№ 6855
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.ева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20251100508575 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. М. П. срещу решението, постановено по гр.д.
№ 65978/2023 г. на СРС, 84 състав, с която последното се обжалва изцяло. Подробно в
жалбата са изложени съображенията. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение
и да се постанови друго, с което се уважи молбата й за защита по ЗЗДН.
Въззиваемата страна А. Р. М. пледира за отхвърляне на жалбата.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на К. М. П. срещу А. Р. М. –
за защита от домашно физическо и психическо насилие, извършено на 30.11.2023 г., около
21:00 часа, в съвместно обитаваното от страните жилище, находящо се в гр.****, изразяващо
се в нанасяне на удар по главата в гръб, скубане на косата, съпроводено със заплахи от рода
на „Ще ти строша главата“, „Ще те убия“,“Марш от тука и отивай на хотел поляна“, „Махай
се от тука“, „**** (затваряй с **** уста)“, както и обиди от рода на „****, ходи се **** за
жълт стотинки“. Наред с това е посочено, че ответникът не заплащала разходи за наем, ток,
1
вода, интернет, които молителят била принудена да поема - икономическо насилие по
смисъла на ЗЗДН, според молителя.
Ответникът М. е оспорила твърденията в подадената молба, като неверни.
Поддържала е, че производството е образувано за отмъщение, както и че в случая е налице
злоупотреба със ЗЗДН.
С решението от 18.06.2025 г. по гр.д. № 65978/2023 г. СРС, 84 състав, е отказал да
издаде заповед за защита по ЗЗДН срещу А.Р.М.-А. по молбата на К. М. П., като е осъдил
последната да заплати държавна такса в размер на 25 лева по сметка на СРС.
Доводите в жалбата касаят твърдения за допуснати от СРС процесуални нарушения,
изразяващи се в нарушение на принципа на състезателност, на равнопоставеност на
страните в процеса, законност и добросъвестноност , а наред с това се сочи неправилна
преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи
въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Не е спорно между страните, а и по делото са ангажирани писмени доказателства за
това, че въззиникът К. М. П. е дъщеря на въззиваемата А. Р. М..
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира
за неоснователни.
Несъстоятелно е възражението на въззивника за допуснати от СРС процесуални
нарушения, изразяващи се в нарушаване на принципите, гарантиращи справедлив съдебен
процес - установяване на истината и равенство на страните, както и в допуснати нарушения
при събирането, обсъждането и оценката на доказателствата по делото.
Внимателният прочит на протоколите от проведените пред СРС открити съдебни
заседания обуславя извод, че при разглеждане на делото съдът е спазил принципите,
посочени в чл. 9 и чл. 10 ГПК, като е осигурил и на двете страни равна възможност за
упражняване на предоставените им права, съдействал им е за установяване на фактите,
които са от значение за делото и е приложил закона еднакво спрямо тях.
Не могат да бъдат споделени и доводите за необоснованост на решението в резултат
на допуснати от съда нарушения при събирането, обсъждането и оценката на гласните
доказателствени средства и по-конкретно некредитирането на показанията на св.Т., което е
довело и до неправилния правен извод на съда за недоказаност на твърдяното домашно
насилие и неговото авторство. Първоинстанционният съд е събрал поисканите от страните
относими и допустими доказателства, въз основа на които правилно е установил
фактическата обстановка, респ. е направил правилни изводи въз основа на доказателствата
по делото. Настоящият съдебен състав споделя изцяло установената от СРС фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, които не намира
за необходимо да преповтаря, като на основание чл.272 ГПК, вр. §1 от ЗР на ЗЗДН препраща
към тях. Във връзка с доводите в жалбата, въззивният съд намира за необходимо изрично да
2
отбележи, че първоинстанционният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото
доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти.
