставя разбивка на
заплатените суми. Св. Йорданов посочва, че мазето на И. е мухлясало, мирише на
влага. Св. О. заявява, че е виждал да се лющи тавана на терасите в апартамента
на И., както и че е имало график на собствениците кога да си почистват общите
части. Като цяло личните впечатления на свидетелите са за проблеми в
апартаментите, които са собственост на дружеството.
Ответникът по насрещния иск е ангажирал
също свидетелски показания. Разпитани са служители на „АС Хотели“, които последователно и
логично свързано излагат цялостния процес по поддръжката на общите части на
хотела, в частност сграда „А“.
Видно от представения договор за наем на
хотел от 01.04.2011г. ответникът по насрещния иск е възможил изпълнението на
част от дейностите по процесните договори на „АС Хотели“. Изпълнението на
задължението за поддръжка на общите части, почистването им е възложено на
хотелския персонал-камериери, озеленители, както и администрирането на плащанията По отношение на твърдението, че не
се изпълнява задължението за предоставяне на отчет на собственика съдът намира,
че такъв не се дължи по отношение на таксата за поддръжка и управление.
Съгласно уговорките на договора-т.3.3 страната е длъжна да прави такъв отчет за
разходите по т.3.1. и т.3.2, които са свързани с неочаквани, необходими и
планирани разходи. Но дори и в този случайсобственикът изрично следва да поиска
разбивка. По делото няма данни ищецът по насрещния иск да е поискал да му бъде предоставен такъв.
Предвид изложеното следва да се приеме,
че насрещните искове са
неоснователни и недоказани, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
Поради пълното несъвпадение на изводите
на първоинставционния съд с тези на въззивната инстнация обжалваното решение
като неправилно и незоконосъобарзно следва да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено ново по съществото на спора съобразно изложените
мотиви.
Страните претендират разноски.Представени
са списъци на разноските.
Ищцовото дружество е представило
доказателства за направени разноски в общ размре на 2551 лв. вкл. заплатен
адвокатски хонорар в размер на 943,20 лв. за представителство в първата
инстанция. По отношения на претендирания адвокатски хонорар в размер на 1216,80
лв.,посочен в списъка на разноските пред въззивната инстанция, не са
представени доказателства, че е заплатен по банков път. Представената фактура
не представлява такова доказателство.
По отношение на ответното дружество съдът
приема, че реално направени разноски за двете инстанции са д. т. в общ размер
на 641 лв. Липсват доказателства за заплатен адвокатски хонорар, както за
първата инстанция, така и за въззивната инстанция.
Предвид горното разноските се
разпределят както следва:
Съразмерно на уважената част на иска на
ищеца следва да се присъдятт разноски в размер на 221 лв., а съразмерно на отхвърлената часта, на ответника следва да
се присъдят 99,50 лв.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение №98 от 30.11.2018г. по гр.д.№257/2017
описа на Районен съд- Царево КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ,,І-ва
Водохосподаржска сполечност“ ЕООД идентификационен №47551917, със седалище и
адрес на управление:Чешка Република, Велке Пржилепи, ул.,,Кладенска“ №132, п.к.
252 64, регистрирано в ТР към Градски съд в гр.Прага, отдел С., фирмено
дело№22775/31.08.1993г., представлявано от управителя Иван Иванов, чрез адв.М.Христов-САК,
със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на ,,ВАН
ТУРС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, жк „Бъкстон“ бл.20, вх.Д, ет.7, ап.85, представлявано от Тодор Павлов,
представлявано от Адвокатско дружество „С. и Петров“, съдебен адрес ***, чрез
адвокат С. сумата от 7 163,22 евро /седем
хиляди сто шестдесет и три евро и 22 евроцента/, представляваща договорна неустойка по т.2.1. от
Договор за поддръжка и управление на
индивидуални и общи части от „Апартамент Хотел“ гр.Царево от 30.10.2007г.
сключен между ,,І-ва
Водохосподажарска сполечност“ ЕООД в качеството на собственик на апартамент А19 с площ от 92,74 кв.м., находящ се в
„Апартамент Хотел“-гр.Царево в УПИ III,
кв.71 по плана на гр.Царево и „ВАН ТУРС“
ЕООД в качеството на мениджър, и Договор за поддръжка и управление на индивидуални
и общи части от „Апартамент Хотел“ гр.Царево от 30.10.2007г. сключен между ,,І-ва Водохосподажарска сполечност“
ЕООД в качеството на собственик на апартамент А18 с площ от 60,04 кв.м., находящ се в
„Апартамент Хотел“-гр.Царево в УПИ III,
кв.71 по плана на гр.Царево, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважената част до пълния прядевен размер от 8261.70 евро.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения
насрещен иск от ,,І-ва Водохосподаржска
сполечност“ ЕООД идентификационен №47551917, със седалище и адрес на управление:Чешка
Република, Велке Пржилепи, ул.,,Кладенска“ №132, п.к. 252 64, регистрирано в ТР
към Градски съд в гр.Прага, отдел С., фирмено дело№22775/31.08.1993г.,
представлявано от управителя Иван И., чрез адв.М.Христов-САК, със съдебен
адрес:*** против ,,ВАН ТУРС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, жк „Бъкстон“ бл.20, вх.Д, ет.7, ап.85,
представлявано от Тодор Павлов, представлявано от Адвокатско дружество „С. и Петров“,
съдебен адрес ***, чрез адвокат С. за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за неизпълнение на Договор за поддръжка
и управление на индивидуални и общи части от „Апартамент Хотел“ гр.Царево от
30.10.2007г. сключен между ,,І-ва Водохосподажарска сполечност“ ЕООД в качеството на собственик на апартамент А18 с площ от 60,04 кв.м., находящ се в
„Апартамент Хотел“-гр.Царево в УПИ III,
кв.71 по плана на гр.Царево и „ВАН ТУРС“
ЕООД в качеството на мениджър, в размер на 4626,27
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения
насрещен иск от ,,І-ва Водохосподаржска
сполечност“ ЕООД идентификационен №47551917, със седалище и адрес на
управление:Чешка Република, Велке Пржилепи, ул.,,Кладенска“ №132, п.к. 252 64,
регистрирано в ТР към Градски съд в гр.Прага, отдел С., фирмено
дело№22775/31.08.1993г., представлявано от управителя Иван Иванов, чрез адв.Мирослав
Христов-САК, със съдебен адрес:*** против ,,ВАН ТУРС“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, жк „Бъкстон“ бл.20,
вх.Д, ет.7, ап.85, представлявано от Тодор Павлов, представлявано от Адвокатско
дружество „С. и Петров“, съдебен адрес ***, чрез адвокат С. за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за неизпълнение на Договор за поддръжка и управление на индивидуални и общи части от
„Апартамент Хотел“ гр.Царево от 30.10.2007г. сключен между ,,І-ва Водохосподажарска сполечност“
ЕООД в качеството на собственик на
апартамент А19 с площ от 92,74 кв.м., находящ се в „Апартамент Хотел“-гр.Царево
в УПИ III, кв.71 по плана на гр.Царево и „ВАН ТУРС“ ЕООД в качеството на мениджър, в
размер на 7351,96 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ,,І-ва Водохосподаржска сполечност“
ЕООД идентификационен №47551917, със седалище и адрес на управление:Чешка
Република, Велке Пржилепи, ул.,,Кладенска“ №132, п.к. 252 64, регистрирано в ТР
към Градски съд в гр.Прага, отдел С., фирмено дело№22775/31.08.1993г.,
представлявано от управителя Иван Иванов, чрез адв.Мирослав Христов-САК, със
съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на ,,ВАН ТУРС“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, жк „Бъкстон“ бл.20,
вх.Д, ет.7, ап.85, представлявано от Тодор Павлов, представлявано от Адвокатско
дружество „С. и Петров“, съдебен адрес ***, чрез адвокат С. сумата от 221 лв. /двеста двадесет и един лв./, представляващи
направени разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА ,,ВАН ТУРС“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, жк „Бъкстон“ бл.20,
вх.Д, ет.7, ап.85, представлявано от Тодор Павлов, представлявано от Адвокатско
дружество „С. и Петров“, съдебен адрес ***, чрез адвокат Саздов ДА
ЗАПЛАТИ на І-ва Водохосподаржска сполечност“ ЕООД идентификационен
№47551917, със седалище и адрес на управление:Чешка Република, Велке Пржилепи,
ул.,,Кладенска“ №132, п.к. 252 64, регистрирано в ТР към Градски съд в
гр.Прага, отдел С., фирмено дело№22775/31.08.1993г., представлявано от
управителя Иван И., чрез адв.М.Х.-САК, със съдебен адрес:*** сумата от 99,50 лв /деветдесет и девет лв. и 50 ст./,
представляващи направени разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: