№ 5924
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100508828 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №26.05.2022 г., постановено по гр. дело №61519/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, 167 състав са отхвърлени предявените от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. П., В. В., П. П. и Г. М.
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане при
условията на разделност следните суми: 3 875,68 лв. главница за доставена
топлинна енергия за периода от м. ноември 2018 г. до м. април 2020 г., ведно
със законната лихва от 28.11.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането, 623 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 13.10.2021 г.; 24,35 лв. главница за услуга дялово
разпределение за периода от м. септември 2018 г. до м. април 2020 г. и 4,93
лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.10.2018 г. до
13.10.2021 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, с която обжалва същото като неправилно –
постановено при нарушение на материалния закон. Въззивникът поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не се доказва
наличието на облигационна връзка с ответниците. Излага, че съдът
неоснователно е оставил без уважение доказателственото искане на ищеца по
реда на чл. 192 ГПК за задължаване на Столична община, дирекция
„Инвестиционно отчуждаване“ да представи по делото документ за
1
собственост за процесния имот. По изложените съображения се иска отмяна
на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците. Становище не е постъпило и от третото лице-помагач „Техем
сървисис“ ЕООД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ, вр.
чл. 79, ал.1, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 3 875,68 лв.
главница за доставена топлинна енергия за периода от м. ноември 2018 г. до
м. април 2020 г., ведно със законната лихва от 28.11.2021 г. до окончателното
погасяване на вземането, 623 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 13.10.2021 г.; 24,35 лв. главница за услуга дялово
разпределение за периода от м. септември 2018 г. до м. април 2020 г. и 4,93
2
лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.10.2018 г. до
13.10.2021 г. от ответниците при условията на разделност при квоти: М. П. –
5/8, В. В. -1/8, П. П.-1/8 и Г. М. – 1/8.
В настоящия случай основният довод, изложен във въззивната жалба е,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не се доказва
наличието на облигационна връзка с ответниците, както и че това
обстоятелство е останало неизяснено по делото поради допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, който неправилно е
оставил без уважение направеното повторно искане от страна на ищеца по
реда на чл. 192 ГПК за задължаване на Столична община, дирекция
„Инвестиционно отчуждаване“ да представи по делото документ за
собственост за процесния имот.
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а
от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
По предявения иск за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването
на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е
доставена топлинна енергия в процесния имот в претендираното количество и
стойност и за ответника е възникнало насрещно задължението за плащане на
уговорената цена.
Настоящата въззивна инстанция намира, че въпреки правилно
разпределената доказателствена тежест и дадените указания на ищеца по реда
на чл. 146, вр. чл. 154 ГПК от страна на първоинстанционният съд, същият не
е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че именно
ответниците са собственици, респективно вещни ползватели на имота, поради
което правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните не се
установява наличието на облигационна връзка. Неоснователни са и
оплакванията на въззивника досежно процесуално нарушение, допуснато в
хода на първоинстанционното производство, изразяващо се в непроизнасяне
на съда по повторно направеното искане за събиране на доказателство по реда
на чл. 192 ГПК. Видно от кориците на делото, искането по реда на чл. 192
ГПК за задължаване на Столична община, дирекция „Инвестиционно
отчуждаване“ да представи по делото документ за собственост за процесния
имот е направено от ищеца още с исковата молба. Същото е уважено, в
резултат на което по делото е събрано писмено доказателство – писмо вх.
№30737/17.02.2022 г. на Столична община, направление „Архитектура и
3
градоустройство“, от което е видно, че за процесния имот не са налични
данни да е предоставен в обезщетение на отчужден собственик. При така
установеното абсолютно безпредметно е повторното искането за събиране на
това доказателство и правилно не е допуснато от първоинстанционния съд.
Предвид така изложеното настоящата инстанция напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд относно недоказаност на исковете и
приема, че правилно същият ги е отхвърлил. При съвпадение на крайните
изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК като правилно и обосновано.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78,ал.3 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите сумата от 510 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на тримата въззиваеми пред въззивния съд. Съдът намира, че възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
въззивника е неоснователно, тъй като същото се претендира за процесуално
представителство и правна помощ и защита на трима въззиваеми и е
съобразено с размерите на минималните адвокатски възнаграждение по
Наредба №1/2004 г.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №26.05.2022 г., постановено по гр. дело
№61519/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 167 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“, № 23Б да заплати на М. А. П., ЕГН **********, В. П. В., ЕГН
**********, П. П. П., ЕГН ********** и Г. П. М., ЕГН ********** сумата от
510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280, ал.3, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5