Решение по КНАХД №1683/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Г. Т. В., [ЕГН], от гр. Разград, срещу Решение № 622 от 29.05.2025 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна) по АНД № 606/2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 442а-131/30.09.2024 г., издадено от началник сектор "Охранителна полиция" в ІV РУ към ОД на МВР-Варна, с което на касаторката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), за нарушение на чл. 17б, ал. 1 ЗУЧК.

С жалбата се настоява, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че има основания нарушението да се квалифицира като маловажен случай с оглед липсата на настъпили неблагоприятни правни последици и в случая административнонаказващият орган е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Заявява се, че административнонаказващият орган не е доказал по несъмнен начин, че мястото, където е установено управляваното и паркирано от касаторката МПС е част от морски плаж, както и че е част от разпознаваем плаж. Според касаторката от показанията на разпитания във въззивното производство актосъставител не се установява, дали автомобилът е паркирал върху територия на морски плаж или върху морски дюни, в който случай приложим е чл. 17а ал. 2 ЗУЧК. Изводите на районния съд по отношение на спорния факт, се градят, според касатора, на предположения, още повече, че съдът сам е направил извод в решението за осъществяване на друг състав на нарушението, тъй като е приел, че касаторката е преминала върху пясъчни дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица на морски плаж кв. Аспарухово, гр. Варна. Твърди се, че е установено, че касаторката е преминала през територия, чиято почва е песъчлива, а на представената снимка се вижда ниска тревиста растителност, която би могла да бъде част от имота, чийто идентификатор не е цитиран в НП и който според кадастралната карта на гр. Варна представлява морски плаж. АНО обаче не е доказал по несъмнен начин, че мястото, където е било паркирано ППС е част именно от този имот и от морски плаж. Посочва се, че мястото, на което касаторката е паркирала автомобила си, не е било обозначено като такова, където паркирането е забранено. Сочи се, че актосъставителят не е възприел лично фактите, които е описал в акта и по тази причина административнонаказващият орган не е доказал по категоричен и несъмнен начин, извършено от касаторката нарушение. Искането е решението на РС – Варна да се отмени, като се присъдят и направените разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на касаторката – адв. Д. Й., поддържа изложените в жалбата доводи и допълва, че местоположението на паркираното МПС не е посочено нито с визиране на имот, идентификатор и конкретизиране на точното място, с което се нарушава правото на защита на касаторката. Липсва и субективният елемент на административното нарушение доколкото на мястото е нямало табели или пътни знаци, от които да става ясно, че територията е плажът на кв. „Аспарухово“, гр. Варна, с които водачът на МПС да се съобрази. Отправя повторно искане за отмяна на въззивното решение и присъждане на разноски.

Ответникът – Началникът на Сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, по съображения, изложени в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане решението на РС – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН. В случай, че съдът намери касационната жалба за основателна и от касаторката се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, се иска присъждането им в минимален размер.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че споделя изводите на РС – Варна относно установените факти, които правилно са подведени в хипотезата на извършено нарушение по чл. 17б, ал. 1 ЗУЧК. Пледира се за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт - по аргумент от чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, приложим по препращане от чл. 63в ЗАНН.

Административнонаказателната отговорност на касаторката е ангажирана за това, че на 09.06.2024 г., около 18:00 часа, е паркирала лек автомобил "Хюндай И40" с ДК№ [рег. номер] върху морския пясък на територията на плаж „Аспарухово“, което е установено при извършена от служители на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна проверка за неправилно паркирани автомобили в района на плаж „Аспарухово“.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него НП, като е приел следното:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон и на процесуалните правила - съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, дадена е правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определена кореспондиращата с него санкционна норма. Както в АУАН, така и в НП е посочено мястото на установяване на нарушението – морски плаж „Аспарухово“, като липсата на допълнителна конкретизация чрез добавянето на номер на имот по кадастрална карта в НП или GPS координати в НП не е съществено процесуално нарушение и не води до накърняване правото на защита на жалбоподателката. Според въззивната инстанция мястото на което е паркирала въззивницата е на самия плаж и този факт сочи, че е била наясно, че паркира на забранено за паркиране място. В този смисъл, липсата на забранителни знаци за паркиране и указателни табели за особения статут на мястото, където е установен паркирания от нея автомобил, е ирелевантно в случая. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, съдът е приел, че не представлява съществено процесуално нарушение, т.к. на първо място, актът е бил връчен по надлежния ред, с което не е било ограничено правото на защита на нарушителя и второ, ЗАНН дава възможност да се издаде НП и при нередовност на акта, стига нарушението, нарушителят и неговата вина да са доказани по несъмнен начин, какъвто е настоящият случай. С позоваване на доказателствата по делото е направен извод, че се установява извършването на вмененото с наказателното постановление нарушение, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. В., а наложеното наказание е законосъобразно определено като вид и размер. Изложени са доводи за липса на основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Обжалваното решение на РС – Варна е валидно, допустимо и правилно, като не са налице касационни основания за отмяната му.

Настоящият състав на съда споделя мотивите на РС – Варна и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Правилно въззивният съд приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че се установява осъществяването на състава на вмененото нарушение, както и че му е дадена правилно правна квалификация и наказанието е законосъобразно определено като вид и размер. По отношение на посочените изводи, РС – Варна е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото факти, които правилно са изведени от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и правилно съдът е отнесъл фактите към правото.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че решението на въззивната инстанция е постановено при неизяснени факти, както и че извършването на нарушението е останало недоказано от обективна страна.

С разпоредбата на чл. 17б, ал. 1 ЗУЧК, за нарушаване на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на касаторката, се забранява преминаването, паркирането и престоя на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж. Текстът на приложената в случая санкционна разпоредба - чл. 30, ал. 3 ЗУЧК, гласи, че който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лева.