Изключително прецизно и задълбочено е обсъдил показанията на разпитаните по делото
свидетели Т. и А., като е изложил мотиви кои от тях в коя чест кредитира и защо. Правилно
първоинстанционният съд е приел показанията на св.Т. за нелогични, необективни и
противоречиви, включително и в частта, в която последният е заявил, че е видял
въззиваемата М. да ударя с юмрук по главата въззивника П., при което двете започнали да се
скубят, като първата отправяла заплахи по адрес на втората. Показанията на този свидетел
освен, че са вътрешно противоречиви, противоречат на изложеното от самата П. в
сезиращата районния съд молба, както и на сведенията, дадени от свидетеля в хода на
образуваната по жалба на П. пр.пр.№1651/2024 г. по описа на СРП, пр.№ 338400-16197/2023
г. по описа на 09 РУ-СДВР. Правилно районният съд е отчел възможна заинтересованост на
Т. (свидетелят –очевидец), с оглед установените договорни отношения с въззивника, както и
факта, че повече от две години свидетелят е допуснат от П. да живее в общинското жилище,
ползвано от страните. Освен това районният съд е посочил, че по принцип няма пречка
показанията на заинтересован свидетел да бъдат кредитирани, но за целта е нужно при
съвкупната им преценка с другите доказателства да следва извод, че заинтересоваността на
свидетеля не е повлияла на обективното излагане на показанията, какъвто извод обаче в
случая не може да бъде направен. Този извод на първоинстанционния съд е съобразен със
съдебна практика на ВКС, в който смисъл е и Решение № 34/22.02.2016 г. по гр. дело №
4657/2015 г., ВКС, І г.о., според която въз основа показанията на свидетелите могат да бъдат
приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява
заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да
бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод,
че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е
повлияла на достоверността на показанията му. В случая от данните по делото не може да се
изключи възможната заинтересованост на този свидетел, което подлага под съмнение
изнесеното от него в съдебно заседание, проведено на 18.02.2025 г. Въззивният съд,
анализирайки свидетелските показания както на св.Т., така и тези на св.А., поотделно и в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, в частност с материалите по
пр.пр.№1651/2024 г. по описа на СРП, пр.№ 338400-16197/2023 г. по описа на 09 РУ-СДВР,
намира, че техните показания не водят до изводи различни от вече формулираните от
първостепенния съд. Изложените съображения водят и до цялостното компрометиране на
изнесеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, поради което и същата не може да породи
последиците, които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи като
достатъчно основание за издаване на заповед за защита, доколкото така установената от съда
недостоверност на показанията на свидетеля –очевидец за събитията от 30.11.2023 г., води
до пълното й дискредитиране.
При това положение правилен е извода на районния съд, че по делото не са събрани
доказателства, от които да се направи извод за осъществено от обективна страна домашно
физическо и психическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН от страна на въззвиаемата
3
спрямо въззивника на процесната дата 30.11.2023 г., нито продължавано домашно
икономическо насилие, което да оправдае налагане на ограничителните мерки по чл.5 от
ЗЗДН. Целта на този закон е да се защитят лица, пострадали действително от домашно
насилие, а не да урежда междуличностови спорове, нито да се използва за уреждането на
отношения между ползватели. Анализът на доказателствената съвкупност обосновава
единствено извод за липса на коректност и диалогичност в отношенията между майка и
дъщеря, наложил се между тях стил на комуникация, отличаващ се с размяна на обиди и
закани, и чести спорове по повод съвместното обитаване на общинското жилище. Извод,
който не се променя от факта, че между страните са се водили и водят и други производства
по ЗЗДН.
Неоснователно и изцяло банкетно е и възражението за допуснато нарушение на
материалния закон.
Първоинстанционното решение е правилно, а доводите в жалбата, както бе посочено,
са изцяло неоснователни. Въззивникът П. не е доказала твърденията си за извършени актове
на домашно насилие от страна на въззиваемата М. -А.а. Постановеното решение е
съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото въззивникът К. М. П. следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 12.50 лева за въззивната си жалба.
При този изход на спора на пълномощника на въззивника адв.Ж. не се следва
възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ и защита. Въпреки
изхода на делото, разноски не се следват на въззиваемата страна, нито на нейния
пълномощник адв.А.. По делото от една страна липсват каквито и да е доказателства А. Р.
М. да е сторила разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производството, а от
друга няма никакъв спор, че предоставената й от адв.А. защита не безплатна и по реда на
чл.38 ЗАдв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11711 от 18.06.2025 г. по гр.д. № 65978/2023 г. по
описа на Софийския районен съд, ГО, 84 състав.
ОСЪЖДА К. М. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 12.50 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5