№ 524
гр. Русе, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20254500500774 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ш. К. А. и Е. М. А. от гр.Русе чрез
пълномощника им адв. Г. Д. Г. от АК-Русе против решение №1156/17.07.2025
г., постановено по гр.д.№ 5986/2024 г. по описа на Русенския районен съд е
уважен предявеният от Д. Б. О. и П. Б. О. ревандикационен иск с прявно
основание чл.108 от ЗС и е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК
нотариален акт №*** г. по описа на нотариус- рег.№ *** на НК. Твърди се, че
решението е неправилно като постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост по съображенията, изложени в жалбата. Претендират отмяна
на решението и постановяване на ново, с което искът се отхвърли и им се
присъдят направените разноски за роизводството.Ответниците по жалбата Д.
Б. О. и П. Б. О. чрез пълномощника си адв. М. Р. от АК-Русе са подали отговор
по реда на чл.263 от ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на
жалбата. Считат обжалваното решение за правилно и искат същото да бъде
потвърдено. Претендират направените разноски за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
1
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано по предявените от Д. Б. О. и П. Б.
О. против жалбоподателите ревадикационен иск с правно основание чл.108 от
ЗС, съединен с искане по чл.537, ал.2 от ГПК. Предмет на спора е недвижим
имот- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на Изп.
директор на АГКК, с адрес: гр.Русе, местност “*** с площ 1036 кв.м., трайно
предназначениена територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих, категория на земята: 6, предишен идентификатор
*** ***, при съседи: ***
Искът, регламентиран в чл.108 от ЗС, е средство за правна защита на
правото на собственост срещу владеещия имота без правно основание.
За успешно провеждане на исковата защита в доказателствена тежест на
ответниците по жалбата в качеството им на ищци е да установят, че са
собственици на процесния недвижим имот, както и че същият се владее от
жалбоподателите без правно основание.
Д. Б. О. и П. Б. О. са навели твърдения, че са собственици по процесния
имот по наследство от баща им БД О., поч. на *** г., който бил собственик на
имота по силата на договор за доброволна делба от 25.09.2008 г., с нотариална
заверка- рег.№ 21408, вписан в СВ-Русе- вх. рег.№ *** г., вписан под №50,
т.16.
Жалбоподателите са оспорили основателността на иска с доводи, че са
собственици на недвижимия имот въз основа на давностно владение като се
легитимират като собственици с нотариален акт – вх.рег.№ *** на СВ-Русе,
акт №***. на нотариус Г.Г.- рег. №*** на НК.
В настоящото производство всяка от страните по делото заявява
самостоятелни права върху процесния имот, поради което в доказателствена
тежест на всяка от тях е да установи в процеса субективното си право-
съответния фактически състав на заявеното от тях придобивно основание.
2
За установяване на правото си на собственост ответниците по жалбата са
релвирали писмени доказателства- договор за доброволна делба и
удостоверение за наследници, както и свидетелски показания.
От събраните писмени доказателства е установено, че Д. О. и П. О. са
наследници по закон на БД О., б.ж. на гр.София, починал на *** г. По силата
на договор за доброволна делба от 25.09.2008 г., с нотариална заверка- рег.№
21408, вписан в СВ-Русе- вх. рег.№ *** г., вписан под №50, т.16
наследодателят им е притежавал правото на собственост върху недвижим
имот, описан като: Американско лозе от 1750 кв.м., представляващо само част
от лозе-цялото от 3750 кв.м., намиращо се в местността “*** в землището на
гр.Русе, при съседи за целия имот: наследниците на ЕП, ИСД, ПСК и път,
съгласно нот.акт № *** на РН, а съгласно скица № 02031/11.09.2007 г. имотът
представлява ЛОЗЕ, VІ категория, с площ от 1.036 дка, находящо се в
местността “*** в землището на гр.Русе, съставляващо имот № *** парцел №
510, масив 015 по плана на гр.Русе, с граници: имот № ***-лозе на насл.на ЛД
О., имот № ***-индивид.застр. на Ш. К. А., имот № ***-полски път на
Община Русе, имот № ***-лозе на ЮЙБ Към настоящия момент лозето
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г.
на изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Русе, местност “*** с площ 1036 кв.м.,
трайно предназначениена територията: земеделска, начин на трайно ползване:
за земеделски труд и отдих, категория на земята: 6, предишен идентификатор
*** ***, при съседи: ***
Имотът е деклариран от ответниците по жалбата и същите са заплащали
дължимите данъци и такси за него.
Цитираните документи сочат, че по силата на правна сделка и настъпило
наследствено правоприемство Д. Б. О. и П. Б. О. са придобили правото на
собственост върху процесния недвижим имот при равни права. Същите са
установили в процеса принадлежността на правото на собственост върху
процесния недвижим имот.
Жалбоподателите са заявили самостоятелни права върху имота- предмет
на спора. По делото жалбоподателката се легитимира като собственик с
констативен нотариален акт за придобавене на собствеността по давност.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №11/21.03.2013 г. по
3
тълк.д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативен нотариален акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 483 от
ГПК/отм./, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от
ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, защото такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не
разрешава правен спор, то констативния нотариален акт, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко
лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява, както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму
след издаване на акта.
За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се
докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това
оспорване не се развива по правилата на чл. 193 от ГПК, тъй като не касае
истинността на документа, а съществуването на удостовереното с него право.
Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата
страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да
докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове
правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за
правна сделка/, каквото е налице в настоящият случай, то разпределението на
доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на
чл. 154, ал.1 от ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на съответното придобивно основание.
Въз основа на релевираните по делото доказателства ответниците по
жалбата са установили правото си на собственост върху процесния имот, а
чрез предяването на иска същите са оспорили удостовереното в
констативният нотариален акт, поради което в тежест на Жалбоподателите е
да установят в процеса, че са придобили правото на собственост в резултат на
давностно владение. Жалбоподателите, а не ответниците по жалбата, следва
4
да установят по делото, че Д. О. и П. О. са изгубили собствеността си поради
придобиване на правото на собственост от тяхна страна в резултат на
давностно владение.
Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност- изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл.68 от ЗС. Владението съгласно цитираната правна
норма включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт,
така и субективния елемент- вещта да се държи като своя.
За оборване на легитимиращото действие на акта, както и за установяване
на удостовереното в него придобивно основание страните по делото са
ангажирали гласни доказателства, както и СТЕ.
С показанията на разпитаните свидетели и назначена експертиза е
установено, че процесният имот не е бил обработван от наследодателя на
ищците – Б О., както и от тях самите след неговата смърт. Същите
периодично посещавали имота и разрешили на техни съседи да паркират
автомобилите си в мястото. Установено е, че през годините в лозето
израстнали дървета, храсти и треви и тъй като не било оградено, собственици
на съседни имоти го ползвали за преминаване, а части от него и за да
складират строителни материали и да изхвърлят боклуците. Установено е
също, че до 2019 г. в имота е имало постройка, която изгоряла вследствие на
пожар, предизвикан от самонастанили се лица. След 2022 г. по средата, където
е сменян водопроводът, имотът бил почистен. От 2024 г. почти цялата
растителност била премахната.
Посочените от жалбоподателите свидетели са установили, че те
почиствали периодично имота от боклуци и растителност, пръскали, а след
водния цикъл- през 2022 г. поставили ограда, с което ограничили достъпа на
другите съседи до имота.
С оглед на така установени факти, правилно първоинстанционният съд е
приел, че жалбоподателите не са установили елементите от фактическия
5
състав на заявеното придобивно основание- владение по смисъла на чл.68 от
ЗС, поради което същите не са придобили имота на посочения в нотариален
акт оригинерен придобивен способ.
Правилно първоинстанционният съд на база на анализ на релевираните
доказателства е приел, че спорният имот се владее от ответниците от 2022 г.,
когато същите предприемат неговото пълно почистване и заграждане. Преди
това те са почиствали отделни участъци от имота, които ползвали, за да си
спират автомобилите или за да преминават /за да поставят гаражна клетка в
собствения им имот/. Периодичното почистване на имота от наети от тях лица
не съставлява действие, което да сочи на установяване на трайна фактическа
власт с намерение за своене. Правилно е прието, че не е установен
десетгодишен период, нито от 2010 г., нито от 2015 г. до настоюющия момент,
в който ответниците без прекъсване, явно и необезпокоявано да са владяли
целия имот.
В настоящият случай ответниците по жалбата не следва да установяват по
делото, че са владели, почиствали и поддържали собствения си имот. Както
вече се посочи в доказателствена тежест на жалбоподателите е да установяват
завлядяването на имота и придобиването му по давност- да докажат
установяване на трайна фактическа власт върху имота и неговото своене за
период от десет години, за което няма релевирани доказателства.
Предявеният против жалбоподателите ревандикационен иск е
основателен и правилно същият е уважен.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци и като
правилно следва да се потвърди.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство да в
тежест на жалбоподателите. Същеите следва да заплатят на насрещната
страна направените разноски в размер на 1500 лв.- платено адв.
възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1156/17.07.2025 г., постановено по гр.д.
6
№5986/2024 г. по описа на Районен съд- Русе.
ОСЪЖДА Ш. К. А. и Е. М. А. от гр.Русе да заплатят на Д. Б. О. и П. Б.
О. от гр.София сумата в размер на 1500 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7