Определение по дело №425/2022 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№355

гр. Велико Търново,12.07.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, осми състав  в закрито  заседание на единадесети  юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Диана Костова

                                                                                                                                            

разгледа докладваното от съдия Костова адм.д. 425/22г. и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

 

   Образувано е по молба на РИОСВ В. Търново вх. № 3266/14.6.2022г., с която се иска изменение на постановеното от съда Определение № 242/7.6.2022г., с която поради оттегляне на ИАА , жалбата на  Сортови семена –Вардим АД чрез адв. Г.Г. *** против Предписание № П-30/20.4.2022г. издадено от Директор на РИОСВ В. Търново е оставена без разглеждане, производството е прекратено и РИОСВ е осъдено да заплати разноски в размер на 750 лева. Молителят посочва, че в самата жалба няма искане за присъждане на разноските, такова не е направено до датата на закритото заседание, в което е постановено горното Определение.

 

    На жалбоподателя Сортови семена –Вардим АД е връчена горепосочената молба, като в указания от съда срок по делото не е депозирано становище.

 

    Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното : От Сортови семена –Вардим АД чрез адв. Г.Г. *** е подадена жалба против Предписание № П-30/20.4.2022г. издадено от Директор на РИОСВ В. Търново, като в изпратената административната преписка по обжалвания ИАА, се съдържа и Решение № 0-1 /2022г. на Директор РИОСВ за оттегляне на индивидуалния административен акт, обективиран в предписание № П-30/20.4.2022г. издадено от Директор на РИОСВ. С оглед на горното съдът е постановил Определение № 242/7.6.2022г по настоящото дело, с което е оставил жалбата без разглеждане на основание чл. 159,т3 от АПК и производството е прекратено като ответникът е осъден да заплати направените от жалбоподателя разноски в размер на 700 лева ,заплатен адвокатски хонорар, за което са представени доказателства за заплащането му, и 50 лева д.т. за образуване на делото. В срока на обжалване на това Определение е подадена настоящата молба, с която се иска изменение на Определението в частта за разноските, като такива не се присъдят.

     При така установеното от фактическа страна , съдът прави следните изводи :

 

     Молбата е подадена в срока по чл.248,ал.1,предл.2-ро от ГПК - в едноседмичния срок за обжалване на Определението. Същата е подадена от надлежна страна, в чиято тежест са разпределени съдебните разноски.

 Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Правната уредба на разноските, на задълженията на страните кой и при какви обстоятелства да плаща разноски и как те се разпределят след приключване на делото се съдържа в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – глава осма, чл. 78 и сл., а в АПК чл. 143 . Няма спор, че  отговорността за разноските по делото представлява по правната си същност облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната страна, в чиято полза съдът е решил делото, има правото да иска от противната страна да плати направените разноски. Правоотношението съдържа всички белези на облигационното отношение – възниква между гражданскоправни субекти, регулира се с метода на равнопоставеност, има имуществен и релативен (относителен) характер, в съдържанието му влизат право да се иска от насрещната страна определено поведение (в случая заплащането на разноските) и корелиращото на това право задължение на противната страна да плати разноските по делото, направени от спечелилата делото страна. Не е спорно, че разноските следва да бъдат поискани най- късно до датата на приключване на съдебното дирене т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на ВКС. Освен това същите макар да се следват по силата на чл. 143, ал.2 от АПК, в случай на прекратяване на производството поради оттегляне на ИАА, те не се присъждат служебно, а следва да бъдат изрично поискани и да бъдат представени доказателства за тяхното извършване. В случая съдът неправилно е присъдил такива, доколкото в жалбата и до момента на постановяване на Определението такива не са поискани  от жалбоподателя, макар да са представени доказателства за извършването им. След като съдът е постановил своето Определение при  опущение, същият следва да измени Определението в частта за разноските, като такива не следва да се присъждат.

           Водим от горното осми състав на Административен съд Велико Търново

                                                          О П Р Е Д Е Л И :

           ИЗМЕНЯ Определение № 242/7.6.2022г постановено по адм.д. 425/22г. по описа на Административен съд В. Търново в частта за разноските, като отменя Определението, с което е осъдена  РИОСВ В. Търново ,ул.“Н. Габровски „№ 68 да заплати на Сортови семена –Вардим АД със седалище и адрес на управление с. Вардим, община Свищов, област В. Търново разноски в размер на 750- седемстотин и петдесет- лева. 

           Определението, подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред Върховен административен съд.

                                          

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: