№ 18922
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110105132 по описа за 2025 година
Ищецът „С.К.“ ЕООД е предявил срещу ответника З.Б.И.“ АД обективно съединени
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв.
частичен иск от сума в общ размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане - обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно издадена от ответника за л.а. ***,
рег. № ***, валидна към датата на ПТП – 03.09.2023 г. - за имуществени вреди - разходи за
ремонт на мотоциклет „***“ с рег. № ***, вследствие на пътно-транспортно произшествие
(ПТП), настъпило на 03.09.2023 г., на път от Н.М. към С.Г..
В исковата молба се твърди, че на 03.09.2023 г. на посочените дата и място настъпило
ПТП по вина на водача на л.а. ***, рег. № ***. За процесното ПТП е съставен двустранен
констативен протокол от 03.09.2023 г. Посочено е, че вследствие на удара върху посочения
мотоциклет са нанесени увреждания на шасито му, страничното огледало, слюда предна,
страничен ляв спойлер, помпа на съединител, основа на мигач ляв, основа на мигач – десен,
основа на ляв спойлер, основа на фар и преден калник. Посочено е, че при ответника
застраховател е заведена щета № **********/17.10.2023 г., като до 17.01.2024 г. не е
изплатено застрахователно обезщетение. С договор за цесия собствениците на увредения
мотоциклет А.М. и П.М. са прехвърлили на ищеца вземането си срещу ответника, като
ответникът е уведомен за цесията. Претендира се и лихва върху сумата от 10 000 лв. за
периода от 17.01.2024 г. - до 28.01.2025 г., както и разноските по делото.
Ответната страна в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва изцяло предявения иск. Потвърждава, че е налице валидно сключена
гражданска отговорност по отношение на л.а. ***, рег. № ***. Оспорен е механизма на ПТП,
доколкото същият не е описан в представения по делото протокол за ПТП. Оспорени са
твърденията на ищцовата страна за начина по който е настъпило пътно-транспортното
произшествие. При условията на евентуалност е релевирано възражение за съпричиняване.
Искът е оспорен и по размер. При условията на евентуалност и в случай, че съдът уважи
предявения иск, сочат че е налице тотална щета по отношение на процесния мотоциклет.
Претендират се разноски по делото.
1
С протоколно определение от 29.09.2025 г., на основание чл. 214 ГПК, е допуснато
изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията за главница от първоначално
заявените 1000,00 лв. на 6436,03 лв. частичен иск от 10 000,00 лв. и на претенцията за
мораторна лихва от първоначално заявените 143,00 лв. на 920,00 лв. за периода от
17.01.2024 г. до 28.01.2025 г.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на
ищеца е да докаже: 1) настъпването на описаното в исковата молба застрахователно
събитие-ПТП; 2) отговорността на застрахования водач за причиняване на процесното ПТП
съобразно фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: деяние, вреда за ищеца, причинна връзка,
противоправност и вина; 3) описаните в исковата молба вреди; 4) наличието на сключен от
ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” по посочената в исковата молба полица, със застрахователно покритие
към датата на процесното ПТП, по силата на който ответното дружество се е задължило да
застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП л.а.
„***“, рег. № *** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество.
За установяване механизма на ПТП по делото са изслушани свидетелски показания и
е допусната и изслушана съдебно-автотехническа експертиза. Свидетелят И. В. В. – водач
на л.а. ***, разказва за ПТП, настъпило в Гърция на 3.09.2023 г. Спомня си, че е навлязъл
частично в насрещното платно, вероятно заради голяма дупка или препятствие на пътя, и по
това време е намалил скоростта. Малко след това чул удар отзад — блъснал го мотоциклет с
двама души на него. От удара задното стъкло на колата се счупило, което допълнително го
стресирало, тъй като на задната седалка били съпругата и детето му. Задната броня също
била повредена, с огъване в централната част, леко вляво. Свидетелят слязъл от колата
веднага, без да разбере първоначално какво точно се е случило. Видял, че мотористите са
паднали на пътя. Заедно с тях и полицията отишли до местна болница, където им бил
направен медицински преглед. Пострадали не е имало сериозно, а полицията ги освободила.
Не помни точната си скорост, но предполага, че се е движел с около 80 км/ч, тъй като
толкова било ограничението в този участък. Не си спомня дали е имало маркировка или
други автомобили зад него. Отбелязва, че ударът е станал 10–15 секунди след като е
навлязъл в насрещното. С мотористите разговаряли най-вече дали са добре, тъй като били
видимо шокирани. Повечето от комуникацията им преминала с полицията. Обсъждане на
самия инцидент почти не е имало. На въпросите на съда свидетелят уточнява, че шофира от
18 години, погледнал в огледалата когато предприел маневрата, и не е карал бързо.
Свидетелката А.С.М. – пътник на мотоциклета, разказва, че на 03.09.2023 г., са
претърпели ПТП. Споделя, че по време на изпреварване на колона от автомобили по
двулентов път, в лявата лента, пред тях неочаквано излязъл сив автомобил *** с българска
регистрация, който рязко натиснал спирачките, без да подаде мигач. Сочи, че колата,
движеща се в дясната лента, изведнъж преминала наляво, като според свидетелката
шофьорът е искал да завие към вход към плаж или спирка. В този момент моторът се ударил
в задната част на автомобила и двамата (тя и водачът на мотора) паднали на пътя. След
инцидента свидетелката изпитвала силни болки, била травмирана и уплашена. Не е
разговаряла лично с шофьора на колата, но е чула откъслечни реплики от разговори, от
които разбрала, че той внезапно е решил да спре, след като е видял място за плаж. По
мотора щетите били значителни – рамата или друга важна част била счупена, което не
позволило той да бъде използван за прибиране. На въпросите на съда свидетелката
уточнява, че на пътното платно не е имало дупки или неравности, които да оправдаят
внезапната маневра на автомобила. Потвърждава, че колата се е движела пред тях и рязко е
спряла с намерение за ляв завой, което е довело до сблъсъка.
2
По делото са изслушани и показанията на П.Й.М. – водач на мотоциклета. Свидетелят
разказва, че на 03.09.2023 г. е настъпило ПЪП, пътували с мотоциклет *** *** заедно със
съпругата си в района между Псакудия и Неа Мудания, Гърция, по прав участък от
двулентов път с добра видимост и сух асфалт. Движел се с около 85–90 км/ч, предприел
изпреварване на колона от автомобили. Когато бил между втората и третата кола, изведнъж
третият автомобил — сиво *** с българска регистрация — без да подаде мигач и без да
погледне в огледалото, излязъл в лявата лента, където започвала и непрекъсната линия, и
рязко натиснал спирачките с намерение да завие наляво към паркинг до плажа. Свидетелят
се опитал да спре, но не успял, въпреки активирането на ABS-а. Ударили се челно в задната
броня на колата. Вследствие на удара задното стъкло на автомобила се счупило, а двамата с
жена му паднали на пътя. И двамата получили травми. На място дошла полиция, която ги
проверила за алкохол и предложили линейка. Свидетелят настоял да бъдат откарани в
болница за преглед, заради съмнения за вътрешни наранявания. Твърди, че моторът е бил
силно повреден – скъсана рама, повреди по съединители, огледала, стъкла и други части.
Станал неизползваем. По-късно приятели на свидетеля прибрали мотора и го оставили в
дома на местен жител. След седмица свидетелят се върнал с ремарке, взел мотора и го дал за
ремонт. В момента моторът бил възстановен.
Свидетелят И. В. В. отново е въведен в съдебната зала. В отговор на въпроси от
адвокат Г., той уточнява, че вляво от пътя под скалите има плаж, но не си спомня конкретни
детайли за неравности на пътното платно. Потвърждава, че е навлязъл в насрещното, тъй
като е имало някакво препятствие, но не може да определи точно какво е било то. На
въпроси от съда свидетелят казва, че с неговото семейство са тръгнали към София. Въпреки
че са обмисляли да спрат на плаж, не са имали конкретна дестинация, и категорично заявява,
че не е имал намерение да спира на въпросния плаж, намиращ се вляво от пътя.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно автотехническа
експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като пълна, мотивирана и
изготвена от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се
установява, че произшествието е настъпило при следния механизъм: На 03.09.2023 г. в
Гърция на пътя от Нея Мудания към Ситония в района на 18-ия километър се осъществява
пътно транспортно произшествие между л.а. *** * с рег.№ *** и мотоциклет *** *, рег.№
***. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при суха пътна настилка,
на прав пътен участък с двупосочно движение, с по една пътна лента за всяка посока.