Легалната дефиниция на понятието „морски плаж“ по смисъла на ЗУЧК е дадена от законодателя в чл. 6, ал. 2 ЗУЧК. Според нея „морският плаж“ е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.

В конкретния случай, за да е съставомерно деянието, следва да се установи, че мястото, върху което е бил паркиран автомобилът на касаторката, попада в обхвата на дефиницията за „морски плаж“ по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗУЧК. Това обстоятелство е категорично установено в хода на въззивното производство. То се доказва и от направената в момента на проверката снимка, приложена към административнонаказателната преписка, от която е видно, че посоченият в НП автомобил марка „Хюндай И40“ с рег. № [рег. номер], собственост на касаторката Г. В., се намира в покой върху крайбрежната пясъчна ивица на плажа. С оглед на това правилно въззивният съд приема, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че санкционираното лице е осъществило състава на описаното в НП административно нарушение.

Фактът, че именно В. е извършител на нарушението се установява от декларацията по чл. 188 ЗДвП, попълнена от нея и в която надлежно е декларирано, че на 09.06.2024 г., лично тя е управлявала превозното средство. Ето защо правилно е прието, че касаторката е осъществила състава на чл. 17б, ал. 1 ЗУЧК, като е паркирала автомобила върху пясъка на морския плаж „Аспарухово“ по начина, както е описано в обстоятелствената част на НП и на АУАН.

Липсата на допълнителна конкретизация, чрез добавянето на номер на имот по кадастралната карта в НП или GPS координати в НП не е съществено процесуално нарушение и не води до накърняване правата на касатора, доколкото и в АУАН, така и в НП е посочено мястото на установяване на нарушението – гр. Варна, плаж в кв. "Аспарухово". Неоснователно се явява и възражението, че не са представени доказателства за наличието на морски плаж на мястото на паркиране на МПС, доколкото видно от приложената снимка, процесното МПС и с четирите си гуми се намира върху пясък в близост до асфалтираната крайбрежна алея от страната на крайбрежната ивица. Следователно в случая пясъкът, върху който е паркирала касаторката е част от плажна ивица, която непосредствено граничи/свързана е с морето и отговаря на легалната дефиниция по чл. 6, ал. 2 ЗУЧК. Наказаното лице не установява безспорно по делото, че е паркирало на частта от процесната площ, която не е морски плаж, а просто алея. Още повече, че във въззивното производство св. Т. В. заявява, че „автомобилът беше паркиран по плажната ивица на Аспаруховския плаж, от дясно беше паркиран“. Посоченото в писмените бележки на процесуалния представител на касаторката съдебно решение по КАНД № 2748/2023 г. на Административен съд - Варна не променя горните изводи, тъй като в него е разгледан случай за нарушение по чл.17а, ал. 2 ЗУЧК и при различна фактическа обстановка, поради което не може да намери приложение в настоящото дело.

Относно възраженията, че мястото, където е бил паркиран автомобилът, не е било обозначено със съответните пътни знаци, указателни табели или маркировка, следва да се има предвид, че такива се поставят на места, където движението на пътни превозни средства е разрешено именно с цел неговото регулиране. При положение, че върху морските плажове изначално е забранено преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета, то поставянето на такива пътни знаци, табели и маркировка не е необходимо. Разпоредбата на чл. 17б, ал. 1 ЗЧУК императивно въвежда безусловна забрана за паркиране на територията на морския плаж, която не е предпоставена от наличие на забранителен знак.

Не може да бъде споделено и следващото възражение, че актосъставителят нямал преки впечатления за конкретното деяние. По делото пред РС е приета като доказателство Докладна записка от 09.06.2024г. от Ж. С. Л., в която е отразено, че във връзка с подаден сигнал за паркирани автомобили на плажа в кв. „Аспарухово“ на място са установени 14 броя автомобили, между които и автомобилът, собственост на касаторката. АУАН е съставен от С. И. Г. със свидетел Ж. Л. и следователно е съставен от компетентен орган, бил е предявен и връчен на нарушителката, с което същата е имала възможност да участва в административнонаказателното производство и да представи доказателства, съответно да направи възражения, което право е реализирано с подаване на възражение, поради което не е било нарушено и правото й на защита.

Неоснователни са и доводите за недоказаност на субективния елемент в извършеното нарушение. Съгласно правната теория, вината има две основни форми - умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми - небрежност и самонадеяност. При небрежността деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е паркирал автомобила си на плажната ивица. По силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, поради което касаторката следва да носи административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение на чл. 17б, ал. 1 ЗУЧК. В настоящия случай, незнанието на факта, че касаторката е паркирала автомобила си в границите на морския плаж, се дължи на проявена от нея непредпазливост под формата на небрежност.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя и мотивите на районния съд относно липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Направеният от въззивната инстанция извод в този аспект е обоснован и правилен. Несъстоятелен е доводът за липсата на настъпили вредни последици от описаното в НП нарушение. Осъщественото от касаторката нарушение на ЗУЧК е такова на просто извършване, т.е. за да е осъществен неговият състав, е достатъчно в обективната действителност да се проявят неговите съставомерни белези, което в случая е категорично доказано. Настъпването на вредоносен резултат не е част от съставомерните белези на деянието. Ето защо липсата на настъпила вреда в следствие поведението на нарушителя не е основание случаят да се счита за маловажен, а още по-малко – да се приеме, че лицето не е осъществило нарушението, за което е ангажирана отговорността му.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването му за нищожно.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в приложимата редакция към датата на приключване на устните състезания по делото.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 622 от 29.05.2025 г. на Районен съд - Варна по АНД № 20253110200606/2025 година.

ОСЪЖДА Г. Т. В., [ЕГН], от гр. Разград да заплати на ОД на МВР - Варна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 /сто и тридесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.