№ 6434
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100508026 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивни жалби на П. С. Б. срещу решение №
20137877/14.06.2021 г. по гр.д. № 14059/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта, с
която е отхвърлен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предявен от П. С. Б.
срещу Й. Д. П. за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 20000 лв., представляваща дължима главница по сключен договор за заем,
която ищецът е превел по банков път на 17.05.2018 г. като цена на продавач по договор
за покупко-продажба на паркомясто, сключен с ответницата, както и срещу решение №
20088161/21.04.2023 г. по гр.д. № 14059/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, с което е
отхвърлен евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
предявен от П. С. Б. срещу Й. Д. П. за осъждането на ответника да заплати в полза на
ищеца сумата в размер на 20000 лв. като получена от ответника без правно основание.
Въззивникът - П. С. Б., поддържа, че обжалваните решения на Софийски
районен съд са неправилни. Счита, че от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е налице договор за заем, поради което главният иск се
явява основателен. Поддържа при условията на евентуалност, че по делото не се
1
установява основание за имущественото разместване, поради което евентуалният иск
за връщане на сумата като получена при начална липса на основание се явява
основателен. Ето защо, моли обжалваните решения да бъдат отменени и главният иск
по чл. 240, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен, а при условията на евентуалност – искът по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Претендира разноските по производството.
Въззиваемият – Й. Д. П., оспорва жалбите, като счита, че обжалваните решения
са правилни. Моли същите да бъдат потвърдени, като претендира разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. С. Б. с обективно евентуално
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, предявени срещу Й. Д. П., за осъждането на ответника да заплати в полза на
ищеца сумата в размер на 20000 лв., представляваща непогасена главница по договор
за заем от 17.05.2018 г., сключен между страните, а при условията на евентуалност –
сума, получена от ответника при начална липса на основание.
Ищецът – П. С. Б., твърди, че 17.05.2018 г. ответницата Й. Д. П. е сключила
договор за покупко-продажба на паркомясто № 30, намиращо се в гр. София, жилищна
група ****, подземен паркинг, обективиран в нотариален акт № 187, т. I, рег. № 2378,
дело № 169 от 17.08.2018 г. по описа на нотариус Д.Т., срещу сумата в размер на 20000
лв. Сочи, че е предоставил в заем на ответника необходимата за покупката на
посочения имот сума, като е заплатил същата в полза на продавача на имота.
Ответникът не е върнал предоставената му в заем сума, поради което предявява главен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати в полза на ищеца сумата в размер в размер на 20000 лв., представляваща
непогасена главница по договор за заем от 17.05.2018 г., сключен между страните. При
условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 20000 лв., като твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно
със същата за сметка на обедняване на ищеца, тъй като не е било налице валидно
основание, въз основа на което последният да заплати цената, срещу която ответникът
е придобил собствеността на паркомясто № 30, намиращо се в гр. София, жилищна
група ****, подземен паркинг, съгласно нотариален акт № 187, т. I, рег. № 2378, дело
№ 169 от 17.08.2018 г. по описа на нотариус Д.Т..
С решение № 20137877/14.06.2021 г. по гр.д. № 14059/2020 г. по описа на СРС,
127 състав, главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за
заплащане на главница по договор за заем е отхвърлен, а с решение №
20088161/21.04.2023 г. по гр.д. № 14059/2020 г. по описа на СРС, 127 състав – е
2
отхвърлен и евенуалният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане
на главница, основана на фактическия състав на неоснователно обогатяване.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Обжалваните решения съдържат подробни мотиви във връзка с
неоснователността както на главния иск, така и на евентуалния, които настоящата
съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В допълнение въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:
За основателност на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно отношение между него и ответника по договор
за заем, т.е. че е предал на ответника в заем сумата в размер на 20000 лв., по силата на
което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума –
изтичане на срока за плащане на задължението за главница, както и размера на
вземането.
Договорът за паричен заем е реален и неформален, като за сключването му е
необходимо предаването на вещта, предмет на договора, от заемодателя на заемателя,
както и две насрещни волеизявления, по силата на които страните изразяват съгласие
относно сключване на договор, т.е. необходимо е да е доказано волеизявление на
заемателя, с което той изразява съгласие да получи в заем вещта, предмет на договора,
съответно – да я върне на заемодателя по уговорения между страните начин. Заемът е
едностранен договор, тъй като по силата на него задължение възниква единствено за
заемателя – да върне вещта, предмет на договора.
Не се спори между страните, че ответницата Й. Д. П. е сключила договор за
покупко-продажба на паркомясто № 30, намиращо се в гр. София, жилищна група
****, подземен паркинг, обективиран в нотариален акт № 187, т. I, рег. № 2378, дело №
169 от 17.08.2018 г. по описа на нотариус Д.Т., срещу сумата в размер на 20000 лв.,
както и че цената на имота е платена по банков път от страна на ищеца П. С. Б..
