Решение по дело №1008/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр.София против Решение № 42/11.04.2023г., постановено по АНХ дело № 69/2023г. на Районен съд Айтос, с което е изменено Наказателно постановление № НЯСС-131/12.07.2022г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което, на касатора, за две нарушения по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от с.з и на основание чл. 201, ал.12 от ЗВ и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в общ размер от 4 000 лева, по 2000лв. за всяко едно от тях, които съдът е намалил до 1000лв. за всяко от нарушенията.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Касаторът възразява, че отговорността му е ангажирана за неизпълнение на две отделни предписания, всяко от които осъществява състав на нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, а с НП му е била наложена една обща санкция, което ограничавало правото му на защита и е в противоречие с чл.18 от ЗАНН. Оспорва съставомерността на деянията и счита, че констатациите на административнонаказващия орган, послужили за ангажиране на отговорността му, не са доказани. Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и на измененото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация също не се представлява, като чрез пълномощник е депозирал възражение по жалбата, с доводи за нейното отхвърляне, претендира възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебния акт.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Бургаският административен съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на постановеното съдебно решение.

С обжалваното решение Районен съд – Айтос е изменил Наказателно постановление № НЯСС-131/12.07.2022г. издадено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което, на касатора, за две нарушения по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от с.з и на основание чл.201, ал.12 от ЗВ и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, са наложени две имуществени санкции всяка от които в размер на 2 000лв. или в общ размер на 4 000лв. При постановяване на решението си съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, като са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество съдът е обосновал извод за съставомерност на деянията и правомерно ангажиране отговорността на предприятието. При липсата на предпоставки за квалифициране на нарушенията като маловажни по чл.28 от ЗАНН, съдът е изложил мотиви за редуциране размера на наложените имуществени санкции, с оглед на което е изменил издаденото наказателно, намалявайки размера на санкцията на 1 000лв. за всяко едно от нарушенията.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.

Отговорността на държавното предприятие е ангажирана за нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ, според която разпоредба собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3, както и тези по чл. 138а, ал.3, т.5 от ЗВ. В случая, безспорно се установява, че с КП № 06-01-97/07.07.2021г., съставен по повод извършена на 07.07.2021г. проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Помпена станция“, землище на гр.Айтос, от представители на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" са дадени предписания по осъществяване на безопасна техническа експлоатация на съоръжението, които касаторът да изпълни до 25.10.2021г., а именно - "да се премахне храстовидната растителност по водния откос" и „да се премахне храстовидната растителност по въздушния откос“ в посочения срок. Данните от административната преписка сочат, че при последваща проверка, извършена на 03.11.2021г., контролните длъжностни лица са констатирали, че посочените по-горе предписания не са били изпълнени, следователно нарушенията са съставомерни от обективна страна и правилно са квалифицирани по административнонаказателния състав на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, съгласно която разпоредба неизпълнението на дадено задължително предписание от адресата му изпълва състава на административно нарушение по смисъла на тази разпоредба и се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в посочени размери.

Възраженията на касатора, поддържани и пред настоящата инстанция, досежно ограничаване правото му на защита предвид неяснота за колко нарушения е ангажирана отговорността му, респ. за приложение на чл.18 от ЗАНН, с твърдения, че му е била определена една обща санкция без да става ясно за кое от нарушенията е наложена, са неоснователни. Контролният орган е дал две предписания, неизпълнението на всяко едно от които осъществява самостоятелен състав на административно нарушение, поради което и на касатора са били наложени две имуществени санкции, всяка в размер на 2000лв., което е в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН. Твърдяната неяснота не се констатира, тъй като видно от разпоредителната част на наказателното постановление наказващият орган е посочил общия размер на санкцията от 4000лв., с пояснение – по 2000лв. за всяко от двете нарушения.

Възражението, че проверката не е била извършена на следващия след крайния срок ден – 26.10.2021г., поради което нарушението оставало недоказано по несъмнен начин, също е неоснователно. След посочената дата за изпълнение на предписанията – 25.10.2021г. касаторът осъществява нарушението чрез бездействие, което започва на сочената от него дата – 26.10.2021г. и продължава вкл. към момента на проверката. Няма твърдения от негова страна, че на 26.10.2021г. предписанията са били изпълнени.

Неоснователни са и поддържаните и пред настоящия състав възражения за приложение на чл.28 от ЗАНН. Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид и не разкрива белези на маловажност, още повече, че регулираните обществени отношения, свързани с безопасната техническа експлоатация на язовирна стена и съоръженията към нея, могат да засегнат живота, здравето, имуществото на трети лица, в случай, че не се поддържат в изправно състояние, което дадените предписания имат за цел да обезпечат.

Поради отсъствие на отменителни основания съдебният акт следва да се остави в сила, като съобразно този изход на процеса в полза на ответната страна следва да се присъдят притендираните разноски в минимален размер от 80лв. Ръководен от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIII-ти състав

 

                                                                                                                   РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 42/11.04.2023г., постановено по АНХ дело № 69/2023г. на Районен съд Айтос.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр.София, ул.“Княз Александър I“ № 12, с ЕИК *********, за заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 52А, сумата от 80лв. разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: