РЕШЕНИЕ
№ 834
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500939 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Х.Е.К. против решение
№ 260047/10.01.2022г. по гр.д.№ 4325/2020г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., с което по отношение на
жалбоподателя е признато за установено, че дължи на въззиваемата страна „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД сумата от 245,04 лева- главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена за периода 01.12.2018г.- 28.02.2019г. в обект на потребление- апартамент
№ ***, находящ се в ***, както и сумата от 20,53 лева- обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 02.02.2019г.- 15.01.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.01.2020г.- датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК. Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Твърди се, че решението е постановено без да бъдат обсъдени в пълнота
събраните по делото доказателства. Били игнорирани показанията на разпитаните свидетели,
от които се установявало, че през периода на потребление, за който е начислена
горепосочената главница, жилището е било необитаемо и в същото не се е ползвала каквато
и да било по вид топлинна енергия. Като не били възприети и обсъдени тези доказателства,
съдът безкритично е възприел представените от „ЕВН БългарияТоплофикация“ЕАД
доказателства, както и заключенията на експертизите, което от своя страна е довело до
изцяло погрешни изводи. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
исковете.
От въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ЕАД е подаден отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с всички събрани доказателства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 4325/2020г. на ПдРС, ХVІІ гр.с. е образувано по искова
молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Х.Е.К., с която са предявени
обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. В исковата
1
молба се твърди, че Х.Е.К., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, имал
качеството на клиент на топлоснабдителното дружество и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ на
същото бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за предоставена топлинна енергия
в тридесетдневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение
на топлинна енергия, разпределил за клиента топлинна енергия на стойност 245,04 лева,
включваща топлинна енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за периода от 01.12.2018г.
до 28.02.2019г..Тъй като задължението не било платено в срок, било начислено и
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
02.02.2019г. до 15.01.2020г. в размер от 20.53 лева. На 16.01.2020г. било подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, но след издаване на заповедта
от длъжника било подадено възражение, поради което възникнал правният интерес от
установяване на вземанията по исков ред.
С подадения от ответника Х.Е.К. отговор на исковата молба, исковете са оспорени
като напълно неоснователни и недоказани. Твърди се, че макар Х.К. да е собственик на ап.№
***, находящ се в ***, той не дължи начислените суми за доставена в жилището топлинна
енергия. Доколкото в жилището било налице потребление на топлинна енергия, то същата
била платена изцяло.
Не е налице спор относно обстоятелствата, обосноваващи правния интерес от
предявяване на исковете по чл.422 от ГПК. Не е налице и спор относно обстоятелството, че
жалбоподателят е собственик на горепосочения топлоснабдяван имот- ап.№ ***, находящ се
в ***. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно решение от
05.12.2019 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С 708/17 и С 725/17, член 27
от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във
връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци
към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и
Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за
нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда- етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Ето защо, независимо от това, дали през процесния период 01.12.2018г. до
28.02.2019г. жилището е било необитаемо, е напълно реално да са му били начислявани
суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
От приетите по първоинстанционното дело заключение по СТЕ, изготвено от вещо
лице В.Ш. и спрявки за дялово разпределение, предоставени от фирмата за топлинно
счетоводство „Нелбо“АД непротиворечиво се установява, че през процесния период освен
определени количества ТЕ, отдадена от сградната инсталация, разпределени на база на
отопляемия обем на жилището на жалбоподателя, са му начислени и суми за ползвана ТЕ за
отопление и ТЕ за битова гореща вода. ТЕ за БГВ е начислена по прогнозни данни, поради
неосигурен достъп до имота за отчитане на съответния водомер, като този начин на
начисление е изрично предвиден в т.5.1 от Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост към Наредба № 16-334 от 6.04.2007г.. Те за отопление
е начислена за отоплително тяло- лира в банята на жилището, съобразно с нейната
2
максимална нормативна мощност от 710 W. Съгласно т.6.9. от методиката към
горепосочената наредба, ри щранг- лира без уред за дялово разпределение, както е и в
конкретния случай инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага
разпоредбата по т. 6.5. Разпоредбата на т.6.5 гласи следното: За сгради - етажна собственост,
в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда:1) определя се
инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата;при липса на данни се приемат
данните на подобно отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2)
за всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между дяловите му
единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред
за дялово разпределение се приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС);3)
дяловите единици за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната
мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС.С така определените дялови
единици всички отоплителни тела без уреди се приравняват към отоплителни тела с уреди.
Разпределението на енергията се извършва по реда на т. 6.4, с изключение на случаите по т.
6.6. Тази методика е спазена. Начислени са и минимални количества ТЕ за отопление,
отдадена от отоплителните тела в кухнята, хола и спалнята на жилището. Топломерите,
монтирани на тези отоплителни тела се отчитат дистанционно и не са налице данни, които
да дават основание да се допусне, че този начин на отчитане е ненадежден. Всъщност, по
първоинстанционното дело са приети и доказателства за сертифицирането на уредите за
дистанционен отчет в жилището на жалбоподателя. По първоинстанционното дело е прието
и заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице Й.П., от което се установява, че
претендираните вземания от въззиваемата страна са осчетоводени правилно, счетоводството
на дружеството е водено редовно и през процесния период не са правени изравнителни
сметки.
По първоинстанционното са разпитани свидетелите Г.Б. /без родство с
жалбоподателя/ и Б.К. / *** на жалбоподателя/. Свидетелят Б. сочи, че бил нает от
жалбоподателя да отдава под наем апартамента му на ***. През процесния период нямало
наематели. Свидетелят разполагал с ключ за апартамента. През месец декември свидетелят
проверил всички уреди в жилището. Радиаторите били студени. Свидетелят К. сочи, че през
процесния период *** бил в ***. Свидетелят ходил два дни през месец януари в жилището,
за да ремонтира различни вещи, които били повредени от предишните наематели. Всички
уреди били изключени и радиаторите били студени. Показанията на разпитаните свидетели
не опровергават по категоричен начин горните констатации относно начина на начисляване
на задълженията за различните по вид ТЕ. Не е на сто процента изключено крановете на
радиаторите да са били отваряни дори и за съвсем кратко време, включително и за
профилактика и обезвъздушаване. Що се отнася до количествата ТЕ за отопление, отдадена
от щранг- лирата, ТЕ за БГВ и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, разпределянето и
начисляването им не са в ни най- малка степен в зависимост от това, дали жилището е било
обитаемо. Що се отнася конкретно до ТЕ за БГВ, то жалбоподателят е имал възможност,
след завръщането си в страната или чрез упълномощено от него лице, да осигури достъп за
отчитане на водомера за топла вода и в случай, че за процесния период са му били
начислени реално непотребени количества, да бъде извършена съответна корекция. В
обощение на горното съдът намира, че исковите претенции на въззиваемата страна са
основателни и доказани, поради което обжалваното първоинстанционно решение ще следва
да бъде потвърдено.
Съобразно с решението по делото, относително ниската правна и фактическа
сложност на спора по същото и на основание чл.78, ал.4, вр. ал.8 от ГПК в полза на
въззиваемото дружество ще следва да присъдено юрк.възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция в минималния размер от 100 лева по
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260047/10.01.2022г. по гр.д.№ 4325/2020г. на ПдРС,
ХVІІ гр.с., с което по отношение на жалбоподателя Х.Е.К. е признато за установено, че
дължи на въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ЕАД сумата от 245,04 лева-
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.12.2018г.-
28.02.2019г. в обект на потребление- апартамент № ***, находящ се в ***, както и сумата от
20,53 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.02.2019г.-
15.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2020г.- датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Е.К., ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” № 37 сумата от 100 лева- юрк.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4