Спорен по делото е въпросът относно основанието за извършеното плащане от
страна на ищеца Б. и по-конкретно дали се касае за сключен договор за заем между
страните, или сумата е заплатена въз основа на дарение, направено от Б. в полза на П..
В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
М.В.С. и Д.Н.И..
Съгласно показанията на свидетеля С. – колега адвокат на ищеца Б., страните по
делото са живеели заедно като семейство, като са обитавали апартамент на ищеца Б.,
намиращ се в гр. София, ул. „Козяк“. Ответницата е имала автомобил, поради което е
имала нужда от гараж, за да го паркира, предвид трудностите при паркирането в
3
района, в който са живеели. Свидетелят С. сочи, че не е свидетел на отношенията
между страните, но знае от ищеца Б., че последният е предоставил на ответницата П.
сумата от 20000 лв. за закупуване на гараж, като е очаквал сумата да му бъде върната
от средствата, които П. получи при евентуална продажба на неин имот в село
Бистрица. Освен това свидетелят С. сочи, че към настоящия момент адвокатската му
кантора се намира в имот, собственост на ищеца Б., като е в близки приятелски
отношения с него.
Съгласно показанията на свидетеля Д.Н.И. – син на ответницата Й. Д. П.,
свидетелят И., ищецът Б. и ответницата са живеели заедно като семейство от 2010 до
края на август 2020 г., когато ищецът и ответницата са се разделили. Процесното
паркомясно е било закупено от майката на свидетеля И. със средства, предоставени от
ищеца Б. като дарение, тъй като П. от дълго време преди това е имала желание да
придобие паркомясто в района, в който са живеели, и ищецът е решил да й направи
подарък, като предостави средства за закупуването на такова. Включително, в деня, в
който имотът е бил придобит, страните по делото, заедно със свидетеля И. са
отпразнували в дома им придобиването му. Свидетелят И. сочи също така, че лично
ищецът е казвал пред него, че гаражът, придобит от майка му, е подарък от него.
Никога през годините на съвместно им съжителство ищецът не е давал заеми на
ответницата, а всички подаръци от него са били по повод отношенията им, които са
били прекратени през 2020 г. След раздялата им ищецът е започнал да оказва натиск на
ответницата, включително и чрез свидетеля И., като желанието на ищеца е било да му
бъде прехвърлен обратно придобитият от ответницата гараж, както и ответницата да се
откаже от правото на ползване върху апартамента, в който са живеели страните до
раздялата им, собственост на ищеца.
Въпреки че свидетелят И. е син на ответницата, настоящият съдебен състав
кредитира показанията му във връзка с установяване на обстоятелството, свързани с
отношенията им по повод на придобиването на процесния гараж от страна на
ответницата. Свидетелят И. има преки наблюдения върху отношенията между
страните, тъй като е живял с тях в едно домакинство и е бил пряк свидетел на фактите,
за които дава показания. Освен това, показанията му не се опровергават от нито едно
от останалите събрани по делото доказателства, включително и от показанията на
свидетеля С.. Последните са производни и косвени, доколкото свидетеля С.
преразказва факти, за които е разбрал от ищеца, с който освен това е в близки
приятелски отношения, поради което нямат доказателствена стойност.
Въз основа на показанията на свидетеля И. и настоящият съдебен състав приема
за доказано по делото, че плащането на сумата в размер на 20000 лв. от ищеца Б. за
покупка на гараж от страна на ответницата П. е с изцяло дарствено намерение, предвид
отношенията им, които за периода от 2010 г. до 2020 г. са живеели съвместно като
4
семейство.
Не е налице облигационно отношение между страните, възникнало по договор
за заем, а отношенията по повод плащането на продажната цена са във връзка с
дарение, направено от ищеца Б. в полза на ответницата П., основано на отношенията,
които са имали. Следователно, за ответницата не е възникнало задължение да върне в
полза на ищеца платената от последния цена за покупката на гаража, собственост на
ответницата, поради което главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД се явява неосновател.
Доколкото и настоящият съдебен състав намира от фактическа и правна страна,
че между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за дарение,
то е налице основание за имущественото разместване, съответно – основание за
ответницата да задържи получената сума, поради което и предявеният при условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява неосновател.
Ето защо, обжалваните решения са правилни и следва да бъдат потвърдени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
по жалбите следва да се присъди сумата в размер на 1356 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20137877/14.06.2021 г. по гр.д. № 14059/2020 г.
по описа на СРС, 127 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предявен от П. С. Б. срещу Й. Д. П. за осъждането
на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 20000 лв.,
представляваща дължима главница по сключен договор за заем, която ищецът е превел
по банков път на 17.05.2018 г. като цена на продавач по договор за покупко-продажба
на паркомясто, сключен с ответницата, както и решение № 20088161/21.04.2023 г. по
гр.д. № 14059/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, с което е отхвърлен евентуален
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от П. С. Б. срещу
Й. Д. П. за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на
20000 лв. като получена от ответника без правно основание.
ОСЪЖДА П. С. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на Й. Д. П., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1356 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6