Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/ .03.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети
март две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6711 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище *** за приемане за установено по отношение на С.Д.С., ЕГН ********** *** дължимостта
на сумата от 1439,68
лева,
представляваща главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 11.02.2011г., обявен за предсрочно
изискуем на 27.06.2019г., отчитан по сметка № 11/19225924, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 27.08.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, договорна (възнаградителна)
лихва в размер на 344,95 лева,
начислена за периода от 07.11.2017г. до 26.06.2019г., лихва за забава до датата на настъпване на изискуемост в размер на 44,88 лева, начислена за периода от 08.12.2017г. до 26.06.2019г., лихва за забава след датата на
настъпване на изискуемост в размер
на 24,79 лева, начислена за периода
от 27.06.2019г. до 27.08.2019г., дължими
разходи за изискуем кредит в размер на 120
лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13581/2019г.
на ВРС, 10- ви състав, а в условията на евентуалност за осъждане на
ответника да заплати горните суми, на осн.чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага, че по
силата на сключен договор за кредит за текущо
потребление от 11.02.2011г. между наследодателя на ответника - Радка Йорданова Патлеева и „Банка ДСК“ е
възникнало валидно облигационно правоотношение, съгл. което на кредитополучателя
е предоставена в заем сумата от 3000 лева за срок от 120 месеца, считано от
датата на усвояването. Съгласно договореността между страните отношенията им са
регулирани от ОУ и Тарифата на банката
за лихвите, таксите и комисионните.
За ползване на заетите средства страните са
договорили тяхното олихвяване с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора за кредит е 13,95 % годишно или 0,04% на ден. ГПР по
кредита е в размер на 16,88%. Съгласно чл.19.1. от Общите условия при забава в
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата главницата се
олихвява с възнаградителна лихва плюс надбавка от 10 процентни пункта, като
надбавката не се прилага, ако кредитополучателят погаси дължимата месечна
вноска до седмия ден след падежната дата.
Съгл. чл. 19.2 от ОУ при
допусната забава в плащанията за повече от 90 дни целият непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем и до предявяване на иска за събиране на вземането остатъкът
се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от 10
пункта. В чл. 15 от договора за кредит ОУ е уговорено, че за банката възниква
вземане за разходи за изискуем кредит съгл. Тарифата на банката.
Твърди се, че кредитополучателят е починал по
време на действието на договора. Плащанията по дълга са преустановени, като
забвава е повече от 90 дни Ето защо, с писмо №06-20-03106/20-09-2018г.
ответникът като наследник на кредитополучателя е уведомен за изявлението на
банката да направи вземанията предсрочно изискуеми. Уведомлението е връчено на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поддържа се, че посредством извършване
на разпоредителни сделки с наследствено имущество, ответникът като призовано
към наследяване лице е приело мълчаливо наследството, оставено му от Радка Йорданова
Патлеева.
Предвид
изложеното се настоява за уважаване на предявения иск с пр.осн чл. 422, ал.1 от ГПК. Поддържа се искане, в случай на отрицателна преценка за настъпилата
предсрочна изискуемост на дълга, вземанията да се присъдят на осн.чл. 432, ал.
1 от ТЗ. В тази връзка намира, че исковата молба служи за покана за изпълнение,
като считано от получаването й ответникът е изпаднал в забава.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба. Искът се оспорва. Акцентира се, че размерът на месечните
погасителни вноски съгл. приложеното към заявлението по чл. 417 от ГПК
извлечение от сметка не съотвества на размера по погасителния план. Удържаните
на кредитополучателя вноски също не съответстват на утвърдения погасителен
план. Оспорва се ответникът да е уведомен надлежно за предсрочна изискуемост на
дълга. В тази връзка се позова на неясно изявление на банката в този смисъл и
счита, че от същото не става ясно какъв е остатъчния размер на дълга. Оспорва
уведомлението да е редовно връчено по съображения, че същото е изпратено на
адреса на наследодателя. Този адрес е за имот, с който ответникът вече се е
разпоредил. Оспорва евентуалната осъдителна претенция за главница и лихви по
съображения че такъв случай изискуемостта би настъпил от датата на исковата
молба. Не оспорва, че ответникът е извършил приемане на наследството.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и страна:
Производството е с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, образувано по искова молба за установяване
на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение.
