№ 95
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900141 по описа за 2022 година
„С.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********** е предявил срещу „В.” ЕООД, ЕИК **********
обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ –
1. за заплащане на сумата от 162 319.08 лева, съставляваща незаплатена продажна
цена на доставени на ответника за периода от 09.09.2021 год. до 06.01.2022 год. опаковки от
велпапе, дървени палети и плотове, по фактури :
- № **********/09.09.2021 год. на стойност 9 538.44 лева с ДДС, с незаплатено задължение
по фактурата от 2336.36 лева с ДДС,
- № **********/09.09.2021 год. на стойност 4 672.94 лева с ДДС,
- № **********/09.09.2021 год. на стойност 5 780.52 лева с ДДС,
- № **********/09.09.2021 год. на стойност 10 205.38 лева с ДДС,
- № **********/10.09.2021 год. на стойност 1 137.41 лева с ДДС,
- № **********/17.09.2021 год. на стойност 9 265.56 лева с ДДС,
- № **********/20.09.2021 год. на стойност 12 086.46 лева с ДДС,
- № **********/20.09.2021 год. на стойност 10 115.36 лева с ДДС,
- № **********/20.09.2021 год. на стойност 6 679.91 лева с ДДС,
- № **********/21.09.2021 год. на стойност 9 138.20 лева с ДДС,
- № **********/21.09.2021 год. на стойност 10 264.80 лева с ДДС,
- № **********/21.09.2021 год. на стойност 3 907.20 лева с ДДС,
- № **********/23.09.2021 год. на стойност 7 593.43 лева с ДДС,
- № **********/24.09.2021 год. на стойност 4 384.80 лева с ДДС,
- № **********/11.10.2021 год. на стойност 6 324 лева с ДДС,
- № **********/11.10.2021 год. на стойност 5 624.76 лева с ДДС,
- № **********/28.10.2021 год. на стойност 6 672 лева с ДДС,
1
- № **********/28.10.2021 год. на стойност 13 181.76 лева с ДДС,
- № **********/29.10.2021 год. на стойност 1 950 лева с ДДС,
- № **********/29.10.2021 год. на стойност 11 969.35 лева с ДДС,
- № **********/29.10.2021 год. на стойност 458.40 лева с ДДС,
- № **********/29.10.2021 год. на стойност 14 013.60 лева с ДДС,
- № **********/23.12.2021 год. на стойност 1 606.80 лева с ДДС и
- № **********/06.01.2022 год. на стойност 2 950.08 лева с ДДС,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковете,
09.08.2022 год., до окончателното й изплащане и
2. за заплащане на мораторна лихва в общ размер на 10 101.65 лева за забава в
плащането на горната сума – за период, считано от изтичане на 90-дневен срок от издаването
на всяка отделна фактура, до 09.08.2022 год.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че за периода от 09.09.2021 год. до 06.01.2022 год. по
силата на сключен неформален договор за покупко-продажба ищецът доставил на ответника
опаковки от велпапе, дървени палети и плотове на обща стойност от 162 319.08 лева с ДДС.
За отделните доставки издал данъчни фактури – изброените горе, които били приети от
купувача с приемо-предавателни протоколи и придружаващи товарителници за транспорт,
осигурен от ищеца. До предявяване на исковете ответникът извършил частични плащания
само по фактура № **********/09.09.2021 год., както следва: на 09.09.2021 год. е била
изплатена сума в размер на 9 538.44 лева, на 09.03.2022 год. била изплатена сума в размер
на 202.08 лева, на 01.04.2022 год. била изплатена сума в размер на 2 500 лева, на 29.04.2022
год. била изплатена сума в размер на 2 000 лева, на 08.06.2022 год. била изплатена сума в
размер на 1 000 лева, на 06.07.2022 год. била изплатена сума в размер на 1 000 лева и на
08.08.2022 год. била изплатена сума в размер на 500 лева.
Общата незаплатена стойност по фактурите възлиза на 162 319.08 лева.
Сочи се, че във всяка фактура била посочена банковата сметка на ищеца, по която
следвало да се извърши плащането, както и падежа за плащане, който бил до 90 дни от
издаване на съответната фактура.
Твърди се, че ищецът изпратил писмо да ответното дружество за потвърждение на
салда към 31.12.2021 год. и всичките задължения по фактурите са били потвърдени с подпис
на управителя на „В.“ ЕООД – Б.П., с изключение на последно издадената фактура №
**********/06.01.2022 год.
В исковата молба се твърди, че били правени многократно опити за подписване на
споразумение за разсрочено плащане на дължимите суми, но до момента такова
споразумение не било подписано, тъй като управителят на ответното дружество не желаел
да се ангажира със срокове.
Поради това, че ответникът не е заплатил продажната цена на стоките по всяка една
от горните фактури, ищецът претендира и мораторна лихва за забава в плащането на горната
сума – за период, считано от изтичане на 90-дневен срок от датата на издаване на всяка от
2
изброените в и.м. фактури, до 09.08.2022 год., датата на предявяването на исковете – в общ
размер на 10 101.65 лева.
Препис от и.м и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор
на исковата молба, с който е признал по основание и изцяло по размер първия от
предявените искове – по чл.327, ал.1 от ТЗ.
С отговора се признават и следните твърдени с и.м. обстоятелства :
- че „В.“ ЕООД дължи на „С.К.Б.” ЕООД обща сума по неплатените фактури,
описани в и.м., в размер на 162 319.08 лева;
- че фактурираните стоки са получени от „В.“ ЕООД с приемо-предавателни
протоколи и товарителници за транспорт и същите са осчетоводени в счетоводните регистри
на „В.“ ЕООД, като същият е ползван данъчен кредит за тях.
В отговора се твърди, че ответникът добросъвестно потвърждавал при поискване от
страна на ищеца салдата на неплатените фактури и че ответното дружество не е спряло да
извършва добросъвестно ежемесечни, макар и частични, плащания на задълженията си по
тях.
Твърди се, че ищецът предложил на ответника споразумение за разсрочено пращане
на задълженията му, условията по което били непосилни финансово за „В.“ ЕООД.
С отговора е направено неясно оспорване на неконкретизирана част от ищцовата
претенция, както и също толкова неконкретизирано възражение за прихващане – със сума от
4 500 лева, която съставлявала претенция на ищеца за „фактурирани и неплатени 375 бр.
палета по 10 лв. без ДДС“; не е посочено към коя фактура ответникът отнася това
задължение, нито от изброените горе е видно ищецът да е формулирал такава претенция.
В първото по делото о.с.з. пълномощника на ищеца е представил 3 бр. протоколи за
прихващане на насрещни задължения, с които е сочил, че страните са прихванали след
предявяване на исковете задължения на ищеца с част от задълженията на ответника по
фактури № № № **********/09.09.2021 год., **********/09.09.2021 год. и
**********/17.09.2022 год., вследствие на което :
- задължението по фактура № **********/09.09.2021 год. е било погасено с 3 918
лева, като дължимият остатък е в размер на 1 862.52 лева;
- задължението по фактура № **********/09.09.2021 год. е било погасено с 796.80
лева, като дължимият остатък е в размер на 3 876.14 лева;
- задължението по фактура № **********/17.09.2022 год. е било погасено с 372 лева,
като дължимият остатък е в размер на 8 893.56 лева.
В същото с.з. ответникът е представил и 4 бр. платежни нареждания за периода
08.08.2022 год. – 04.04.2023 год., удостоверяващи платени суми от ответника на ищеца в
общ размер на 5 000 лева, с които е сочил, че са погасени част от направените в настоящото
производство от ищеца съдебни и деловодни разноски.
3
С горната писмена защита, депозирана във второто по делото о.с.з., проведено на
08.09.2023 год., ищецът е заявил, че оттегля предявения иск с правно основание чл.327, ал.1
от ТЗ в частта му за заплащане на сума в общ размер на 5 086.80 лева, съставляваща
прихванатите задължения на ответника по фактури № № № **********/09.09.2021 год.,
**********/09.09.2021 год. и **********/17.09.2022 год., описани горе – като искът се счита
предявен за сумата от 157 232.28 лева вместо първоначално предявения размер от 162 319.08
лева.
В горното второ по делото о.с.з. не се е явил представител на ответника, съотв.
същият не е дал съгласието си за оттеглянето на иска.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед изричното признание на
ответника с отговора на исковата молба е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните твърдени от ищеца
обстоятелства :
- че „В.“ ЕООД дължи /към момента на предявяване на исковете/ на „С.К.Б.” ЕООД
обща сума по неплатените фактури, описани в и.м., в размер на 162 319.08 лева;
- че фактурираните стоки са получени от „В.“ ЕООД с приемо-предавателни
протоколи и товарителници за транспорт и същите са осчетоводени в счетоводните регистри
на „В.“ ЕООД, като същият е ползван данъчен кредит за тях.
От изложеното е видно, че между страните няма спор за основанието и размера на
исковата претенция по чл.327, ал.1 от ТЗ, като самият ответник сочи в отговора, че
неплащането на дължимите от него задължения е поради финансовите му затруднения, като
между страните са правени опити за извънсъдебно уреждане на спора. Доколкото такова не е
постигнато, то ответникът сочи, че продължава да се разплаща с ищеца на части според
възможностите си.
В потвърждение на горното са и представените от ищеца в о.с.з. на 12.05.2023 год. 4
бр. платежни нареждания за периода 08.08.2022 год. – 04.04.2023 год., удостоверяващи
платени суми от ответника на ищеца в общ размер на 5 000 лева, като в нарежданията като
основание за плащане е посочено „закупено велпапе от „В.” ЕООД“.
Видно от обсъдените горе протоколи за прихващане на насрещни задължения между
страните, с два от тях /без дата/ са прихванати задължения на ищеца със следните
задължения на ответника с описани в и.м. фактури :
- задължението по фактура № **********/09.09.2021 год. е било погасено с 3 918
лева, като дължимият остатък е в размер на 1 862.52 лева;
- задължението по фактура № **********/17.09.2022 год. е било погасено с 372 лева,
като дължимият остатък е в размер на 8 893.56 лева.
4
Видно от третия протокол за прихващане – с дата 17.01.2023 год., със същия не е
извършено прихващане на задължения на ищеца със задължения на ответника /по фактура
№ **********/09.09.2021 год./, доколкото се сочи, че задълженията на ищеца са към трето
лице.
От заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че мораторната лихва за забава в плащането на
неплатените главници върху всяка от посочените в и.м. фактури – за период, считано от
изтичане на 90-дневен срок от издаването на всяка отделна фактура, до 09.08.2022 год.,
предявяване на исковете, е в общ размер на 10 102.98 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Първият от предявените искове – с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, е доказан по
основание и отчасти – по размер.
На първо място следва да се посочи, че доколкото искането на пълномощника на
ищеца по чл.232 от ГПК – за оттегляне на предявения иск с правно основание чл.327, ал.1 от
ТЗ в частта му за сумата от 5 086.80 лева, е било направено едва с писмената защита на
ищеца, депозирана в о.с.з. на 08.09.2023 год., но не е било направено в устна форма в самото
заседание, поради процесуален пропуск по същото съдът не се е произнесъл до момента,
което следва да стори с настоящото решение. Доколкото искането е било направено след
приключване на първото заседание по делото, а ответникът не е дал съгласие за оттеглянето
на иска, искането за прекратяване на осн. чл.232 от ГПК на производството по делото в тази
му част следва да се остави без уважение.
От приобщените по делото писмени доказателства – данъчни фактури,
товарителници и писма за потвърждение на салда, обсъдени в съвкупност с направеното от
ответника признание, се установява, че дължимите от ответника суми за доставени на
ответника за периода от 09.09.2021 год. до 06.01.2022 год. опаковки от велпапе, дървени
палети и плотове, по фактури към момента на предявяване на исковете възлиза на 162
319.08 лева.
От представените в първото с.з. от пълномощника на ищеца писмени доказателства,
обсъдени горе, се установява, че част от горните задължения са били погасени след
предявяване на исковете, а именно :
- с 4 бр. платежни нареждания за периода 08.08.2022 год. – 04.04.2023 год.,
ответникът е заплатил на ищеца суми в общ размер на 5 000 лева, като в нарежданията като
основание за плащане е посочено „закупено велпапе от „В.” ЕООД“. Тук следва да се
отбележи, че противно на соченото в писмената защита на ищеца, че с тези плащания не са
погасени задълженията на „В.” ЕООД за съдебни и деловодни разноски, сторени от „С.К.Б.”
ЕООД в съдебното производство и изпълнителното във връзка с допуснатото обезпечение,
като такова основание за плащане не е посочено в нарежданията, поради което следва да се
5
приеме, че същите се отнасят към процесните доставки на стоки;
- с 2 протокола за прихващане на насрещни задължения между страните /без дата/ са
прихванати задължения на ищеца със следните задължения на ответника с описани в и.м.
фактури :
- задължението по фактура № **********/09.09.2021 год. е било погасено с 3 918
лева, като дължимият остатък е в размер на 1 862.52 лева;
- задължението по фактура № **********/17.09.2022 год. е било погасено с 372 лева,
като дължимият остатък е в размер на 8 893.56 лева.
От последния от представените протоколи – от дата 17.01.2023 год., обаче е видно, че
не е извършено прихващане на насрещни задължения на ищеца и ответника /не е възможно
да се извърши прихващане на задължения на ищеца към трето лице със задължения на
ответника към ищеца/, поради което не се установява твърдяното частично погасяване на
задължението по фактура № **********/09.09.2021 год. – за сумата от 796.80 лева.
От горното следва, че след предявяване на исковете ищецът е погасил свои
задължения, отнесени към изброените в и.м. фактури, в общ размер на 9 290 лева, поради
което предявеният иск е доказан до размер от 153 029.08 лева, която сума ответникът следва
да се осъди да заплати на ищеца на осн. чл.327, ал.1 от ТЗ, ведно със законната лихва,
считано от 09.08.2022 год. до окончателното й изплащане. Искът следва да се отхвърли като
неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 162 319.08 лева.
Предявеният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ бе доказан по
основание и размер – заключението на ССЕ установява, че дължимата мораторна лихва
възлиза на сума, по-голяма от претендираната, поради което ответникът следва да се осъди
на ищеца съобразно заявения петитум сумата от 10 101.65 лева.
По отношение на разноските :
Общо направените от ищеца разноски в хода на настоящото производство възлизат
на 12 191.84 лева – внесена ДТ от 6 896.84 лева за образуване на делото, ДТ от 5 лева за
издаване на обезпечителна заповед, заплатен адвокатски хонорар за представителство по
настоящото дело в размер на 4 990 лева по договор за правна помощ № 333/0808.2022 год. и
внесен депозит за ССЕ в размер на 300 лева. По реда на чл.78, ал.1 от ГПК обаче на ищеца
не следва да се присъждат разноските, направени в хода на изпълнителното дело във връзка
с издадената му обезпечителна заповед. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР №
6/06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по обезпечения иск, с
което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението; горните разноски са единствено по отношение на направените в хода на
съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна
практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
6
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител и не се
присъждат в исковото производство.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 11 534.95 лева, съставляваща направени по делото разноски
съобразно уважената част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за прекратяване на чл.232 от ГПК на
производството по делото по предявения иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ в частта
му за заплащане на сумата от 5 086.80 лева поради оттеглянето му.
Решението в тази му част, имащо характер на определение, не подлежи на
обжалване.
ОСЪЖДА на осн. чл.327, ал.1 от ТЗ „В.” ЕООД, ЕИК ********** да заплати на
„С.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********** сумата от 153 029.08 лева /сто петдесет и три хиляди
двадесет и девет лв. и осем ст./, съставляваща частично незаплатена продажна цена на
доставени на ответника за периода от 09.09.2021 год. до 06.01.2022 год. опаковки от
велпапе, дървени палети и плотове, по фактури № **********/09.09.2021 год., №
**********/09.09.2021 год., № **********/09.09.2021 год., № **********/09.09.2021 год., №
**********/10.09.2021 год., № **********/17.09.2021 год., № **********/20.09.2021 год., №
**********/20.09.2021 год., № **********/20.09.2021 год., № **********/21.09.2021 год., №
**********/21.09.2021 год., № **********/21.09.2021 год., № **********/23.09.2021 год., №
**********/24.09.2021 год., № **********/11.10.2021 год. на стойност 6 324 лева с ДДС, №
**********/11.10.2021 год., № **********/28.10.2021 год., № **********/28.10.2021 год., №
**********/29.10.2021 год., № **********/29.10.2021 год., № **********/29.10.2021 год., №
**********/29.10.2021 год., № **********/23.12.2021 год. и № **********/06.01.2022 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2022 год. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ В
ЧАСТТА МУ за разликата до пълния предявен размер от 162 319.08 лева /сто шестдесет и
две хиляди триста и деветнадесет лв. и осем ст./.
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ „В.” ЕООД, ЕИК
********** да заплати на „С.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********** сумата от 10 101.65 лева /десет
хиляди сто и един лв. и шестдесет и пет ст./, съставляваща мораторна лихва за забава в
плащането на главниците по изброените горе фактури, за период, считано от изтичане на 90-
дневен срок от издаването на всяка отделна фактура, до 09.08.2022 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „В.” ЕООД, ЕИК ********** да заплати на
„С.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********** сумата 11 534.95 лева /единадесет хиляди петстотин
тридесет и четири лв. и деветдесет и пет ст./, съставляваща направени по делото разноски
7
съобразно уважената част на исковете.
Решението в тази му част подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8