Р Е Ш Е Н И Е
№ 260033
гр. Първомай, 24.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа
година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 190 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), с чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и с чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.
Ищецът „А. С. В.” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Д. Б. Б.в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от юрисконсулти В.В.Д. и А.-К. Д. Р., с адрес за съдебна кореспонденция:
*****, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по
пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция:*****, му дължи по Договор за паричен заем *****г.,
сключен между „С. К.” ООД, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от
друга, като „Заемател”, както следва:
Ø сумата от 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева –
главница, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 30.10.2019
г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението;
Ø сумата от 317, 03 лева (триста и седемнадесет лева
и три стотинки) – договорна лихва за периода от 28.09.2017 г. до 30.07.2018 г.;
Ø сумата от 1 577, 52 лева (хиляда петстотин седемдесет и седем лева и петдесет и две стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 28.10.2017 г. до 30.07.2018 г.;
Ø сумата от
912, 30 лева (деветстотин и дванадесет лева и тридесет стотинки) – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.09.2017
г. до 30.10.2019 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, за принудителното изпълнение на които вземания
е издадена Заповед № 338/01.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 606/2019 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения,
че по силата на Договор за паричен
заем *****г. и приложимите към него Общи условия „С. К.” ООД, ЕИК: *****, се задължило да отпусне паричен заем в размер на 600, 00
лева на ответника, който, предварително информиран за параметрите на сделката
чрез Стандартен европейски формуляр, следвало да възстанови на кредитодателя в
срок до 30.07.2018 г. заемната сума и да му
заплати уговорената възнаградителна лихва в размер на 317, 03 лева, съгласно
инкорпорирания в съглашението погасителен план, чрез 11 равни месечни анюитетни
вноски от по 165, 18 лева всяка, първата и последната от които дължими
съответно на 28.09.2017 г. и 30.07.2018 г.
Съобразно клауза от кредитния контракт в тежест на заемателя поради неизпълнение на ангажимента му
в 3-дневен срок от договорното обвързване да предостави на кредитора поне две
обезпечения на дълга измежду следните такива: издаване на запис на заповед,
поръчителство, залог върху движима вещ, първа по ред ипотека или безусловна
банкова гаранция, била начислена неустойка в размер на 1 917, 47 лева, платима
разсрочено на гореуказаните падежи.
Кредитополучателят усвоил заемните средства, като
за погасяване на задължението си за неустойка престирал
сумата от 339, 95 лева.
Според ищеца поради допуснатата забава
ответникът му дължи обезщетение от 912, 30 лева, равняващо се на законната лихва върху
главницата за периода от от 28.09.2017 г. до деня
на сезиране на заповедния съд – 30.10.2019 г.
Въз основа
на Приложение № 1/25.03.2019 г. към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г. кредитодателят
прехвърлил процесните притезания на ищеца, който пристъпил към принудителното
им удовлетворяване по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед №
338/01.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 606/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която ответникът депозирал възражение. В качеството си на пълномощник на цедента цесионерът
съобщил на длъжника за цесията с уведомление, връчено му на 09.04.2019 г.,
както и в хода на настоящото производство като приложение към исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 3983/07.08.2020 г., с който ответникът чрез пълномощника си застъпва
становище за неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне.
Оспорва действителността на кредитния договор съгласно
чл. 22 от ЗПК, тъй като в нарушение на императива на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) съдържанието му и това на общите
условия е представено в шрифт с размер, по-малък от 12, а в отклонение от чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не са посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на посочения годишен процент на разходите от 48, 254%.
По правилото на чл. 23 от ЗПК, в хипотезата на чл. 22 от ЗПК заемателят следвало да върне само чистата стойност
на заема, което е и сторил частично с извършените платежи от общо 339, 95 лева.
При евентуална
действителност на облигационната връзка релевира нищожност на клаузите за
уговорен годишен лихвен процент от 40, 08% и за неустойка за непредоставяне на
обезпечение поради противоречието им с добрите нрави, а втората – и поради
заобикаляне на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. В указания контекст платените без
основание 339, 95 лева подлежали на приспадане от дължимата се главница.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява, а ответникът лично и чрез пълномощника си
поддържа процесуалната си позиция, подробни съображения в подкрепа на която
излага и в писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните доводи, приема от
фактическа страна следното:
От приобщените доказателствени източници и въз
основа на обявеното по реда на чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК фактическо съвпадение се установява, че по
силата на Договор за паричен заем № *****г. (л. 55), включващ Общи условия (л. 57
– л. 58), запознаването си с, безусловното приемане и получаването на които ответницата
декларирала в Молбата си № 0198892/29.08.2017 г. за сключване на договор за
паричен заем (л. 52), „С. К.” ООД, ЕИК: *****, се ангажирало да й отпусне кредит
от 1 500, 00 лева, а последната, която била предварително информирана за параметрите на сделката чрез
Стандартен европейски формуляр (л. 53
– л. 54), предоставен й на 29.08.2017 г., и която удостоверила в договорния
текст и признава в открито съдебно заседание усвояването на заемната сума в
брой, следвало да я възстанови на кредитодателя и да му заплати лихва при годишен
лихвен процент от 40, 08% разсрочено, съгласно инкорпориран в съглашението Погасителен
план (л. 56), чрез 11 месечни вноски с падеж съответно на 28.09.2017 г., 30.10.2017
г., 28.11.2017 г., 28.12.2017 г., 29.01.2018 г., 28.02.2018 г., 28.03.2018 г., 30.04.2018
г., 28.05.2018 г., 28.06.2018 г. и 30.07.2018 г., първите десет от които от по
165, 18 лева, а последната – от 165, 23 лева, и при следните други параметри: обща
сума за плащане – 1 817, 03 лева, и годишен процент на разходите – 48, 254%.
Съгласно чл. 8 от договора за неизпълнение на ангажимента си по чл. 6, ал.
2 от него в 3-дневен срок от подписването му да предостави на насрещната страна
обезпечение във вид на поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи
кумулативно на изискванията по чл. 9, ал. 2 от Общите условия – а именно: да
имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти, а поотделно поне
четири пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители и
заематели по други заемни договори със заемодателя, да нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, и представят
служебна бележка от работодателя си или друг съотвестващ документ за дохода си,
заемополучателят му дължи неустойка от 1 917, 52 лева, платима разсрочено ведно
с погасителните вноски чрез добавка към всяка от тях на сумата от 174, 32 лева,
а според чл. 7, ал. 1 от договорното съдържание в случай на забавата им – и
законната лихва за всеки ден закъснение до окончателното погасяване.
В индивидуалните уговорки по чл. 5, чл. 9 и чл. 10 и в общата по чл. 7 били
регламентирани правата на потребителя да се откаже от договора, да пристъпи към
предсрочно погасяване на дълга и да изиска погасителен план за извършените и
предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване. Съобразно чл. 17 от
общите условия за получени и узнати от кредитополучателя се считат всички
съобщения на насрещната страна, ако бъдат изпратени на адреса му, посочен в искането за заем: *****.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза излага заключение (л.
78 – л. 80), което се възприема като обективно и компетентно, че видът и
размерът на шрифта, с който е изпълнен текстът на кредитния договор и на Общите
условия към него, е съответно „Cambria 11” и „Myriad pro 10”.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.03.2019 г.
(л. 10 – л. 13) заемодателят, на когото чл. 21.8. от Общите условия позволявал
по всяко време да цедира на трето лице вземанията си, се задължил да прехвърли
възмездно на ищеца своите такива, които произтичат от договори за потребителски
кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията, принадлежностите и изтеклите лихви,
и които били подробно изброени и индивидуализирани в неразделно към контракта
Приложение № 1 от 25.03.2019 л. (л. 14 –
л. 16 ). Под № 1499 в него фигурирали тези по Договор № *****г., описани, както
следва: „отпусната главница в левове” – 1 500, 00 лева, „остътък главница в
левове (към 25.03.2019 г.)” – 1 500, 00 лева, „остатък договорна лихва в левове
(към 25.03.2019 г.)” – 317, 03 лева, „остатък неустойка в левове (към 25.03.2019
г.)” – 1 577, 52 лева, „остатък лихва за просрочие в левове (към 25.03.2019
г.)“ – 817, 74 лева, и „общо дължимо към датата на продажба (към 25.03.2019 г.)”
– 4 212, 29 лева.
Цедентът верифицирал писмено цесията с Потвърждение (л. 17), а в качеството
на негов пълномощник, овластен от него с Пълномощно (л. 18) да уведомява от името
му всички длъжници за стореното прехвърляне, приобретателят адресирал чрез пощенски
оператор до ответницата на записания в искането й за кредитиране неин постоянен
адрес Уведомително писмо изх. № УПЦ/П-СТК/142339/29.03.2019 г. (л. 19), което
по данни от Известие за доставяне № 1011534 (л. 20), издадено от „Български
пощи” ЕАД, й било връчено на 09.04.2019 г. и което съдържало както информация за
извършената покупка на вземанията по Договор за кредит № 142339, възлизащи общо
към 29.03.2019 г. на 4 212, 29 лева, в т. ч. начислена мораторна лихва,
неустойки и такси, така и покана да ги издължи в срок до 5 дни.
Ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на притезанията
си по порядъка на чл. 410 от ГПК, депозирайки на 30.10.2019 г. в Районен съд –
Първомай Заявление вх. № 6974/30.10.2020 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 606/2019
г. по описа на Районен съд – Първомай), което било уважено изцяло с издаване на
Заповед № 338/01.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 606/2019 г. (л. 8 от ч. гр. дело № 606/2019
г. по описа на Районен съд – Първомай), а след като на 11.05.2020 г. бил
известен за връчването й на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и за правната възможност по чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на 10.06.2020
г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок предявил разглежданите
искове с подадена по пощата Искова молба вх. № 2805/11.06.2022 г. (л. 2 – л.
3).
Изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза (л. 100 – л. 103), която също се кредитира като обективно,
задълбочено и професионално изготвена, констатира, че кредитополучателят е
осъществил две погашения от по 170, 00 лева съответно на 11.10.2017 г. и на 09.11.2017
г. в общ, потвърден и от страните, размер от 340, 00 лева, отнесен от кредитора
за погасяане на задължението за неустойка за непредоставяне на обезпечение,
чийто остатък е 1 577, 52 лева. Респективно дължимата главница и
възнаградителна лихва се равняват съответно на 1 500, 00 лева и 317, 03
лева, а пресметнати при вариант за недължимост на неустойка – съответно на
1 266, 00 лева и 211, 03 лева. Единстеният разход, който е взет предвид
при изчисляване на предвидения в договора годишен процент на разходите от 48,
254%, е уговореният фиксиран годишен лихвен процент от 40, 08%, който надхвърля
с четири пъти законната лихва от 10% за периода на договорното обвързване. Величината
й, калкулирана върху невъзстановената заемна сума за времето от 28.09.2017 г.
до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, е 249, 53 лева.
При така изложените фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, черпят правното си
основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата, което за парични престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на
законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът, който обосновава материалноправната си легитимация
в качеството на частен правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта
да докаже както че праводателят му е изправен кредитор по валидно договорно
правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с релевираното
в исковата молба съдържание и размер, така и собственото си титулярство върху
тях по силата на действащ спрямо последния договор за цесия. Ответната страна
на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава
възраженията си.
В разглежданата конкретика спорните права
произтичат от Договор за паричен заем № *****г. (л. 55), който, бидейки сключен
от „С. К.” ООД в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във
връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ
като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от
него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към
гражданското законодателство.
С оглед характера на насрещните престации и
профила на контрагентите съглашението се регулира и от ЗПК, който въвежда в
българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.),
наричана Директива 2008/48/ЕО, а по
препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП).
По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото
дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или
юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска
дейност, предоставя или се задължава да предостави на
потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на
професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно
платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността
на които се заплаща чрез периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски
кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1
от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в
зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно
адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства
или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете
или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с
оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора
по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност,
закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и
безвъзмезден. При него заемодателят
предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се
обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество,
а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да
заплати лихва, ако е договорена писмено.
Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав
на заемната връзка, за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе
доказване, постигнато съгласие за заемане
на съответната движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя.
Чл. 10, ал.
1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг
траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11,
ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения
кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3);
името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и
адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по
т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен
посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1,
т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата
предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или
услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и
процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за
променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава
на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси,
ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т.
19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока
и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20);
информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК,
както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на
договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите
клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл.
11, ал. 2 от ЗПК разпорежда да е подписана от тях и всяка страница от общите
условия, които чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ допуска търговецът да утвърди
отнапред във взаимоотношенията с клиентите си и които съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП стават задължителни за тях, само ако са им били предоставени при сключването и те са заявили
писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.
Чл. 11, ал. 1 от ЗПК имплементира насоките на
чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския
съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна
и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за
осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички
потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Познаването и правилното
разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена
важност за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения,
да сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с
предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на Съда
от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да въведе ефективни и пропорционални санкции
с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби, приети съгласно този
общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският законодател е въздигнал неспазването
на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, §2,
букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора,
за което съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14; Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т.
о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и
Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).
Съотнесена към очертаната нормативна рамка,
конкретната фактическа обстановка обуславя извод, че между „С. К.” ООД, от една страна като
„Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател, е сключен формален,
реален, двустранен и възмезден Договор за паричен заем № *****г. (л. 55) с
атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при Общите условия на финансовата
институция (л. 57 – л. 58). По делото е приложен материализиращият съглашението
документ (л. 55), който доказва, че в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК
писмена форма посочените субекти са съгласували воля за предаването на сумата от 1 500, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя с обязаност на последния да я
върне. Усвояването й в брой се признава изрично от него в открито заседание и се
потвърждава от нарочното му удостоверително изявление в текста на договора,
формалната доказателствена сила на което по чл. 180 от ГПК не е оспорена по
законоустановения ред и се цени с доказателствено значение на разписка по чл.
77, ал. 1 от ЗЗД. Договарящите са обвързани и от Общите условия на търговеца (л.
57 – л. 58), всяка страница от които, както повелява чл. 11, ал. 2 от ЗПК, носи
подписа на страните. Съобразно чл. 298, ал. 1,
изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП във вр. с
чл. 24 от ЗПК те са станали задължителни за ответника, тъй като в Молбата
си № 0198892/29.08.2017 г. за сключване на договор за паричен заем (л. 52) е заявил
писмено, че са му предварително предадени за запознаване, че ги приема, както и
че е снабден с екземпляр от тях при подписването на сделката.
Договорното изложение, кумулиращо
частните и общите клаузи, кореспондира с относимите предписания на чл. 10, ал.
1 от ЗПК частично и с тези на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Съставено
е на хартиен носител и в него понятно са отразени общият размер на кредита от 1
500, 00 лева; условията за усвояването му – в брой; размерът, броят, периодичността
и датите на платежите за издължаване във вид на погасителен план – неразделна
част от контракта, и разяснение на правото по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК на извлечение от сметка. Последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми не е показана, но видно от чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК такава
детайлизация е необходима само при променящи се лихвени проценти и при
поискване от потребителя (в този смисъл Решение № 106/03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2021 г., III г. о.).
Нарушен е обаче един от въведените
от българския законодател в очертаните от Директива 2008/48/ЕО граници на нормативната му автономия (в този
смисъл Определение № 485/14.06.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 2585/2021 г., IV г. о.) императиви
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като, както се доказва от назначената
съдебно-техническа експертиза, текстът на договора и на общите условия е
изпълнен с шрифт по-малък от 12. Не е удовлетворен в достатъчна степен и критерият за яснота, пълнота и
прозрачност, заложен в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК.
Формално по предписанията на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК в договора
са записани годишният лихвен
процент по кредита от 40, 08%, който при липса на уточнение, че е променлив,
следва да се счете за фиксиран по понятието
на §1, т. 5, изр. 1, предл. 1 от ДР на ЗПК, годишният
процент на разходите от 48, 254% и дължимата се обща сума от 1 817,
03 лева. Но не се онагледени в степента, изискуема се от
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, условията за прилагането на лихвената ставка, тъй
като не е уточнена базата, върху която се начислява – цялата заемна сума или
остатъчната главница след всяко погашение. Неизвестността на методиката за
формиране на лихвата, която е елемент от общия разход по кредита по §1, т. 1 от
ДР на ЗПК, компрометира достоверността и на реквизита „обща сума, дължима се от
потребителя”, равняваща се съгласно §1, т. 2 от ДР на ЗПК на сбора от общия
размер на кредита и общите разходи по него. Последните, от своя страна, представени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит по формула съгласно
приложение № 1 към ЗПК след съобразяване на изброените в него общи положения и
допълнителни допускания, са изразени
в годишния процент на разходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК от
договорните реквизити отсъстват както взетите предвид при изчисляването на годишния
процент на разходите допълнителни допускания, така и лихвеният процент на ден при евентуално
упражняване на правото на отказ, на което е посветен чл. 7.3. от Общите условия
на договора.
Следоватено договорът не осветлява кредитополучателя за всички задължителни сведения, които могат да имат отражение върху обхвата на отговорността му, и в приложение на чл. 22 от ЗПК следва да се прогласи за недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК в хипотезата на чл. 22 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на заема, без да дължи лихва или други
разходи по него. Касае се за специфична законова последица, която, макар да е
проявление на извъндоговорния институт на неоснователното обогатяване, се
прилага служебно от съда, в какъвто смисъл е ориентирана практиката на ВКС (напр.
Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., и
Определение № 485/14.06.2022 г. по гр. д. № 2585/2021 г., IV г. о.).
Експертните констатации сочат, че ответникът е предприел две плащания от общо
340, 00 лева, които са отнесени за погасяване на неустойката за непредоставяне
на обезпечение. След прихващане на оставащата за връщане заемна сума от 1 500,
00 лева с тази от 340, 00 лева, която заемателят следва да получи обратно на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като дадена от него без кауза
вследствие приложението на чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, възражение за което
е въвел в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдебният състав е мотивиран да
заключи, че задължение за възстановяване на останалите 1 160, 00 лева
съществува с настъпила по правилото на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД изискуемост още към
момента на предаването им на 29.08.2017 г. и че е било придобито от ищеца по
пътя на частното правоприемство преди образуване на заповедното производство.
Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД признава правото на кредитора да прехвърли своето вземане
на трето лице, освен ако естеството му, законът или договорът не го допускат, а
чл. 26, ал. 1 от ЗПК допълнително изисква тази възможност да бъде изрично прогласена
в договора за потребителски кредит, което в случая е направено в чл. 21.8. от
Общите му условия. В ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД е уредено, че прехвърленото вземане
преминава върху приобретателя с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното,
още с постигане на съгласието между страните, но в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е
предвидено, че спрямо трети лица и длъжника прехвърлянето произвежда действие
от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор, когото чл.
99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД натоварва с уведомяването, освен в положението на
чл. 26, ал. 4 от ЗПК, когато по разбирателство с правоприемника продължава да
администрира кредита по отношение на потребителя.
Съгласно Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 25.03.2019 г. (л. 10 – л. 13) и Приложение № 1/25.03.2019
г. (л. 14 – л. 16) към него „С. К.” ООД е отстъпило на ищеца вземанията си,
произтичащи от процесния договор, включително това за връщане на заемната сума
от 1 500,
00 лева. Доказателство за цесията е и писменото й Потвърждение
(л. 17) от цедента. Като правен ефект от цедирането ищцовото дружество
се е сдобило с главницата, а правото му да я претендира от ответника е
консолидирано в съответствие с чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В Решение № 150/26.03.2009 г. по гр. д. № 147/2009 г. на
I г. о., Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I
т. о., Решение №
49/27.03.2012 г. по т. д. № 16/2011 г., II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 137/02.06.2015 г. по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., и
др., ВКС константно поддържа, че правнорелевантно
за действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщението до него,
извършено от прехвърлящия. Върховната
инстанция неотклонно се придържа към виждането, израз на което са Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о., Решение № 114/07.09.2016
г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. №
917/2018 г., І т.о., че не противоречи
на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е допустимо
в контекста на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД предишният
кредитор да упълномощи новия да осъществи нотификацията, забрана за
извършването на която от представител законодателството не поставя.
С Пълномощно (л. 18) ищецът е упълномощен от своя
праводател да уведомява от негово име всички длъжници за прехвърлянето и именно
в това си качество на пълномощник е адресирал чрез пощенски оператор до
ответника на оповестения му, съгласно чл. 17.1. от Общите условия, постоянен адрес
Уведомително писмо изх. № УПЦ/П-СТК/142339/29.03.2019 г. (л. 19) за сторената продажба
на дълга му, като съобщението е било получено от адресата лично на 09.04.2019
г.
По изтъкнатите съображения главният
иск до размера от 1 160, 00 лева следва да се уважи, а за разликата над
уважения до пълния предявен размер – да се отхвърли като неоснователен. При режима
на чл. 23 от ЗПК следва да се отрече дължимостта и на акцесорните вземания за
възнаградителна и мораторна лихва и неустойка. Обезвреда за закъснение от
28.09.2017 г. до 30.10.2019 г. не се дължи и защото връщането на лишената от основание
престация не е обвързано със срок и в съответствие с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД
длъжникът изпада в забава след покана от кредитора, която за първи път се явява
заявена с исковата молба (в този смисъл Определение №
1441/01.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 746/1999 г., V г. о.).
Платима е единствено законната лихва за просрочие, считано от датата на
съдебно завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.10.2019
г., до окончателното изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. вкл., обхващащ интервала на обявеното в
Република България извънредно
положение от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г. и два месеца след отпадането му, през който чл. 6
от Закона за мерките, както и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, освобождава от юридическите последствия на забавата определена
категория частноправни длъжници, в която попада и ответникът.
При указаното правно разрешение на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът отговаря съразмерно на уважената част от исковете
за компенсиране на съдебноделоводните разноски на ищеца, възлизащи, както
следва:
Ø в исковото производство в общ размер на 99, 25 лева, от които 25, 00 лева –
довнесена държавна такса за разглеждане на спора, 33, 75 лева – възнаграждение
на вещо лице за изготвена съдебно-счетоводна експертиза, и 40, 50 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя
по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ (ЗППом) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (НЗПМом), в размер на 150, 00 лева, като се отчита фактическата
и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното
участие на юрисконсулта в него;
Ø в заповедното производство в общ размер на 38, 50 лева, от които 25, 00
лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, и 13, 50 лева – възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8,
изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗППом във вр. с чл. 26 от НЗППом в
размер на 50, 00 лева, след съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в
него.
При условията на
чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) съразмерно
на отхвърлената част от претенциите ищцовото дружество следва да заплати
разходите на насрещната страна от 237, 25 лева за изготвяне на съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертиза, а на процесуалния й представител – адвокатско
възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ и съдействие в размер, определен от съда, но не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
От
Договор № 40/11.11.2020 г. за правна защита и
съдействие (л. 107) е видно, че адв. С.М. е бил ангажиран с безвъзмездно процесуално
представителство на доверителката си в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Изчислен по порядъка на чл. 2, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 и
ал. 9 от гореспоменатата наредба, полагащият му се минимален хонорар пропорционално
на отхвърлените искове и за участие в четири съдебни
заседания след първите две се равнява общо на 1 417, 48 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Н.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:*****, дължи на „А. С.
В.” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
Д. Б. Б.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулти В.В.Д. и А.-К. Д. Р., с адрес за съдебна
кореспонденция: *****, сумата от 1
160, 00 (хиляда сто и шестдесет) лева
– подлежаща на връщане главница
по Договор за паричен заем *****г., сключен между „С. К.” ООД, от една страна
като „Заемодател”, и ответника, от друга, като „Заемател”, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.10.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, до окончателното
й изплащане, с изключение на периода
от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. вкл., за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед №
338/01.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 606/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 500, 00 (хиляда и
петстотин) лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „А. С. В.”
ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д.
Б. Б.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулти В.В.Д. и А.-К. Д. Р., с адрес за съдебна
кореспонденция: *****, срещу Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:*****, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по
Договор за паричен заем *****г., сключен между „С. К.” ООД, от една страна като
„Заемодател”, и ответника, от друга, като „Заемател”, както следва:
Ø сумата от 317, 03 лева (триста и седемнадесет лева
и три стотинки) – договорна лихва за периода от 28.09.2017 г. до 30.07.2018 г.;
Ø сумата от 1 577, 52 лева (хиляда петстотин седемдесет и седем лева и петдесет и две стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 28.10.2017 г. до 30.07.2018 г.;
Ø сумата от
912, 30 лева (деветстотин и дванадесет лева и тридесет стотинки) – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.09.2017
г. до 30.10.2019 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, за принудителното изпълнение на които вземания
е издадена Заповед № 338/01.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 606/2019 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:*****,
да заплати на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Д. Б. Б.в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от юрисконсулти В.В.Д. и А.-К. Д. Р., с адрес за съдебна
кореспонденция: *****, както следва:
Ø сумата от 99, 25 лева (деветдесет и девет
лева и двадесет и пет стотинки) – съдебноделоводни разноски в исковото
производство за довнесена държавна такса за разглеждане на спора,
за изготвяне на експертиза и за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно на уважената част от исковете, и
Ø сумата от 38, 50 лева (тридесет и осем лева и петдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 606/2019 г. по описа на Районен съд
– Първомай, І състав, за държавна такса
за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за
квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „А. С. В.” ЕАД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д. Б. Б.в
качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулти В.В.Д. и А.-К. Д. Р., с адрес за съдебна кореспонденция: *****, да заплати
на:
Ø Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:*****, сумата от 237, 25
лева (двеста тридесет и седем лева и двадасет и пет стотинки) –
съдебноделоводни разноски в исковото производство за изготвяне на експертизи, съразмерно на отхвърлените искове, и
Ø адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:*****, сумата от 1 417, 48 лева (хиляда четиристотин и
седемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на
ответника Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, в исковото производство
съразмерно на отхвърлените искове.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч.
гр. дело № 606/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ведно със
заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД