Р Е Ш Е Н И Е №
2866
гр.
Пловдив, 07.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 10.07.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12400 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Ю.В.В., с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: 819.98 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 88.68 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.07.2017 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.04.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6323/2019 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. Пловдив. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящи се в *** Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. Вземането за главница е начислено за потребено отопление, БГВ и услуга разпределение. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6323/2019 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника, по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало интереса от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска. Оспорва качеството потребител на ответника. Оспорва годността на топломера в абонатната станция. Оспорва редовността на счетоводните записвания на ищеца. Оспорва реда и начина по който е определена и начислена топлинната енергия за имота на ответника. Моли за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 6323/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
От представената по делото молба за откриване на партида от – 02.04.2002 г./л.98/ ответникът Ю.В. е поискала да бъде открита на нейно име партида при ищеца, в качеството й на купувач на топлинна енергия за имот, находящ се в ***. Молбата е уважена, доколкото на същата е заведена партида при ищеца, което установява качеството й на потребител на процесния имота за процесния период. Същото се установява и от представения по делото нотариален акт за собственост от 1995 г. /л.99/ и от декларацията по чл.14 от Закона местните данъци и такси.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на присъединяване на собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната мрежа и фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.
От изготвената по делото Съдебно –
техническа експертиза /л.57/ се установява, че имота на ответника се намира в
сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция, която в
процесния период 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. е работила, като е подавала
топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и битова гореща вода /БГВ/.
Вещото лице установява, че за
процесния период всички отоплителни тела в имота са били присъединени към
топлопреносната мрежа в етажната собственост, които са отчитани по визуален
отчет от ИРУ, монтирани на същите, от които за процесния период не е имало
консумация, поради което и ТЕ за отопление не е начислявано.
В имота на ответника за процесния
период 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. е начислявана ТЕ отдадена от сградната
инсталация 1.71571 МWh и 9.59685
МWh за БГВ. Вещото лице е констатирало,
че ТЕ за БГВ е начислявана по отчетените показания на измервателните устройства.
От експертизата се установява, че в сградата – етажна собственост, където се намира жилището на ответника
има въведено дялово разпределение, което се извършва от „Нелбо“ ЕООД. Вещо лице
установява, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, като начина на разпределение и начисляване на потребената
от ответника ТЕ съответства на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в
сгради етажна собственост“.
Съдът кредитира, така приета по
делото експертиза като обективно и компетентно изготвена, даваща пълен отговор
на поставените задачи. Същата не е оспорена и опровергана от страните.
По делото е представен Протокол от
решение на общото събрание на етажната собственост, в която се намира процесния
имот от 02.07.2011 г., с което е избран като търговец, извършващ услугата по
дялово разпределение на топлинна енергия е избран „Нелбо“ ЕАД /л.102/,
протоколът е подписан и от ответницата /л.103/
В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово разпределение е „Нелбо“ ЕООД.
Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с изискванията на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата.
Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация е определена от топлинния счетоводител по
формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ с сгради
етажна собственост“, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007
г. за топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми
обеми на имотите, която е приложима в случая. Установено е, че за имота на
ответника проектният отопляем обем е 223 куб.м.
С оглед изложеното, съдът приема, че правилно и законосъобразно е начислено количеството доставена топлоенергия в процесния имот за процесния период за всеки един от компонентите, поради което предявеният иск е доказан по основание.
Относно установяване размера на иска по делото е изслушана и приета
Съдебно-счетоводна експертиза /л.87/, която съдът кредитира, при която вещото
лице съобразявайки общо доставената на ответника топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2018г. от
отдадена от сградната инсталация 1.71571 МWh и 9.59685 МWh за БГВ, е
дало заключение, че стойността на доставената топлинна енергия на ответника за
този период е в общ размер на 819.98 лева. Вещото лице е съобразило действащите
към процесния период Решения на КЕВР, с които е въведена цена на топлинната
енергия и ги е приложило, показало е таблично как е изчислена процесната сума.
Предвид изложено съдът приема, че се доказана в пълен размер претенцията на ищеца и искът следва да бъде уважен.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 18.04.2019 г. до окончателното изплащане.
По отношение на
иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 1024.17 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 01.05.2017 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. март 2017 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение, съгласно кредитираното заключение на ССЕ, за периода от 04.07.2017 г. до 17.04.2019 г. възлиза на сумата от 88.68 лева, ето защо акцесорният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда само за ищеца, който е представил и списък на разноски.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 300 лева – депозит за особен представител; 120 лева – депозит за ССЕ, 180 лева – депозит за СТЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 775 лева - разноски в исковото производство и 75 лева – разноски за заповедното производство, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. сумата в размер на 819.98 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 88.68 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.07.2017 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.04.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6323/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Ю.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37,
представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С., сумата в размер на 775 лева –
разноски в исковото производство и 75
лева – разноски по ч.гр.д. № 6323/2019 г. по описа на
ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