№ 4167
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20241110125058 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „******” ЕАД, ЕИК ******, срещу
Б. М. И., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
26.04.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 19891/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: ******, аб. № ****** за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноските за
производството.
Ответникът, чрез назначения му от съда по реда на чл. 47 ГПК особен
представител адв. Е., оспорва исковете с доводи за неоснователност и недоказаност на
претенциите вкл. и по размер. Обръща внимание, че за периода 01.05.2019 г. –
1
20.07.2019 г. за задълженията за ТЕ следва да отговаря вещния ползвател, а не
ответникът, който се явявал само един от наследниците на вещния ползвател. Заявява
възражение за изтекла погасителна давност, както и за недължимост на
претендираните суми за лихви. Оспорва представените с исковата молба документи и
от същите да се установява наличието на задължения на ответника към ищеца. Моли
за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач („****** ООД) не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства,
становищата на страните и отделените с доклада за безспорни между страните
обстоятелства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им. В тежест на ищеца с оглед възражението за
давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ.
прекъсване на погасителната давност за вземанията.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че не се нуждае от доказване
обстоятелството, че давността за вземанията е спряла да тече за периода на
извънредното положение съгласно ЗМДВИПОРНС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
2
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с
кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия,
респ. кои са страни по договорното правоотношение през исковия период.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи (нотариален акт за продажба на недвижим имот от
15.04.2015 г., удостоверение за наследници на С. М. Р., молба-декларация за откриване
на партида, подадена от ответницата), които анализирани в съвкупност водят до
извода, че макар да е придобила правото на собственост върху имота през 2015 г., за
периода до 20.07.2019 г. купувач по договорното правоотношение с ищеца е била
вещният ползвател (праводател на ответника) С. М. Р.. Следователно и до посочената
дата и с оглед фактическите основания на предявения иск, а именно твърденията на
ищеца, че качеството потребител на топлинна енергия за ответницата произтича от
качеството й на собственик на имота, то и облигационното правоотношение между
страните е възникнало след погасяване на вещното право на ползване, запазено от С. Р.
до смъртта й. По изложените съображения съдът приема, че в периода 21.07.2019 г. –
30.04.2022 г. между страните е съществувало облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед
притежаваното от ответника право на собственост върху недвижимия имот. Ищецът е
доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему
ответникът дължи цената на потребената през периода в имота топлинна енергия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, а и това не се оспорва от ответеника, че сградата, в която се намира
жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно
същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведеното на 15.08.2002 г. общо
събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за
услугата топлинно счетоводство с „******“ ЕООД, като в изпълнение на взетото
решение е сключен и представеният по делото договор № ****** г.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка
ответникът е обвързан от взетото решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и
приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,
настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия
за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
3
е осъществявано от „******“ ООД. В списъците за разпределение на кубатурата в
процесния блок апартаментът фигурирал с кубатура 113 куб.м., а с общите части 123
куб.м. През исковия период в имота на ответницата е имало едно отоплително тяло с
ИРРО, като е липсвал узаконен водомер за отчитане на разхода за подгряване на вода.
През исковия период не е бил осигуряван достъп отчет на уредите. През 2001 г. е било
изключено отоплението на стълбището. Количеството ТЕ е начислявано по нормативен
път, като разходът за топлинна енергия за подгряване на вода е начисляван с оглед
потребление от предходни сезони в занижено спрямо нормативно предвиденото
количество за един потребител (в този смисъл е изявлението на вещото лице в
откритото съдебно заседание на 13.02.2025 г.). Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, също е начислявана въз основа на нормативно установената
формула и отопляемия обем на жилището. Вещото лице е посочило, че през целия
исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Съгласно
заключението на СТЕ дължимите суми за ТЕ за периода 01.12.2019 г. – 31.04.2022 г.
(съобразно служебно поставената от съда задача) е в размер на 1737,37 лева след
извършено приспадане на ДДС с оглед намаляване на ставката за част от периода. В
посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и просрочени
задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на
услугата за дялово разпределение. Вещото лице не е констатирало отклонения от
нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е
преминавал редовни метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през
процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия ТЕ.
Следва да се обсъди своевременно заявеното с отговора на исковата молба
възражение за погасяване на част от вземанията с кратка тригодишна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на
общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след
изтичане на 45 дни, считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради
което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от
деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1
от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е заявил претенция за
заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., като е подал
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 13.04.2023 г.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че по силата на ЗМДВИП,
обявено с решение на НС на РБ от 13.03.2020 г., давността за вземанията е спряла да
тече за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/,
обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
4
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права
от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на
течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според
който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен
срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително. След добавяне на посочения период, погасено по давност се явява
вземането за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., тъй като вземането за м.12.2019
г. е станало изискуемо на 15.02.2020 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни,
по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за него не е изтекла
към 13.04.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съдът е поставил на основание чл. 162 ГПК задача на вещото лице да изчисли цената
на ТЕ за същия период, необхванат от погасителна давност. Ето защо и искът за
главница следва да се уважи за размера съгласно заключението на експерта, а именно
за сумата 1737,37 лева и за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2022 г., а в останалата част да
бъде отхвърлен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от „******“ ООД.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според същите условия редът и начинът на
заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано
с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ
услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „******“ ЕАД, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. Възражението за погасяване на
това вземане по давност е неоснователно с оглед периода, за който същото се
претендира и спирането на давността през извънредното положение. Следователно
този иск следва да бъде уважен за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2022 г. за сумата 46,41
лева, колкото и претендира ищецът.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от
5
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 1737,37 лева и за периода 16.10.2020 г. – 30.03.2023 г. следва да се
уважи за сумата 228,99 лева, която съдът, съобразявайки погасената по давност част
от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
изравнителните сметки и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание на
чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 242,99 лева този иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата 9,51 лева
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 869,40 лева от общо 888,92 лева /за държавна
такса, депозити за вещо лице и особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер
от 100 лева/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
доколкото е представляван от особен представител, то и не е извършил такива в
производството.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата 89,16 лева от общо 91,16 лева съгласно заповедта
за изпълнение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „******“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: ******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
6
ЗЗД, че Б. М. И. с ЕГН: ********** и адрес: ******, дължи на „******“ ЕАД сумата 1
737,37 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот на адрес: ******, аб.№
******, ведно със законна лихва за период от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 228,99 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до
30.03.2023 г., сумата 46,41 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. за същия топлоснабден имот,
ведно със законна лихва за период от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ******/26.04.2023 г.
по ч.гр.д. № 19891/2023 г. по описа на СРС. ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „******“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: ******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Б. М. И. с
ЕГН: ********** и адрес: ******, дължи на „******“ ЕАД сумата над 1 737,37 лева до
сумата 1759,02 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата над 228,99 лева до сумата
242,99 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 30.03.2023
г., както и сумата 9,51 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение за период от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ******/26.04.2023 г. по
ч.гр.д. № 19891/2023 г. по описа на СРС. ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Б. М. И. с ЕГН: **********
и адрес: ******, да заплати на „******“ ЕАД ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******, сумата от 869,40лева - разноски в исковото производство и
сумата от 89,16 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „******“ ООД
на страната на ищеца „******“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7