Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 09.05.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д
А
Русенски районен съд, VI - ти граждански състав в
публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7891 по описа за 2018
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.127, ал.2, чл.143 и чл.149 от СК.
Ищцата Г.И. Х. твърди, че през
2009 г. се запознала с ответника Н.Н.Х.. Със същият поддържала лични отношения
и от началото на 2012 г. започнали съвместно съжителство на квартира в гр.Русе.
Същата година заедно заминали за Кипър. На 17.07.2012 г. в гр.Русе сключили
граждански брак и отново се върнали в Кипър. Твърди още, че във времето
отношенията им били обтегнати, поради несходство в характерите, по която
причина с Решение №256/20.02.2014 г. по гражданско дело №5568/2013 г. на
Районен съд Русе, гражданска колегия IX състав, бракът им бил прекратен с
развод по взаимно съгласие. След прекратяване на брака епизодично отново имали
близки интимни отношения. В следствие на това, на 03.09.2014 г. се родила
дъщеря им А. Н. Н., ЕГН **********.
Към момента, когато се родило
детето, Х. живеел заедно с друга жена – Р. И. И.. Същият продължил да живее с
нея, но общувал и с нея и детето им. В началото на м.ноември 2017 г. се
разделили, тъй като ответникът не се грижел нито за нея, нито за дъщеря им и по
никакъв начин не помагал за издръжката и. За четири години единствените
покупки, във връзка с детето били един велосипед и дребни захарни изделия като
бонбони и вафли.
След окончателната им раздяла
същият виждал детето изключително рядко и по никакъв начин не й помагал, във
връзка с отглеждането и издръжката и.
Счита, че за бащата следва да
бъде уреден режим на лични отношения, който да бъде спазван и от двете страни.
По отношение на издръжката, претендира същата да бъде в размер на 160 лв. с
оглед възрастта на детето и разходите, необходими за отглеждането му.
Детето А. Н. Н. посещавало ДГ „Незабравка"
и през учебната 2018/2019 г. била записана във II „а" група. Посещенията
на детска градина изисквали допълнителни разходи за облекло, пособия, както и
за спортове, които се заплащали допълнително.
Към момента била служител на
фирма „Боримес" ООД и получавала брутно трудово
възнаграждение в размер на 640 лв. Тези средства били изключително недостатъчни
за покриване на текущите разходи както за нея, така и за детето. Счита, че за нея се е породило правото
да претендира по съдебен ред да бъдат решени въпросите свързани с родителските
права по отношение на малолетното им дете, местоживеенето му, режима на лични
отношения и издръжката.
Моли съда да предостави
упражняването на родителските права относно детето да на нея; - да осъди
ответника да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 160.00лв., чрез нея
като негова майка и законен представител, считано от 02.08.2018г., до 5-то
число на съответния месец, заедно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменяне или прекратяване, -
да осъди ответника да заплати месечна
издръжка за детето им А. Н. Н. за минал период- една година преди датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва, като претендирам месечна
издръжка в размер на 160 лв., както и да определи режим на лични отношения на
бащата с детето - всяка първа и трета събота от месеца от 17:00 часа до 18:30
часа в присъствие на майката Г.И. Х.. Претендира и направените по делото разноски
от ответника.
Ответникът Н.Н.Х., чрез
процесуалния си представител депозира отговор на исковата, оспорва предявения
иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Счита, че ищцата
не притежава нужния родителски капацитет и претендира упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете А.да бъдат предоставени на
него и като местоживеенето й да бъде
определено в неговия дом на адрес – гр.Р., ж.к.Т., ул.“И.“, №., ап.., като на
майката бъде определен подходящ режим
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното :
Страните са родители на роденото
по време на фактическото им съжителство дете А. Н. Н., ЕГН **********. Същото е
родено на ***г . (У-ние за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1370/05.09.2014г.
на Община Русе.). От декларация от 02.10.2018г.,
изх. от ДГ ”Незабравка” – гр. Русе, се установява, че детето А= е записано за учебната 2018/2019 г. във II
„а" група и редовно посещава детската градина. По делото не се спори, че
родителите живели съвместно до м.ноември 2017 г., след което ответника е
напуснал семейното жилище и оставил детето за отглеждане при ищцата. От тогава
ответникът не се е ангажирал с отглеждането на детето и не е давал средства за
издръжката му. А= останала при ищцата. Последната полага грижи за малолетното
дете, подпомогната от своя баща. В този смисъл са и показанията на разпитаните
по делото свидетели И. Т. И., баща на ищцата и М.Т. Й., познат на ищцата. Показанията
на свид. Р. И.И., с която ответникът живее на семейни
начала, препокриват информацията, дадена от първите двама свидетели. Ответникът има две деца,
родени от съжителството му с Р. И.И. – М. Н. – родена на ***г. и Н. Н., роден на ***г***, отдел ”Закрила
на Детето ” – гр.Русе са изразили становище, че майката на детето е
осигурила спокойна семейна среда и добри
жилищно битови условия. Адекватно се задоволявали базисните, здравните,
образователните и емоционални нужди на детето.
При тази
фактическа обстановка, съдът счита, че родителските права по отношение на
детето трябва да се предоставят на майката. По делото се установява, че двете
страни отглеждали съвместно А= до м.ноември 2017 г., като след раздялата същото
останало да живее при ищцата. Разпитаните по делото свидетели сочат, че майката
полага нужните грижи за дъщеря си. Няма спор, че бащата на ищцата помага и
подкрепя Г. в грижите й за детето. Бащата не участва със средства в издръжката й,
въпреки твърденията му за редовно превеждани парични средства и предоставяне на
такива, останали недоказани по делото. Съдът, като отчита силната емоционална
връзка на детето с майката,
обстоятелството, че същото е свикнало с обстановката в дома на последната
(където живее от раждането си), счита, че в интерес на малолетното дете е то да
се отглежда и възпитава от ищцата. В полза на последната следва да бъдат
присъдени родителските права .
На бащата съдът следва да
определи режим за поддържане на лични отношения с детето, давайки му право да го вижда и взема всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00
часа в неделния ден, с преспиване, както и 20 дни през лятото, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на майката. Съдът намира, че този режим на лични
отношения на детето с неговия баща е съобразен с ниската възраст на детето,
което все още посещава детска градина. По този начин детето няма да бъде стресирано, намирайки се в непозната
за него обстановка, а и връзката между него и бащата няма да бъде прекъсната.
Освен това този режим не е константен, а той може да бъде изменян, както при
настъпване на нови обстоятелства – напр. при израстване на детето, така и при
взаимна договореност между родителите на малолетната.
Ответникът
дължи издръжка на малолетното си дете. Същото понастоящем е на 4 години и 8 месеца. Майката е получила за периода м.11. 2017г.- м.10.2018г.
брутно трудово възнаграждение в размер на 8284.51лв. или средномесечно
възнаграждение 690.38 лв. – удостоверение изх.№328/08.11.2018г. (л.5). От трудов договор от
02.01.2019г. /на л.41/ се установява че ответника има действащ трудов договор
към момента, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800лв.
Предвид нуждите на детето, обусловени от възрастта му, и така приетите
възможности на родителите, съдът намира, че те следва да му осигуряват месечно
за издръжка общо около 270 лв. От тях бащата трябва да заплаща по 160.00 лв., считано от 23.11.2018 г. Сумата се следва със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Ищцата трябва да осигури останалата част
от издръжката на детето, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието му.
Предявен е и иск по чл.149 СК за
издръжка за минало време за детето А= за периода 22.11.2017 год. до 22.11.2018 год.
в размер на 160.00лв. месечно. От събраните по делото устни доказателства,
безспорно се установи, че ответника не е давал издръжка за детето след
раздялата му с ищцата, в началото на
м.ноември 2017г. За претендирания период са налице всички изискуеми по закон
предпоставки, пораждащи за ищцата право да претендира от ответника заплащане на
издръжка. По отношение на размера на издръжката важат изцяло гореизложените
мотиви, поради което намира иска за основателен и за процесния
период ответника дължи на ищцата издръжка по 160.00лв. месечно, или общо в
размер от 1920.00лв.
Ответнкът дължи
държавна такса върху размера на издръжката в размер на 307,20 лв., вносима по с/ка на РРС. В негова тежест са направените
от ищцата разноски за производството .
По
изложените съображения , съдът
Р
Е Ш И
:
ПОСТАНОВЯВА детето А. Н. Н., ЕГН **********, родена на ***г., да живее при майката Г.И. Х. ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето
А. Н. Н., ЕГН **********, на майката Г.И.
Х. ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Н.Н.Х., ЕГН **********, режим
на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден, с преспиване,
както и 20 дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск.
ОСЪЖДА Н.Н.Х.,***, да заплаща на малолетното
си дете А. Н. Н., ЕГН **********,
чрез неговия майка и законен представител Г.И. Х.
ЕГН ********** издръжка в размер на 130.00
(сто и тридесет) лева месечно, считано от 16.07.2018 г., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до изменението
или прекратяването й на основание чл.143, ал.2 от СК, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и издръжка за минало време
на осн. чл.149 от СК за периода 22.11.2017 год. до 22.11.2018
год. включително в размер на 1920.00
лева (в размер на 160.00лв. месечно), ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Н.Н.Х.,***, да заплати на Г.И. Х. ЕГН **********,*** сумата от 540.00 лв. – разноски по делото .
ОСЪЖДА Н.Н.Х.,***, да заплати по с/ка на РРС сумата от 307,20 лв. – държавна такса върху
размера на издръжката .
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :