Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на седми ноември две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2266 по описа за 2022 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба
на „Ем джи ес- ентерпрайзес“ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул.“***“
№**, представлявано от управителя Г.М.М., подадена чрез адв.Д., съдебен адрес-***
против заповед №177-ФК/21.09.22г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД“Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на
търговски обект- студио за красота „DREAM DELUXE“, находящ се в
гр.Варна, ул***и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и
чл.187 ал.1 ЗДДС.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Твърди, че обектът, находящ се в
гр.Варна, ул.***, собственост на „***2016“ООД, се стопанисва от още 5
търговски дружества, който факт е
констатиран и от инспекторите в деня на извършената в обекта проверка по
отношение на „Дрийм Нейлс“ООД, като останалите ползващи обекта фирми са „Ж.Ч.“ООД,
„Дрийм Делукс“ЕООД, „Н.777“ЕООД и наложената мярка- запечатване на търговски
обект и определеният срок от 14 дни ще доведе до претърпяване на вреди от
останалите дружества и то в особено големи размери. Счита, че налагането на
принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаря на целите
на ПАМ по ЗАНН, както и че е нарушен принципът на чл.6 АПК. Твърди, че срокът на
мярката се явява необосновано продължителен и по-скоро би довел до нанасяне на
вреда не само на търговеца, но и на другите стопанисващи същият обект дружества
и на фиска като цяло, отколкото да се постигнат целите на ПАМ. Твърди и че
липсва конкретен анализ и съпоставка на потенциалните вреди за търговеца и
вредите за фиска с ползата от налагането на мярката за конкретно определенияj
срок от 14 дни. Твърди и че липсват мотиви относно срока, за който се прилага
ПАМ, което съставлява нарушение на императивното изискване на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Твърди и че налагането на ПАМ преди издаване на наказателно постановление
го лишава от възможността по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Моли да бъде отменена като
незаконосъоразна оспорената заповед и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответната страна – началник
на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Н., в писмено становище счита, че жалбата
е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се Заповед №177-ФК/21.09.22г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- студио за красота „DREAM DELUXE“, находящ се в гр.Варна, ул***и забрана на достъпа до него за срок от 14
дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
От протокол за
извършена проверка № 0060724/09.09.22г. се установява, че на 09.09.2022г. в 13:30
часа е извършена контролна покупка от инспектор по приходите на услуга- водно
дермабразио с хидратираща терапия за лице, с продължителност час и петнадесет
минути, на обща стойност 78лв., заплатена в брой с една банкнота от 50лв., два
броя банкноти от 20лв., 1 бр. монета от два лева, 1 бр. монета от 1 лв., на Г.Ч.,
работеща на рецепция, като е върнато ресто от 15лв. За извършената контролна
покупка не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта ФУ, нито
бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба
№ Н-18/2006г. на МФ. Лицето приело плащането на длъжност рецепционист е и
управител на „Дрийм Нейлс“ООД, също стопанисващо обекта и имаща сключен договор
за административно и консултантско обслужване с „Ем джи ес- ентерпрайзес“ООД.
В протокола е отразено, че касовата наличност по данни от ФУ е 0лв.,
фактическата наличност на парични средства- 78лв., разлика- 78лв., която се
дължи на неиздаването на ФКБ. Посочено е и че се извършват козметични услуги с
обособени два броя помещения за козметика, едно обособено място за маникюр.
Извършват се само услуги от „Ем джи ес- ентерпрайзес“ООД. Описани са представените
документи. Посочено е и че в хода на проверката е установено, че обектът се
стопанисва от четири фирми.
От АУАН № F678287/27.09.22г.
се установява, че е съставен на дружеството за това, че при извършена проверка
на 09.09.2022г. в **:15 часа, на търговски обект – студио за красота „DREAM DELUXE“, находящ се в гр.Варна, ул***стопанисван от
жалбоподателя, е констатирано, че търговецът като лице по чл. 3 от Наредба
Н-18/13.**.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства е допуснало нарушение на разпоредбите на
същата, като на посочената дата при извършена контролна покупка в 13:30ч. на услуга-
водно дермабразио с хидратираща терапия за лице, с продължителност час и
петнадесет минути, на обща стойност 78лв., заплатена в брой, не е издаден
фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или
бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба
№ Н-18/2006г. на МФ, с което е нарушило разпоредбите на чл.25, ал.1 т.1 вр.
чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.**.2006 на МФ вр. чл.118, ал.1 ЗДДС.
От представените при проверката
писмени доказателства се установява, че съгласно договор от 29.01.2020г.
жалбоподателят като възложител е възложил на „Дрийм Нейлс“ООД срещу
възнаграждение да извършва текущо и ежемесечно административно и консултантско
обслужване в съответствие с приложимите закони в Република България, изразяващо
се в организация и отчитане на продажбите в обекта на възложителя, поддържане
на документацията, приемане на заявки и доставки, посрещане и осъществяване на
контакт с клиенти и доставчици, съдействие при извършване на проверки от
контролни институции при условията на договора; услугите, които се
предоставят-съгласно ценоразпис; видно от дневния финансов отчет не е отразена
продажба на услуга на стойност 78лв.
От заповед № 177-ФК/21.09.22г.
се установява, че началникът отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“ФК“ при ЦУ
на НАП е приел, че от събраните доказателства се установява, че е изпълнен
състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС и на основание чл.186 ЗДДС е наложил
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – студио за красота „DREAM DELUXE“, находящ се в гр.Варна, ул***и забрана на достъпа до него за срок от 14
дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
Относно размера на
срока за запечатване на търговския обект в заповедта са посочени мотиви, че
определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект
указва значимостта на охраняваното обществено отношение, като в конкретния
случай са взети предвид тежестта на извършеното нарушение-неиздаване на
фискална касова бележка и то на висока стойност -78лв., последиците от същото-
неправилно определяне на дължимите данъци и от там щета за бюджета в размер на
невнесения данък от неотчетената продажба, големината на търговския обект –около
200 кв.м., неговото местонахождение- в голям жилищен квартал на гр.Варна, което
предполага голям клиентопоток, разнообразие от козметични услуги, предлагани в
обекта, както и високите стойности на част от тези услуги-**0лв.-160лв., а
пакети от по 5 броя процедури- на стойност от 300лв. до 480лв., наличието на
непогасени задължения към бюджета- в общ размер на 21684.72лв. към **.08.22г. и
за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
извършването на нови нарушения. Органът, издал оспорения акт е посочил и че
следва да се отчете фактът, че с нарушението се засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване
на реализираните обороти, като издаването на касова бележка, правилното
отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на
изискуемите по закон документи в търговския обект издавани от или във връзка с
ФУ, както и предаването на данни по чл.118 ЗДДС са нормативно установени
задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които
следва да се изпълняват при определени предпоставки, като извършеното деяние
показва поведение на лицето, насочено срещу установената финансова дисциплина и
показва организация в обекта, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Посочил е, че с оглед целта на ПАМ ако не бъде наложена
мярката съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за
фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби
водещо до неправилно определяне на дължимите данъци. При определяне на срока е
съобразен и принципа на съразмерност, като срокът е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца. Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно заповеди
№ЗЦУ-1148/25.08.20г. и № ЗЦУ-ОПР-28/25.08.2022г.
Видно от представените
договори за наем „***2016“ООД като наемодател е предоставило за временно и
възмездно ползване част от недвижим имот, целият с площ от 266.65кв.м., находящ
се в гр.Варна,*** срещу възнаграждение, както следва: на „Дрийм Делукс“ЕООД –
част от имота с 5 обособени работни места /с договор от 01.04.2019г./ за
развиване на търговска дейност с козметични продукти; на „Ж.Ч.“ЕООД – част от
имота- пет работни места за развиване на дейност по маникюристки услуги и други
услуги свързани с личното здраве/договор от 01.01.2019г./; на „Н.777“ЕООД- помещение с едно работно място
за обучение на курсисти /договор от 01.10.2020г./; на жалбоподателя- част от
недвижим имот в завършен вид с обособени 5 работни места за развиване на
дейност по маникюристки услуги и други услуги свързани с личното здраве/договор
от 01.04.2019г./.
От представеният
протокол № 0060723 от 09.09.22г. се установява, че органите по приходите са
извършили проверка в обекта и на „Дрийм Нейлс“ООД, а от АУАН № F678268-
че му е съставен акт за установено административно нарушение.
От представеното
наказателно постановление №670276-F678287/21.10.22г. се
установява, че за констатираното нарушение с АУАН № F678287/27.09.22г. на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700лв. на основание
чл.185 ал.1 ЗДДС. Представена е и справка за общите му задължения към **.09.2022г.,
от която са видни същите.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването
пред съда е допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на жалбоподателя
е съставен АУАН № F678287/27.09.22г. за това, че при извършена проверка на 09.09.2022г.
в **:15 часа, на търговски обект – студио за красота „DREAM DELUXE“, и
извършена контролна покупка е установено, че дружеството като лице по чл.3 от Наредба
Н-18/13.**.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства е допуснало нарушение на разпоредбите на
същата, тъй като при контролна покупка на услуга- водно дермабразио с
хидратираща терапия за лице, с продължителност час и петнадесет минути, на обща
стойност 78лв., заплатена в брой, не е издаден фискален касов бон от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта ФУ или бележка от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/2006г. на МФ, с което е нарушило
разпоредбите на чл.25, ал.1 т.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.**.2006 на
МФ вр. чл.118, ал.1 ЗДДС.
Безспорно
неизпълнението на посоченото задължение е предвидена в закона предпоставка за
налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. В тежест
на административно – наказващият орган е да установи всички фактически
основания за необходимостта от налагане на ПАМ.
Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази
произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с
целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка
една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски
обект в случаите по чл. 186, ал. 1 т.1 ЗДДС има за цел да се предотврати извършването
на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или преустанови
административното нарушение. Изводът, че съществува такава възможност следва да
е мотивиран и обоснован, за да се направи извод, че нарушителят може да извърши
друго административно нарушение. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания
за издаването му. Необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от
АНО съобразно преследваната от закона цел. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС
мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него лице.
Съгласно §1, т.41 от
ДР на ЗДДС „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение /например:
маси, сергии и други подобни/ на открито или под навеси, във или от което се
извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например офис, жилище
или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж,
мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби.
В случая като
търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС следва да се определи стопанисвания
от дружеството обект- част от недвижим имот в завършен вид с обособени 5
работни места, находящ се в гр.Варна,*** за развиване на дейност по
маникюристки услуги и други услуги свързани с личното здраве/видно от договор
от 01.04.2019г./.
Видно от протокола за извършена
проверка, органите по приходите са констатирали, че обектът
се стопанисва от четири фирми. От представените по делото договори за наем се
установи, че и други дружества са наели част от имота, находящ се на посочения
адрес, за търговска дейност и услуги от вида на предлаганите от жалбоподателя в
обекта, спрямо който е наложена принудителната административна мярка с
оспорената заповед. Видно от доказателствата всеки от тях стопанисва самостоятелен
търговски обект на същия адрес. Налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС е
допустимо само по отношение на търговския обект, където е извършено
нарушението. От обстоятелствената част на заповедта не става ясно административният
орган взел ли е предвид това обстоятелство при налагане на ПАМ върху обекта. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази
произтичаща от преследваната от закона цел. След като е установено, че в обекта
осъществяват дейност още четири дружества, това обстоятелство е следвало да
бъде взето предвид, както и да бъде конкретизиран обекта, върху който се налага
принудителната мярка, като се съобразят правата на останалите търговци така че мярката
да не засяга/ограничава техните права в
степен надхвърляща преследваната от закона цел.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на
чл.59 ал.2 т.4 АПК, като органът издал акта не е обосновал необходимостта от
налагане на ПАМ, като отчете правата на останалите търговци. Обжалваната
заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
В обжалваната заповед
липсват мотиви за налагане на принудителната административна мярка.
Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице, като мярката се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
От събраните по делото
доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че при извършената
проверка е констатираното нарушение от търговеца на разпоредбата на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3
от Наредба № Н-18/13.**.2006 на МФ, във връзка с чл.118, ал. 1 от ЗДДС, тъй
като за извършената контролна покупка не е издаден ФКБ или бележка от кочан с
ръчни касови бележки.
Съдът намира, че в
обжалваната заповед липсват конкретни мотиви относно срока на запечатване на
търговския обект. Заповедта съдържа пасаж „Мотиви относно продължителността на
срока“, но съдържанието му не се отнася за конкретния обект. Посочено е, че при
определяне срока са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и
последиците от същото, местоположението на търговски обект, че дружеството има
неплатени задължения. Посочените в акта фактически и правни основания относно
срока на запечатването са общи и бланкетни, като не са анализирани нито
конкретната дейност на търговеца, нито взаимоотношенията му с фиска, обекта, в
който осъществява дейността, както и обстоятелството, че в обекта осъществяват
дейност още четири фирми, което е изрично констатирано от контролните органи
при извършената проверка, наличието на други нарушения по наредбата и закона,
тежестта на нарушението, последиците от него, доказателствата представени от
дружеството.
Липсата на мотиви
относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка
„запечатване на обект”, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4
от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с
целта на закона - чл.146, т.5 от АПК. С обжалваната заповед административният
орган е определил срок на запечатването на обекта и забрана на достъпа за 14
дни. Разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 ЗДДС установява срок до един месец за
налагане на тази мярка и административният орган е бил длъжен да обоснове защо
е определил срок от 14 дни, като мотиви относно продължителността на мярката не
може да се извлече и от останалите документи на административната преписка.
Административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на
срока на ПАМ, но следва да обоснове законосъобразното упражняване на тази
самостоятелност, като изложи съответни на установеното нарушение и конкретния
нарушител мотиви. Законодателят е определил срок на мярката до един месец и
административният орган следва да обоснове упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона и като не е направил това съдът не
би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с
целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК за
оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е особено
съществено и е основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на
спора и предвид направеното искане на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 50лв.- за ДТ. Съгласно представеният
списък на разноските се претендира и сумата от 500лв.- адвокатско
възнаграждение, но не са представени доказателства, че такива разноски са
направени. Представен е договор за правна помощ, в който е уговорен размер на
възнаграждението, но не са представени доказателства, че е платено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №177-ФК/21.09.22г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна
в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Ем джи ес- ентерпрайзес“ООД е наложена принудителна административна мярка-
запечатване на търговски обект- студио за красота „DREAM DELUXE“, находящ
се в гр.Варна, ул***и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и
чл.187 ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Ем джи ес- ентерпрайзес“ООД, ЕИК
***, седалище и адрес на
управление – гр.Варна, ул.“***“ №**, представлявано от управителя Г.М.М.
сумата от
50лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на на страните.
СЪДИЯ: