№ 1558
гр. Варна, 24.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20253100900212 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Ф. Р. Р., с ЕГН
**********, с адрес: с.К., общ.А., обл.В., със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Младост 3“, бл.
№303А, ет.5, офис21, чрез адв.Ц. Букова, против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със
седалище: гр.София, бул.„Джеймс Ваучер“№87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 40000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания в
резултат на настъпило пътнотранспортно произшествие на 28.09.2024г., около 14:30 часа, в
гр.Варна, на бул.“Цар Освободител“ срещу бензиностанция “Еко“, причинено по вина на
водача на лек автомобил марка “Ф.“, модел “П.“ с peг.№В **** НТ, чиято отговорност към
момента на инцидента е била застрахована при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица №BG/02/*******,
валидна до 27.01.2025г. и сумата от 838.38лв., представляваща имуществени вреди,
настъпили в резултат от гореописаното пътно произшествие, изразяващи се в разходи за
лечение и възстановяване-заплащане на лекарства, санитарни материали и медицински
услуги, ведно със законната лихва главниците, считано от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция-15.11.2024г.до окончателното им изплащане.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка за доброволно плащане
на претендираното обезщетение с IBAN:BG****************** при банка “ДСК“ АД.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът по делото е подал отговор на искова
молба, с който оспорва иска по основание и размер, релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат. Изразява се становище по отношение на доказателствените
1
искания на насрещната страна и отправя свои.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват направените с отговора възражения и се изразява становище по доказателствата.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова
молба, с който се поддържат твърденията и възраженията, изложени в отговора на исковата
молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, тъй като са
представени доказателства за предявена претенция пред застрахователя по реда на чл.380 от
КЗ. Сезиран е местно и родово компетентният съд, поради което производството по делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК,
съдът счита, че искът следва да се разгледа по реда на Глава XXXII от ГПК-“Производство
по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Съдът намира представените от ищеца писмени доказателства за допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което същите
следва да бъдат допуснати до събиране по делото. В тази връзка следва да се има предвид,
че макар и постъпили чрез ЕПЕП, приложените към допълнителната искова молба
документи не са заверени зя вярност, поради което на ищеца следва да се дадат съответните
указания по чл.183 от ГПК.
Следва да се назначи исканата от страните съдебни медицинска и автотехническа
експертизи, с оглед значението на отговорите по формулираните от страните въпроси за
изясняване на спора от фактическа страна, като същите следва да се обединят в една
комплексна експертиза, предвид общия характер на въпроса за механизма на реализиране на
твърдените увреждания, предмет и на двете експертизи. В допълнение служебно следва да
се постави въпроса дали ангажираните от ищеца разходно оправдателни документи за
плащане на медицински дейности, консумативи и медикаменти са относими към лечение на
уврежданията на ищеца.
С оглед наведените от страните твърдения и възражения, както и с цел пълно и
правилно изясняване на спора от фактическа страна, следва да се допуснат гласни
доказателства, а имено по един свидетел на всяка от страните.
Доколкото ищецът е оттеглил искането на основание чл.190 от ГПК за изискване на
застрахователна полица по сключена застраховка “Гражданска отговорност“, съдът не дължи
произнасяне по същото.
Основателността на искането на ответника да се задължи ищеца по реда на чл.190,
ал.1 от ГПК да представи по делото заверено копие от свидетелството за управление на
2
МПС и свидетелство за регистрация на МПС, понастоящем е в зависимост от това дали
ищеца ще завери документите приложени към ДИМ, поради което произнасянето по същото
следва да се отложи за о.с.з. .
Искането на ответника за изискване от НЗОК на здравното досие на ищеца, както и
искането за издаване на съдебно удостоверение със същата цел, следва да се отхвърли.
