РЕШЕНИЕ
№ 23
Гр. Пловдив,
07.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Второ отделение, 10 състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело №3303 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано
по искова молба на „Аморе-КН“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от
управителя К.А.К., със съдебен адрес:***, офис 7 подадена чрез процесуален
представител адв.М.П. против Комисия за защита на потребителите гр.София за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00
лева, за заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № К-0047911/20.03.2019г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив, представляващи
сторените в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД №
2994/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд XXII
наказателен състав разноски за
договореното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото
дело разноски.
Ищецът,
редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от адв. П., която заявява, че
исковата молба се поддържа и се моли искът да бъде уважен по основание и
размер.
Ответникът по иска – Комисия за защита на
потребителите гр.София, редовно призован не изпраща представител.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за основателност на иска.
Пловдивският Административен Съд – 10 състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на „АМОРЕ – КН”
ООД е издадено НП №
К-0047911/20.03.2019г., издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със
седалище гр. Пловдив, с което на дружеството на основание чл. 210а от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000
/хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл. 68в, вр. чл. 68г ал. 4, вр. чл. 68е ал. 2, предл. 3 от ЗЗП
Посоченото НП е обжалвано от „АМОРЕ – КН” ООД пред
Районен съд Пловдив (ПРС), за което е образувано АНД № 2994 по описа за 2019 г.
на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение
№ 1634/09.09.2019 г., влязло в законна сила 01.10.2019г., с което процесното НП
е отменено.
Пред ПРС „АМОРЕ – КН” ООД е представлявано от адв.М.П.
***, въз основа на пълномощно, с който е сключил договор за правна защита и
съдействие от 01.04.2019г. (приложен на
лист 8 по АНД № 2994 по описа за 2019 г. на ПРС), като съответно е
заплатил по него изцяло и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева. Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора
за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения
адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в
договора начин на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Истинността на въпросния документ не е оспорена по
надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи
неговото съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение
доказателствената му стойност, поради което и следва да бъде ценен като
достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от
клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и
съдействие
Пред настоящата съдебна инстанция е представено
пълномощно и втори договор за правна защита и съдействие (лист 12 по адм. дело
№ 3303/2019 г. по описа на съда), за процесуално представителство по настоящото
дело, по който ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявения иск е подсъден на административните съдилища съобразно
правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно
която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди,
причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за
да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са
изпълнени изискванията на чл.204 ал.1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в
сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е
издаден процесното НП, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени
вреди. Предпоставка за завеждане на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на
процедура по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да е налице
отменен административен акт /респективно прогласен за нищожен такъв/,
претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно-следствена
връзка между вредата и отменения акт. Отговорността на държавния орган е
специфично проявление на принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е
гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и постоянната съдебна практика,
посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на
ОСГК. В настоящият случай освен тези, са налице и останалите реквизити на
исковата молба по чл.127 ал.1 от ГПК- посочени са страни, размер на
претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена
администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/, което
обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е основателна по
следните за това съображения:
Материалноправното
основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при, или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на
държавата и общините се ангажира при осъществяване на административна дейност,
като част от нея е издаването на незаконосъобразни актове.
За да възникне право на обезщетение в настоящото
производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1.
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената
вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и
това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се
изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице е първата предпоставка – незаконосъобразен акт,
издаден от административен орган – НП, отменено с влязло в сила съдебно
решение, постановено по АНД № 2994/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, необжалвано
и влязло в законна сила на 01.10.2019г.
Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца
имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда
и незаконосъобразния акт.
В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер
на 300лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално
представителство и защита при обжалване на незаконосъобразния акт. Установено е
по делото, че именно във връзка с оспорване на НП, ищецът в настоящото
производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300лв.,
уговорен и изплатен, според сключения договор за правна защита и съдействие.
Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако
не бе издаден незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването
на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е
предизвикано от издаването на акта. В този смисъл, издаденият
от административния орган акт е необходимо условие за
съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел
защита срещу конкретния акт.
С исковата молба до настоящата инстанция ищецът
претендира и присъждане на разноски по настоящото дело, съставляващи заплатените
от него разноски по делото, които съдът констатира съобразно приложения договор
за правна защита и съдействие в размер на адвокатско възнаграждение от 300.00
лева и заплатена държавна такса в размер от 25.00 лева.
Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз на
обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление. Следва да се има
предвид също, че в производствата по Закона за административните нарушения и
наказания, прилаган и при разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления, субсидиарно са приложими правилата на
НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на
производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е
предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски,
извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и
съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна,
представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е
възстановена, и за която Комисия за защита на потребителите гр.София дължи
обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ
/в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/.
По отношение размера на исковата претенция и принципа
за определяне на обезщетението по справедливост, следва да се съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съдът се позовава на
мотивите на цитираното и по-горе Тълкувателно решение №1/2017 г. на ВАС, в
което изрично е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата /ЗА/, сиреч да е обоснован и справедлив, което означава да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява, или да облагодетелства интересите, на
която и да е от страните в производството. В разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА
е предвидено, освен, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение
следва да е обоснован и справедлив, също и че не може да е по-нисък от предвидения
в наредбата на ВСС размер за съответния вид работа. В чл.18, ал.2 от Наредба №
1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, каквото е установено в случая да е извършил за
ищеца пред РС Пловдив адв. П., когато административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административно - наказателен
характер, извън случаите по ал.2 възнаграждението е 300 лв. /чл.18, ал.3 от
Наредбата/. Предвидените по Наредбата размери са само долна граница, под която
адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна
помощ, а самият размер се определя по свободно договаряне въз основа на писмен
договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер не е
равнозначен на обоснован и справедлив размер по смисъл на чл.36, ал.2 от ЗА, а
определянето на размера на възнаграждението като обоснован и справедлив е в
зависимост от характеристиките и обема на конкретно оказаната правна помощ и
във връзка със спецификите, сложността, продължителността и предмета на
конкретното производство. В случая, оказаната от адвокат П. правна помощ по
делото пред Районния съд се е изразила в осъществено процесуално
представителство в проведените по делото две съдебни заседания и разпит на
свидетел. Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер
на адвокатското възнаграждение от 300 лева за тази съдебна инстанция следва да
се определи като съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА и
поради това съдът намира, че присъждане на обезщетение в претендиран размер
касателно направените разноски пред ПРС не е несъответно на принципа на
справедливостта, още повече, че в случая, оказаната от адвокат П. правна помощ
е имала своето основно и съществено значение преди всичко по делото, проведено
пред Районния съд, пред който е постигнат и благоприятен за ищеца резултат –
отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платените разноски за адвокат
по АНД № 2994/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
В тази връзка, основателно се явява и искането за
присъждане на законната лихва върху сумата от 300 лв., считано от датата на
предявяване на иска – 28.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане / в
този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. №
3/2004 г. на ОСГК. и трайната съдебна практика в Решение №15973/19.12.2018 г.
по адм.д.№8875/2018 г. на ВАС; Решение №13065/29.10.2018 г. по адм.д.№8399/ 2017
г. на ВАС; Решение №12894/24.10.2018 г. по адм.д.№8483/2017 г. на ВАС и др/.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производството
разноски в размер на 325 лв. –
заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство в размер на 25
лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв. Следва да се посочи,
че възнаграждението не е прекомерно, като не са налице основания за
присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част, по смисъла на
чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. В случая с оглед материалния
интерес по настоящото дело, минималния размер на адвокатското възнаграждение,
съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредбата е 300 лв. Ето защо, в процесния случай
уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който
каза се е 300 лв. за настоящата съдебна инстанция, е в
минимален размер и като такъв следва да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован", с оглед осъществената процесуална защита.
По изложеното и на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК вр.
чл.144 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите
гр.София да заплати на „Аморе-КН“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от
управителя К.А.К., със съдебен адрес ***, офис 7, сумата от 300.00 /триста/ лева,
съставляваща причинени му имуществени вреди от незаконосъобразно и отменено с
влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление /НП/ № К-0047911/20.03.2019г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив,
съставляващо заплатено адвокатско възнаграждение ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска, а именно 28.10.2019 година.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите
гр.София да заплати на „Аморе-КН“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от
управителя К.А.К., сумата от 320.00 /триста и двадесет и пет/ лева,
съставляваща разноски по настоящото
дело.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: