РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20241880200048 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона
за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от М. П. М., ЕГН **********,
с адрес:*****, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 486
от 27.09.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите
София (РДГ София), с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е
незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го
отмени изцяло, като същото се поддържа от защитника в открито съдебно
заседание, както и в писмена защита.
Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо, чрез
пълномощник в открито съдебно заседание и в писмени бележки, дава
становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно.
Към делото е приета административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
двама свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът приема следното от фактическа страна:
Видно от приложените по делото трудов договор, допълнително
1
споразумение към него и длъжностна характеристика, жалбоподателят работи
на длъжност „***“ в ***, като същият е оправомощен от Директора на ТП
ДГС Своге със Заповед № 96 от 09.03.2023 г. да издава превозни билети за
транспортиране на добита дървесина от временни складове за териториалния
обхват на ТП ДГС Своге.
На 10.04.2023 г., в гр. София, на Околовръстен път в района на с.
Казичене, разпитаните от съда като свидетели Л. Ш. и П. Д. - служители на
РДГ С., спрели за проверка товарен автомобил - влекач марка „Рено Магнум“,
модел ДХИ 460“, с peг. № ***, с който се транспортирала дървесина,
управляван от водача С. В. Н. За транспортираната дървесина водачът
представил на проверяващите два броя превозни билети с № 5484/00041 от
10.04.2023 г., издаден за 40 пр.м.куб технологична дървесина от бял бор с
направление гр. Стамболийски, ул. „Заводска“ № 1 и с № 5484/00042 от
10.04.2023 г. издаден за 20 пр.м куб. технологична дървесина от бял бор и
черен бор с направление с. Искрец, ул. „***“ № *, община Своге, като по
данни на водача установили, че дървесината по втория издаден превозен билет
пътува за гр. Стамболийски, ул. „Заводска“ № 1. Установили още, че
последният превозен билет е издаден от жалбоподателя. За установеното
проверяващите съставили на 10.04.2023 г. констативен протокол, като въз
основа на него на 13.06.2023 г., в присъствието на жалбоподателя, е съставен и
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на
10.04.2023 г., в „РДГ София, Софийския околовръстен път в района на с.
Казичане, посока с. Лозен“, въззивникът е нарушил чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 2,
пр. 3, във вр. с чл. 211, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, във вр. с т. 11 от Заповед № 1019/17.11.2021 г. на Директора на
Изпълнителна агенция по горите, като е издал превозен билет с № 5484/00042
от 10.04.2023 г. за 20 пр.м куб. технологична дървесина от бял бор и черен бор
с адрес, различен от адреса на доставка на дървесината, а именно в превозния
билет е посочен адрес на доставка в с. Искрец, ул „***“ № **, а дървесината
пътувала за гр. Стамболийски, ул „**“ № *. Актът е подписан от
актосъставителя Ш., жалбоподателя М. и свидетеля Д.. Жалбоподателят се е
запознал със съдържанието на акта, връчен му на датата на съставянето му,
което е удостоверено с подписа му. Въз основа на така съставения АУАН, на
27.09.2023 г., е издадено обжалваното НП, като в него нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено са описани по същия начин, както в
АУАН, с изключение на това, че в НП изобщо не е посочено мястото, където е
извършено нарушението. НП е редовно връчено на въззивника на 20.03.2024
г., а жалбата е постъпила в РДГ София на 28.03.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз
основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на
свидетелите горски служители, които са безпротиворечиви и логически
издържани, като не се разколебават от никое приобщено по делото
доказателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
2
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима,
а разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни за
това лица. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по
закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на
служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури
(каквато е РДГ София), които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование, които при това могат да осъществяват правомощията си върху
територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време
(чл. 201, ал. 1 от ЗГ). По делото не се спори относно обстоятелствата, че
актосъставителят е служител на РДГ София и че заема длъжност, за която се
изисква лесовъдско образование. Приложена е по делото и Заповед № РД 49-
199 от 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, от която се установява компететността на
АНО за издаване на процесното НП, съгласно Заповед № 694/15.08.2022 г. на
изпълнителния директор на ИАГ, с която се възлага на заместник-директора
на РДГ София, да изпълнява функциите на директор на РДГ София.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено поради следните
съображения:
Основателни са изложените от жалбоподателя, чрез пълномощника,
твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство. В съставения АУАН
мястото, където се твърди да е извършено нарушението е посочено по следния
начин: „РДГ София, Софийския околовръстен път в района на с. Казичане,
посока с. Лозен“. Очевидно е наличието на противоречие в самия АУАН
относно този негов задължителен реквизит, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от
ЗАНН, доколкото РДГ София се намира на адрес: гр. София, ул. „Аксаков“
№14, а не на Софийския околовръстен път в района на с. Казичане. Съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателното
производство се образува със съставяне на АУАН, където обвинението за
съответното административно нарушение следва да бъде пълно, точно и да
отговаря на изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, какъвто не е настоящият
случай. Съществено нарушение на описаните правила е да се повдигне ново
обвинение едва с наказателното постановление, като се посочи точното място
на извършване на твърдяното нарушение, с което производството пред органа
приключва. По този начин би било нарушено правото на защита на лицето,
чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, което би
обусловило незаконосъобразност на НП. Поради това, посоченото
обстоятелство е самостоятелно основание за отмяна на НП, издадено въз
основа на така съставения АУАН.
Отделно от това, в НП изобщо липсва посочване на мястото, където се
твърди да е извършено нарушението – задължителен негов реквизит, съгласно
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира, че по
отношение на последния е недопустимо същият да се извежда от
3
доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка
(АНП). За разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която позволява
нередовностите в АУАН да бъдат преодолени, стига по безспорен начин да е
установено извършването на нарушението, авторството на извършеното
нарушение и вината на извършителя, всяка нередовност в НП е винаги
съществено процесуално нарушение от категорията на неотстранимите и
самостоятелно, и достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като внася
съмнение относно предмета на административното нарушение (като
фактическо и правно единство) и неговите обективни и субективни признаци,
и нарушава правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна
отговорност е ангажирана с него. Недопустимо е толкова съществен елемент
от обективната страна на състава на административното нарушение, какъвто е
мястото на неговото извършване, да не е посочен в НП. Допуснатите
нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство са накърнили правото на
защита на санкционираното лице, като са препятствали възможността му да
разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за
да организира адекватно защитата си. Наред с това, те препятстват
възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол върху
наказателното постановление. Това е така, тъй като мястото на извършване на
нарушението е реквизит, който има съществено значение, както за
индивидуализация на нарушението, доколкото е елемент от фактическия
състав, така и с оглед преценка за спазване на правилата за местната
подсъдност, визирани в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и при липса на посочено място
на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с
оглед подсъдността на сезирания съд. Ето защо, същите съставляват
абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на
наказателното постановление само на това процесуално основание, без да е
необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора.
Накрая следва да се посочи, че в случая е било напълно възможно точно
да се определи от актосъставителя и от АНО местоизвършването на
нарушението, поради което не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 48, ал. 4 от ЗАНН и на това основание да се приеме, че непосочването му
не съставлява съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като, ако
се твърди, че административнонаказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за това, че е издал превозния билет, като е посочил адрес,
различен от адреса на доставка на дървесината – мястото на извършване на
нарушението ще е мястото на издаване на превозния билет, което е изрично
посочено в същия – LAT: 42.89541727251583, LON: 23.331321915601816,
представляващи координати на географска координационна система, при
въвеждането на които на адрес: https://www.google.com/maps, мястото на
издаване на превозния билет, а оттук и мястото на извършване на
нарушението може да бъде установено с точност. Вместо това, в АУАН се
сочат различни места на извършване на нарушението, а в НП изобщо не е
посочено същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН в тежест на
административният орган е да установи с допустими от закона доказателства
всички обстоятелства досежно извършеното нарушение, тъй като отразените в
4
АУАН констатации не се считат за установени до доказване на противното. От
представената административно наказателна преписка безспорно се
установява, че в процесния случай не са спазени императивните разпоредби
при съставяне на АУАН и при издаване на НП на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се
явява процесуално и материално незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено, като се съобрази обаче, че с жалбата се прави искане НП да
бъде отменено изцяло, но според настоящия съдебен състав за М. М. липсва
правен интерес да обжалва НП по т. II, с която е отнета в полза на държавата
дървесината, поради което в тази си част жалбата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото, в тази му част, да се прекрати.
По разноските:
Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за
правна защита и съдействие за сумата от 400 лева. От страна на наказващия
орган е направено възражение за прекомерност на договореното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за
основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът намалява размера на разноските до размер от 150 лева. За да определи
този размер съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл.
101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна
организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между
частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е
посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на
потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение
на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена,
като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде
обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до абсолютна
нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи
последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че
национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
5
уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС
забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда,
определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от
09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този
смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о.
на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о. на
ВКС. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна сложност
на същото, както и с оглед проведеното едно открито съдебно заседание,
възнаграждението следва да бъде в размер от 150 лева, което е в границите за
съответния вид дейност, определени с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на
ПМС № 4/2006 г.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 486 от 27.09.2023 г., издадено
от директора на Регионална дирекция по горите София, в частта му по т. I, с
което на М. П. М., ЕГН **********, с адрес: *****, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от М. П. М., ЕГН
**********, с адрес: *****, срещу Наказателно постановление № 486 от
27.09.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите
София, в частта му по т. II, с която се отнемат вещи в полза на държавата.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите София, Булстат *********, с
адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ № 14, представлявана от директора, да
заплати на М. П. М., ЕГН **********, с адрес: *****, направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, като
същото е намалено на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, а в частта относно прекратяването на производството, същото има
характер на определение, и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Административен съд – София област в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6