Предмет на делото е изследване на причинно-следствената връзка между пътното
произшествие и конкретни травматични увреждания, поради което изследването на цялото
медицинско досие, респективно на здравословното състояние на пострадалия, се явява
необосновано разширено и ненужно накърняващо личната му сфера. Наред с това
допуснатата по делото съдебна експертиза в медицинската и част има за предмет
установяване дали претърпяното пътно произшествие може да доведе до твърдените от
ищеца телесни увреждане и дали са налице предходни увреждания.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото на основание чл.374,
ал. 2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Ф. Р. Р., с ЕГН **********, против ЗД “Бул Инс“ АД, с
ЕИК *********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания в резултат на настъпило
пътнотранспортно произшествие на 28.09.2024г., около 14:30 часа, в гр.Варна, на бул.“Цар
Освободител“ срещу бензиностанция “Еко“, причинено по вина на водача на лек автомобил
марка “Ф.“, модел “П.“ с peг.№В **** НТ, чиято отговорност към момента на инцидента е
била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“,
обективирана в Застрахователна полица №BG************ валидна до 27.01.2025г. и сумата
от 838.38лв., представляваща имуществени вреди, настъпили в резултат от гореописаното
пътно произшествие, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване-заплащане на
лекарства, санитарни материали и медицински услуги, ведно със законната лихва
главниците, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция-15.11.2024г.до
окончателното им изплащане.
3
В исковата молба се твърди, че на 28.09.2024г., около 14:30ч., в гр.Варна, на бул.“Цар
Освободител“ срещу бензиностанция “Еко“, водачът на л.а.“Ф. П.“, с peг.№В **** НТ, при
предприемане на забранена маневра завиване в обратна посока, при наличие на двойна
непрекъсната линия, реализира пътнотранспортно произшествие със скутер “К. Д.“, с peг.
№А **** К, движещ се в същата посока направо, управляван от ищеца. Сочи се, че тъй като
ищеца е пострадал при настъпилият пътен инцидент, е съставен е Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 28.09.2024г. по описа на ОДМВР-гр.Варна, сектор “Пътна
полиция“. Твърди се, че вината за инцидента е само на водача на лекия автомобил поради
което единствено по отношение на него са предприети административни мерки за налагане
на наказание-съставен АУАН за извършено нарушение на ЗДвП и е издадено Наказателно
постановление №**********/ 14.11.2024г., което е влязло в законна сила на 18.12.2024г.
Поддържа се, че след инцидента, ищецът е бил транспортиран до МБАЛ “Света Анна-
Варна“ АД, където след извършен преглед е установено, че е получил травматични
увреждания, изразяващи се в голяма разкъсно-контузна рана на десен лакът с дефект на
кожата и размачквания, разкъсно-контузна рана на ляво коляно, порезна рана с размер 3 см.
на дясна лопатка, както и контузия на дясната раменна става и контузия на шията.
Поставени са му ситуационни шевове, превръзки и цялостно обработване на раните. Сочи
се, че на 02.10.2024г., поради оплаквания в областта на контузиите, придружени с болка в
лявото рамо и шията, както и главоболие, световъртеж и гадене, ищецът е посетил спешно
отделение към УМБАЛ “Света Марина“ ЕАД-гр.Варна, където е установена фисура
/пукване/ в средна латерална трета на дясна ключица с препоръка за контролна
рентгенография след 1 седмица при персистиране на оплакванията. Сочи се, че в
последствие са извършени още медицински прегледи, въз основа на които е установена
фрактура на дясна ключица, съответно се наложило поставянето на ортеза за
обездвижването й, за срок от 50 дни. Твърди се, че при последвалите контролни прегледи
през м.12.2024г., чрез които е проследено здравословното състояние на пострадалия, е
установено оформяне на келоид в областта на десен лакът, продължаваща палпаторна болка
в медиална ставна междина на ляво коляно и в дясната ключица. Поддържа се, че за
провеждане на възстановителен процес, ищецът е използвал общо 104 дни отпуск по болест.
Поддържа се още, че пътнотранспортното произшествие и получените травматични
увреждания са оказали негативно влияние върху физическото и психическото състояние на
ищеца, като е нарушен и нормалният му ритъм на живот. Твърди се, че поради постоянните
болки в дясната ключица, пострадалият не можел да се храни и обслужва самостоятелно.
Травмата ограничила движението на дясната ръка и затруднила хватателната й функция.
Твърди се още, че ищецът страдал и от често главоболие, съпътствано със световъртеж,
нарушения на съня и станал раздразнителен. Поддържа се, че към настоящия момент ищеца
все още не се е възстановил напълно. Излага се, че освен неимуществени вреди,
пострадалият е претърпял и имуществени такива в размер на направените разходи за
лечение. Поддържа се, че към датата на пътния инцидент виновният за произшествието лек
автомобил е имал валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност“, поради което и
4
на основание чл.380, ал.1 от КЗ, ищецът е предявил на 15.11.2024г. извънсъдебна претенция
до ответника, при когото е образувана щета №**********, но до настоящия момент не е
платено застрахователното обезщетение.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозира отговор на искова молба, с
който се изразява становище за допустимост, но неоснователни на исковите претенции.
Оспорва се настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане, съответно
възникването на отговорността на застрахования по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като се поддържа, че е налице случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК. Оспорва се твърдения от ищеца механизъм на настъпване на
процесното произшествие, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между
настъпилите увреждания и пътния инцидент. Прави се възражение, че пътното
произшествие е настъпило изцяло по вина на ищеца, или евентуално че е налице на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 70 %. Твърди
се, че ищецът с поведението си сам е поставил здравето си в опасност и е допринесъл за
вида и степента на телесните си увреди, извършвайки нарушение на правилата за движение
по пътищата, управлявайки мотоциклета без необходимата дистанция и с несъобразена
скорост, надвишаваща допустимата за процесния пътен участък. Поддържа се, че описаното
поведение на ищеца, е препятствало мотористът да спре своевременно преди сблъсъка, а
факта че не се е движил в дясната част на пътната лента е препятствало превозните средства
да се разминат. Поддържа се още, че ищецът е предприел неправомерна маневра-
изпреварване от лявата страна на л.а.“Ф. П.“, при наличие на маркировка М2-“двойна
непрекъсната линия“, която забранява това. Твърди се, че ищецът е управлявал превозното
средство без екипировка, протектори и каска за мотопед, в нарушение на разпоредбата на
ЗДвП. Сочи се, че ако ищеца е бил правилно и подходящо екипиран, претърпените от
инцидента вреди биха били сведени до незначителна степен. Наред с това се оспорва, че
управляваният от ищеца мотопед, е бил технически изправен, което е поставило ищеца в
невъзможност да предотврати инцидента. Оспорва се и че ищецът е имал необходимата
категория за управление на мотопеда. На следващо място се оспорват твърденията на ищеца
за търпени неимуществени вреди, техният интензитет и проявление, като и
продължителността оздравителният процес. Оспорва се наличието на причинна връзка
между травмата на ключицата и процесният инцидент, като се поддържа че такава не е
доказана по делото. В условията на евентуалност се твърди, че несвоевременно
проведеното болнично лечение, е довело до удължения възстановителен период, както и до
настъпване на усложнения. На последно място се поддържа, че претендираното обезщетение
е прекомерно и не кореспондира с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД,
както със социално-икономическите условия на живот в страната. По отношение на
акцесорната претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва, се поддържа,
че същата е неоснователна като последица от неоснователността на главния иск, евентуално
че забавата е настъпила в различен от сочения от ищеца момент, а имено от 12.02.2025г. с
изтичането на 15 работни дни, след последно представените документи от пострадалия.
5
С постъпилата в срок допълнителна искова молба, се излага становище за
неоснователност на доводите и възраженията ответника. Поддържа се, че възраженията на
застрахователя във връзка с механизма на пътното произшествие и за съпричиняване на
вредоносният резултат, са бланкетно отправени и противоречащи с ангажираните
доказателствата. Поддържа се, че към момента на пътния инцидент, ищецът е имал
свидетелство за правоуправление и че моторното средство е било технически изправно.
Поддържа се още, че пострадалият е бил с поставена необходимата екипировка. Оспорват се
доводите отсъствие на причинно следствена връзка между инцидента и описаните травми,
както и за прекомерност на претенциите. Доразвити са доводи за момента, от който
ответника е изпаднал в забава.
В срока по чл.373 от ГПК, ответникът е депозира отговор на ДИМ, с който поддържа
твърденията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните на страните, съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
-към датата на процесното ПТП-28.09.2024г. с ответното дружество е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно л.а.“Ф. П.“, с peг.№В **** НТ, валидна до 27.01.2025г.;
-на 15.11.2024г. пред застрахователя е депозирана извънсъдебна претенция по реда на
чл.380, ал.1 от КЗ, за което е образувана щета №**********.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед предмета на предявения иск с правно основание чл.432 от
КЗ, ищеца носи доказателствената тежест за установяване на съществуването към датата на
ПТП на сключен с ответника договор за застраховка “Гражданска отговорност“ за лекият
автомобил, който е управляван от виновното за увреждането лице. Следва да установи
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените неимуществени и имуществени вреди. Следва да установи още
датата на уведомяването на застрахователя по сключения договор за застраховка, по повод
на задължението на пострадалото лице по смисъла на чл.498, ал.1 вр. чл.380 от КЗ.
Ответникът носи доказателствената тежест за установяване фактите, на които
основава своите възражения, в т.ч. възраженията за липса на вина на водача на лекия
автомобил и за съпричиняване, и относно прекомерността на предявените искове.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото представените от ищеца
писмени доказателства.
6
УКАЗВА на ищеца, че следва най късно до датата на о.с.з. да завери за вярност или
да представи заверени препис от документите, приложени към допълнителната искова
молба, тъй като в противен случай, те ще бъдат изключени от доказателствения материал по
делото.
НАЗНАЧАВА комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза,
вещите лица, по която след запознаване с материалите по делото да отговорят на въпросите
формулирани от страните по делото, както и на въпроса дали ангажираните от ищеца
разходно оправдателни документи за плащане на медицински дейности, консумативи и
медикаменти са относими към лечение на уврежданията на ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Деян Ангелов Демиров и инж.Йордан Любомиров
Михайлов
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 1400лв., вносим
по равно /по 700лв./ от страните, в тридневен срок от съобщаването, за което следва да се
представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит от ответника, да се съобщи на
вещите лица и да се призоват за о.с.з.
УКАЗВА на в.л., че следва да депозират заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
ДАВА възможност на ищеца да се ползва от показанията на един свидетел, при
режим на водене, за установяване на претърпените неимуществени вреди, следствие от
претърпяното пътнотранспортно произшествие.
ДОПУСКА до разпит при режим на призоваване свидетелят И. Х. В., с ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр.В., ул.“П. М.“ №** във връзка с установяване на
обстоятелства по повод настъпването на процесния пътен инцидент.
УКАЗВА на ответника, че в тридневен срок от съобщаването, следва да представи
доказателство за внесен депозит за призоваване на свидетеля в размер на 100лв., след което
ще бъде извършено призоваването.
ОТЛАГА произнасянето в о.с.з. по искането на ответника за задължаване ищецът на
основание чл.190 от ГПК да представи документи по делото.
ОСТАВЯ без уважение исканията на ответника за изискване от НЗОК на здравното
досие и за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с документи от досието на
ищеца за периода 01.01.2024г. до 01.04.2025г.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСРОЧВА производството по т.д.№212/2025г. на ВОС за разглеждане в открито
съдебно заседание на 27.11.2025г. от 15.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовка за насроченото
7
о.с.з., на ищеца да се изпрати препис от допълнителния отговор на искова молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8