РЕШЕНИЕ
№ 910
Кюстендил, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ИВАН ДЕМИРЕВСКИ |
| Членове: | МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА АСЯ СТОИМЕНОВА |
При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА и с участието на прокурора МИХАИЛ КРУШОВСКИ като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА канд № 20257110600179 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Х. И. Х., [ЕГН] от [населено място], [улица]обжалва решение № 78/ 18.03.2025 г. по а.н.д.№ 245/ 2025 г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с неправилна преценка на съда за доказани деяния. Моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
В писмен отговор и молба главен юрисконсулт Б. С. Л. като пълномощник на ответния началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касатора.
Представителят на КОП дава заключение за правилно и обосновано решение на районния съд. Счита, че не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което моли за оставянето му в сила.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП № 24-1139-001700/ 12.07.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, с което на Х. И. Х. за наложени следните административни наказания:
1/за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и
2/за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 04.07.2024 г. около 19:40 часа св.В. Т. В. като служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил и колегата му Д. С. В. осъществявали контрол по спазване на ЗДвП в [населено място], [улица]. Спрели за проверка товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № [рег. номер], който се движел без включени светлини. При проверката установили, че автомобилът се управлява от нарушителя. Същият нямал поставен обезопасителен колан при наличието на такъв в автомобила.
От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за спазване на процедура за административно наказване по ЗАНН и доказани деяния. Според съда е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нито едно от деянията не представлява маловажен случай. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:
При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за редовно проведено административнонаказателно производство и доказани деяния.
Фактите по делото са установени посредством приобщените гласни доказателства на св.В. В. и необорената презумтивна доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Според установените факти, в деня и часа на нарушенията деецът е имал качеството на водач на МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Същият е управлявал посочения в НП товарен автомобил в нарушение на забраната по чл.70, ал.3 от ЗДвП, тъй като автомобилът се е движел без включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Отделно от това, при спиране на автомобила проверяващите са установили, че водачът е нарушил и изискването на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като е бил без обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Касаторът не е имал възражения по установените факти, нито е релевирал съответните доказателствени искания. Следователно, правилна е преценката на районния съд за доказани деяния. Деянията са наказани по относимите за тях санкционни норми. Нарушението на чл.70, ал.3 от ЗДвП се наказва по общия състав на чл.185 от ЗДвП, поради липса на предвидено друго наказание. Нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП се наказва по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Наложените наказания са във фиксираните законови размери, поради което е спазено правилото на чл.27, ал. 1 от ЗАНН.
Правилна е преценката на районния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянията не представляват маловажни случаи по легалната дефиниция на §1, т.4 от ДР на ЗАНН.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78/ 18.03.2025 г. по а.н.д. № 245/ 2025 г. на РС – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
| Председател: | |
| Членове: |