Едномесечният срок за предявяване на иска е спазен.
От приложения по делото
договор за кредит
за текущо потребление се установява, че между „Банка
ДСК“ АД и ответника Радка
Йорданова Патлеева е възникнало
валидно облигационно отношение от 11.02.2011г., по силата на което на последния
е предоставенa
сумата от 3000 лева срещу задължение за връщане на 120 месечни вноски, считано
от датата на усвояването в рамките на утвърдения от страните погасителен план
(л. 10 и сл.). В т. 8 е фиксирано, че заемната сума се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора възлиза на 13,95 %
или 0,04% на ден. На осн. чл. 15 от договора кредитополучателят заплаща такси
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които “Б.Д.“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти. На осн.
чл. 14 от контракта неразделна част от договора са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
кредитополучателят е приел и подписал. Съгласно приложените по делото и подписани
от кредитополучателя ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление(л.8 и
сл.) кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базовия
лихвен процент, определян по одобрена от кредитора методология (т.7.1). Aко кредитополучателят ползва преференциален лихвен
процент по кредита, в случай на неизпълнение на някое от условията, при което е
предоставен преференциалния лихвен процент,
кредитополучателят губи правото да ползва съответната
преференция от датата на неизпълнението(т. 7.8). Кредитополучателят заплаща
такси и комисионни съгласно действащата
към датата на събирането Тарифа на „Б.Д.“ ЕАД за таксите и комисионните, както и всички и други
разходи по обслужване на задължението (т.8). При забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта
от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена
с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта (т. 19.1). При допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни целият отстатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събиране му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 пункта (т. 19,2).
По делото е представено
писмено доказателство, озаглавено „такси по кредити за текущо потребление“/л.
15/, посещо подписа на кредитополучателя, като в документяа на стр.1 ред
последен е отбелязана такса за оперативно обслужване на кредита в случай на
изискуемост -60 лева.
Видно от договор за
залог върху вземания от 11.02.2011г. между Банка ДСК и Радка
Йорданова Патлеева е постигнато
съгласие с цел обезпечаване изпълнението на задълженията по договор за кредит,
кредитополучателят да учреди залог върху вземания по трудово правоотношение или
пенсия
Не е спорно по
делото, а и от представеното удостоверение за наследници изх. №
65/21.08.2018г., издадено то длъжностно лице по гражданско състояние при Община
Велики Преслав се установява, че ответникът С.Д.С. е единствен наследник по
закон на кредитополучателя Радка Йорданова
Патлеева, починала на 19.11.2017г.
Не е спорно по
делото, а и се установява, че след смъртта на наследодателя, ответникът е
извършил разпоредителна сделка с имущество на наследодателя,обективирана в НА
№18, том I,
рег.№484, дело № 18 /2018г. на нотариус рег, №124, с което е си действиел
конклунденто е приел наследството, оставено му от наследодателя, на осн. чл.
49, ал.2 от ЗН.
По
делото е представена покана с изх. № 06-20-03106/ 20.09.2018 г., с която
банката уведомява ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради
забава в погасяване на задълженията по договора, считано от датата на
получаване на поканата. Към поканата е представен констативен протокол от
15.11.2018г., видно от който връчителят ЧСИ рег. № 716 КЧСИ не е намерил
ответника на постоянния му адрес в гр. Варна, ул.“Евлоги Георгиев“ 21А, ап. 68
на дати 13.10.2018г., 21.10.2018г. и 30.10.2018г., поради което при последното
посещение на 30.10.2018г. е залепил уведомление на вратата на апартамента и е
пуснал друго в пощенската кутия. Връчителят е удостоверил, че уведомлението не
е потърсено в предвидениия в ГПК двуседмичен срок, изтекъл на 14.11.2018г.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ на вещото Р.С., което
съдът кредитира като обективно, мотивирано и компетентно дадено, се установява,
че кредитът е напълно усвоен на 11.02.2012 г. Експертът е констатирал, че за
периода от подписване на договора за кредит до 06.05.2018г. размер на
начислените погасителни вноски за главница и договорна лихва за съобразно
погасителния план при лихвен процент 13,95 %. От 07.05.2018г. до 26.06.2019г.
прилаганият лихвен процент е 14,95 %. Промяната на лихвения процент е направена
на осн. т. 6 и т. 6. 1 от „Промоционални условия по стандартен кредит за текущо
потребление, обезпечен със залог на вземания по трудово правоотношение или
пенсия, заедно със залог на вземане по сметка. В конкретния случай е нарушено
условието за превод на пенсия, съответно лихвеният процент е увеличен с един
процентен пункт. Към 14.11.2018г. кредитополучателят не е заплатил изискуеми
задължения за главница и лихви в размер на 577,04 лева.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявени
са обективно-кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а в
евентуалност осъдителни по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед предмета на спора в тежест на ищеца по делото е да
установи елементите от фактическия състав на претендираното право, а именно
валидно облигационно задължение по договор за кредит, осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем, размера на претендираното вземане по отделни
пера и изпълнение на задълженията му, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите. По същество всички тези въпроси за спорни.
По
настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 13581/2019 г. на ВРС, от което е
видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
установителните искове. Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл.
47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на
настоящото производство. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По делото не е спорно,
а и от доказателствената съвкупност се установява по безпротиворечив начин, че
между ищеца „Банка ДСК“ АД и наследодателя на ответника Радка Пателеева е
възникнало валидно заемно правоотношение по силата на Договор
за кредит за текущо потребление от 11.02.2011г.,
сключен при Общи условия, с чиста
стойност на предоставените в заем парични средства от 3000,00 лв. Следва да се приеме, че доколкото страните не
оспорват изявленията за сключване на договора, вкл. и реалното предоставяне на
заемната сума, то е налице валидно правоотношение по договор за кредит.
Не е спорно, че ответникът С.Д.С. има качеството на закон наследник
на кредитополучателя- негов низходящ. Тъй като след смъртта на
наследодателя, ответникът е извършил разпоредителна сделка с имущество на
наследствената маса, обективирана в НА №18, том I, рег.№484, дело № 18 /2018г.
на нотариус рег, №124, г-н С. конклунденто е приел наследството, оставено му от
наследодателя, на осн. чл. 49, ал.2 от ЗН. На осн. чл. 60, ал.1 от ЗН наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават. Следователно ответникът е материално легитимиран да отговаря по
предявения иск в качеството си на наследник на кредитополучателя.
Няма спор по делото, а и се установява от
назначената СТЕ, че предоставената в полза на кредитополучателя заемна сума е
изцяло усвоена. Видно от заключението кредитополучателя не издължил свои
изискуеми задълженя за лихва и главница в общ размер на 577,04 лева.
Просрочието надвишава 90 дневния срок съгласно чл. 19.1 от ОУ, поради което е
възникнало потестативното право на банката да обяви дълга за изцяло предсрочно
изискуем. Условията за предсрочна изискуемост са възникнали приживе на
кредитополучателя, съответно за кредитора не е съществувало задължение да
уведоми наследника за забавата по реда на чл. 84, ал.1, изр.2 от ЗЗД.
По
въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на
задължението по договор за банков кредит в т. 18 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 год. по тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че
предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта
на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката
да направи кредита предсрочно изискуем. Достатъчно условие за трансформиране на
кредита в предсрочно изискуем е волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока по договора да е достигнало до кредитополучателя,
респективно до неговия наследник
В
случая до ответника е изпратена покана на неговия постоянен и настощ адрес в гр.
Варна, ул.“Евлоги Георгиев“ 21А, ап. 68,
като съгласно отбелязването на връчителя посещения са извършени на на
дати 13.10.2018г., 21.10.2018г. и 30.10.2018г., без да е намерен адресата или лице, което да е съгласно да получи
съобщението.
За да е редовно
връчено съобщените чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 вр.
ал.5 от ГПК е необходимо адресатът да бъде търсен на адреса в продължение на един месец, като едва в случай че не
се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, връчителят пристъпва към залепване на уведомление
на вратата или на пощенската кутия. Невъзмоността адресатът да бъде намерен на
посочения адрес се констатира
най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между
всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това
правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее
на адреса.
В случая процедурата, регламентирана в разпоребатана чл.
47, ал.1 от ГПК не е спазена. Межу първото посещение на 13.10.2018г. и
последното на 30.10.2018г. не изминал посочения в закона интервал от един
месец. С оглед на изложеното съдът
намира, че осъщественото връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост не
е извършено редовно при спазване на процесуалните правила, установени в чл.47
от ГПК, което от своя страна обуславя извода, че не е надлежно удостоверено
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на кредитора.
Същевременно
договореният от страните срок на издължаване от 120 месеца, считано от датата
на усвояването (11.02.2011г.) е изтекъл към датата на приключване на устните
състезания. Като настъпил в ход на производството факт, падежът на вноските
след предявяване на иска следва да се съобрази от настоящия състав на осн.
чл.235, ал. 3 от ГПК./ в този смисъл е ТР 8/2017г. на ОСГТК на ВКС/. При настъпил краен падеж
на задълженията по договора и
липса на твърдения и доказателства длъжникът да е погасил дълга, следва извода,
че претенцията за неиздължена главница е доказана по основание. Относно размера на иска съдът кредитира
ССчЕ, според която неиздължената главница към дата на депозиране на заявлението
е 1439,68 лева. Следователно иска в тази
част е доказан и основателен в цялост.
Tъй като предсрочна изискуемост не е настъпила
преди подаване на заповедта за изпълнение, на ищеца се следва законна лихва за
падежиралата преди датата на заявлението главица в размер на 620,12 лева, за
останалата част от главницата законна лихва се дължи от дата на приключване на
устните заседание -10.03.2021г.
По
претенцията за възнаградителна лихва:
Кредитополучателя
има задължение да заплаща договореното в полза на банката възнаграждение за
отпуснати кредитен ресурс съгл. чл. 8 от договора.
От
заключението на вещото лице по ССчЕ, кредитирано от съда като обективни и
компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че след 07.05.2018г.
банката е приложила лихвен процент от 14,95 % вместо уговорения в процесния
договор 13,95%, поради нарушаване на изискването за превод на пенсия съгл. чл.
6 от „Промоционални условия по стандартен
кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземания по трудово
правоотношение или пенсия, заедно със залог на вземане по сметка“.
Ищцовата страна не
се е позовала в исковата молба на основание за промяна в размера на
договорената възнаградителна лихва. Същевременно от приложения договор за
потребителски кредит от 11.02.2011г. не се установява договорения лихвен процен
да е отпуснат по силата на специални условия,
съответно да е предвидено право на банката на едностранно изменение на тази
величина и условията при които може да се упражни това право. При това
положение съдът намира, че следва да се приложи вариант втори от т. 6.1 от
заключението на вещото лице, съответно да се приеме, че дължимата
възнаградителна лихва за периода 07.11.2017г. до
26.06.2019г., възлиза на 329,22 лева. За
разликата до пълния размер на претенцията иска следва да се отхвърли.
По отношение на
претенцията за наказателна лихва, съдът преценява клаузата на т. 19,1 от ОУ, на
която ищецът основава вземането си за противоречаща на императивни разпоредби,
уреждащи потребителската закрила. Видно от съдържанието на коментираната
разпоредба при допусната от кредитополучателя забава, главницата се олихвява
редовната лихва плюс надбавака. Този
начин на договаряне колидира с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, регламентираща че
при забава потребителя дължи единствено законна лихва. Същевременно видно от
заключението на вещото лице до 26.06.2019г. банката не е прилагала възможността
по чл. 19.1 от ОУ за олихвяване на просрочената главица, а законната лихва. Следователно
и съобразно заключението на вещото лице за периода 08.12.2017г.
до 26.06.2019г. на ищеца се следва
мораторно обезщетение в размер на 44,76 лева. За разликата до 44,88 искът
следва да се отхвърли.
За периода след
27.06.2019г., сочена като дата на предсрочна изискуемост кредиторът е начислил
законна лихва върху цялата главница 1439,68 лева. Доколкото предсрочната
изискуемост не е обявена надлежно, както се посочи по-горе, изискуеми са били
единствено отделните вноски от погасителния план, но не и цялата главница.
Следователно претецнията за мораторна лихва върху цялата главница за периода
27.06.2019г. до 27.08.2019г., в размер на 24,79 лева следва да се отхвърли.
Относно разходите
за изискуем кредит съдът съобразява следното:
Видно от текста т.
8 от ОУ кредитополучателят заплаща такси и комисионни съгласно действащата към датата на събирането
Тарифа на Банка ДСК за таксите и комисионните, както и всички и други разходи по обслужване на
задължението. Самата Тарифа не е предствена по делото. На л. 15 е представено
извлечение от тарифата, подписано от заемателя, видно от което таксата за
оперативно обслужване в случай на изискуемост на кредита вълиза на 60 лева. От
въпросно извлечение може да се съди, че таксата е дължима при предсрочна
изискуемост на задължението, което обстоятелство по делото не се установи,
напритив констациите за са редовен падеж на дълга.
Отделно от горното,
доколкото процесният договор за кредит е потребителски (същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит), едновременно с
което е сключен при действието на ЗПК, императивните му норми следва да бъдат
съобразени служебно от съда. В случая от самото наименование на вземането за
такса изискуемост следва, че то възниква под условие за настъпил падеж на главното
задължение по кредита, следователно в противоречие с правилото на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Наред с това ако се
приеме, че вземането за „такса изискуемост“ е тъждествено с уговореното в
Тарифата за „разходи по изискуем кредит“, то последните очевидно са функция от
управлението на кредита, респективно са сторени във връзка с него, при скрепен
в чл. 10а от ЗПК запрет за финансовата институция да събира такива такси. В
обобщение вземането за сумата от 120,00 лв. противоречи не само на нормите на
ЗЗП, но и на цитираните разпоредби на ЗПК. Следователно същото не е възникнало
валидно и не се дължи от кредитополучателя.
В
заключение на ищеца следва да се присъди главница по договора в размер на 1439,68 лева, възнаградителна лихва за периода 07.11.2017г. до
26.06.2019г. в размер на 329,22 лева и
мораторно обезщетение в размер на 44,76 лева за периода 08.12.2017г.
до 26.06.2019г.
По разноските:
С оглед изхода от
спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно
уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на ищеца в размер на 130 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска,
броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване
на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен
материален интерес от 1813,66 лева и общо и признати разноски за държавна такса
(168,09 лева), възнаграджение за вещо лице (320 лева) и юрисконсултско
възнаграждение ( 130лева), се присъждат 567,92 лева.
Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В случая предвид
установения размер на вземането, съдът намира, че дължимите в заповедното
производство разноски на ищеца са в размер на 82,22 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Д.С.,
ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, следните вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№13581/2019г. на ВРС, 10- ви състав:
сумата от 1439,68
лева,
представляваща главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 11.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, която за
сумата от 620,12 лева- главица тече от датата на
заявлението 27.08.2019г., за сумата от 819,56 лева- главница, считано от
10.03.2021г. до окочателното изплащане на задълъжението;
сумата от 329,22 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 07.11.2017г.
до 26.06.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 329,22
лева до претендираните 344,95 лева;
сумата
от 44,76 лева, представляваща лихва за забава за периода 08.12.2017г.
до 26.06.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 44,76
лева до претендираните 44,88 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище *** искове за
приемане за установено по отношение на С.Д.С., ЕГН ********** *** дължимостта на вземания за лихва
за забава след датата на настъпване на предсрочната
изискуемост в размер на 24,79 лева, начислена за
периода от 27.06.2019г. до 27.08.2019г.
и за
разходи за изискуем кредит в размер на 120 лева.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ
на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от
567,92 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, както и сумата от 82,22 лева, представляваща сторените в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: