№ 991
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100501218 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано заедно от А.П.Л. и Р. К. Д., действащо чрез адв.Т. С., против Решение
№1233/09.04.2025г. постановено по гр.дело №10061/2024г. по описа на Районен съд Варна, с
което е уважен предявеният от “Роуд Асистънс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Кестен“ №14, вх.“Б“, ет.2, ап.6, представлявано от Е.Р.В.,
със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис1, чрез адв.Й. А., иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия
сумата от 10000лв., съставляваща частичен иск от целия в размер на 24782.70лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на
собствения на ищеца лек автомобил “БМВ 325Д”, с рег.№******, настъпили в резултат на
реализирано на 24.08.2019г. ПТП по път II-71 на км 65+500 на около 2.5 км след
с.Карапелит, причинено по вина на водача на трактор “Клас Орион 640”, с рег.№******,
чиято отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника по договор
“Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.08.2021г. до окончателното й изплащане.
С въззивна жалба се оспорват като неправилни изводите на първоинстанционния съд,
относно възприетия механизъм на настъпване на процесното пътно произшествие от
1
24.08.2019г., включително в частта за приетата липса на принос на пострадалия за
настъпване на инцидента, както и за стойността на дължимото застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди. Сочи се, че във връзка с процесното произшествие, при
застрахователното дружество е образувана Преписка по щета №0020-090-0270/2019, като на
13.01.2020г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер от 15217.30лв., при прието
настъпване на “тотална щета“. Сочи се, че при определяне на размера на обезщетението е
взето предвид, че автомобилът е застрахован при ответника за сумата от 25200лв., а на база
ценова листа “Шваке“ е установена остатъчната стойност на автомобила в размер от
22893лв. Сочи се, че за да бъде определена пазарната цена на щетата, застрахователната
стойност е редуцирана с наличната към 07.10.2019г. една оферта в онлайн платформа за
продажба на употребявани автомобили в размер от 20999лв. Поддържа се, че така е
определена действителната стойност на автомобила в размер от 21739лв., като след
приспадане от тази стойност на цената на запазените части от автомобила, е определено
обезщетението в размер от 70 % от действителната стойност или сумата от 15217.30лв.,
която е изплатена на пострадалия. В този връзка се поддържа, че дори да се приеме, че
застрахователят дължи заплащане на допълнително обезщетение, то базата за определянето
му следва да е сумата от 21739лв., от която да се приспаднат запазени части, възли и
агрегати и да бъде отчетен приноса на пострадалия. На следващо място се поддържа, че в
хода на първоинстанционното производство не е установен по безспорен начин точния
механизъм на процесното ПТП. Сочи се, че единственото ангажирано в тази посока
доказателство е Протокол за ПТП №1713312, който съставен на 27.08.2019г., т.е. не
непосредствено след реализиране на произшествието, а по неизяснени причини три дни по-
късно. Ето защо се поддържа, че протокола не следва да се ползва с обвързваща
доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК. Поддържа се още, че в протокола е
отбелязано съставянето на АУАН и на двамата водачи, поради което се оспорват изводите на
съда, че в същия коректно е възпроизведен механизма на произшествието, съответно че
причините за по-късното му съставяне са ирелевантни. Сочи се, че в заключението на
назначената експертиза, е посочено, че поради липсата на достатъчно доказателствен
материал, не може да бъде определено точното мястото на удара и разположението на МПС,
съответно че тази част от заключението е с ориентировъчен характер. По отношение на
пазарната стойност на увредения при условията на “тотална щета“ автомобил и на
запазените му части, въззивникът сочи, че макар по делото да са изслушани две съдебни
експертизи, съдът без да изложил задълбочени мотиви приема да кредитира заключението
по повторната експертиза. Поддържа се, че оценката на първата експертиза е по-обективна,
защото са съобразени 3 броя оферти, публикувани в сайтове за продажба на автомобили и
също така настъпилата през 2020г. пандемия, и влиянието на инфлационните елементи през
целия период. Сочи се, че определената от първото вещо лице пазарна стойност в размер от
20938.02лв. се доближава до определената от застрахователя такава от 21739лв., което я
прави по достоверна. Оспорват се изводите на съда, че посочената в застрахователна полица
за застраховка “Каско“ на процесния автомобил, застрахователна сума от 25200лв. не се
съизмерява с действителната пазарна цена на автомобила. Оспорват се и изводите на
2
повторната съдебна автотехническа експертиза относно определената действителна
стойност на процесния автомобил по средни пазарни цени към 24.08.2019г. в размер на
32090лв. Сочи се, че за да достигнат до тази сума, вещите лица са използвали 4 оферти на
автомобили, 3 от които са с много нисък пробег за употребявани автомобили произведени
през 2011г., като същевременно няма данни за пробега на ищцовия автомобил към датата на
ПТП. Поддържа се определената от експертите крайната оценка от 32090лв., е недостоверна
и защото се базира на корекция, на и без това необосновано завишената средна офертна
цена, с натрупаната инфлация за периода, последвана от редукцията й с обезценка. Сочи се,
че при изслушването им в открито съдебно заседание, вещите лица са признали, че има
много фактори, които влияят на пазара на автомобили, които те не са взели предвид в
заключението си. Твърди се, че не е била определена коректно подлежащата на приспадане
от обезщетението стойност на запазените части, възли и агрегати на процесното МПС, които
могат да бъдат реализирани на вторичния пазар. На последно място се поддържа се, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на пострадалия автомобил, поради
което дължимото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Сочи се, че според заключението на вещото лице, скоростта на движение на трактора,
определена по изчислителен път, е 20км/ч като данни за скоростта на движение на
автомобила няма, поради което времето за реакция на водача на автомобила няма как да
бъде установено. Оспорва се приетото от експертизата време за реакция на водача от 1.2
сек., което съответства на ситуация от типа на неочаквана опасна ситуация, като се сочи, че
за да настъпи инцидента тракторът е преминал двете платна на движение с обща ширина от
6.8 м., след което автомобилът се е ударил в теглена от трактора и намираща се зад него
дискова брана. Ето защо се поддържа, ако водачът на лекия автомобил се е движил със
съобразена скорост, то същия е имал време за реакция и съответна спасителна маневра.
Поддържа се още, че водачът на автомобила е допуснал нарушение на ЗДвП и ППЗДвП,
съгласно които преди да предприеме изпреварване, водачът е длъжен да подаде сигнал и да
се убеди, че пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво. С оглед изложеното се моли за отмяна на
първоинстанционно решение и определяне на дължимото застрахователно обезщетение,
съобразно действителната стойност на понесените имуществени вреди и при отчитане на
съответния процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
лице.
В срока по чл.263 от ГПК пълномощникът на въззиваемата страна, е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че жалбата е допустима, но
неоснователна. Поддържа се, че атакувания съдебен акт е правилен, законосъобразен и добре
мотивиран, след задълбочен и всестранен анализ на всички доказателства по делото. Сочи
се, че по делото е безспорно, че е налице “тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ,
защото стойността на разходите за необходимия ремонт, надвишават 70 на 100 от
действителната стойност на увреденият автомобил. Поддържа се, че в този случай
обезщетението следва да възлиза на действителната стойност на вещта към момента на
застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Сочи се, че в
3
хипотезите, в които възстановителната стойност надхвърля значително действителната
стойност на увредената вещ, отговорността на застрахователя се ограничава до пазарната
оценка на повреденото имущество. Поддържа се, че пазарна стойност на пострадалия лек
автомобил към датата на ПТП е определена правилно на база заключението по приетата по
делото повторна САТЕ. Оспорват се доводите на жалбоподателя относно неправилността на
изводите на трите вещи лица, като са развити подробни насрещни съображения. Оспорват се
и доводите, че посочената в застрахователната полица застрахователната сума от 25200лв. е
съизмерима с действителната пазарна цена на автомобила, като се сочи, че автомобилите по
застраховка “Каско“ не се оценяват по действителната им пазарна стойност, а според
отразеното в каталог “Шваке“, което не се доближава до действителната им стойност. На
последно място се оспорва възражението за съпричиняване, като неоснователно и
недоказано. Сочи се, че според ангажираните доказателства, мястото на удара е в лявата
лента за насрещно-движещите се, като водачът на автомобила не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, защото периода от време от предприемане на маневрата
от водача на трактора до момента на сблъсъка, не е бил достатъчен. Направен е анализ на
данните по делото, чието заключение е, че водачът на лекия автомобил не е допуснал
нарушение и няма вина за настъпилия пътен инцидент. Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноските.
В съдебно заседание, страните, чрез процесуалните им представители поддържат
становищата си по същество на спора и молят за присъждане на разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове от “Роуд
Асистънс“ ЕООД, с ЕИК *********, против ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК *********,
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 10000лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 24782.70лв.,
съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек
автомобил “БМВ 325Д”, с рег.№******, настъпили в резултат от реализирано на 24.08.2019г.
ПТП по път II-71 на км 65+500 на около 2.5км след с.Карапелит, причинено по вина на
водача на трактор марка “Клас Орион 640”, с рег.№******, застрахован при ответното
дружество по договор “Гражданска отговорност“ ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.08.2021г. до окончателното й изплащане.
В исковата се излага, че на 24.08.2019г., около 15:40 часа, по път II-71 на км 65+500
на около 2.5км след с.Карапелит, притежаваният от ищцовото дружество лек автомобил
“БМВ 325Д”, с рег.№******, бил блъснат от трактор “Клас Орион 640”, с рег.№******.
Твърди се, че произшествието е настъпило при предприета от водача на автомобила маневра
за изпреварване на бавно движещият се трактор, чиито водач в същия момент предприел
действие по завиване наляво, за да навлезе по черен път. Твърди се, че водачът на трактора
не пропуснал изпреварващият го лек автомобил, при което настъпил удар между последния
и дисковата брана, която преминала през автомобила. Сочи се, че за настъпилият инцидент
били уведомени контролните органи, които след като посетили мястото на ПТП и след
4
изясняване на механизма на произшествието и участниците в него, съставили протокол за
ПТП. Твърди се, че тракторът управляван от виновния водач е застрахован при ответника с
валидна към момента на настъпване на инцидента застраховка “Гражданска отговорност“.
Сочи се, че на 27.08.2019г. пострадалия уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като били извършени оглед на автомобила, изготвен снимков материал и
съставен опис по Щета №*****, в който подробно били описани увредените детайли. Сочи
се, че на 18.10.2019г. застрахователят уведомил ищеца, че е налице “тотална щета“, поради
което за да се изплати обезщетение следва да прекрати регистрацията на автомобила, което
пострадалия направил на 21.10.2019г. Твърди се, че изплатеното от ответника
застрахователно обезщетение от 15217.30лв. не отговаря на размера на действително
претърпените вреди. Поддържа се, че преди произшествието автомобилът е бил в
безупречно визуално и техническо състояние, поради което действителната му стойност към
момента на инцидента е в размер от 40000лв. Твърди се, че изплатеното обезщетение не
може да покрие размера на претърпените вреди, както и че от датата на уведомяване на
ответника за настъпилото събитие-27.08.2019г., същият е в забава по отношение на
плащането на дължимото се обезщетение.
С подаденият писмен отговор от ответника, се поддържа становище за допустимост,
но неоснователност на предявения иск. Не се оспорват обстоятелствата, че земеделска
машина марка “Клас Орион 640”, с рег.№******, е застрахована при дружеството по силата
на договор “Гражданска отговорност” на автомобилистите, със срок на валидност от
03.10.2018г. до 02.10.2019г. и че на 24.08.2019г. е осъществено ПТП с участието на
застрахованото превозно средство и собствен на ищеца автомобил. Също така, че ищецът е
подал уведомление за регистриране на щета на 27.08.2019г., по което е образувана
застрахователна преписка за претърпените вреди от л.а.“БМВ 325Д”, с рег.№****** и че
застрахователят е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 15217.30лв. Твърди се, че лек
автомобил “БМВ 325Д”, е застрахован при ответника по застраховка “Каско“, с полица от
29.08.2018г. с покрити рискове “пълно каско“, с определена застрахователна сума от
25200лв. Твърди се, че според ценова листа “Шваке“, остатъчната стойност на автомобила
към датата на инцидента е в размер от 22893лв. Сочи се, че пазарната цена на автомобила е
определена и на база оферта от онлайн платформа за продажба на употребявани автомобили
mobile.bg в размер от 20999лв. Поддържа се, че след приспадане стойността на запазени
части от автомобила, дължимото обезщетение е изчислено в размер на 70% от
действителната стойност на процесното МПС от 21739лв., както същото възлиза на
15217.30лв. и е изплатено на пострадалия. Твърди се, че в случая е налице “тотална щета“ на
МПС по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Оспорват се доводите на ищеца, че стойността на
автомобила е 40000лв. и доказателствената стойност на съставения за инцидента Протокола
за ПТП, относно описания в него механизъм на произшествието. Сочи се, че по неизвестни
причини протокола е съставен на 27.08.2019г., т.е. три дни след произшествието като
посоченото в него име на застрахования водач е различно. В условията на евентуалност се
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
ищцовият автомобил. Поддържа се, че водачът на автомобила е допуснал нарушение на
5
чл.63 от ППЗДвП, като не е съобразил поведението си с пътната марК.вка в съответния
пътен участък и е предприел изпреварване на трактора. Също така е нарушил и
разпоредбите на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.88, ал.1, т.1 от ППЗДвП, съгласно които водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че
пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на
посоката си на движение наляво. По изложените съображения се моли за отхвърляне на
исковата претенция.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителни и липса на отрицателни
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда. В
случая въззивникът навежда възражения свързани, както с механизма на произшествието и
приноса на пострадалия за причиненото ПТП, така и относно стойността на дължимото
застрахователно обезщетение. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени
възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
По делото няма спор между страните, че датата на настъпване на застрахователното
събитие по отношение на земеделска машина “Клас Орион 640”, с рег.№****** е налице
сключен с ответника договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Няма спор и че на
24.08.2019г. е осъществено пътно произшествие с участието на застрахования трактор лек и
автомобил “БМВ 325Д”, с рег.№******. Също така не се спори по отношение на вида и
обема на уврежданията на процесния автомобил, водещи до настъпване на “тотална щета“,
както и че ответникът е определил, съответно изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 15217.30лв.
По делото е представен Протокол за ПТП №1713312/27.08.2019г., в който е отразено,
че е съставен от представителят на МВР на 24.08.2019г., след посещение на мястото на
инцидента. Протокола е подписан от двамата участници в произшествието и съдържа данни
за района на ПТП, и обстоятелствата, при които то е настъпило, в това число, че вината за
инцидента е на водача на трактора. В документа са отразени визуално описание на
деформациите по двете МПС и илюстративна скица на ПТП, както и че спрямо участниците
6
в пътното произшествие, са предприети действия за ангажиране на административно
наказателната им отговорност.
В хода на първоинстанционно производство са изслушани две САТЕ, първата от
които със задача да установи механизма на процесното пътното произшествие и вида,
характера и размера на вредите по процесния автомобил, включително действителната
пазарна цена на веща към датата на инцидента. Повторната експертиза е със задача да
определи само цената на автомобила към момента на увредата му.
Според заключението на първоначална експертиза, процесното пътното произшествие
е настъпило на 24.08.2019г., около 15:40 часа по двулентов, неурегулиран, двупосочен
второкласен извънградски път II-71 гр.Силистра-гр.Добрич на около 2.5 км. след
с.Карапелит в посока гр.Добрич, по който се е движил трактор “Клас Орион 640”, с рег.
№******, теглещ прикачен инвентар /дискова брана/. В този момент зад него в същата пътна
лента и същата посока се движи лек автомобил “БМВ 325Д”, с рег.№******, чиито водач
поради движението на трактора с ниска скорост, предприема маневра за изпреварване през
съседната в ляво пътна лента за насрещно движение. По време на изпреварването трактора
предприема маневра завой наляво към черен земен път, без да се съобрази с изпреварващия
го в този момент лек автомобил, пресича траекторията му на движение, при което в лявата
лента за насрещно движение /спрямо движението на процесните ППС/ настъпва сблъсък
между двамата участници и по-конкретно между теглената от трактора дискова брана и
автомобила. Мястото на удара е изцяло в лявата лента спрямо посоката на движение на
процесните ППС, по ширина на пътното платно мястото на удара се намира на 2.71 м.
вдясно от левия край на пътната лента, през която л.а.“БМВ 325Д”, е изпреварвал трактора.
Заключението на вещото лице е, че водача на лекият автомобил не е разполагал с време за
предприемане на спасителна маневра и избягване на инцидента. На база характеристиките
на увреденият автомобил, проучване и опитни познания, експерта е определил средната
пазарна стойност на веща към момента на произшествието в размер на 20938.02лв.
Заключението на вещите лица по повторна САТЕ е, че стойността на автомобила в
размер на 32092лв. До този извод експертите са достигнали след анализ на информация от
българския вторичен пазар и особеностите на процесния автомобил, като са отчетени
инфлационните процеси, обичайната завишеност на офертните цени и обезценката на
автомобила в резултат от амортизацията му.
Въз основа на горното, въззивният съд, намира следното:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.
Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка
“Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. По смисъла на чл.400, ал.1 и ал.2 от
КЗ, застрахователят, покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
7
имуществените вреди, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към датата на
увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на
увреденото имущество.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от
страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
Както вече бе изложено в случая липсва спор относно реализирането на пътно
произшествие между трактор “Клас Орион 640”, с рег.№****** и лек автомобил “БМВ
325Д”, с рег.№******, както и по повод на наличието на валидно сключен и действащ към
датата на инцидента договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с ответника по
отношение на отговорността на водача на земеделската машина.
Спорно на първо място е чия е вината за настъпване на пътния инцидент,
респективно налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат.
В разглеждания казус, от съвкупния анализ на ангажирания в производството
доказателствен материал и по-конкретно на Протокола за ПТП и неоспорената част от
заключение на първоначална САТЕ, се налага извода, че процесното пътно произшествие е
настъпило по вина на водача, управлявал трактор “Клас Орион 640”, който е предприел
маневра “завой наляво“ за навлизане по черен земен път, като не се е съобразил с движещия
се лек автомобил „БМВ 325Д“, с рег.№*****, който в този момент го изпреварвал, при което
е настъпил сблъсък между двамата участника. В коментираният протокол за ПТП
еднозначно е посочено, че е съставен след посещение от органите на МВР на мястото на
инцидента, непосредствено след настъпването му. Ето защо очевидно, е че отразяването в
титулната част на документа като дата на съставяне “27“, а не “24“ е резултат от техническа
грешка, която обаче не води до опорочаване на констатациите отразени в протокола. В тази
връзка доводите на ответника, че протокола е съставен три дни след ПТП, съответно че не
следва да се ползва с доказателствена стойност, са неоснователни.
Наред с горното в протокола за ПТП, съставляващ официален документ по смисъла
на чл.179, ал.1 от ГПК е отразено, че вината за инцидента е на водача на селскостопанската
машина, който от своя страна е подписал документа без възражения. В този смисъл и с оглед
кореспондиращите констатации на вещото лице по първоначалната САТЕ, че водача на
увреденият автомобил не е имал възможност да избегне инцидента, се налага извод за
недоказаност на възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносният
резултат. Въпросното възражение се базира единствено на неустановени предположения за
шофиране от водача на автомобила с несъобразена скорост и за предприета маневра без да е
8
съобразен подаден сигнал за изменение на движението от страна на водача на
селскостопанската машина.
Извод за недоказаност на възражението не се разколебава от отразеното в протокола
за ПТП съставяне на АУАН и на двамата водачи участвали в инцидента, тъй като по делото
не са представени доказателства за финализирането на процедурата по ангажираните на
административната отговорност на водача на автомобила. Съставянето на АУАН е индиция
за допуснато нарушение, но санкционирането му става с влязло в сила НП.
За пълнота, с оглед оплакванията на въззивника за неустановеност на механизма на
ПТП, следва да се посочи, че точно местоположението на превозните средства на пътното
платно, съответно отстоянието им от осевата линия е ирелевантно за спора. Вярно е, че
вещото лице по първоначалната експертиза, излага, че не може да бъде прецизен в тази част,
но това не променя категоричността му по отношение на механизма на произшествието и за
невъзможността за реакция от водача на пострадалия автомобил.
Относно втория спорен момент в производството, а имено за дължимия размер на
застрахователното обезщетение, отговорът зависи от това кое от заключенията на вещите
лица по назначените по делото две САТЕ, следва да се кредитира, съответно чий метод на
изготвяне в най-пълна степен се доближава до реалната оценка на процесния автомобил.
Както вече се посочи по-горе застрахователното обезщетение се равнява на
действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, т.е. на
стойността срещу която може да се купи идентично на застрахованото имущество.
При определяне на пазарната цена и двете заключения използват сходен подход, като
дават приоритет на различни характеристики на уведеното имуществено и на пазарните
условия. В случая съдът намира, че подхода на вещите лица по повторната експертиза е по-
всеобхватен и задълбочен, доколкото при изпълнение на възложената им задача, двамата
експерти са отчели повече на брой параметри и техническите специфики на веща. За
разлика от първоначалната експертиза, при повторната експертите са оценявали само
автомобили с техническите характеристики, идентични с тези на процесния и по-конкретно
с ръчни скоростни кутии, а не с автоматични такива. Наред с това между изследваните
автомобили има с малък пробег и такива с много голям, докато при първоначалната оценка
са включени само автомобили изминали около 200000км.
В контекста на изложеното, въззивният състав съдът намира, че при определяне на
дължимото обезщетение, следва да бъде съобразена пазарна цена, установена от повторната
експертиза, доколкото същата борави с аналози, които се доближават в максимална степен
до процесния автомобил.
По повод възражението на въззивника, че определената застрахователна стойност на
процесният автомобил при сключване на застраховка “Каско“, се явява най-адекватна и най-
близка до действителната цена на автомобила, следва да се има предвид, че тази стойност се
договаря от страните за целите на застрахователният договор, при който се допуска както
под-застраховане, така и над-застраховане и няма общо с реалните пазарни условия.
9
В заключение съдът намира, че база за определяне на дължимото обезщетение е
установената от повторната САТЕ средна пазарна стойност на веща в размер на 32090лв.
Така след приспадане цената от 686.88лв., която собственикът на автомобила може да
получи при предаването му за скрап и на доброволно платеното от застрахователя
обезщетение от 15217.30лв., предявеният иск в размер на 10000лв., частично от 24782.70лв.,
се явява основателен.
С оглед горното въззивният съд, приема, че първоинстанционният съд, е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
оставена без уважение.
При този изход на делото в полза на въззиваемия, следва да се присъдят деловодни
разноски, чийто размер възлиза на 1560лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1233/09.04.2025г., постановено по гр.д.№10061/ 2024г.
по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано заедно от А.П.Л. и Р. К.
Д., да заплати на “Роуд Асистънс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Кестен“ №14, вх.“Б“, ет.2, ап.6, представлявано от Е.Р.В., сумата
от 1560лв., представляващи деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10