Водачът на л.а. „*** *“, с рег.№ ***, се е движел в дясната пътна лента. По същото време зад
него се е движел мотоциклет *** *, рег.№ ***, като мотоциклетистът предприема маневра на
изпреварване, навлизайки в лявата пътна лента. Същият констатира, че му предстои
изпреварване на четири автомобила. След изпреварване на първия автомобил, достигайки
втория автомобил за изпреварване, и изравнявайки се с този автомобил, от дясната лента
пред него в лявата лента навлиза водачът на третия автомобил – л.а. ***. Без обозначения и
сигнализация водачът на л.а. *** предприема внезапно спиране. При създалата се критична
ситуация за мотоциклетиста, същият предприема последващо аварийно спиране, не успява
да овладее мотоциклета, предвид недостатъчната си дистанция спрямо л.а. ***, вследствие
на което настъпва удар с предната габаритна част на мотоциклета в задната габаритна част -
броня и задно стъкло на л.а. *** (автомобилът е комби). От удара се нарушава напречната и
надлъжна устойчивост на мотора, вследствие на което водачът на мотоциклета и
спътничката му падат на терена, а лекият автомобил продължава движението си и
впоследствие спира. Съгласно заключението преди настъпване на удара водачът на
мотоциклет *** *, рег.№ ***, се е намирал в лентата на насрещно движещите се МПС,
осъществявайки маневра на изпреварване на автомобили. Водачът на л.а. „*** *“, с рег.№
***, се е движел в права посока по пътя от Нея Мудания към Ситония. Непосредствено към
момента на удара същият е предприел промяна в посоката си на движение от дясно на ляво
и към момента на удара се е намирал също в лентата за насрещно движение. Според
експерта отчитайки събраните данни по делото може да се приеме, че л.а. *** * с рег.№ ***,
се е движел със скорост от около 80 км/ч, а водачът на мотоциклет *** *, рег.№ *** - с около
90 км/ч в процес на изпреварване. При извършване на маневрата на изпреварване на леките
3
автомобили водачът на мотоциклет *** *, рег.№ *** е имал обективната възможност да
възприеме попътно движещите се от дясната му страна автомобили, включително л.а. *** * с
рег.№ ***. Водачът на л.а. *** е имал обективна възможност да възприеме в огледалата за
обратно виждане движещия се в лявата пътна лента мотоциклет. В проведеното на
29.09.2025 г. о.с.з. експертът е пояснил още и че първопричината за настъпване на ПТП е
изнасянето на лекия автомобил от едната пътна лента в другата.
При така установения механизъм на произшествието съдът намира, че поведението
на водача на застрахования при ответника лек автомобил представлява граждански деликт.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага по силата на
оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена. За
пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че вината за настъпване на процесното
ПТП, е на водача на лекия автомобил, който е навлязъл в насрещното платно (където по
това време със същата посока на движение, се е движел мотоциклетът) и е намалил
скоростта, в който смисъл са свидетелски показания на всички свидетели по делото. Не се
установява по делото водачът на лекия автомобил да е подал сигнал за предприетата от него
маневра, с което е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за движение по
пътищата съгласно гръцкото право.
Съгласно заключението на вещото лице нанесените при ПТП на процесния
мотоциклет *** *, рег.№ ***, увреждания се намират в зоната на реализирания удар и е
възможно да бъдат получени при така настъпилото произшествие. По средни пазарни цени
към датата на ПТП - 03.09.2023 г., размерът на щетите нанесени на процесното МПС *** *,
рег.№ ***, възлиза на 6 436,03 лв. Според експерта за конкретния мотоциклет не се
предлагат алтернативни части за увредените такива. Вещото лице дава заключение, че
предвид размера на вредите е целесъобразно възстановяването на мотоциклета, като в
случая не е налице тотална щета.
Доколкото след допуснатото, на основание чл. 214 ГПК, изменение на иска
претенцията е заявена именно за сумата от 6 436,03 лв., то същата се явява изцяло
основателна.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2
КЗ предвижда, че застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния
интерес. Следователно, от съществено значение е размерът на действително причинения
вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди
действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от
настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС/ при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за имуществените вреди от
увреждане на мотоциклета следва да бъде уважен изцяло.
По възражението за съпричиняване съдът намира следното: ответникът е навел
твърдения, че водачът на мотоциклета се е движел с превишена скорост, с което е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП, но не е ангажирал никакви доказателства в
подкрепа на твърденията си. На първо място неизяснен остава въпросът /доколкото ПТП е
настъпило на територията на друга държава/, каква е разрешената максимална скорост в
съответния пътен участък. Липсват и доказателства, от които да се установява по
категоричен начин, че именно движението на мотоциклета с превишена скорост е
допринесло за настъпването на ПТП, като тук отново следва да се подчертае, че
първопричината за настъпването на ПТП е извеждането на лекия автомобил от едната лента
4
в другата.
По отношение на правото на ищеца, като цесионер да получи претендираното
обезщетение, съдът намира, че по делото беше доказан сключен между собствениците на
увредения автомобил и ищеца договор за цесия /л.19/, въз основа на което ищецът е
придобил вземането за обезщетение за причинените от водача на застрахования при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите лек
автомобил. По делото е представено и потвърждение за извършеното прехвърляне от страна
на предишния кредитор /л.23/, съгласно изискването на чл. 99, ал. 3, пр. 3 ЗЗД, който е
уведомил и надлежно ответника за това, в който смисъл е и представеното съобщение по
делото /л.21/.
По искането за присъждане на лихва за забава, съдът намира следното: Съгласно чл.
432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се
смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/.
Разпоредбите на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, обаче, предвиждат, че застрахователят
дължи лихва за забава от един по-късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1/ изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106, ал. 3 КЗ, 2/ изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по
други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай, че необходимостта от тях не е можела да
се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на
представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал.
1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. От доказателствата по делото се установява, че на
17.10.2023 г. е заведена преписка за изплащане на обезщетение, като тримесечният срок е
изтекъл на 17.01.2024 г. Размерът на мораторната лихва за периода от 17.01.2024 г. до
28.01.2025 г. възлиза на сумата от 925,84 лв. С оглед спазване принципа на диспозитивното
начало и предвид допуснатото изменение на иска в проведеното на 29.09.2025 г. о.с.з.,
акцесорната претенция следва да се уважи за сумата от 920,00 лв.
По отношение претенцията за лихва от датата на подаване на исковата молба до
плащане на сумата съдът намира следното. Съгласно практиката на ВКС при увеличаване в
хода на процеса на частично предявен иск, законна лихва от датата на подаване на исковата
молба се дължи само върху предявената част с исковата молба. Едва с увеличението на иска
цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр.
1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху увеличената част / в този
смисъл Решение № 60141 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т. о., ТК /. По
изложената аргументация следва извода, че законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до плащане на сумата следва да се присъди върху първоначално заявените 1000 лв., а
върху увеличената част от 5436,03 лв., законна лихва следва да се присъди от 29.09.2025 г.,
датата, на която е формулирано искането за изменение по реда на чл. 214 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Последният претендира
разноски и представя доказателства за сторени такива, както следва: 308,00 лв. за държавна
такса /л.2 и л.100/; 300,00 лв. за експертиза /л.56/; 57,60 лв. за превод на съдебна поръчка
5
/л.118/; 180,00 лв. за превод на изпълнена съдебна поръчка /л.119/ и 800,00 лв. за адвокатски
хонорар /л.116/. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
в отговора на исковата молба, което съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и
правна сложност на делото, броя проведени о.с.з. и извършените от процесуалния
представител на ищеца действия. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 1645,60 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на „С.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 6 436,03 лв. частичен иск от сума в
общ размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв. от датата на
подаване на исковата молба - 29.01.2025 г . до окончателно изплащане на сумата и ведно със
законна лихва върху сумата от 5 436,03 лв. от датата на молбата за изменение на иска -
29.09.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, представляваща обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно издадена
от ответника за л.а. „***“, рег. № ***, валидна към датата на ПТП – 03.09.2023 г. - за
имуществени вреди - разходи за ремонт на мотоциклет „***“ с рег. № ***, вследствие на
пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 03.09.2023 г., на път от Н.М. към
С.Г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от
19.09.2024 г. и сумата от 920,00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 6
436,03 лв. за периода от 17.01.2024 г. до 28.01.2025 г.
ОСЪЖДА З.Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на „С.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 1 645,60 лв. – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6